На днешната дата – 30 август, се навършват 224 години

...
На днешната дата – 30 август, се навършват 224 години
Коментари Харесай

Мери Шели: Създателката на най-тъжното чудовище – Франкенщайн

На днешната дата – 30 август, се навършват 224 години от рождението на британската писателка, вдъхнала живот на едно от най-зловещите и, в същото време, тъжни чудовища от международната литературна класика – Франкенщайн.

Шели е рожба на любовта сред писателите Мери Уолстънкрафт и Уилям Годуин. Тя е същински казус освен за времето си, само че и за актуалния книжовен свят. Едва 19-годишна, Мери Шели става първият млад и новак създател, чийто дебютен разказ минава през времето и пространството, с цел да се снабди с неувяхваща до ден сегашен непомръкваща популярност.

" Франкенщайн, или актуалният Прометей ", основан от втората брачна половинка на популярния стихотворец Пърси Шели, се трансформира в най-емблематичното произведение от жанра готически смут и остава в историята на литературната класика като една от най-великите и обичани на генерации читатели произведения по целия свят.

Мери е единствено на 25 години, когато на 8 юли 1822 година в дребна яхта, плаваща от Ливорно за Генуа, пътува брачният партньор ѝ Пърси Шели. Силна стихия прекатурва кораба и всички на борда му умират. Дни наред телата на пасажерите се носят в прегръдките на океана, до момента в който най-сетне вълните ги изхвърлят на брега. Тялото на поета е разпознато по обичаните книги, пъхнати в джобовете му. То е изгорено на самия бряг, а прахът му е заровен в британското гробище в Рим.

След гибелта на своя обичан, в продължение на 30 години, Мери прекарва живота си в самотност и усамотение в Лондон. За да обезпечи на сина си обучение, тя неуморно превежда, рецензира, написа публикации и още пет романа. Напуска света на 1 февруари 1851 година


В чест на великата писателка ви представяме нейни размишления за живота, любовта и фантазиите. А за край ви припомняме и една дребна шепа от незабравимите послания, завещани ни от великата авторка в знаковата ѝ книга " Франкенщайн, или актуалният Прометей ":

„ Началото е постоянно през днешния ден. ”

„ Пожелавам на дамите не да имат превъзходство над мъжете, а над себе си. ”

„ Нищо не е толкоз мъчително за човешкия разум, колкото огромната и неочаквана смяна. ”

„ Ако не мога да вдъхновя обич, ще причиня боязън. ”

„ Едва ли е изненадващо, че дамите се концентрират върху метода, по който наподобяват, вместо върху това, което е в мозъците им. ”

„ Животът, въпреки че той може да бъде само струпване на тъга, ми е безценен, и аз ще се боря за него. ”

„ Кралят е постоянно крал – и дамата постоянно жена: неговата власт и нейният пол постоянно стоят посред им, както и противоположното. ”

„ Моите фантазии са били единствено един път по-хубави и приятни от моите творби. "

„ От дете най-обичах да извозвам часовете за почивка в „ съчиняване на истории “. Но имах и по-любимо занятие - да строя въздушни крепости, да сънувам нескрито, да пропадам в фантазии за мислени събития. Мечтите ми бяха освен фантастични, само че и по-приятни от всичко, което пишех. В писането аз бях просто един безкористен подражател — вместо да протоколирам роденото от личния ми разум, подражавах на направеното към този момент от други. Това, което пишех, бе предопределено най-малко за още едни очи — за приятелката ми от детските години, до момента в който фантазиите бяха единствено мои, с никого не ги делях, те ми даваха леговище, когато бях огорчена, висшо наслаждение, когато бях свободна. “ (Думи, изречени от Шели във връзка триумфа на романа " Франкенщайн, или актуалният Прометей " ). 

Цитати от " Франкенщайн, или актуалният Прометей ":


„ Няма нищо по-непостоянно в живота от възприятията. “

„ За да проникнем в тайните на живота, би трябвало първо да се обърнем към гибелта. “

„ Нищо не способства по този начин за успокояването на духа, както непоколебимата цел — точка, върху която душата концентрира интелектуалния си взор. “

„ Ние сме на половина хора, несъвършени същества, в случай че някой по-мъдър, по-добър и по-скъп от самите нас — а подобен би трябвало да е същинският другар — не ни помогне да усъвършенствуваме нашата слаба и неверна природа. “

„ Ти, който ме сътвори, ме ненавиждаш; на какво мога да разгадавам тогава от страна на останалите хора, които нищо не ми дължат? “

„ Уви, Виктор, когато лъжата наподобява толкоз правдоподобна, кой може да има вяра в щастието? “

„ Какво ще спре дръзкото сърце и непоколебимата воля на индивида? “ 

 
Източник: woman.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР