Третото правителство на Константин Стоилов облича чиновниците с дрехи местно производство
На днешния ден през 1897 година в България е обнародван Закон за наложително носене на облекла и обувки локално произвеждане от държавните служители.
Това е станало по време на третото държавно управление на Константин Стоилов, което пък е седемнайстия кабинет на Княжество България. То е формирано независимо от Народната партия, която е съществувала от средата на 90-те години на XIX век до 20-те години на ХХ век. С нея е обвързван вестник „ Мир “. Народната партия е образувана след рухването на държавното управление на Стефан Стамболов, през 1894 година, от представители на остарялата Консервативна партия и на Народната партия от Източна Румелия. През 1899 година група, отпред с Константин Величков, напуща Народната партия и се влива в Прогресивнолибералната партия. В началото на ХХ век тези две партии от ден на ден се сближават и през 1920 година се сливат в Обединена народно-прогресивна партия. През 1923 година тя се влива в Демократическия сговор.
Правителството на Константин Стоилов е назначено с Указ № 14 от 9 декември 1894 година на на княз Фердинанд Сакскобургготски. То ръководи страната до 18 януари 1899 година, след което е наследено от държавно управление на Димитър Греков. Кабинетът, управляван от Константин Стоилов, е формиран от представители на Народната партия и съветски офицер, отпред на Военното министерство.
По негово време е преодолян 10-годишният спор с Русия, провокирано от присъединението на Източна Румелия към Княжество България и от битката сред Великите сили за въздействие над обединената страна и региона на Проливите, свързващи Средиземно и Черно море. А Фердинанд е интернационално приет за български княз.
Вътрешнополитическата либерализация след свалянето на Стамболов води до възкръсване и подсилване на главните политически партии в Княжеството - Либерална, Прогресивно-либерална и Демократическа, наред с ръководещата Народна партия.
Правителството на Стоилов предизвиква промишлеността и земеделието с данъчни облекчения и заем, усилва облагането на вносните артикули и развива огромно железопътно строителство,
КАРЕ
· 20 декември 1894 година - Правителството прокарва през VIII Обикновено национално заседание Закон за поощряване на локалната индустрия, който се отнася до текстила, производството на фаянс, хартия, тухли и други браншове и планува безмитен импорт на първични материали и машини, понижени железопътни цени и данъчни облекчения за по-големите предприятия.
· 20 декември 1894 - На мястото на десятъка (селяните са облагани с една десета част от земеделските артикули и дребния домакински добитък) и емляка е въведен аграрен налог.
· 20 декември 1894 (1 януари 1895 по нов стил) - Гласуван е и Закон за акцизите и повишение на вносните мита, който задължава държавното управление да контракти с Великите сили промени в комерсиалните им привилегии по Берлинския контракт и го вкарва в спор с Австро-Унгария.
· 20 юни 1895 - Железопътната линия Каспичан - Шумен, част от проектираната жп връзка на София и Варна, е въведена в употреба.
· 30 юли 1896 - Правителството на Стоилов и интернационален банков профсъюз отпред с Париба подписват „ Земеделски заем “. България получава 30 милиона лв. (при 5 % лихва) за капитализиране на земеделските каси, вложение в инфраструктурата (жп линиите от София за Каспичан и Кюстендил) и обслужване на остарели задължения.
· октомври 1896 - Правителството стартира „ паралелната “ жп линия Саранбей (Септември) - Пловдив - Нова Загора, която би трябвало да направи търговията в Южна България самостоятелна от Компанията на Източните железници. Проектът визира ползите на Дойче банк и Париба, които блокират градежа с финансов напън върху България.
· края на 1896 - Търговски контракт с Австро-Унгария урежда двустранния митнически спор, вкарва увеличени и характерни мита за австро-унгарските артикули в България.
· 6 февруари 1897 - Тръгват първите влакове сред Перник и Радомир. Линията е част от плана за свързване на София с Кюстендил и Македония.
· 20 февруари 1897 - Открита е жп линията през Искърското дефиле от София до Роман.
· ноември 1898 – Споразумение за конверсионен заем от обединяване на френски, австрийски и немски банки понижава лихвата на българските отговорности от 6 на 5 % при размер от 290 милиона лв.. Част от заема е за наемане на Източните железници в Южна България от българското държавно управление. Тези условия са отхвърлени от Народното събрание през декември.
· 14/26 януари 1899 - Стоилов и останалите министри подават оставка вследствие от неуспеха на конверсионния заем.
В своята дейна капиталова активност държавното управление не съумява да компенсира повишените държавни разноски и изпада според от задграничните (австрийски и френски) кредитори.
Това е станало по време на третото държавно управление на Константин Стоилов, което пък е седемнайстия кабинет на Княжество България. То е формирано независимо от Народната партия, която е съществувала от средата на 90-те години на XIX век до 20-те години на ХХ век. С нея е обвързван вестник „ Мир “. Народната партия е образувана след рухването на държавното управление на Стефан Стамболов, през 1894 година, от представители на остарялата Консервативна партия и на Народната партия от Източна Румелия. През 1899 година група, отпред с Константин Величков, напуща Народната партия и се влива в Прогресивнолибералната партия. В началото на ХХ век тези две партии от ден на ден се сближават и през 1920 година се сливат в Обединена народно-прогресивна партия. През 1923 година тя се влива в Демократическия сговор.
Правителството на Константин Стоилов е назначено с Указ № 14 от 9 декември 1894 година на на княз Фердинанд Сакскобургготски. То ръководи страната до 18 януари 1899 година, след което е наследено от държавно управление на Димитър Греков. Кабинетът, управляван от Константин Стоилов, е формиран от представители на Народната партия и съветски офицер, отпред на Военното министерство.
По негово време е преодолян 10-годишният спор с Русия, провокирано от присъединението на Източна Румелия към Княжество България и от битката сред Великите сили за въздействие над обединената страна и региона на Проливите, свързващи Средиземно и Черно море. А Фердинанд е интернационално приет за български княз.
Вътрешнополитическата либерализация след свалянето на Стамболов води до възкръсване и подсилване на главните политически партии в Княжеството - Либерална, Прогресивно-либерална и Демократическа, наред с ръководещата Народна партия.
Правителството на Стоилов предизвиква промишлеността и земеделието с данъчни облекчения и заем, усилва облагането на вносните артикули и развива огромно железопътно строителство,
КАРЕ
· 20 декември 1894 година - Правителството прокарва през VIII Обикновено национално заседание Закон за поощряване на локалната индустрия, който се отнася до текстила, производството на фаянс, хартия, тухли и други браншове и планува безмитен импорт на първични материали и машини, понижени железопътни цени и данъчни облекчения за по-големите предприятия.
· 20 декември 1894 - На мястото на десятъка (селяните са облагани с една десета част от земеделските артикули и дребния домакински добитък) и емляка е въведен аграрен налог.
· 20 декември 1894 (1 януари 1895 по нов стил) - Гласуван е и Закон за акцизите и повишение на вносните мита, който задължава държавното управление да контракти с Великите сили промени в комерсиалните им привилегии по Берлинския контракт и го вкарва в спор с Австро-Унгария.
· 20 юни 1895 - Железопътната линия Каспичан - Шумен, част от проектираната жп връзка на София и Варна, е въведена в употреба.
· 30 юли 1896 - Правителството на Стоилов и интернационален банков профсъюз отпред с Париба подписват „ Земеделски заем “. България получава 30 милиона лв. (при 5 % лихва) за капитализиране на земеделските каси, вложение в инфраструктурата (жп линиите от София за Каспичан и Кюстендил) и обслужване на остарели задължения.
· октомври 1896 - Правителството стартира „ паралелната “ жп линия Саранбей (Септември) - Пловдив - Нова Загора, която би трябвало да направи търговията в Южна България самостоятелна от Компанията на Източните железници. Проектът визира ползите на Дойче банк и Париба, които блокират градежа с финансов напън върху България.
· края на 1896 - Търговски контракт с Австро-Унгария урежда двустранния митнически спор, вкарва увеличени и характерни мита за австро-унгарските артикули в България.
· 6 февруари 1897 - Тръгват първите влакове сред Перник и Радомир. Линията е част от плана за свързване на София с Кюстендил и Македония.
· 20 февруари 1897 - Открита е жп линията през Искърското дефиле от София до Роман.
· ноември 1898 – Споразумение за конверсионен заем от обединяване на френски, австрийски и немски банки понижава лихвата на българските отговорности от 6 на 5 % при размер от 290 милиона лв.. Част от заема е за наемане на Източните железници в Южна България от българското държавно управление. Тези условия са отхвърлени от Народното събрание през декември.
· 14/26 януари 1899 - Стоилов и останалите министри подават оставка вследствие от неуспеха на конверсионния заем.
В своята дейна капиталова активност държавното управление не съумява да компенсира повишените държавни разноски и изпада според от задграничните (австрийски и френски) кредитори.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ