За последната една година: Близо 2/3 от работещите българи не могат да покрият базовите си нужди
На близо 2/3 от работещите в България не доближава заплатата, която им е нужна, с цел да покрият базовите си потребности. Това демонстрират плановете на КНСБ за последната година, представени от Българска национална телевизия.
Колко е поскъпнал животът в България за една година?
Най-лесно можем да си отговорим на този въпрос като погледнем какъв брой пари би трябвало да изкарваме, с цел да можем да покрием базовите си потребности. Говорим за прехрана, без да включваме тук пари за развлечения. Достатъчната заплата за един работещ човек е към този момент е с близо 160 лв. повече.
И защото животът явно е поскъпнал, обаче пък това не се е случило и със заплатите - те не са се вдигнали внезапно можем да забележим, че в случай че предходната година 1 530 000 души не са успявали да доближат до базисния приход, за който приказваме, то една година по- късно 222 000 души са с незадоволително пари за прехрана.
От доста време насам приказваме за инфлация, само че знаем, тя не е чисто български проблем, по тази причина е забавно да съпоставим повишаването у нас и в другите страни от Европейски Съюз, където също има инфлация. И виждаме, че разликите са фрапантни.
Какво се случва с питателните артикули? Отново съществени разлики.
Обяснението за тези разлики от КНСБ намират в това, че инфлацията у нас върви със далавера. А страната още не прави нищо, с цел да се пребори с тази далавера. Освен антикризисните ограничения за горивата и за хляба.
" Всичко се подвигна с към 30% - и газта, на която се отопляваме и изобщо всичко с към 30% се подвигна ". Така Ивелина Ангелова усеща повишаването на живота си в Русе.
Разчетите демонстрират нещо по-притеснително. В цялата ни страна има над милион и половина души, които няма да могат да посрещнат зимата в топъл дом. От тях страната оказва помощ единствено на 300 000. А останалите не брои за енергийно небогати.
И още веднъж Ивелина прави сметка какъв брой пари биха били задоволителни в нейното семейство.
" Хиляда и петстотин е минимумът съгласно мен, който би трябвало да получава човек. Това е минимумът, споделям – със сметки и всичко ", споделя тя.
И без развлечения. Живот единствено на базисни потребности. Но даже приход, който да покрива единствено главните потребности, се оказва неосъществим за близо 2/3 от работещите българи. Защото повишаването през последната година не върви с повдигане на заплатите. И нормално инфлацията е посочена за главния провинен.
" Инфлацията, която се твърди, че е извън единствено - 2/3 е извън, 1/3 си е наша и не е доста ясно дали е справедлива ", сподели Пламен Димитров, президент на КНСБ.
Основният проблем на инфлацията е, че в България върви със нечиста сделка.
" Такъв е казусът да речем за бензина и за дизела - не стана ясно за какво растежите при нас са по-високи от междинните европейски. Българският детайл на повишаването би трябвало да бъде овладян и това изисква регулаторите да работят ", споделя Димитров.
А дейностите на държавното управление с отстъпката от 25 стотинки за горивата и нулево Данък добавена стойност на хляба - от КНСБ назовават и повърхностни, а и към този момент безсмислени.
" Хлябът доста бързо ще се върне на остарялата си цена, когато стартира да се влага пшеница от новата годишна продукция, а в действителност тези 25 ст. от дълго време ги няма в инфлационната сметка заради инфлационния удар ", счита президентът на КНСБ.
Инфлацията обаче би трябвало да бъде погледната не като зложелател, а като опция.
" Инфлацията е най-хубавият другар на финансовия министър, както и да се споделя той, защото при равни други условия вкарва спомагателни пари в бюджета без да си мръдне пръста той ", споделя Пламен Димитров.
По сметките на КНСБ инфлацията би добавила към бюджета графика 500 милиона, които да оказват помощ минималната работна заплата да стане 800 лв.. Именно това от КНСБ дефинират като една от най-спешните задания пред идващото служебното държавно управление.
Колко е поскъпнал животът в България за една година?
Най-лесно можем да си отговорим на този въпрос като погледнем какъв брой пари би трябвало да изкарваме, с цел да можем да покрием базовите си потребности. Говорим за прехрана, без да включваме тук пари за развлечения. Достатъчната заплата за един работещ човек е към този момент е с близо 160 лв. повече.
И защото животът явно е поскъпнал, обаче пък това не се е случило и със заплатите - те не са се вдигнали внезапно можем да забележим, че в случай че предходната година 1 530 000 души не са успявали да доближат до базисния приход, за който приказваме, то една година по- късно 222 000 души са с незадоволително пари за прехрана.
От доста време насам приказваме за инфлация, само че знаем, тя не е чисто български проблем, по тази причина е забавно да съпоставим повишаването у нас и в другите страни от Европейски Съюз, където също има инфлация. И виждаме, че разликите са фрапантни.
Какво се случва с питателните артикули? Отново съществени разлики.
Обяснението за тези разлики от КНСБ намират в това, че инфлацията у нас върви със далавера. А страната още не прави нищо, с цел да се пребори с тази далавера. Освен антикризисните ограничения за горивата и за хляба.
" Всичко се подвигна с към 30% - и газта, на която се отопляваме и изобщо всичко с към 30% се подвигна ". Така Ивелина Ангелова усеща повишаването на живота си в Русе.
Разчетите демонстрират нещо по-притеснително. В цялата ни страна има над милион и половина души, които няма да могат да посрещнат зимата в топъл дом. От тях страната оказва помощ единствено на 300 000. А останалите не брои за енергийно небогати.
И още веднъж Ивелина прави сметка какъв брой пари биха били задоволителни в нейното семейство.
" Хиляда и петстотин е минимумът съгласно мен, който би трябвало да получава човек. Това е минимумът, споделям – със сметки и всичко ", споделя тя.
И без развлечения. Живот единствено на базисни потребности. Но даже приход, който да покрива единствено главните потребности, се оказва неосъществим за близо 2/3 от работещите българи. Защото повишаването през последната година не върви с повдигане на заплатите. И нормално инфлацията е посочена за главния провинен.
" Инфлацията, която се твърди, че е извън единствено - 2/3 е извън, 1/3 си е наша и не е доста ясно дали е справедлива ", сподели Пламен Димитров, президент на КНСБ.
Основният проблем на инфлацията е, че в България върви със нечиста сделка.
" Такъв е казусът да речем за бензина и за дизела - не стана ясно за какво растежите при нас са по-високи от междинните европейски. Българският детайл на повишаването би трябвало да бъде овладян и това изисква регулаторите да работят ", споделя Димитров.
А дейностите на държавното управление с отстъпката от 25 стотинки за горивата и нулево Данък добавена стойност на хляба - от КНСБ назовават и повърхностни, а и към този момент безсмислени.
" Хлябът доста бързо ще се върне на остарялата си цена, когато стартира да се влага пшеница от новата годишна продукция, а в действителност тези 25 ст. от дълго време ги няма в инфлационната сметка заради инфлационния удар ", счита президентът на КНСБ.
Инфлацията обаче би трябвало да бъде погледната не като зложелател, а като опция.
" Инфлацията е най-хубавият другар на финансовия министър, както и да се споделя той, защото при равни други условия вкарва спомагателни пари в бюджета без да си мръдне пръста той ", споделя Пламен Димитров.
По сметките на КНСБ инфлацията би добавила към бюджета графика 500 милиона, които да оказват помощ минималната работна заплата да стане 800 лв.. Именно това от КНСБ дефинират като една от най-спешните задания пред идващото служебното държавно управление.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ