В Бургас е учредена първата българска градска община
На днешния ден през 1878 година град Бургас е освободен от османско господство и е учредена първата българска градска община.
По време на Руско-турската война от 1877/78 година Бургас е употребен от османската войска като логистичен център. Към края на войната през пристанището се изтегля и многочислено турско и черкезко население, измежду което и това на Бургас. Последните 2000 турски бойци и четири оръдия са били натоварени на гемии в края на декември 1877 година. С подписването на Одринското помирение Бургас остава отвън границите на бъдеща България, като за демаркационната линия сред двете армии било несъмнено билото на Източна Стара планина, което доближава Черно море, северно от Несебър. Така при започване на 1878 година в Бургас и близките селища към този момент няма публични представители на турския султан, което води до безчинствата на башибозушките и черкезки банди. На всеобщи кланета са подложени жителите на Карнобат и Българово. Бургас е избавен с помощта на Руфат Ефенди, османския комендант на Бургаското пристанище.
На 6 февруари 1878 година, „ летящ отряд “ под командването на полк. Лермонтов, имащ за задача да обезпечи на съветския флот достъп до бургаското пристанище като заеме позиции в Бургаския залив и спре нахлуващите от север през Дюленския проход черкези и дезертирали турски бойци, освобождава Бургас. По това време в него живеят към 2950 души, главно арменци, евреи, българи, гърци и гъркомани.
За първи кмет на освободения град е назначен Нико Попов . На 7 февруари 1878 година, ден след освобождението на града, встъпва в длъжността на кмет на първото градско общинско ръководство. Негов заместител е Панайот Русалие, а секретари са Стоян Шивачев и Мавруди Стойчев. В интервала 15 януари 1879 година и 29 август 1880 година Нико Попов е ръководител на Бургаската община. За време на ръководството си интензивно подкрепя локалното население и съветските бойци, за което е награден с бронзов орден от Сливенския губернатор.
На бургаския бряг съветските войски построяват в идващите месеци военна болница, която е под управлението на Александра Лермонтова и остават в града доникъде на 1879 година.
С осъществяването на Берлинския контракт от 1878 година Бургас става един от 6-те административни центрове на османската провинция Източна Румелия. По силата на контракта в града се завръща и част от турското население. Решенията на Общината са обявявани на български, гръцки и османски. Въпреки неналичието на вода, градът е значим търговски център и единственото огромно пристанище на Източна Румелия, а икономическото развиване притегля бежанци от Източна Тракия и Странджа планина – територии, които остават под османска власт. През 1880 година е намерено читалище „ Пробуда “, а на 20 юли 1885 година в Бургас излиза "Бургаски вестник " – първият бургаски седмичник.
Градът остава османски до септември 1885 година, когато Източна Румелия се съединява с Княжество България.
След Освобождението Бургас застава преди всичко след София по условен дял на темпове и мащаби на развиване спрямо други български градове. Развитието намира израз в признатия през 1891 година първи строителен проект на Бургас. Той затвърждава построяването на нови публични здания по западен пример в града, което трансформира неговия ориенталски образ. Още през 1881 година е построена градската библиотека, през 1891 година - Морската градина, и през 1897 година - катедралата Св. св. Кирил и Методий.
През 1895 година Георги Иванов отваря първата печатница в Бургас, последван от печатницата на Хр. Велчев, която е преименувана през 1900 на Печатница Братя Велчеви. На 27 май 1890 година тържествено се открива в Бургас жп линията Бургас – Пловдив. Важен стадий от икономическото развиване на Бургас бележи и построяването на морското пристанище, което е намерено на 18 май 1903 година. През тези години в Бургас се основават 151 индустриални предприятия, сред които Фабрика за захарни произведения и растителни масла на Аврам Чальовски, Големите български мелници на Иван Хаджипетров, сапунената фабрика Камбана, Фабрика за рибни консерви и други.
Редица красиви здания в Бургас – хотел „ Империал “, „ Модерен спектакъл “, къщите на Йови Воденичаров, Йонидис, Иван Хаджипетров, Исак Презенти, братя Калиманови, Стефан Родев и други, катедралата Св. св. Кирил и Методий, постройката на музея "Петя Дубарова " са проектирани от италианския проектант Рикардо Тоскани (между 1897 и 1926 г.). Той е с извънредно огромен принос за урбанизацията и модернизацията на град Бургас.
По време на Руско-турската война от 1877/78 година Бургас е употребен от османската войска като логистичен център. Към края на войната през пристанището се изтегля и многочислено турско и черкезко население, измежду което и това на Бургас. Последните 2000 турски бойци и четири оръдия са били натоварени на гемии в края на декември 1877 година. С подписването на Одринското помирение Бургас остава отвън границите на бъдеща България, като за демаркационната линия сред двете армии било несъмнено билото на Източна Стара планина, което доближава Черно море, северно от Несебър. Така при започване на 1878 година в Бургас и близките селища към този момент няма публични представители на турския султан, което води до безчинствата на башибозушките и черкезки банди. На всеобщи кланета са подложени жителите на Карнобат и Българово. Бургас е избавен с помощта на Руфат Ефенди, османския комендант на Бургаското пристанище.
На 6 февруари 1878 година, „ летящ отряд “ под командването на полк. Лермонтов, имащ за задача да обезпечи на съветския флот достъп до бургаското пристанище като заеме позиции в Бургаския залив и спре нахлуващите от север през Дюленския проход черкези и дезертирали турски бойци, освобождава Бургас. По това време в него живеят към 2950 души, главно арменци, евреи, българи, гърци и гъркомани.
За първи кмет на освободения град е назначен Нико Попов . На 7 февруари 1878 година, ден след освобождението на града, встъпва в длъжността на кмет на първото градско общинско ръководство. Негов заместител е Панайот Русалие, а секретари са Стоян Шивачев и Мавруди Стойчев. В интервала 15 януари 1879 година и 29 август 1880 година Нико Попов е ръководител на Бургаската община. За време на ръководството си интензивно подкрепя локалното население и съветските бойци, за което е награден с бронзов орден от Сливенския губернатор.
На бургаския бряг съветските войски построяват в идващите месеци военна болница, която е под управлението на Александра Лермонтова и остават в града доникъде на 1879 година.
С осъществяването на Берлинския контракт от 1878 година Бургас става един от 6-те административни центрове на османската провинция Източна Румелия. По силата на контракта в града се завръща и част от турското население. Решенията на Общината са обявявани на български, гръцки и османски. Въпреки неналичието на вода, градът е значим търговски център и единственото огромно пристанище на Източна Румелия, а икономическото развиване притегля бежанци от Източна Тракия и Странджа планина – територии, които остават под османска власт. През 1880 година е намерено читалище „ Пробуда “, а на 20 юли 1885 година в Бургас излиза "Бургаски вестник " – първият бургаски седмичник.
Градът остава османски до септември 1885 година, когато Източна Румелия се съединява с Княжество България.
След Освобождението Бургас застава преди всичко след София по условен дял на темпове и мащаби на развиване спрямо други български градове. Развитието намира израз в признатия през 1891 година първи строителен проект на Бургас. Той затвърждава построяването на нови публични здания по западен пример в града, което трансформира неговия ориенталски образ. Още през 1881 година е построена градската библиотека, през 1891 година - Морската градина, и през 1897 година - катедралата Св. св. Кирил и Методий.
През 1895 година Георги Иванов отваря първата печатница в Бургас, последван от печатницата на Хр. Велчев, която е преименувана през 1900 на Печатница Братя Велчеви. На 27 май 1890 година тържествено се открива в Бургас жп линията Бургас – Пловдив. Важен стадий от икономическото развиване на Бургас бележи и построяването на морското пристанище, което е намерено на 18 май 1903 година. През тези години в Бургас се основават 151 индустриални предприятия, сред които Фабрика за захарни произведения и растителни масла на Аврам Чальовски, Големите български мелници на Иван Хаджипетров, сапунената фабрика Камбана, Фабрика за рибни консерви и други.
Редица красиви здания в Бургас – хотел „ Империал “, „ Модерен спектакъл “, къщите на Йови Воденичаров, Йонидис, Иван Хаджипетров, Исак Презенти, братя Калиманови, Стефан Родев и други, катедралата Св. св. Кирил и Методий, постройката на музея "Петя Дубарова " са проектирани от италианския проектант Рикардо Тоскани (между 1897 и 1926 г.). Той е с извънредно огромен принос за урбанизацията и модернизацията на град Бургас.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ