„Нещастни слепи кретени!” и други „мили” фрази между великите в изкуството
На бойното поле на международното изкуство, великите водят война с думи. И като гениални актьори, думите им отекват през времето и рисуват някои незнайни нюанси в настръхналите връзки посред им.
(James Dean and Marlon Brando, 1954)
АКТЬОРИТЕ
Марлон БРАНДО за Джеймс ДИЙН
Мистър Дийн носи миналогодишния ми дрешник и употребява миналогодишния ми гений.
Вивиан ЛИЙ за Джоан КРОУФОРД и Бети ДЕЙВИС
Едва съумях да понеса лицето на Джоан Кроуфорд в 6 сутринта, а лицето на Бет Дейвис напълно не можeх да си разреша.
Бети ДЕЙВИС за Джоан КРОУФОРД
Тя е спала със всички звезди на кинокомпанията MGM като се изключи кучето Ласи.
Защо по този начин добре играя кучки? Мисля, че просто тъй като не съм кучка. Може би, таман по тази причина, Джоан Кроуфорд непрекъснато играе дама.
Джоан КРОУФОРД за Бети ДЕЙВИС
Не мога да схвана, по какъв начин съумя да направи кариера, прибягвайки до гримаси, вместо до актьорска игра. Тя е подправена, само че публиката харесва това.
(Ingmar Bergman behind the scenes from Scrapbook di Amos Poe)
РЕЖИСЬОРИТЕ
Ингмар БЕРГМАН за Орсън УЕЛС
За мен той е един огромен шарлатанин. Това, което прави е пусто, неинтересно, мъртво. „ Гражданинът Кейн ” се употребява с обожанието на рецензията, заемайки постоянно първо място в класациите, само че аз мисля, че това е дива досада. А основното е, че всички артисти играят зле. Невероятно е, че той се снабди с сходен триумф.
Ингмар БЕРГМАН за Микеланджело АНТОНИОНИ
Фелини, Куросава и Бунюел се развиват в същото направление, както и Тарковски. Антониони избра личен път, само че се изчерпа и задуши в личната си скука.
Ингмар БЕРГМАН за Жан-Люк ГОДАР
Годар е извънредно отегчителен. Той прави филми за рецензията. Един от тях Masculin Féminin, бе сниман тук, в Швеция. Това е опияняваща съзнанието досада.
Орсън УЕЛС за Жан-Люк ГОДАР
Неговото дарование по отношение на режисурата е голямо. Но мислителят Годар, аз не мога да приема съществено. Неговите послания – това е, което занимава мисълта му тук и в този момент. И като болшинството кинопослания, те могат да се поберат на върха на една игла.
(Salvador Dali, Autoritratto come Monna Lisa, 1954)
ХУДОЖНИЦИТЕ
Салвадор ДАЛИ за Пол СЕЗАН
Открих едно събитие в Ню Йорк, обявявайки пред 3000 фенове, че Сезан – това е злополука на нелепостта. Бях приветстван най-много тъй като никой не знаеше кой въобще е този Сезан.
Салвадор ДАЛИ за работата на Джаксън ПОЛЪК
Стомашно разстройство след развалена рибена супа.
Марк ШАГАЛ за ПИКАСО
Какъв талант е този Пикасо… Жалко единствено, че не рисува.
РЕНОАР за Леонардо да ВИНЧИ
Той вселява у мене досада. По-добре да беше траял да се занимава със своите летателни апарати.
Фрида КАЛО за европейските сюрреалисти
Те са толкоз „ интелектуални ”, че към този момент нямам сили да ги търпя. По-скоро бих продавала тортила на пазара, в сравнение с още веднъж да се занимавам с тия префърцунени парижки артистчета.
Алберто ДЖАКОМЕТИ за творбите на ПИКАСО
Уродство. Старомодно, вулгарно, без всякаква сензитивност, непоносимо – и цветно, и без цвят. Много неприятен художник.
Клод МОНЕ за френските художници-реалисти
Нещастни слепи кретени! Те желаят да видят всичко отчетливо, дори през мъгла.
Уилям БЛЕЙК за РУБЕНС
По моему, Рубенс е ужасяващ. Мръсно-кафявият цвят на неговите сенки ми припомня цвета на изпражненията.
Източник:
Снимки: Jazzinphoto - WordPress.com, Pinterest, autoritratti.org
