По инициатива на Васил Априлов е открито първото българско взаимно училище
На днешния ден през 1835 година по самодейност на Васил Априлов в Габрово е намерено първото българско взаимно учебно заведение с първи преподавател Теофит Рилски, в този момент Априловската гимназия.
Взаимното учебно заведение е светско начално учебно заведение през интервала на българското Възраждане, в което се ползва Бел-Ланкастърския способ на образование. Съгласно този способ някои от по-напредналите възпитаници образоват част от своите съученици.
Обучението във взаимното учебно заведение продължава 2 години и се прави на български език. Учениците учат граматика, нравоучение, хигиена, естествознание, география, история, аритметика и вероучение.
Издръжката на учебните заведения се поема от локалното население.
На 1 март 1841 година просветителят Атанас Иванов (1810-1897 г.) открива и в Стара Загора взаимно българско учебно заведение.
В този си тип взаимните учебни заведения са значим стадий в развиването на образователното дело на българските земи през Възраждането. През тях минават мнозина дейци, които по-късно играят не дребна роля в развиването на просветното дело.
Взаимното учебно заведение слагат началото и на новобългарското обучение. В това се състои и неговата най-голяма заслуга.
Неофит Рилски (1793-1881 г.), духовник, преподавател и художник, е една от водещите фигури в българското просветно придвижване през първата половина на XIX век, той е определян от известния българист Константин Иречек като „ патриарх на българските учители и книжовници “.
Неофит преподава известно време в Габрово, като в същото време прави първия сполучлив превод на Новия Завет на новобългарски език. Тъй като не се схваща добре с учителите и учениците, той напуща и става преподавател в Копривщица. През 1836 година той основава първия български глобус.
Известният образован и църковен деятел Неофит Рилски сформира и първите взаимоучителни таблици на български език, които служат за образователни принадлежности. В тях се съдържа целият образователен материал, очакван за децата от взаимните учебни заведения. През този интервал Неофит Рилски издава голям брой учебници и образователни принадлежности, намерили необятно приложение в просветната активност в страната: „ Взаимоучителни таблици “ (1835 г.), „ Буквар, извлечен от взаимоучителните таблици “ (1835 г.), „ Свещенний краткий катехизис “ (1835 г), „ Краткое и ясное ревю... на гръцкия език “ (1835 г.), "Българска граматика " (1835 г.), „ Краснописание “ (1837 г.).
Васил Априлов (1789-1847 г.) е български бизнесмен и образован деятел, донор, публицист от времето на Българското Възраждане. Освен забележителната парична и организационна помощ, която оказва на българското просветно придвижване, издава и няколко книги, с които дава тенденция на възрожденското учебно дело: „ Денница на новобългарското обучение “ (1841 г.), „ Допълнение към „ Денницата “ (1842 г.), „ Мисли за настоящето българско обучение “ (1847 г.). Васил Априлов уверено упорства новобългарският , а не църковнославянският или гръцкият език, да бъде основа на светското обучение в България.
Значението на Васил Априлов за развиването на българската просвета се дефинира основно от неговата организаторска и посредническа работа. Чрез писма търси в България свои сътрудници и ги предизвиква в събирането на старинни и на национални песни. С тяхно подпомагане пръв обнародва мостри от средновековни български монети, както и текста на няколко старобългарски грамоти.
Взаимното учебно заведение е светско начално учебно заведение през интервала на българското Възраждане, в което се ползва Бел-Ланкастърския способ на образование. Съгласно този способ някои от по-напредналите възпитаници образоват част от своите съученици.
Обучението във взаимното учебно заведение продължава 2 години и се прави на български език. Учениците учат граматика, нравоучение, хигиена, естествознание, география, история, аритметика и вероучение.
Издръжката на учебните заведения се поема от локалното население.
На 1 март 1841 година просветителят Атанас Иванов (1810-1897 г.) открива и в Стара Загора взаимно българско учебно заведение.
В този си тип взаимните учебни заведения са значим стадий в развиването на образователното дело на българските земи през Възраждането. През тях минават мнозина дейци, които по-късно играят не дребна роля в развиването на просветното дело.
Взаимното учебно заведение слагат началото и на новобългарското обучение. В това се състои и неговата най-голяма заслуга.
Неофит Рилски (1793-1881 г.), духовник, преподавател и художник, е една от водещите фигури в българското просветно придвижване през първата половина на XIX век, той е определян от известния българист Константин Иречек като „ патриарх на българските учители и книжовници “.
Неофит преподава известно време в Габрово, като в същото време прави първия сполучлив превод на Новия Завет на новобългарски език. Тъй като не се схваща добре с учителите и учениците, той напуща и става преподавател в Копривщица. През 1836 година той основава първия български глобус.
Известният образован и църковен деятел Неофит Рилски сформира и първите взаимоучителни таблици на български език, които служат за образователни принадлежности. В тях се съдържа целият образователен материал, очакван за децата от взаимните учебни заведения. През този интервал Неофит Рилски издава голям брой учебници и образователни принадлежности, намерили необятно приложение в просветната активност в страната: „ Взаимоучителни таблици “ (1835 г.), „ Буквар, извлечен от взаимоучителните таблици “ (1835 г.), „ Свещенний краткий катехизис “ (1835 г), „ Краткое и ясное ревю... на гръцкия език “ (1835 г.), "Българска граматика " (1835 г.), „ Краснописание “ (1837 г.).
Васил Априлов (1789-1847 г.) е български бизнесмен и образован деятел, донор, публицист от времето на Българското Възраждане. Освен забележителната парична и организационна помощ, която оказва на българското просветно придвижване, издава и няколко книги, с които дава тенденция на възрожденското учебно дело: „ Денница на новобългарското обучение “ (1841 г.), „ Допълнение към „ Денницата “ (1842 г.), „ Мисли за настоящето българско обучение “ (1847 г.). Васил Априлов уверено упорства новобългарският , а не църковнославянският или гръцкият език, да бъде основа на светското обучение в България.
Значението на Васил Априлов за развиването на българската просвета се дефинира основно от неговата организаторска и посредническа работа. Чрез писма търси в България свои сътрудници и ги предизвиква в събирането на старинни и на национални песни. С тяхно подпомагане пръв обнародва мостри от средновековни български монети, както и текста на няколко старобългарски грамоти.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ