На днешния ден Православната църква почита паметта на светите безсребреници

На днешния ден Православната черква уважава паметта на светите безсребреници Козма и Дамян. През 1850 година е разгарът на Видинското въстание – нов опит на българите да реализират свободата си. На 1 юли 1881 година в едночасово съвещание, Великото Народно Събрание под председателството на митрополит Антим I Видински, анулира конституцията за 7 години и дава изключителни компетенции на княз Александър I. 1 юли или Джулай Морнинг по името на известната ария на Юрая Хийп от 1971 година, July Morning) е хипи празник в България, зародил във Варна през 80-те и даже 70-те години. Свързана с хипи придвижването в Америка, традицията съществува в България и до през днешния ден. На всеки 30 юни против 1 юли огромни групи хора се събират на варненския вълнолом и плажовете към морската столица (през последните години и в други местности по цялото Черноморие), с цел да посрещнат дружно слънцето, което изгрява над морето. Така те считат, че се пречистват пред него, без това да има връзка с езически или религиозни ритуали.
На 1 юли са родени: актрисата Маргарита Дупаринова, кинорежисьорът Едуард Захариев, писателите Мирон Иванов и Тодор Ценков.
На 1 юли умират: съратникът на Васил Априлов – Николай Палаузов, Петко Рачов Славейков и Фани Мутафова, Васа Ганчева - режисьор, сценарист, телевизионна водеща, медиен анализатор и критик.

2014 година
Президентът на Република България Росен Плевнелиев връчва медал „ Стара планина “ първа степен с мечове на ген. Симеон Симеонов „ за забележителния му принос за развиването на Българската войска “.

2000 година
Започва здравната промяна, като на мястото на безплатната здравна помощ е въведена системата на персонални частни лекари и зъболекари, здравни застраховки и възнаграждение на прегледите и процедурите.

1997 година
В деяние влиза законът за валутния ръб с фиксиране на българския лев към немската марка в съответствие 1 марка = 1000 лева

1996 година
В църквата " Света Параскева " синодът на неврокопския митрополит Пимен открива собствен църковно-народен събор, на който е провъзгласен за различен патриарх на Българската православна черква (БПЦ). Приветствия към събора сервират основният прокурор Иван Татарчев и политиците Иван Куртев, Васил Гоцев, Петко Илиев. В същия ден вицепремиерът Светослав Шиваров афишира църковно-народния събор на Пимен за противозаконен.

1991 година
В Прага президентът Желю Желев подписва протокол за преустановяване на съществуването на Организацията на Варшавския контракт.
Варшавският контракт е подписан на 14 май 1955 година на Варшавското заседание. Той е военно-политически съюз формиран от България, Германска демократична република, Полша, Румъния, Съюз на съветските социалистически републики, Унгария, Чехословакия и Албания (през 1968 година излиза от Варшавския договор). В сходство с Устава на Организация на обединените нации участниците се задължават да се въздържат в интернационалните си връзки от опасност със мощ или нейната приложимост. В случай на въоръжено нахлуване над някоя от страните участнички, подписалите Варшавския контракт са задължени да й окажат незабавна помощ по всевъзможен начин, в това число въоръжена мощ. Висш орган на Организацията на Варшавския контракт е Политическият съвещателен комитет. Създадено е Обединено командване на въоръжените сили, което дружно с Военния съвет и щаб управлява активността на Обединените въоръжени сили.

1975 година
Седмият пленум на Комитета за изкуство и просвета (КИК) избира Людмила Живкова за ръководител на комитета на мястото на Павел Матев, а на 3 юли Народното събрание я утвърждава за член на кабинета и ръководител на Комитет за изкуство и култура.

1968 година
България подписва в Москва контракта за неразпространение на нуклеарното оръжие.

1968 година
Софийският градски превоз минава на безкондукторно обслужване.

1966 година
Публикуван е Закон за покупко-продажбите с валутни полезности и за валутен надзор.

1960 година
Въведен е 6-часов работен ден в предприятията с нездравословни за здравето условия на произвеждане.

1942 година
В хода на Втората международна война след осеммесечна блокада немските войски завладяват Севастопол.
Севастопол е град в Украйна, Кримска област. Основан е през 1783 година като военноморско пристанище и цитадела. Прославя се с героичната си защита през 1854-1855 година по време на Кримската война и през 1941-1942 година по време на Втората международна война.

1921 година
Въведен е банален правопис по предложение на комисия отпред с проф. Александър Теодоров-Балан. Премахват се крайните ерове, двойното " е " и кръстатото " ъ ".

1895 година
В Шуменския гарнизон е учредено офицерско икономическо сдружение " Опит ".
“Опит ” е социална организация на българската икономическа мисъл. Първоначално членове са дребни търговци и занаятчии, само че след това в редовете й остават единствено лица, имащи избран теоретичен интерес към икономическата проблематика. Икономическото сдружение открива свои клонове в Пловдив, Плевен и Русе. Печатен орган на сдружението е " Списание на Българското икономическо сдружение ".

1895 година
В София е извършен първият конгрес на Либералната партия на Васил Радославов.
Васил Радославов е роден през 1854 година в град Ловеч. Той е политически и държавен деятел, член на Българската академия на науките. Завършва право в Хайделберг, Германия, пази и докторат. След като се завръща в България, става един от водачите на Либералната партия. Участва неколкократно в ръководството на страната като министър на правораздаването (29 юни 1884 година –15 юли 1886 година, 9–12 август 1886 г.), министър на вътрешните работи (12 август 1886 година – 28 юни 1887 г.). По време на Регентството е министър-председател (16 август 1886 година – 28 юни 1887 г.). При ръководството на Стефан Стамболов (1887–1894 г.) оглавява така наречен легална съпротива. Включен е в състава на съдружното държавно управление на Константин Стоилов като министър на правораздаването (19 май – 17 септември 1894 г.) и министър на националното просвещение (17 септември – 9 декември 1894 г.). По-късно минава в съпротива на ръководещата Народна партия (1894–1899 г.). Радославов е министър на вътрешните работи от 18 януари 1899 година до 27 ноември 1900 година Определя значително политиката на държавното управление, заради което ръководството през 1899–1901 година е известно като Радославов режим. През лятото на 1903 година Радославов е упрекнат в измяна на родината и княза, в потребление на властта за персонално облагодетелстване и е наказан от Държавен съд на осем месеца затвор и лишаване вечно на гражданските и политическите права. Няколко месеца по-късно е амнистиран. Отново е министър-председател в един от най-тежките интервали за България (4 юли 1913 година – 21 юни 1918 г.). Едновременно с това до 21 септември 1915 година е министър на вътрешните работи и националното здраве, а по-късно и министър на външните работи и изповеданията. След подписването на Солунското помирение през 1918 година емигрира в Германия. Осъден е задочно от Държавен съд като един от основните виновници за втората национална злополука.

1885 година
На конгрес в София деветнадесет македонски сдружения избират Централно настоятелство с ръководител Димитър Ризов и подпредседател Димитър Петков.
Димитър Христов Ризов е роден през 1862 година в гр. Битоля, Македония. Той е публичен деятел, посланик, журналист и публицист. Учи в родния си град, а по-късно в Пловдив. През 1881 година се завръща в Битоля и е назначен за екзархийски контрольор на българските учебни заведения в Македония. През 1884 година се открива в Пловдив. Там се включва интензивно в съединисткото придвижване – определен е за член на Българския скришен централен революционен комитет. Участва в реализирането на Съединението на Източна Румелия с Княжество България от 1885 година През 1887 година отпътува да следва в Лиеж, Белгия. След довеждане докрай на образованието си, заема редица дипломатически постове – търговски консул в Скопие (1897–1899 г.), дипломатически сътрудник в Цариград (1903–1905 г.), Белград (1905–1907 г.), Рим (1908–1915 г.) и Берлин (1915–1918 г.). Развива дейна публицистична и журналистическа активност. Редактор е на в. " Самозащита ", " Македонский глас ", " Независимост ". Публикува материали във в. " Независима България ", " Марица ", " Балкан " и други Автор е на мемоари и брошури: " Княз Батенберг и Съединението ", " Разлагающа се и възрождающа се България ", " Етнография на Македония " и други

1881 година
В едночасово съвещание, Великото Народно Събрание под председателството на митрополит Антим I Видински, анулира конституцията за 7 години и дава изключителни компетенции на княз Александър I. Петко Каравелов и Петко Р. Славейков емигрират в Пловдив. Формирано е ново служебно държавно управление.
Режимът на пълномощията е ръководство, открито от княз Александър I Батенберг след осъществения от него държавен прелом през 1881 година Князът суспендира Търновската конституция и назначава служебно държавно управление отпред с съветския ген. Й. К. Ернрот, което да организира избори за Велико Народно заседание. Тези дейности на княза са подкрепени от Русия и Австро-Унгария. В конюнктура на фактическо военно състояние изборите са извършени и на 1 юли 1881 година II Велико Народно заседание стартира своята работа. То гласоподава изключителни компетенции на княза за период от 7 година, дава му право да основава нови институции, а след приключването на избрания период ново Велико Народно заседание би трябвало да промени конституцията в духа на осъществените консервативни промени. Опозиционното придвижване против режима под управлението на Либералната партия се ускорява с всеки минал ден. Князът се стреми да укрепи властта си благодарение на съветските генерали Н. Соболев и А. Каулбарс, които слага на 23 юни 1882 година отпред на държавното управление. Много скоро обаче сред съветските генерали и консерваторите пораждат остри несъгласия по отношение на въпроса за жп строителство в България. Руските генерали търсят поддръжката на " крайните либерали " отпред с П. Каравелов, които упорстват за цялостно възобновяване на конституцията. Консерваторите от своя страна се ориентират към доближаване с " умерените либерали ", водени от Драган Цанков, които са склонни да позволен промени в конституцията. През август 1883 година е подписано съглашение сред консерваторите и крилото на Драган Цанков, съгласно което Търновската конституция ще се възвърне, само че " умерените либерали " се ангажират да спомагат за смяната и в закостенял дух. На 6 септември 1883 година князът издава манифест, с който възвръща Търновската конституция. Съставено е съдружно държавно управление от " умерени либерали " и консерватори отпред с Драган Цанков. На 5 декември 1883 година то прокарва в Народното събрание желаните промени в конституцията. Князът се отхвърля от Режима на пълномощията. На извършените парламентарни избори на 27 май 1884 година " крайните либерали " печелят безапелационно. Съставено е държавно управление отпред с П. Каравелов, което напълно възвръща конституцията.

1880 година
България е призната за член на Международната телеграфна спогодба.

1879 година
България е призната за член на Всемирния пощенски съюз, учреден на 1 юни 1878 година с Парижката спогодба.

1878 година
Подписан е Берлинският контракт. Северна България и Софийско стават васално на султана княжество. Южна България под името Източна Румелия е под юрисдикцията на султана, а Македония, Одринска Тракия и Беломорието са върнати на Османската империя.

1876 година
По самодейност на Екатерина Ценович в Букурещ се основава “Българско благодетелно женско сдружение ”.

1872 година
Васил Левски се трансферира през Бекет и Оряхово в България. През идващите няколко месеца Апостола реорганизира Вътрешната революционна организация съгласно условията на новия правилник и новата стратегия на БРЦК.

1850 година
В хода на Въстанието в Северозападна България – 1850 година (Видинско въстание – 1850 г.) на връх Връшка чука, намиращ се в западната част на Стара планина, се организира заседание на селските старейшини от Видинско и Кулско, което би трябвало да посочи по-нататъшната тактичност на въстаниците.
В предния ден – 30 юни 1850 година, Али Риза паша изпраща във въстаническия лагер в региона на вр. Връшка чука и с. Раковец делегация с документално възвание, в което се дава тридневен период за разформироване на въстаническите отряди. На популацията се предлага да излъчи свои представители, които да изложат пред управляващите своите претенции.
В деня след съвещанието на Връшка чука, участниците изготвят ревю, в което разказват тежкото състояние на популацията в Ломско, Видинско и Белоградчишко, като категорично подчертават върху лоялността на българите към султана. " Сега – декларират селските старейшини, сме станали и трите нахии да си видиме правицата, що ни писуваше фермано царски, а они обърнаха на назе пушки, ножеве, топове, та ни избиха, изсекоха, къщи възпламениха, попове изсекоха, църкви обраха, пивници изтрошиха, брашно разпиляха, казани унищожиха... "
На 4 юли 1850 година селските старейшини, събрани на Връшка чука, насочат посредством сръбския княз Александър Карагеоргевич ново ревю до султана. Изготвен е и писменият отговор на поставените от турските управляващи претенции за връщане на популацията по селата.
Няколко дни по-късно, пратениците на Али Риза паша и на сръбския княз договарят на Връшка чука с водачите на българските въстаници за завръщането на популацията по домовете.
През 1850 година в избухва Въстанието в Северозападна България – 1850 година (Видинско въстание – 1850 г.). Масовото антифеодално селско въстание, избухва във Видинско, Ломско и Белоградчишко за унищожаване на едрото османско феодално земевладение и извоюване на автономност. Реформените актове на Османската империя от 1832-1834 година не довеждат до основни промени в ситуацията на поробеното българско население нито по повод формата на собствеността, нито във връзка с данъчното задължение, нито подсилили гаранциите за отбрана на неговите обикновени човешки права. През 1850 година оживелите от Нишкото въстание (1841 г.) и други революционни конфликти по-видни дейци от Северозападна България се заемат с образуване на ново въстание. В подготовката му вземат присъединяване и локалните търговци, занаятчии и чорбаджии (които не по-малко страдали от непознатия народен гнет) и други За ръководители са определени Ив. Кулин, П. Маринов, Ц. Тодоров. На 29 май година протестът пламва в Ломско, Видинско и Белоградчишко. Броят на въстаниците доближава към 16 000 души. Те обаче са неприятно въоръжени и скоро османските управляващи съумяват да усмирят въстаналите маси във Видинско и Ломско. По-голям обсег въстанието придобива в Белоградчишкия край. В продължение на няколко дни надигналите се селяни обсаждат града, само че без триумф. Срещу тях са изпратени османски войски, които към този момент се били справили с въстаниците във Видинско и Ломско. Лишени от опцията да им се опълчват, белоградчишките селяни се отдръпват към планинските региони. Въпреки неизгодното състояние, в което се оказва въстаналото население, то не се отхвърля от своята битка, преди да бъдат признати неговите претенции. Героичните дейности на въстаниците стават известни и на европейската общност. С помощта на сръбското държавно управление водачите на въстанието влизат в договаряния с Високата врата. Под натиска на западноевропейските фактори Портата приема (август – септември) представители на надигналото се население. В резултат на това се стига до угаждане на най-главното им искане – премахването на господарското земевладение и даване право на селяните сами да си избират свои локални шефове (кнезове) в нахиите (околиите). Обещанията на османското държавно управление обаче се оказват свързани с доста условности, които обезсилват значително предоставените от него права на въстаналото население. То се съгласява да отстрани спахийското земевладение, при изискване че локалното население одобри да откупи спахийските земи. А обещанието за избиране на кнезове не се осъществя, защото Високата врата се отхвърля след това от желанието си да даде автономност на този край.
Въпреки неуспеха си въстанието изиграва огромна роля в националноосвободителната битка на българския народ. То е една от неговите най-значителни антиосмански изяви преди Кримската война (1853-1856 г.). За неговия обсег извънредно огромна роля изиграли водителите му Ив. Кулин, П. Маринов, Ц. Тодоров и други

1835 година
Върху кула в Габрово е инсталиран градски часовник.
Часовниковата кула е извисена на 28 метра височина. Намира се против пазара в Габрово и внася необикновен нюанс в централната част на града. Издигната е през 1835 година от локалния занаятчия Иван Сахатчията. Часовниковият й механизъм е ръчно направен от самия него, а камбаната е създадена във Виена.

На тази дата са родени:
1938 година
Роден е Едуард Енчев Захариев – български кинорежисьор. Завършва през 1961 година киноинститута в Будапеща. Утвърждава се в документалното кино с филмите " Релси в небето " (1962 г.), " Сол " (1965 г.), " БДЖ ", " Стомана " (1971 г.). Дебютира в игралното кино с новелата " Ако не иде трен " (1967 г.), след която снима инкриминираната екранизация по Д. Фучеджиев “Небето над Велека " (1968 г.). В най-значимия си филм " Преброяване на дивите зайци " (1973 г.) осмива ограничеността и безумията на бюрократизма, а във " Вилна зона " (1975 г.) – стремежите на актуалния неоеснаф. В " Мъжки времена " (1977 г.) прави сполучлив завой към националната литературна класика. През 1980 година снима мелодрамата " Почти любовна история ". Опитва силите си и в битовата покруса – " Елегия " (1982 г.), както и в психическата драма – " Скъпа моя, скъпи мой " (1986 г.), " Резерватът " (1991 г.), " Закъсняло пълнолуние " (1996 г.). Награди: за " Вилна зона " (Първа премия на Фестивала на българският игрален филм във Варна, 1976 г.); за " Мъжки времена " – почетен диплом на Международната федерация на филмовата рецензия от кинофестивала в Антверпен, Белгия (1978 г.).

1931 година
Роден е Мирон Василев Иванов – български публицист. Завършва фармация (1956 г.). Работи като редактор във в. " Вечерни вести " (1955-1960 г.), в. " Труд " (1960-1970 г.), член на публицистичната гилдия на в. " Стършел " (1971-1988 г.), редактор в сп. " Септември " (1971-1975 г.). Първите му изявления са фейлетони във в. " Стършел " от 1950 година Пише фейлетони, разкази, комедии, като подлага на критика и осмива пороците в тоталитарното общество, пробвайки се да ги сложи в един по-широк обществено-политически подтекст. Създава към тридесет книги, тридесет радиопиеси, към петнадесет театрални сюжети за малкия екран и естрадни стратегии. Автор е на " Разсеяни убийци " (1958 г.), " Какви времена доживяхме " (1960 г.), " Просто да не повярваш " (1962 г.), " Железни хора " (в съавторство с П. Незнакомов, 1964 г.), " Делфините " (1969 г.), " По суша и море " (1971 г.), " Полуфабрикати " (1971 г.), " Пуяк с брилянти " (1973 г.), " Живей като другите и бъди блажен " (1975 г.), " Новогодишни разкази " (1975 г.), " Балканска епопея " (1982 г.), " Един незабележим свръхчовек " (1983 г.), " Наполеон под Вакарел " (1985 г.), " Аероодисея " (1987 г.), " Как да бесим вълци " (1988 г.), " Византийски победи " (1989 г.), " Как я пеем тази ария " (1990 г.), " Ония сънни, радостни години " (1990 г.), " Илирийски палат " (1991 г.) и други

1921 година
Родена е Маргарита Спасова Дупаринова – българска актриса. През 1944 година приключва Държавната театрална школа и дебютира в Народния спектакъл с ролята на Милкана в " Майстори " на Рачо Стоянов, където без спиране до 1990 година изиграва популярни функции. Роли: Антигона в " Антигона " от Софокъл, Жулиета в " Ромео и Жулиета " от Шекспир, Кралица Елизабет в " Мария Стюарт " от Шилер, Лауренсия във " Фуенте овехуна " от Лопе де Вега, Фру Алвинг в " Призраци " от Ибсен, София в " От мозъка си тегли " от Грибоедов, Ксения в " Егор Буличов и другите " от Горки и доста други. Умира на 3 ноември 2005 година

1903 година
Роден е Тодор Петров Ценков – български публицист. За присъединяване в ученическа стачка е изключен от всички учебни заведения в България. През 1921 година емигрира в Буенос Айрес, в България се завръща три години по-късно. През 1930-1934 година работи като админ на сп. “Икономия и домакинство ” и в редакцията на в. “Вик ”. Членува в Съюза на трудовоборческите писатели. През 1936 година още веднъж емигрира със фамилията си в Буенос Айрес, където е публицист и служащ. В България се завръща през 1947 година Работник е в Дирекцията на печата (1948-1951 г.), в Комитета за другарство и културни връзки с чужбина (1952-1953 г.), основен редактор е на в. “Патриот ” (1953-1958 г.) и на в. “Реклама ” към Съюза на българските публицисти (1959-1960 г.). Тодор Ценков е дълготраен сътрудник на издания от Латинска Америка и помощник на отдела “Външна политика и интернационалните връзки ” към Централен комитет на Българска комунистическа партия. Първия си роман “Кривчо ” печата през 1930 година във в. “Дума ” (бр. 34), поради който вестникът е иззет. Ценков превежда от испански и португалски език художествена и политическа литература. Превежда от български на испански език Д. Благоев, Г. Димитров, Т. Живков, материали на държавни и партийни институти, “Българска антология ”, “Розова котловина ” – антология и други Псевдоними.: Тодор Пикаро, Федя Це, Ф. Ц. Пикаро, Т. Ц. и други Някои съчинения: “По света за самун ” (1932 г.), “Кокиче след тропиците ” (1934 г.), “Великият океан ” (1938 г.), “Con los ojos vendados. Novela. ” Buenos Aires (1947 г.), “С привързани очи ” (1952 г.), “Под аржентинско небе ” (1962 г.).

На тази дата умират:
2011 година
Умира Васа Ганчева - български режисьор, сценарист, телевизионна водеща, медиен анализатор и критик, преводач на книги от шведски език. Родена е в град София на 29 април 1946 година Дъщеря е на видния деятел на Български земеделски народен съюз Лалю Ганчев и журналистката Надя Ганчева. Учи история и доктрина на театъра в Кралския институт в Стокхолм. Води разнообразни излъчвания като „ С Вас е Васа " и „ Вкусът на живота ". Режисира, написа сюжети и играе в разнообразни филми. Известна с режисирането на новогодишните стратегии на Българска национална телевизия в продължение на дълги години. Удостоена с българо-шведската литературна премия „ Артур Лундквист “. Умира на 1 юли 2011 година в София след тежка коремна интервенция.

1992 година
Умира Владимир Радославов Янчев – български режисьор. Работи в жанра на лиричната и сатиричната комедия, както и на приключенския филм. Режисьор е на: “Любимец 13 ” (1958 г.), “Бъди щастлива, Ани ” (1961 г.), “Невероятна история ” (1964 г.), “Старинната монета ” (1965 г.), “Първият пощальон ” (1968), “Откраднатият трен ” (1971), “Последният ерген ” (1974 г.), “Топло ” (1978 г.).

1977 година
Умира Фани Попова-Мутафова – българска писателка. Родена е на 16 октомври 1902 година В интервала 1922-1925 година учи консерватория (пиано) в Германия. Съпруга е на Чавдар Мутафов. Член е на Съюз на българските писатели и на Клуба на българските писателки. Представя най-вече живота в фамилията – дамата като брачна половинка и майка. Авторка е на творбите " Жената с небесната рокля " (разкази, 1927 г.), " Жената на приятеля ми " (разкази, 1929 г.), " Солунският вълшебник " (историческа хроника, първи том, 1929 г.; втори том, 1930 г.), " Недялка Стаматова " (повест, 1933 г.), " Велики сенки ", (разкази, 1935 г.), " Дъщерята на Калояна " (роман, 1936 г.), " Иван Асен II " (роман, 1937 г.), " Боянският занаятчия " (роман, 1937 г.), " Последният Асеневец " (роман, 1939 г.), " Д-р П. Берон " (1972 г.) и други Пише творби за деца и юноши.

1895 година
Умира Петко Рачов Славейков – български стихотворец, журналист, фолклорист и публичен деятел.
Роден е на 17 ноември 1827 година в Търново (днес Велико Търново) в будно семейство на казанджия (баща му е обвързван с Велчовата завера – 1835 г.). През 1842-1843 година учи в Свищов при Емануил Васкидович. През есента на 1843 година е преподавател в Търново. Взема ефективно присъединяване в битката срещу фанариотския епископ Панарет и написа ирония срещу него, поради което е изпъден от града. Учителства по селата и стартира да събира национални песни и пословици. До 1848 година търси към 2 263 песни. По това време стартира да написа стихове, превежда от съветски език. През 1848 година отива в Плевен, само че скоро се реалокира във Враца и Берковица, гонен на всички места от фанариотските владици. Установява се по-дълго в Елена при Н. Михайловски. През 1851 година издава първите си книги – “Смесна китка ”, “Песнопойка ”, “Басненик ”. Пише поемата “Бойка челник ” (1853 г.), съчинява бунтовни песни. Един от заговорниците е в протеста на Капитан Дядо Никола. Учителства в Търново и Трявна (1857-1862 г.). Като преподавател в Търговище (1863 г.) издава сатиричния в. “Гайда ”. След къс престой във Варна (1864 г.) отпътува с огромния си наследник Иван за Цариград, където е поканен да редактира българския превод на Библията. Там издава в. “Гайда ” (1863-1867 г.), “Македония ” (1866-1872 г.), “Ружица ” (1871 г.), “Пчелица ” (1871 г.), “Читалище ” (1872-1873 г.), “Звънчатий глумчо ” (1873 г.), “Шутош ” (1873-1874 г.), “Костурка ” (1874 г.). Сътрудничи на съвсем всички български вестници и списания, издава повече от 60 книги – истински и преводни, интензивно взе участие в битката за църковна самостоятелност. През 1872 година вестник “Македония ” е спрян от турското държавно управление, а Славейков е задържан и вкаран в пандиза поради публикацията “Двете касти и управляващи ” от Св. Миларов. Излиза от пандиза материално опустошен. По това време основава “Изворът на белоногата ” (1873 г.). През 1874 година отпътува за Одрин, където открива българска гимназия. По време на Априлското въстание (1876 г.) написа героичен стих., задържан е и изпратен в Одринския затвор. Посреща съветските войски и застава отпред на българското ръководство в Стара Загора. Свидетел е на опожаряването на града от Сюлейман паша. В пожара изгаря целият му списък с голяма колекция от национални песни и 15 000 пословици, както и доста от неиздадените му стихотворения. Помага на съветските войски в прехода през Стара планина и съпровожда ген. Скобелев в похода му до Сан Стефано. След Освобождението се включва интензивно в публичния живот на страната: ръководител е на Народно събрание (1880 г.), министър на просвещението и вътрешните работи (1880-1881 г.). Издава вестник “Остен ” (1879 г.), “Целокупна България ” (1879 г.), “Независимост ” (1880-1883 г.), “Търновска конституция ” (1884 г.), “Истина ” (1886 г.), “Софийски дневник ” (1886 г.), “Правда ” (1888 г.).

1853 година
Умира Николай Степанович Палаузов – сподвижник на Васил Априлов, донор за разкриване на взаимно учебно заведение в Габрово. Търговец в Одеса (Русия). Завещава доста положение за прехрана на Габровското учебно заведение.

За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:

Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse ”;

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;

Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;

Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;

Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;

Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;

Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;

Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ” и други.;