2 август 1932 г. - Открит е позитронът
На днешната дата през 1932 година американският физик от шведски генезис Карл Андерсън открива позитрона, за което през 1936 година става притежател на Нобелова премия за физика.
Позитронът е обикновена парченце, изграждаща антиматерията и представляваща античастица на електрона - двете частици са с идентични маса и спин, само че с противопоставен заряд.
Съществуването на позитрона е предсказано теоретически (като директно следствие) от уравнението на Дирак, релативистичен вид на уравнението на Шрьодингер, описващо частици със спин 1/2. Дирак, прочут със своята невзискателност и спокоен темперамент, запитан по-късно за какво е пропуснал да разгласи съществуването на позитрона още през 1928 година, споделя: „ чиста плашливост “.
В сходство с теорията на Дирак електронът и позитронът могат да се раждат по двойки, като при този развой се " губи " сила, равна на силата на покой на тези частици, 2×0,511 MeV. Експерименталното съпоставяне на двете частици демонстрира, че имат идентични свойства и характерности като се изключи знака на електрическия им заряд.
През 1932 година, Карл Давид Андерсън открива пробно позитрона при наблюдаване на галактическо лъчение благодарение на камерата на Уилсън, сложена в магнитно поле. Той дава и името на позитрона. Той също по този начин предлага (макар и неуспешно) да се смени името на електрона на негатрон. Следите, оставени от позитрона припомнят тези на електрона, само че се отклоняват в противоположната посока под действието на магнитното поле, което е удостоверение за противопоставен електрически заряд.
В медицината се употребяват в позитронно-емисионната томография, на британски известна като PET (Positron emission tomography), при която се получават тримерни изображения на някои елементи от тялото и процесите в тях. Тези апарати употребяват радиоизотопи с доста дребен интервал на полуразпад, при което се излъчва позитрон. Друго приложение на позитроните е в ускорителите, където в лабораторни условия се изследват конфликти сред високоенергетични позитрони и електрони.
Събития от датата
216 пр.н.е. — Втора пуническа война: Картагенските сили водени от Ханибал разгромяват армията на Римската империя в Битката при Кана, едно от най-големите тактически сражения във военната история. 47 пр.н.е. — Армията на Гай Юлий Цезар разрушава войските на боспорския цар Фарнак II и изпраща до Римския сенат своето фамозно известие Veni, vidi, vici. (Дойдох, видях, победих.). 1330 година — След гибелта на цар Михаил III Шишман, на българския трон се възкача сръбкинята Анна Неда - неговата първа брачна половинка и сестра на сръбския крал Стефан Урош III Дечански. 1802 година — Наполеон I Бонапарт е разгласен от Френския сенат за доживотен консул на Франция, което му дава правото да показва своя правоприемник. 1870 година — В Лондон е открит железопътният тунел Тауър под река Темза, което е първото метро в света. 1887 година — Германският принц Фердинанд I Сакскобургготски е коронован в Търново за княз на българите. 1891 година — В подножието на връх Бузлуджа се организира скрито заседание, наречено по-късно Бузлуджански конгрес, с което се основава Българската социалдемократическа партия (БСДП). 1897 година — Подписана е спогодба сред Княжество България и Франция за създаване на Военноморските сили на България. 1903 година — В Османската империя избухва Илинденско-Преображенското въстание проведено от Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация и локалните българи. 1921 година — Междусъюзническата контролна комисия връчва ултиматум на българското държавно управление за разформиране на въоръжените сили. 1923 година — Калвин Кулидж става 30-ия президент на Съединени американски щати, откакто предшественика му Уорън Хардинг умира от сърдечен удар. 1932 година — Американският физик от шведски генезис Карл Андерсън открива позитрона, за което през 1936 година става притежател на Нобелова премия за физика. 1934 година — Адолф Хитлер се самопровъзгласява за фюрер след гибелта на президента Паул декор Хинденбург и получава цялата власт в Германия. 1944 година — В Пчинския манастир е свикано Първото съвещание на АСНОМ, което конституира Народна република Македония в границите на Югославия. 1945 година — Втората международна война: Завършва Потсдамската конференция. 1974 година — Народна република България открива дипломатически връзки с Венецуела и Тайланд. 1980 година — Тероризъм: Бомба експлодира на жп гарата в Болоня (Италия), убивайки 85 души и ранявайки над 200. 1988 година — В 17:29 ч. при политане от София за Варна катастрофира аероплан Як-40 на БГА Балкан; умират 27 и са ранени 10 пасажери. 1990 година — Ирак окупира Кувейт, което довежда до интервенция на войски на Организация на обединените нации и до Войната в Персийския залив.
Родени
1627 година — Самуел ван Хоогстратен, холандски художник († 1678 г.) 1696 година — Махмуд I, султан на Османската империя († 1754 г.) 1788 година — Леополд Гмелин, немски химик († 1853 г.) 1815 година — Бернхард Ернст декор Бюлов, немски и датски посланик († 1879 г.) 1820 година — Джон Тиндал, ирландски физик († 1893 г.) 1829 година — Феликс Каниц, маджарски археолог и етнограф († 1904 г.) 1842 година — Алфред Рамбо, френски историк († 1905 г.) 1849 година — Мария-Пия Бурбонска, херцогиня на Парма и Пиаченца († 1882 г.) 1866 година — Адриан Жерлаш дьо Гомери, белгийски откривател († 1934 г.) 1872 година — Борис Гайгуров, български образован деятел и бунтовник († 1968 г.) 1876 година — Александър Белич, сръбски лингвист († 1960 г.) 1877 година — Стоян Филипов, български бунтовник и политик († 1944 г.) 1882 година — Иван Джонев, български бунтовник († 1967 г.) 1884 година — Ромуло Галегос, венецуелски публицист и политик († 1969 г.) 1888 година — Теодоси Даскалов, български боен деятел († 1945 г.) 1892 година — Джак Уорнър, канадски кинопродуцент († 1978 г.) 1893 година — Асен Греков, боен деятел († 1954 г.) 1905 година — Мирна Лой, американска актриса († 1993 г.) 1906 година — Бончо Несторов, български публицист и публицист († 1987 г.) 1915 година — Ружа Делчева, българска актриса († 2002 г.) 1924 година — Христо Ганев, български сценарист 1932 година — Питър О`Тул, ирландски артист († 2013 г.) 1940 година — Коле Мангов, публицист от Република Македония 1942 година — Исабел Алиенде, чилийска писателка 1943 година — Макс Райт, американски актьор 1946 година — Нева Кръстева, българска композиторка 1951 година — Джо Лин Търнър, американски рок певец 1951 година — Марчел Юреш, румънски актьор 1960 година — Оливие Грюнер, френски актьор 1963 година — Васил Киров, български юрист 1969 година — Фернандо Коуто, португалски футболист 1974 година — Анджи Сепеда, колумбийска актриса 1975 година — Димитър Илиев, български авто състезател 1975 година — Минейро, бразилски футболист 1976 година — Кати Вилхелм, немска биатлонистка 1976 година — Сам Уортингтън, австралийски актьор 1976 година — Тони Стораро, български поп-фолк изпълнител 1977 година — Марк Ризо, американски китарист 1978 година — Бойко Косев, български футболист 1978 година — Горан Гавранчич, сръбски футболист 1984 година — Елена Паришева, поп-фолк певица
Починали
257 година — Стефан I, римски папа (*? г.) 640 година — Северин, римски папа (*? г.) 686 година — Йоан V, римски папа (* 635 г.) 1100 година — Уилям II, крал на Англия (*? г.) 1589 година — Анри III, крал на Франция, последният представител на династията Валоа (* 1551 г.) 1667 година — Франческо Боромини, италиански проектант (* 1599 г.) 1813 година — Софроний Врачански, български духовник (* 1739 г.) 1815 година — Гийом Брюн, френски маршал (* 1763 г.) 1823 година — Лазар Карно, френски военачалник, политик и математик (* 1753 г.) 1911 година — Апостол челник, български бунтовник (* 1869 г.) 1911 година — Георги Мучитанов, български бунтовник (* 1882 г.) 1917 година — Никола Рясков, български боен деятел (* 1856 г.) 1921 година — Енрико Карузо, италиански тенор (* 1873 г.) 1922 година — Александър Бел, американски физик с шотландски генезис (* 1847 г.) 1923 година — Уорън Хардинг, 29-ти президент на Съединени американски щати (* 1865 г.) 1936 година — Луи Блерио, конструктор и авиатор (* 1872 г.) 1938 година — Константин Батолов, български политик (* 1878 г.) 1940 година — Асен Траянов, български откривател (* 1885 г.) 1945 година — Пиетро Маскани, италиански композитор (* 1863 г.) 1946 година — Андрей Власов, съветски офицер (* 1901 г.) 1963 година — Георги Абаджиев, македонски публицист (* 1910 г.) 1973 година — Жан-Пиер Мелвил, френски кино-режисьор (р. 1917 г.) 1976 година — Фриц Ланг, австрийски режисьор (* 1890 г.) 1979 година — Виктор Раул Ая де ла Торе, перуански политик (* 1895 г.) 1983 година — Филип Филипов, български сценичен режисьор и държавник (* 1914 г.) 1988 година — Реймънд Карвър, американски публицист (* 1938 г.) 2009 година — Адолф Ендлер, немски стихотворец (* 1930 г.)
Празници
Православна черква — Илинден (стар стил), в респект на свети Илия Азербайджан — Ден на националното кино България — Празник на Българската социалистическа партия - 41-ят конгрес на Българска социалистическа партия (3 – 6 юни 1994 г.) утвърждава за празник на Партията 2 август – деня на Учредителния конгрес на БСДП – 2 август 1891 година (20 юли остарял стил) България — Годишнина от Илинденско-Преображенското въстание Гвиана — Ден на свободата Република Македония — Илинденско-Преображенско въстание (национален празник) Русия, Украйна и Беларус — Ден на десантните войски Сърбия — Ден на авиацията
Източник: Уикипедия
Obekti.bg
Позитронът е обикновена парченце, изграждаща антиматерията и представляваща античастица на електрона - двете частици са с идентични маса и спин, само че с противопоставен заряд.
Съществуването на позитрона е предсказано теоретически (като директно следствие) от уравнението на Дирак, релативистичен вид на уравнението на Шрьодингер, описващо частици със спин 1/2. Дирак, прочут със своята невзискателност и спокоен темперамент, запитан по-късно за какво е пропуснал да разгласи съществуването на позитрона още през 1928 година, споделя: „ чиста плашливост “.
В сходство с теорията на Дирак електронът и позитронът могат да се раждат по двойки, като при този развой се " губи " сила, равна на силата на покой на тези частици, 2×0,511 MeV. Експерименталното съпоставяне на двете частици демонстрира, че имат идентични свойства и характерности като се изключи знака на електрическия им заряд.
През 1932 година, Карл Давид Андерсън открива пробно позитрона при наблюдаване на галактическо лъчение благодарение на камерата на Уилсън, сложена в магнитно поле. Той дава и името на позитрона. Той също по този начин предлага (макар и неуспешно) да се смени името на електрона на негатрон. Следите, оставени от позитрона припомнят тези на електрона, само че се отклоняват в противоположната посока под действието на магнитното поле, което е удостоверение за противопоставен електрически заряд.
В медицината се употребяват в позитронно-емисионната томография, на британски известна като PET (Positron emission tomography), при която се получават тримерни изображения на някои елементи от тялото и процесите в тях. Тези апарати употребяват радиоизотопи с доста дребен интервал на полуразпад, при което се излъчва позитрон. Друго приложение на позитроните е в ускорителите, където в лабораторни условия се изследват конфликти сред високоенергетични позитрони и електрони.
Събития от датата
216 пр.н.е. — Втора пуническа война: Картагенските сили водени от Ханибал разгромяват армията на Римската империя в Битката при Кана, едно от най-големите тактически сражения във военната история. 47 пр.н.е. — Армията на Гай Юлий Цезар разрушава войските на боспорския цар Фарнак II и изпраща до Римския сенат своето фамозно известие Veni, vidi, vici. (Дойдох, видях, победих.). 1330 година — След гибелта на цар Михаил III Шишман, на българския трон се възкача сръбкинята Анна Неда - неговата първа брачна половинка и сестра на сръбския крал Стефан Урош III Дечански. 1802 година — Наполеон I Бонапарт е разгласен от Френския сенат за доживотен консул на Франция, което му дава правото да показва своя правоприемник. 1870 година — В Лондон е открит железопътният тунел Тауър под река Темза, което е първото метро в света. 1887 година — Германският принц Фердинанд I Сакскобургготски е коронован в Търново за княз на българите. 1891 година — В подножието на връх Бузлуджа се организира скрито заседание, наречено по-късно Бузлуджански конгрес, с което се основава Българската социалдемократическа партия (БСДП). 1897 година — Подписана е спогодба сред Княжество България и Франция за създаване на Военноморските сили на България. 1903 година — В Османската империя избухва Илинденско-Преображенското въстание проведено от Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация и локалните българи. 1921 година — Междусъюзническата контролна комисия връчва ултиматум на българското държавно управление за разформиране на въоръжените сили. 1923 година — Калвин Кулидж става 30-ия президент на Съединени американски щати, откакто предшественика му Уорън Хардинг умира от сърдечен удар. 1932 година — Американският физик от шведски генезис Карл Андерсън открива позитрона, за което през 1936 година става притежател на Нобелова премия за физика. 1934 година — Адолф Хитлер се самопровъзгласява за фюрер след гибелта на президента Паул декор Хинденбург и получава цялата власт в Германия. 1944 година — В Пчинския манастир е свикано Първото съвещание на АСНОМ, което конституира Народна република Македония в границите на Югославия. 1945 година — Втората международна война: Завършва Потсдамската конференция. 1974 година — Народна република България открива дипломатически връзки с Венецуела и Тайланд. 1980 година — Тероризъм: Бомба експлодира на жп гарата в Болоня (Италия), убивайки 85 души и ранявайки над 200. 1988 година — В 17:29 ч. при политане от София за Варна катастрофира аероплан Як-40 на БГА Балкан; умират 27 и са ранени 10 пасажери. 1990 година — Ирак окупира Кувейт, което довежда до интервенция на войски на Организация на обединените нации и до Войната в Персийския залив.
Родени
1627 година — Самуел ван Хоогстратен, холандски художник († 1678 г.) 1696 година — Махмуд I, султан на Османската империя († 1754 г.) 1788 година — Леополд Гмелин, немски химик († 1853 г.) 1815 година — Бернхард Ернст декор Бюлов, немски и датски посланик († 1879 г.) 1820 година — Джон Тиндал, ирландски физик († 1893 г.) 1829 година — Феликс Каниц, маджарски археолог и етнограф († 1904 г.) 1842 година — Алфред Рамбо, френски историк († 1905 г.) 1849 година — Мария-Пия Бурбонска, херцогиня на Парма и Пиаченца († 1882 г.) 1866 година — Адриан Жерлаш дьо Гомери, белгийски откривател († 1934 г.) 1872 година — Борис Гайгуров, български образован деятел и бунтовник († 1968 г.) 1876 година — Александър Белич, сръбски лингвист († 1960 г.) 1877 година — Стоян Филипов, български бунтовник и политик († 1944 г.) 1882 година — Иван Джонев, български бунтовник († 1967 г.) 1884 година — Ромуло Галегос, венецуелски публицист и политик († 1969 г.) 1888 година — Теодоси Даскалов, български боен деятел († 1945 г.) 1892 година — Джак Уорнър, канадски кинопродуцент († 1978 г.) 1893 година — Асен Греков, боен деятел († 1954 г.) 1905 година — Мирна Лой, американска актриса († 1993 г.) 1906 година — Бончо Несторов, български публицист и публицист († 1987 г.) 1915 година — Ружа Делчева, българска актриса († 2002 г.) 1924 година — Христо Ганев, български сценарист 1932 година — Питър О`Тул, ирландски артист († 2013 г.) 1940 година — Коле Мангов, публицист от Република Македония 1942 година — Исабел Алиенде, чилийска писателка 1943 година — Макс Райт, американски актьор 1946 година — Нева Кръстева, българска композиторка 1951 година — Джо Лин Търнър, американски рок певец 1951 година — Марчел Юреш, румънски актьор 1960 година — Оливие Грюнер, френски актьор 1963 година — Васил Киров, български юрист 1969 година — Фернандо Коуто, португалски футболист 1974 година — Анджи Сепеда, колумбийска актриса 1975 година — Димитър Илиев, български авто състезател 1975 година — Минейро, бразилски футболист 1976 година — Кати Вилхелм, немска биатлонистка 1976 година — Сам Уортингтън, австралийски актьор 1976 година — Тони Стораро, български поп-фолк изпълнител 1977 година — Марк Ризо, американски китарист 1978 година — Бойко Косев, български футболист 1978 година — Горан Гавранчич, сръбски футболист 1984 година — Елена Паришева, поп-фолк певица
Починали
257 година — Стефан I, римски папа (*? г.) 640 година — Северин, римски папа (*? г.) 686 година — Йоан V, римски папа (* 635 г.) 1100 година — Уилям II, крал на Англия (*? г.) 1589 година — Анри III, крал на Франция, последният представител на династията Валоа (* 1551 г.) 1667 година — Франческо Боромини, италиански проектант (* 1599 г.) 1813 година — Софроний Врачански, български духовник (* 1739 г.) 1815 година — Гийом Брюн, френски маршал (* 1763 г.) 1823 година — Лазар Карно, френски военачалник, политик и математик (* 1753 г.) 1911 година — Апостол челник, български бунтовник (* 1869 г.) 1911 година — Георги Мучитанов, български бунтовник (* 1882 г.) 1917 година — Никола Рясков, български боен деятел (* 1856 г.) 1921 година — Енрико Карузо, италиански тенор (* 1873 г.) 1922 година — Александър Бел, американски физик с шотландски генезис (* 1847 г.) 1923 година — Уорън Хардинг, 29-ти президент на Съединени американски щати (* 1865 г.) 1936 година — Луи Блерио, конструктор и авиатор (* 1872 г.) 1938 година — Константин Батолов, български политик (* 1878 г.) 1940 година — Асен Траянов, български откривател (* 1885 г.) 1945 година — Пиетро Маскани, италиански композитор (* 1863 г.) 1946 година — Андрей Власов, съветски офицер (* 1901 г.) 1963 година — Георги Абаджиев, македонски публицист (* 1910 г.) 1973 година — Жан-Пиер Мелвил, френски кино-режисьор (р. 1917 г.) 1976 година — Фриц Ланг, австрийски режисьор (* 1890 г.) 1979 година — Виктор Раул Ая де ла Торе, перуански политик (* 1895 г.) 1983 година — Филип Филипов, български сценичен режисьор и държавник (* 1914 г.) 1988 година — Реймънд Карвър, американски публицист (* 1938 г.) 2009 година — Адолф Ендлер, немски стихотворец (* 1930 г.)
Празници
Православна черква — Илинден (стар стил), в респект на свети Илия Азербайджан — Ден на националното кино България — Празник на Българската социалистическа партия - 41-ят конгрес на Българска социалистическа партия (3 – 6 юни 1994 г.) утвърждава за празник на Партията 2 август – деня на Учредителния конгрес на БСДП – 2 август 1891 година (20 юли остарял стил) България — Годишнина от Илинденско-Преображенското въстание Гвиана — Ден на свободата Република Македония — Илинденско-Преображенско въстание (национален празник) Русия, Украйна и Беларус — Ден на десантните войски Сърбия — Ден на авиацията
Източник: Уикипедия
Obekti.bg
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ