28 декември - Международен ден на киното
На днешния ден през 1895 година в парижкото кафене " Салон Индиен дю Гран Kафе " французите Огюст и Луи Люмиер вършат първата обществена прожекция в наличието на не повече от 35 души.
На прожекцията са показани 10 къси серии от " движещи се фотографии ", включително и първия филм на братя Люмиер " Работници напущат фабриката Люмиер в Лион ". Всяка една от лентите е 17 метра дълга и сниманият на нея филм е с времетраене приблизително по 50 секунди.
Първият филм в историята на кинематографията е сниман малко по-рано през същата година с кинематографа на Леон Боули, патентован през 1894 година Двамата братя доразработват устройството. Усъвършенстваният кинематограф включва в себе си устройство, което може да записва " движещи се картини ", посредством него може да се редактира сниманото, както и да се прожектира към този момент готовия филм.
През идната година братята потеглят на турне, като демонстрират лентите си в Бомбай, Лондон, Ню Йорк и Буенос Айрес. Движещите се фигури стават известни съвсем незабавно, като най-значително въздействие имат " Пристигането на влака на гара Ла Сиута (L`Arrivée d`un train à La Ciotat) " и " Производство на кокс (Carmaux, défournage du coke) ".
Смята се, че това са първите документални филми в историята на киното.
Първата комедия " Градинарят (Le Jardinier) " е снимана от Луи Люмиер напролет на 1895 година В нея се споделя за едно малко момче, което погажда номер на градинаря, до момента в който той полива цветята. Целият филм продължава единствено 49 секунди. В ролята на градинаря е същинският градинар на Луи. За ролята на момчето са спрягани три имена, все дърводелци от фабриката Люмиер – Леон Тротобас, Беноа Дювал и Даниел Дювал. Сценката е включена в първата платена прожекция, състояла се на 28 декември 1895 година в Париж.
Луи и Огюст са считали, че " киното е откритие без бъдеще ", макар че през днешния ден това е едно от най-обичаните и желани образни изкуства в целия свят. По този мотив през днешния ден с изключение на, че се навършват 115 години от първата комерсиална прожекция, честваме и Международния ден на киното.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
418 година — Бонифаций I става папа.
1065 година — Осветено е Уестминстърското абатство.
1308 година — Започва ръководството на Ханазоно, 95-и император на Япония.
1612 година — Галилео Галилей става първия астроном, следил Нептун, като неправилно я възприема за звезда.
1835 година — Индианският водач Оцеола повежда войните си против армията на Съединени американски щати.
1836 година — Испания признава независимостта на Мексико.
1836 година — Основан е град Аделейд в Австралия.
1846 година — Айова става 29 щат на Съединени американски щати.
1867 година — Съединени американски щати анексират първата си територия отвън континента — атола Мидуей.
1869 година — Уилям Семпъл от Охайо патентова дъвката.
1879 година — Срутва се железопътният мост Тей Бридж в Шотландия по време на придвижване на трен по него, умират 75 души.
1895 година — Братя Люмиер вършат първата платена прожекция на филм в Парижкото Гранд Кафе.
1908 година — При земетресение в Месина, Сицилия, умират над 75 000 души.
1939 година — Осъществен е първият полет на японския изтребител Мицубиши A6M.
1944 година — Втората международна война: Новата власт в Унгария афишира война на Нацистка Германия.
1950 година — Във Англия е разгласен първият народен парк (Пик Дистрикт).
1965 година — Основан е немския футболен тим Ханза от град Росток.
1974 година — Земетресение с магнитуд 6,2 по Скалата на Рихтер в Пакистан лишава живота на към 5 300 души.
1981 година — В Норфолк, Вирджиния, се ражда първото американско ин витро бебе — Елизабет Джордан Кар.
1981 година — Кабелният ефирен канал HBO стартира да излъчва непрекъснато.
1987 година — Започва излъчването на американския анимационен сериал Костенурките нинджа.
1989 година — Основана е Зелената партия в България.
1991 година — Якутска АССР е преименована на Република Саха (Якутия).
1995 година — CompuServe поставя възбрана за достъп до секс-ориентирани нюз-групи, вследствие на немски правосъдни искове.
1996 година — На изключително съвещание 37 Народно заседание гласоподава оставката на държавното управление на Жан Виденов.
1999 година — Сапармурад Ниязов е провъзгласен за доживотен президент на Туркменистан.
2007 година — Природният парк Беласица е разгласен за народен парк.
Родени
1522 година — Маргарита Пармска, херцогиня на Парма († 1586 г.)
1765 година — Феликс дьо Божур, френски посланик († 1836 г.)
1856 година — Удроу Уилсън, 28-и президент на Съединени американски щати, Нобелов лауреат († 1924 г.)
1864 година — Юрдан Трифонов, български историк и публицист († 1949 г.)
1868 година — Радул Канели, български трагичен артист († 1913 г.)
1869 година — Йордан Асенов, български бунтовник († 1936 г.)
1875 година — Алексей Михайлович, съветски популярен княз († 1895 г.)
1878 година — Стефан Кондаков, български бунтовник († 1937 г.)
1882 година — Артър Едингтън, английски астрофизик († 1944 г.)
1888 година — Фридрих Мурнау, немски режисьор († 1931 г.)
1889 година — Асен Халачев, деятел на Българска комунистическа партия († 1923 г.)
1897 година — Иван Конев, руски маршал († 1973 г.)
1901 година — Робърт Ъркърт, английски боен офицер († 1988 г.)
1902 година — Мортимър Адлър, американски мъдрец († 2001 г.)
1903 година — Джон декор Нойман, американски математик († 1957 г.)
1922 година — Стан Лий, американски публицист
1925 година — Хилдегард Кнеф, немска артистка († 2002 г.)
1928 година — Ерих Кьолер, немски публицист († 2003 г.)
1929 година — Никола Ферманджиев, български икономист и истори(† 1979 г.)
1932 година — Илия Кирчев, български футболист († 1997 г.)
1932 година — Мануел Пуиг, аржентински публицист († 1990 г.)
1934 година — Маги Смит, британска киноактриса
1937 година — Георги Паскалев, български биолог
1944 година — Ангел Георгиев, български трагичен артист († 2012 г.)
1944 година — Георги Драгоев, български политик
1944 година — Кери Мълис, американски химик, Нобелов лауреат през 1993 година
1945 година — Бирендра, крал на Непал († 2001 г.)
1945 година — Димитър Гоцев, български историк и държавник
1945 година — Иван Дреников, български пианист
1953 година — Ричард Клайдерман, френски пианист
1954 година — Дензъл Уошингтън, американски артист
1956 година — Найджъл Кенеди, британски цигулар
1960 година — Чад Маккуин, американски артист
1961 година — Калиопи, певица от Република Македония
1969 година — Линус Торвалдс, финландски програмист
1970 година — Тина Каспари, американска актриса
1971 година — Серхи Бархуан, испански футболист
1972 година — Патрик Рафтър, австралийски тенисист
1979 година — Джеймс Блейк, американски тенисист
1981 година — Халид Буларуз, холандски футболист
1987 година — Томас Декър, американски артист
Починали
484 година — Ойрих, крал на вестготите (* ок. 440 г.)
1656 година — Лоран дьо Ла Ир, френски художник (* 1606 г.)
1694 година — Мария II Стюарт, Кралица на Англия (* 1662 г.)
1703 година — Мустафа II, султан на Османската империя (* 1664 г.)
1708 година — Жозеф Питон дьо Турнфор, френски ботаник (* 1656 г.)
1916 година — Едуард Щраус, австрийски композитор (* 1835 г.)
1923 година — Гюстав Айфел, френски инженер (* 1832 г.)
1924 година — Леон Бакст, съветски художник (* 1866 г.)
1925 година — Сергей Есенин, съветски стихотворец (* 1895 г.)
1927 година — Иван Златин, български индустиалец (* 1843 г.)
1937 година — Морис Равел, френски композитор (* 1875 г.)
1938 година — Панчо Дорев, български посланик (* 1878 г.)
1945 година — Теодор Драйзер, американски публицист (* 1871 г.)
1947 година — Виктор Емануил III, крал на Италия (* 1869 г.)
1959 година — Анте Павелич, хърватски политик (* 1889 г.)
1963 година — Паул Хиндемит, немски композитор (* 1895 г.)
1991 година — Куйо Куев, български литературовед (* 1909 г.)
1997 година — Василий Соломин, руски боксьор (* 1953 г.)
1997 година — Корнелиу Баба, румънски живописец (* 1997 г.)
2002 година — Кочо Караджов, икономически деател (* 1917 г.)
2002 година — Николай Колев, боен прокурор (* 1949 г.)
2004 година — Сюзън Зонтаг, американска писателка (* 1933 г.)
2009 година — Джеймс Оуън Съливан, американски музикант (* 1981 г.)
2010 година — Вили Кавалджиев, български артист (* 1945 година )
2010 година — Камен Тотев, състезателен публицист (* 1951 година )
Празници
Християнство — Ден на почтените деца на Витлеем
Испания и Мексико — Ден на шегата
Непал — Рожден ден на краля и Ден на оповестяване на републиката (2007 година, народен празник)
Obekti.bg
На прожекцията са показани 10 къси серии от " движещи се фотографии ", включително и първия филм на братя Люмиер " Работници напущат фабриката Люмиер в Лион ". Всяка една от лентите е 17 метра дълга и сниманият на нея филм е с времетраене приблизително по 50 секунди.
Първият филм в историята на кинематографията е сниман малко по-рано през същата година с кинематографа на Леон Боули, патентован през 1894 година Двамата братя доразработват устройството. Усъвършенстваният кинематограф включва в себе си устройство, което може да записва " движещи се картини ", посредством него може да се редактира сниманото, както и да се прожектира към този момент готовия филм.
През идната година братята потеглят на турне, като демонстрират лентите си в Бомбай, Лондон, Ню Йорк и Буенос Айрес. Движещите се фигури стават известни съвсем незабавно, като най-значително въздействие имат " Пристигането на влака на гара Ла Сиута (L`Arrivée d`un train à La Ciotat) " и " Производство на кокс (Carmaux, défournage du coke) ".
Смята се, че това са първите документални филми в историята на киното.
Първата комедия " Градинарят (Le Jardinier) " е снимана от Луи Люмиер напролет на 1895 година В нея се споделя за едно малко момче, което погажда номер на градинаря, до момента в който той полива цветята. Целият филм продължава единствено 49 секунди. В ролята на градинаря е същинският градинар на Луи. За ролята на момчето са спрягани три имена, все дърводелци от фабриката Люмиер – Леон Тротобас, Беноа Дювал и Даниел Дювал. Сценката е включена в първата платена прожекция, състояла се на 28 декември 1895 година в Париж.
Луи и Огюст са считали, че " киното е откритие без бъдеще ", макар че през днешния ден това е едно от най-обичаните и желани образни изкуства в целия свят. По този мотив през днешния ден с изключение на, че се навършват 115 години от първата комерсиална прожекция, честваме и Международния ден на киното.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
418 година — Бонифаций I става папа.
1065 година — Осветено е Уестминстърското абатство.
1308 година — Започва ръководството на Ханазоно, 95-и император на Япония.
1612 година — Галилео Галилей става първия астроном, следил Нептун, като неправилно я възприема за звезда.
1835 година — Индианският водач Оцеола повежда войните си против армията на Съединени американски щати.
1836 година — Испания признава независимостта на Мексико.
1836 година — Основан е град Аделейд в Австралия.
1846 година — Айова става 29 щат на Съединени американски щати.
1867 година — Съединени американски щати анексират първата си територия отвън континента — атола Мидуей.
1869 година — Уилям Семпъл от Охайо патентова дъвката.
1879 година — Срутва се железопътният мост Тей Бридж в Шотландия по време на придвижване на трен по него, умират 75 души.
1895 година — Братя Люмиер вършат първата платена прожекция на филм в Парижкото Гранд Кафе.
1908 година — При земетресение в Месина, Сицилия, умират над 75 000 души.
1939 година — Осъществен е първият полет на японския изтребител Мицубиши A6M.
1944 година — Втората международна война: Новата власт в Унгария афишира война на Нацистка Германия.
1950 година — Във Англия е разгласен първият народен парк (Пик Дистрикт).
1965 година — Основан е немския футболен тим Ханза от град Росток.
1974 година — Земетресение с магнитуд 6,2 по Скалата на Рихтер в Пакистан лишава живота на към 5 300 души.
1981 година — В Норфолк, Вирджиния, се ражда първото американско ин витро бебе — Елизабет Джордан Кар.
1981 година — Кабелният ефирен канал HBO стартира да излъчва непрекъснато.
1987 година — Започва излъчването на американския анимационен сериал Костенурките нинджа.
1989 година — Основана е Зелената партия в България.
1991 година — Якутска АССР е преименована на Република Саха (Якутия).
1995 година — CompuServe поставя възбрана за достъп до секс-ориентирани нюз-групи, вследствие на немски правосъдни искове.
1996 година — На изключително съвещание 37 Народно заседание гласоподава оставката на държавното управление на Жан Виденов.
1999 година — Сапармурад Ниязов е провъзгласен за доживотен президент на Туркменистан.
2007 година — Природният парк Беласица е разгласен за народен парк.
Родени
1522 година — Маргарита Пармска, херцогиня на Парма († 1586 г.)
1765 година — Феликс дьо Божур, френски посланик († 1836 г.)
1856 година — Удроу Уилсън, 28-и президент на Съединени американски щати, Нобелов лауреат († 1924 г.)
1864 година — Юрдан Трифонов, български историк и публицист († 1949 г.)
1868 година — Радул Канели, български трагичен артист († 1913 г.)
1869 година — Йордан Асенов, български бунтовник († 1936 г.)
1875 година — Алексей Михайлович, съветски популярен княз († 1895 г.)
1878 година — Стефан Кондаков, български бунтовник († 1937 г.)
1882 година — Артър Едингтън, английски астрофизик († 1944 г.)
1888 година — Фридрих Мурнау, немски режисьор († 1931 г.)
1889 година — Асен Халачев, деятел на Българска комунистическа партия († 1923 г.)
1897 година — Иван Конев, руски маршал († 1973 г.)
1901 година — Робърт Ъркърт, английски боен офицер († 1988 г.)
1902 година — Мортимър Адлър, американски мъдрец († 2001 г.)
1903 година — Джон декор Нойман, американски математик († 1957 г.)
1922 година — Стан Лий, американски публицист
1925 година — Хилдегард Кнеф, немска артистка († 2002 г.)
1928 година — Ерих Кьолер, немски публицист († 2003 г.)
1929 година — Никола Ферманджиев, български икономист и истори(† 1979 г.)
1932 година — Илия Кирчев, български футболист († 1997 г.)
1932 година — Мануел Пуиг, аржентински публицист († 1990 г.)
1934 година — Маги Смит, британска киноактриса
1937 година — Георги Паскалев, български биолог
1944 година — Ангел Георгиев, български трагичен артист († 2012 г.)
1944 година — Георги Драгоев, български политик
1944 година — Кери Мълис, американски химик, Нобелов лауреат през 1993 година
1945 година — Бирендра, крал на Непал († 2001 г.)
1945 година — Димитър Гоцев, български историк и държавник
1945 година — Иван Дреников, български пианист
1953 година — Ричард Клайдерман, френски пианист
1954 година — Дензъл Уошингтън, американски артист
1956 година — Найджъл Кенеди, британски цигулар
1960 година — Чад Маккуин, американски артист
1961 година — Калиопи, певица от Република Македония
1969 година — Линус Торвалдс, финландски програмист
1970 година — Тина Каспари, американска актриса
1971 година — Серхи Бархуан, испански футболист
1972 година — Патрик Рафтър, австралийски тенисист
1979 година — Джеймс Блейк, американски тенисист
1981 година — Халид Буларуз, холандски футболист
1987 година — Томас Декър, американски артист
Починали
484 година — Ойрих, крал на вестготите (* ок. 440 г.)
1656 година — Лоран дьо Ла Ир, френски художник (* 1606 г.)
1694 година — Мария II Стюарт, Кралица на Англия (* 1662 г.)
1703 година — Мустафа II, султан на Османската империя (* 1664 г.)
1708 година — Жозеф Питон дьо Турнфор, френски ботаник (* 1656 г.)
1916 година — Едуард Щраус, австрийски композитор (* 1835 г.)
1923 година — Гюстав Айфел, френски инженер (* 1832 г.)
1924 година — Леон Бакст, съветски художник (* 1866 г.)
1925 година — Сергей Есенин, съветски стихотворец (* 1895 г.)
1927 година — Иван Златин, български индустиалец (* 1843 г.)
1937 година — Морис Равел, френски композитор (* 1875 г.)
1938 година — Панчо Дорев, български посланик (* 1878 г.)
1945 година — Теодор Драйзер, американски публицист (* 1871 г.)
1947 година — Виктор Емануил III, крал на Италия (* 1869 г.)
1959 година — Анте Павелич, хърватски политик (* 1889 г.)
1963 година — Паул Хиндемит, немски композитор (* 1895 г.)
1991 година — Куйо Куев, български литературовед (* 1909 г.)
1997 година — Василий Соломин, руски боксьор (* 1953 г.)
1997 година — Корнелиу Баба, румънски живописец (* 1997 г.)
2002 година — Кочо Караджов, икономически деател (* 1917 г.)
2002 година — Николай Колев, боен прокурор (* 1949 г.)
2004 година — Сюзън Зонтаг, американска писателка (* 1933 г.)
2009 година — Джеймс Оуън Съливан, американски музикант (* 1981 г.)
2010 година — Вили Кавалджиев, български артист (* 1945 година )
2010 година — Камен Тотев, състезателен публицист (* 1951 година )
Празници
Християнство — Ден на почтените деца на Витлеем
Испания и Мексико — Ден на шегата
Непал — Рожден ден на краля и Ден на оповестяване на републиката (2007 година, народен празник)
Obekti.bg
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ