На днешна дата преди 108 години: Руският ескадрен миноносец „Лейтенант Пушчин” се натъква на мина и потъва край Варна
На днешна дата преди повече от век, 25.02.1916 година пред нос Иланджик (южно от нос Галата край Варна) на мина се натъква и потъва съветският ескадрен миноносец „ Лейтенант Пушчин ”, напомнят от Военноморския музей във Варна.
Място на гибелта на съветският ескадрен миноносец „ Лейтенант Пушчин ” става минното поле, сложено в южната част на варненския залив. То е част от минозаградната активност на българските миноносци и на преустроения като минен заградител мобилизиран търговски транспортен съд „ Борис ”.
Руският транспортен съд е раздран на две елементи и потъва. Загиват към 80 души от екипажа. Оцелелите с двете лодки, измежду които и капитан II сан Подяполски – шеф на 5-и дивизион дозорни ескадрени миноносци се предават на българските морски управляващи. Флагът на едната от лодките, предаден на българските военни управляващи, през днешния ден се съхранява в Националния военноисторически музей в София. Към пленниците е проявено хуманно отношение, те незабавно са облечени в топли облекла и са нахранени. На ранените е оказана незабавна здравна помощ. По-късно са конвоирани до Горна Оряховица и настанени във военнопленнически лагер.
Съпровождащият „ Лейтенант Пушчин ” различен ескадрен миноносец – „ Живой ”, рапортува на командването на ескадрата, поела курс към Варна, че са открити и нападнати от немска подводница. По-късно „ Живой ” е нападнат от основани край Варна немски водосамолети. Така дефинитивно се осуетява бомбардировката на най-големия български черноморски град.
Ескадреният миноносец „ Лейтенант Пушчин “ е спуснат на вода през ноември 1904 в гр. Николаев (днес в Украйна) и влиза в строя през август 1907 година На 26.03.1907 година първичното му име - „ Задорный ”, е заменено с „ Лейтенант Пушчин ”. Това е името на лейтенантът от съветския флот Леонид Петрович Пушчин – участник в Руско-турската война (1877 – 1878 г.). До септември 1907 година корабът е систематизиран като миноносец, а по-късно – като ескадрен миноносец. През интервала 1910-1912 година „ Лейтенант Пушчин ” минава главен ремонт с обновяване на артилерията и парните котли, като водоизместването му нараства от 350 на 450 тона. Още през първия ден на Първата международна война корабът влиза в пердах с турско-германския линеен крайцер „ Гьобен ” и получава съществени повреди. Възстановен, той се включва в артилерийската поддръжка на съветските войски на Кавказкия фронт и взе участие във военни дейности пред българското черноморско крайбрежие.
Останките от кораба, са открити през 2010 година при подводни изследвания с присъединяване на ВММ, Военноморски сили, Водолазен клуб „ Friends and divers “ и леководолазът и подводен оператор Владимир Живков. Корабът е разпознат и изследван. Любопитни експонати от неговото съоръжение, открити на морското дъно, са изложени във Военноморския музей.
Място на гибелта на съветският ескадрен миноносец „ Лейтенант Пушчин ” става минното поле, сложено в южната част на варненския залив. То е част от минозаградната активност на българските миноносци и на преустроения като минен заградител мобилизиран търговски транспортен съд „ Борис ”.
Руският транспортен съд е раздран на две елементи и потъва. Загиват към 80 души от екипажа. Оцелелите с двете лодки, измежду които и капитан II сан Подяполски – шеф на 5-и дивизион дозорни ескадрени миноносци се предават на българските морски управляващи. Флагът на едната от лодките, предаден на българските военни управляващи, през днешния ден се съхранява в Националния военноисторически музей в София. Към пленниците е проявено хуманно отношение, те незабавно са облечени в топли облекла и са нахранени. На ранените е оказана незабавна здравна помощ. По-късно са конвоирани до Горна Оряховица и настанени във военнопленнически лагер.
Съпровождащият „ Лейтенант Пушчин ” различен ескадрен миноносец – „ Живой ”, рапортува на командването на ескадрата, поела курс към Варна, че са открити и нападнати от немска подводница. По-късно „ Живой ” е нападнат от основани край Варна немски водосамолети. Така дефинитивно се осуетява бомбардировката на най-големия български черноморски град.
Ескадреният миноносец „ Лейтенант Пушчин “ е спуснат на вода през ноември 1904 в гр. Николаев (днес в Украйна) и влиза в строя през август 1907 година На 26.03.1907 година първичното му име - „ Задорный ”, е заменено с „ Лейтенант Пушчин ”. Това е името на лейтенантът от съветския флот Леонид Петрович Пушчин – участник в Руско-турската война (1877 – 1878 г.). До септември 1907 година корабът е систематизиран като миноносец, а по-късно – като ескадрен миноносец. През интервала 1910-1912 година „ Лейтенант Пушчин ” минава главен ремонт с обновяване на артилерията и парните котли, като водоизместването му нараства от 350 на 450 тона. Още през първия ден на Първата международна война корабът влиза в пердах с турско-германския линеен крайцер „ Гьобен ” и получава съществени повреди. Възстановен, той се включва в артилерийската поддръжка на съветските войски на Кавказкия фронт и взе участие във военни дейности пред българското черноморско крайбрежие.
Останките от кораба, са открити през 2010 година при подводни изследвания с присъединяване на ВММ, Военноморски сили, Водолазен клуб „ Friends and divers “ и леководолазът и подводен оператор Владимир Живков. Корабът е разпознат и изследван. Любопитни експонати от неговото съоръжение, открити на морското дъно, са изложени във Военноморския музей.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ