Грегорианският календар разбърка историята с понятията по стар стил и по нов стил
На днешния ден през 1582 година папа Григорий XIII показва за първи път Григорианския календар (понякога именуван и Грегориански календар или " нов жанр " ) - актуалният интернационално приет международен календар, на който се основава и интернационалният стандарт ISO 8601.
Григорианският календар е въведен в приложимост на 4 октомври 1582 година в сходство с була (основен папски документ с оловен (при особени случаи - със златен) щемпел, съдържащ наредба или обръщение от един папа до други църковни или всемирски дейци) от 24 февруари 1582 година на папа Григорий ХІІІ, чието име носи и през днешния ден. Той е основан, с цел да поправи древноримския Юлиански календар (наричан също " остарял жанр " , препоръчан от Юлий Цезар през 46 година пр.н.е.), като в него са импортирани някои корекции, с цел да се регистрира по-точно дължината на тропическата година. В Юлианския календар се приема, че времето сред две поредни пролетни равноденствия е 365.25 дни и дробната част се компенсира, като една на всеки четири години има с един ден повече (високосна година).
Григорианският календар е безоблачен календар, подвластен от интервала на завъртането на Земята към Слънцето, който е 365.2422 дни от 24 часа по 60 минути, всяка е по 60 секунди.
Основната разлика сред Григорианския календар и предшественика му - Юлианския, се състои в разпределянето на високосните години. В Юлианския календар, всяка четвърта година е високосна и има един спомагателен ден през февруари. При Григорианският календар всяка година, кратна на 4 е високосна.
Григорианският календар е общопризнат в другите страни по друго време, като този развой продължава съвсем три века и половина. Той е натрапен от Григорий XIII в страните под мощно въздействие на католическата черква - Испания, Португалия и Полша, го одобряват незабавно, а други (Франция и други) - напълно скоро след тях. Протестантска Англия вкарва Григорианския календар чак през ХVІІІ век, а Русия би трябвало да дочака Октомврийската риволюция, с цел да го одобри през 19818 година, като се оказва че Октомврийската гражданска война почнала на 25 октомври 1917 година съгласно юлианския календар, в действителност е почнала на 7 ноември 1917 година.
В България Григорианският календар е въведен със закон, гласуван от Народното събрание на 14 март 1916 година, като отчитането на времето само по нов жанр стартира от 1 април 1916 година съгласно юлианския календар (14 април съгласно Григорианския календар).
В Сърбия това става на 18 януари 1919 година, в Гърция - на 9 март 1924 година и така нататък
Григорий XIII е римски папа през интервала сред 13 май 1572 година и 10 април 1585 година. Понтификатът на Григорий XIII е къс (13 години), само че незабравим. Най-известен несъмнено е с въвеждането на Григорианския календар, носещ неговото име като папа. Календарната промяна компенсира насъбраното досега на въвеждането ѝ двуседмично закъснение на Юлианския календар по отношение на слънчевата година. Папата го показва обществено за първи път през февруари 1582 година и на 1 март същата година издава указ за въвеждането му. Григорий ХІІІ подрежда да бъдат пропуснати 10 дни, а 1700, 1800, 1900 и 2100 година да не бъдат считани за високосни.
Папата се демонстрира като корав последовател на концепцията за издигане на интелектуалното равнище на църковните чиновници. Така той основава няколко църковни учебни заведения в Италия, както и висшия Римки Колегиум, който по-късно е наименуван в негова чест Грегориански университет.
Подобно на своите предшественици, Григорий XIII робува на концепцията, че битката с иновярващите би трябвало да се води с огън и меч. Ето за какво, той благославя парижката кървава кавга на религиозна основа през 1572 година, в която през нощта на Св. Вароломей са изклани 10 хиляди хугеноти.
Папа Григорий ХІІІ е част от фамилия Бонкомпани - благородническа фамилия от Асизи.
Григорий XIII умира в Рим на 10 април 1585 година.
Григорианският календар е въведен в приложимост на 4 октомври 1582 година в сходство с була (основен папски документ с оловен (при особени случаи - със златен) щемпел, съдържащ наредба или обръщение от един папа до други църковни или всемирски дейци) от 24 февруари 1582 година на папа Григорий ХІІІ, чието име носи и през днешния ден. Той е основан, с цел да поправи древноримския Юлиански календар (наричан също " остарял жанр " , препоръчан от Юлий Цезар през 46 година пр.н.е.), като в него са импортирани някои корекции, с цел да се регистрира по-точно дължината на тропическата година. В Юлианския календар се приема, че времето сред две поредни пролетни равноденствия е 365.25 дни и дробната част се компенсира, като една на всеки четири години има с един ден повече (високосна година).
Григорианският календар е безоблачен календар, подвластен от интервала на завъртането на Земята към Слънцето, който е 365.2422 дни от 24 часа по 60 минути, всяка е по 60 секунди.
Основната разлика сред Григорианския календар и предшественика му - Юлианския, се състои в разпределянето на високосните години. В Юлианския календар, всяка четвърта година е високосна и има един спомагателен ден през февруари. При Григорианският календар всяка година, кратна на 4 е високосна.
Григорианският календар е общопризнат в другите страни по друго време, като този развой продължава съвсем три века и половина. Той е натрапен от Григорий XIII в страните под мощно въздействие на католическата черква - Испания, Португалия и Полша, го одобряват незабавно, а други (Франция и други) - напълно скоро след тях. Протестантска Англия вкарва Григорианския календар чак през ХVІІІ век, а Русия би трябвало да дочака Октомврийската риволюция, с цел да го одобри през 19818 година, като се оказва че Октомврийската гражданска война почнала на 25 октомври 1917 година съгласно юлианския календар, в действителност е почнала на 7 ноември 1917 година.
В България Григорианският календар е въведен със закон, гласуван от Народното събрание на 14 март 1916 година, като отчитането на времето само по нов жанр стартира от 1 април 1916 година съгласно юлианския календар (14 април съгласно Григорианския календар).
В Сърбия това става на 18 януари 1919 година, в Гърция - на 9 март 1924 година и така нататък
Григорий XIII е римски папа през интервала сред 13 май 1572 година и 10 април 1585 година. Понтификатът на Григорий XIII е къс (13 години), само че незабравим. Най-известен несъмнено е с въвеждането на Григорианския календар, носещ неговото име като папа. Календарната промяна компенсира насъбраното досега на въвеждането ѝ двуседмично закъснение на Юлианския календар по отношение на слънчевата година. Папата го показва обществено за първи път през февруари 1582 година и на 1 март същата година издава указ за въвеждането му. Григорий ХІІІ подрежда да бъдат пропуснати 10 дни, а 1700, 1800, 1900 и 2100 година да не бъдат считани за високосни.
Папата се демонстрира като корав последовател на концепцията за издигане на интелектуалното равнище на църковните чиновници. Така той основава няколко църковни учебни заведения в Италия, както и висшия Римки Колегиум, който по-късно е наименуван в негова чест Грегориански университет.
Подобно на своите предшественици, Григорий XIII робува на концепцията, че битката с иновярващите би трябвало да се води с огън и меч. Ето за какво, той благославя парижката кървава кавга на религиозна основа през 1572 година, в която през нощта на Св. Вароломей са изклани 10 хиляди хугеноти.
Папа Григорий ХІІІ е част от фамилия Бонкомпани - благородническа фамилия от Асизи.
Григорий XIII умира в Рим на 10 април 1585 година.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ