На чаша горещ китайски чай с привкус на примамлива загадка,

На чаша парещ китайски чай с привкус на примамлива мистерия, подсладен с изобилна доза комизъм и топлота, ни кани световноизвестният престъпен разказ от Джеси К. Сутанто, който към този момент кипи и на български език в книжарниците, a скоро ще се появи и като сериал на Опра и Минди Калинг. 

Отличен като една от „ Най-добрите книги на 2023 година “ от Amazon, този самоотвержен и невероятен разказ ни сервира майсторски замислена тайнственост в духа на обичаните книгите на Ричард Озмън, Ел Косимано () и нашумелия сериал на Apple TV „ Only Murders in the Building “ и филмовата поредност „ Knives Out “. 

Готови ли сте да влезете в обувките (с ортопедични подметки) на непримиримата Вира Уонг Джуджу – шейсетгодишна, самопровъзгласила се за специалист на чая дама, която има изключително увлечение към мистериите. А по всичко си проличава, че и те към нея. 

Вира Уонг е човек, за който рутината е всичко. Всяка заран тъкмо в 4:30 часа тя се разсънва като по часовник (защото късните сутрини са единствено за децата и европейците) и поема на обиколката си из квартала (точно 3112 крачки). Не пропуща да прегледа и последния коментар в профилите на сина си в обществените мрежи. И най-сетне да се насочи към „ Световноизвестната чайна на Вира Уанг “, пробвайки се да не помни обстоятелството, че чайната нито е била световноизвестна, нито вероятно в миналото ще стане. 

Прекалено твърдоглава, с цел да признае даже пред себе си какъв брой самотна се усеща след неочакваната гибел на обичания си брачен партньор, Вира е самото преобразяване на самоконтрола. Нищо не може да разклати стоманените й нерви. Докато една заран на пода на чайната си Вира не намира труп. 

На нейно място всеки естествен човек би оставил полицията да си свърши работата и да открие причинителя. Но Вира е решена да вземе нещата в свои ръце. 

Трябва да си в действителност самоуверен – или тотално откачен – да поканиш хипотетични убийци на чаша чай… Но никой не може да надуши злочинство по-добре от китайска майка с прекалено много свободно време и аматьорски детективски умения. 

Чаят е разсипан, картите са на масата, само че каква ли мистерия се крие на дъното на чашата? Време е за шеметно следствие, тъй като „ Световноизвестната чайна на Вира Уанг “ е отворена за бизнес. 

Неочакван и вълнуващ, „ Непоисканите препоръки на Вира Уонг за убийци “ от Джеси К. Сутанто ще ви разноски из Китайския квартал на Сан Франциско и ще ви срещне с най-колоритната детективка непредпазливо, която остава в читателското сърце дълго след затварянето на последната страница. 

Почитателите на уютните мистерии ще изискат да се сгушат измежду страниците на този пресен и образован разказ, в който пикантни интриги, духовитост и изненадващо симпатични персонажи се преплитат и основават напоена с страсти история, която ще ви разсмее от сърце и ще ви накара да се почувствате вкъщи.

* * *
Снимка " Сиела "

Из „ Непоисканите препоръки на Вира Уонг за убийци “ от Джеси К. Сутанто
Вира
Глава 1

Вира Уонг Джуджу, на шейсет години, е Глиган, само че в действителност е трябвало да се роди Петел. Става дума, несъмнено, за китайските хороскопи. Вира Уонг е жена, доста благодаря, само че Петлите не могат да се мерят с нея. Всяка заран, тъкмо в четири и половина, клепачите на Вира се отварят внезапно като отскачащи нагоре ролетни щори. После горната част на тялото ѝ се надига от матрака – няма мързеливо изтъркулване от леглото за Вира, въпреки че сядането в него към този момент е съпроводено от голям брой прищраквания и прискърцвания на ставите ѝ. Тя провесва с приятност обутите си в пухкави чорапи крайници и незабавно намира чехлите, които с военна точност е оставила до леглото предходната вечер. Набързо изпраща известие на сина си да му подсети, че си проспива живота, а би трябвало да е станал и да е почнал деня си преди нея. Той в последна сметка е юноша, на който му следва да завладее целия свят. Късните сутрини съгласно Вира са единствено за дребните деца и европейците.

След като се измива небрежно, Вира надява утринните си одежди – фланелка с логото на Ралф Лорън, което е толкоз огромно, че покрива цялата ѝ лява гърда (е, добре, с помощта на разрушителното деяние на времето и гравитацията покрива горната част на гърдата ѝ), и състезателен панталон. Нахлузва ръкави и ги нагласява по този начин, че да няма нито ивичка изложена кожа сред ръкавите на фланелката и спомагателните. Преди доста години, когато беше самоуверена млада жена, Вира в никакъв случай не ревизираше ръкавите си и постоянно се разхождаше с покрита с загар кожа на ръцете. Очевидно това бяха безумни дни, когато бе живяла безразсъдно и бе поемала ненужни опасности.

Сложила ръкавите, Вира кимва на отражението си и отива в кухнята, където гълтам половин литър вода със стайна температура – студената вода съгласно Вира ще замрази мазнините в артериите и ще провокира сърдечно заболяване. На вратата Вира нахлузва ортопедическите си маратонки и слънчевите очила с рогови рамки, а най-после и може би най-важната час от облеклото – слънцезащитна козирка, толкоз огромна, че няма метод даже един безоблачен лъч, причиняващ лунички и бръчки, да се промъкне до лицето ѝ. Сетне, без да поглежда обратно, Вира излиза от у дома.

И всичко това се случва без помощта на будилници. Вира в действителност би трябвало да е Петел, само че не е, тя е Глиган и може би точно оттова стартират всички проблеми.

Според китайския хороскоп Глиганите са добросъвестни, състрадателни и точно от тях е хубаво да се потърси откровен съвет, когато е належащо. За неволя, малко на брой търсят Вира за откровен съвет, а даже и за неоткровен. Единственият човек, който би трябвало да ѝ се обажда за съвет непрестанно – синът ѝ Тилбърт, – в никакъв случай не го прави. Вира не може напълно да проумее за какво. Когато родителите ѝ бяха живи, тя постоянно ги търсеше за съвет даже когато не ѝ бе нужен, тъй като за разлика от сина си, Вира беше грижовна щерка и си даваше сметка, че като пита родителите си за съвет, ги твърди, че има потребност от тях. Е, няма значение. Вира е съзнателна майка и без друго прави какво ли не, с цел да даде на Тили всички препоръки, от които би могъл в миналото да има потребност. Предишните ѝ известия гласят: 

Изпратено през днешния ден, в 4:31 часа сутринта: Тили, безсънен ли си? Часът е 4:31 сутринта, доста късно. Когато бях на твоята възраст, се разсънвам в 4 всяка заран да сготвям закуска за дядо ти и баба ти. Ставай! Живей за мига! Carpe diem!

Сърдечни поздрави, мама.

Изпратено през вчерашния ден, в 7:45 часа вечерта: Тили, виждам, че това момиче @NotChloeBennet е харесало ДВА твои видеоклипа в ТикТок! Смятам, това значи, че те харесва. Гледам профила ѝ и тя се цупи доста, само че съгласно мен ще бъде добра брачна половинка. Миналата седмица е отишла с майка си на маникюр, което значи, че е грижовна щерка. Може би е хубаво да се промъкнеш и да проникнеш в директните ѝ известия.

Сърдечни поздрави, мама.

Вира беше изключително удовлетворена, задето употребява фразата „ да се промъкнеш и проникнеш в директните ѝ известия “. Вира държи да бъде в крайник с всевъзможни новости. Не желае да изостава от по-младите генерации. Всеки път, когато попадне на безсмислено звучаща фраза, я ревизира в Google и си записва смисъла ѝ в дребния си бележник.

Изпратено през вчерашния ден, в 5:01 часа вечерта: Тили, 5 часът вечерта е, уповавам се, че си изял вечерята си. Вуйчо ти Лин постоянно вечеряше в 7 часа вечерта и не доживя даже до трийсет. По-добре си изяж вечерята в този момент.

Сърдечни поздрави, мама.

На това в действителност се снабди с отговор.

Тили: Вуйчо Лин умря, тъй като беше блъснат от рейс. И ти споделих да престанеш да ми викаш Тили. Казват ми Бърт.

Вира: Не възразявай на по-възрастните. Не те дисциплинирам по този начин. И какво му е неприятното на Тили? Това е хубаво име, с татко ти мислим дълго и съществено за името ти, би трябвало да го цениш.

Последва ново безмълвие от Тили. Но е без значение. Точно в този момент Вира няма време за своя твърдоглав наследник, тъй като таман ще стартира утринната си разходка, а утринните разходки са сериозна работа. Първо, има разпъване. Мнозина на нейната възраст се оплакват от сковани стави и неособено гъвкави крака, само че Вира може да клекне ниско, без да се затрудни, и се навежда от кръста, до момента в който допре с пръсти маратонките си. Като младеж Тили извънредно се срамуваше от упражненията за разпъване на Вира. Умоляваше я да ги прави у дома вместо на тротоара, само че на човек му би трябвало чист въздух, с цел да се разтегне както би трябвало, а и без друго Тили би трябвало да се гордее, че майка му дава подобен добър образец на съседите им.

С задоволително разгрети мускули Вира застава в поза за вървеж – вирната брадичка, изпъчени гърди и перпендикулярно ситуирани по отношение на тялото ѝ лакти. После потегля, размахва юмруци пред гърдите си с ентусиазма на севернокорейски боец на народен церемониал. Сутрешната разходка на Вира може да бъде разказана единствено като енергична. Тя е военачалник на боен поход, стопява километрите с безмилостна бързина. Всеки задоволително малоумен да се изпречи на пътя ѝ е посрещан със вцепеняващ взор (който е незабележим зад слънчевите очила и козирката), само че Вира се любува на нуждата да свърне около минувача, защото това е опция да тества пъргавината си и бързината на рефлексите си.

За последния ѝ рожден ден Тили ѝ подари часовник „ Самсунг “, който може да брои крачките ѝ, само че Вира няма потребност от него, тъй като знае тъкмо какъв брой крачки лишава всекидневният ѝ маршрут: три хиляди 100 и дванайсет крачки, като тръгне от „ Трентън “ и „ Пасифик “, където е къщата ѝ, надолу по „ Вашингтон “, където всички фамилни магазинчета за хранителни артикули и сувенири се приготвят да отворят за деня. Неколцина от притежателите на магазините махат на Вира и се провикват да я поздравят, само че всички знаят, че тя не може да спре да побъбри, не и по време на утринната си разходка. И въпреки всичко Вира има безупречни обноски, по тази причина извиква нещо благо на мандарин като: О, пъпешите наподобяват добре, господин Хун! или Времето най-сетне се затопля, сестра Джао! – до момента в който минава забързано.

Забавя малко пред кафенето, което изникна като неприятна гнойна пъпка преди две години на „ Вашингтон “. Собственикът е некултурен юноша, който даже не живее в Китайския квартал. Устните на Вира се извиват в подигравателна усмивка, до момента в който минава, и както всяка заран тя безшумно проклина кафенето. Дори името я нервира. „ Кафенето “. Може да си показа какво комплициране провокира измежду клиентите. Къде искаш да отидем? В „ Кафенето “. Добре, кое? „ Кафенето “! КОЕ ТОЧНО? Човек би си помислил, че с сходно име „ Кафенето “ би се провалило от дълго време. Но не, на инат на всякаква логичност освен че не потъна, ами процъфтя и крадеше клиенти от по-старите заведения в близост. Често, както седи в тихото си магазинче за чай, мислите на Вира се насочват към „ Кафенето “ и провалят прелестния ѝ чай. Действително „ Кафенето “ и извънредно нездравословният му продукт – кафе, гадост – са чума за жителите на Сан Франциско, не, за човечеството.

Когато стига до драконовата врата на Китайския квартал на Буш Стрийт, тя завива и потегля по „ Стоктън “ чак до парка „ Уо Хъй Юен “, където групата по тайдзицюен таман стартира тренировката си. Съпругът ѝ Дзинлун идваше тук всеки ден, до момента в който не получи инсулт. Често се опитваше да придума Вира да го придружи, само че тя не виждаше смисъл в тайдзи. Твърде постепенно, с цел да е потребно, ясно е. Толкова дейно, колкото и йога, което ще рече, не доста. Всеки път, когато Дзинлун приключеше с тайдзи, Вира му ревизираше пулса и в никакъв случай не превишаваше осемдесет. Какъв въобще е смисълът? И въпреки всичко тя минава през „ Уо Хъй Юен “, маха на тайдзи групата и не обръща внимание по какъв начин сърцето ѝ се къса, когато не вижда Дзинлун измежду постепенно движещите се хора. Глупачка, несъмнено, че Дзинлун не е тук, той е на несъмнено място в сребърна урна във всекидневната ѝ, и толкова.

Първото нещо, което Вира прави в края на всяка разходка, е да притисне палец към китката си и да мери пулса си. Доволна, че е достигнал достойните за почитание деветдесет и два удара в минута, Вира влиза през тъмния си магазин за чай и се качва назад по стълбите да жилището си. След освежителен леден душ Вира хапва добре уравновесена закуска от оризова каша, консервирани патешки яйца и ферментирало тофу. Накрая се връща долу и се заема да подреди и приготви магазина си.

Като младеж Тили на драго сърце посочваше неточностите в наименованието „ Световноизвестната чайна на Вира Уанг “.

‒ Първо, никой не знае за нея, тъй че в действителност не е „ световноизвестна “ – подхвърляше той и извърташе очи. Вира цъкаше с език, само че преди да успее да отвърне, Дзинлун се намесваше:

‒ Не е правилно, майка ти беше доста известна в Китай с чайовете си. Множество клиенти идват от далечни места единствено с цел да опитат чая ѝ.

 ‒ Мм-хм – споделяше Тили, очевидно неособено уверен. Бързо преминаваше към идващото нахлуване. – А за какво се назовава Вира Уанг? Ти си Вира Уонг.

 ‒ А – обаждаше се Дзинлун с очарован взор към Вира. – Това е, тъй като майка ти е доста интелигентна дама, доста съобразителна. Вира Уанг е доста известна персона, даже белите хора знаят името ѝ. Затова майка ти сподели, че можем да кръстим магазина на нея.

‒ Това се назовава изкривяване на обстоятелствата, татко – сопваше се Тили. – Могат да ви съдят за това! – После добавяше, много злобно съгласно Вира: – Ако някой знаеше за тая чайна, несъмнено. Но защото никой не знае за нейното битие, няма значение.

Дзинлун единствено се засмиваше и потупваше Тили по гърба.

‒ О, синко, толкоз доста знаеш за закона. Може би отиваш да учиш право?

Всичко бе толкоз по-лесно, когато Дзинлун беше в близост и действаше като буфер сред Вира и Тили. След гибелта му връзките сред майка и наследник постепенно, само че неизбежно замряха съвсем изцяло. Тили в действителност отиде да учи право. Сега е младши помощник в влиятелна правна адвокатска фирма покрай „ Ембаркадеро “, с толкоз високо ситуирани офиси, че можеш да видиш фаровете на колите да проблясват вечер на моста на Залива. Не че Вира има по какъв начин да знае; Тили в никакъв случай не я е канил в офиса си, само че на нея ѝ е прелестно да си показва какво вижда Тили, като огледа от прозореца на офиса си.

Престани да мислиш за Тили, укорява се Вира, като взема от масата последния стол и го поставя на пода.

Отива до входната врата и обръща табелата от ЗАТВОРЕНО на ОТВОРЕНО, след това минава зад щанда и сяда на столчето в очакване на клиентите. „ Световноизвестната чайна на Вира Уанг “ е отворена за бизнес.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.