Памет за Алекс Алексиев - днес щеше да навърши 82 години
На днешния ден известният анализатор и патриот Алекс Алексиев щеше да навърши 82 години.
Той живя като княз на духа!
Добър, натурален, ненагледен и безрезервен, същински родолюбец и патриот. Княжеска бе и щедростта, с която всекидневно се себераздаваше и на битово ниво – в това число и на хора користни, които не заслужаваха неговото достойнство.
Той живя живота на създател!
Предаността към богатото креативно завещание на татко му - писателят, художник и книгоиздателят Райко Алексиев, му отиваше – кръвта вода не става. Разнолики и огромни бяха неговите лични креативен проекти. И със гибелта на създател си отиде. Отиде си с блестящи интелектуални планове в главата и с перо в ръка. А с него си отиде и парченце от положителното на тази размирна планета – с ненадейната му кончина този свят обедня на добрина и достойнство.
Споменът за светлата му персона обаче се витализира, стана по-жив и чувствителен и от живота му. От спомен в действителност незабелязано се трансформира. Една действителност, пред която времето е безпомощно. Защото за Алекс няма давност – времето към този момент е населон от ненаситния му и вечен дух.
Той живя като княз на духа!
Добър, натурален, ненагледен и безрезервен, същински родолюбец и патриот. Княжеска бе и щедростта, с която всекидневно се себераздаваше и на битово ниво – в това число и на хора користни, които не заслужаваха неговото достойнство.
Той живя живота на създател!
Предаността към богатото креативно завещание на татко му - писателят, художник и книгоиздателят Райко Алексиев, му отиваше – кръвта вода не става. Разнолики и огромни бяха неговите лични креативен проекти. И със гибелта на създател си отиде. Отиде си с блестящи интелектуални планове в главата и с перо в ръка. А с него си отиде и парченце от положителното на тази размирна планета – с ненадейната му кончина този свят обедня на добрина и достойнство.
Споменът за светлата му персона обаче се витализира, стана по-жив и чувствителен и от живота му. От спомен в действителност незабелязано се трансформира. Една действителност, пред която времето е безпомощно. Защото за Алекс няма давност – времето към този момент е населон от ненаситния му и вечен дух.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ