На български излезе дебютният роман на финландската писателка Юули Ниеми,

На български излезе дебютният разказ на финландската писателка Юули Ниеми, който от издателство „ Емас “ включват в награждаваната си поредност „ Европейски разказвачи “, приютяваща най-хубавото от литературата за млади читатели на континента.
Ада е на петнайсет. Целият ѝ свят е учебното заведение, в което държи да се показа добре, и нейната майка – художничка с бохемски метод на живот. Но един ден този спокоен и еднакъв свят става всичко друго, само че не и предвидим. Защото се е появил Егзон...
Егзон е също на петнайсет. Роден е във Финландия, но за финландците той е преселник. Светът му също е спокоен – учебното заведение, неговата майка и приятелите от имигрантския блок, само че го терзаят дълбоки фамилни секрети. Объркан и мнителен, Егзон излива художническия си гений и душата си в графити...
Един ден върху колата на основния преподавател се появява графит – младо момиче, под което написа: „ Бягай “. Ада вижда себе си, само че не може да избяга макар абсурда. И не желае да избяга. Не и от красивото момче от Косово.
Ада и Егзон, идващи от два свята, по-различни от които едва ли има, се влюбват. Първата обич значи всичко и трансформира всичко – техния светоглед, техния свят. Но в един миг заплашва да се разпадне и да ги повлече с отломките...
През 2016 година първият разказ на младата писателка Юули Ниеми Не върви самичък по пътя “ ѝ донася влиятелната премия Финландия " за детска и юношеска литература. Решаващият глас за присъждането на премията е на актрисата и певица Вуоко Ховата, която изяснява: „ Интуитивно избрах творбата, която ме раздруса извънредно доста. “ И книгата фактически раздрусва – въпреки и не с главозамайващи обрати или комплицирана басня, а с чистото и откровено пресъздаване на първата обич, изразено през гледните точки и на момчето, и на момичето.
Според Ховата романът рисува по лиричен метод процеса на израстването на младите, когато детството свършва, само че още не си и възрастен. „ Когато четях, се върнах към личната си младост. Много от вълненията при израстването ми бяха познати. Според мен е значимо младият четец да разбере, че въпреки всеки от нас да е субект, възприятията и компликациите, през които минават хората, пораствайки, са универсални. Първата обич е над всички останали. “
„ Много разсъждавах върху това, че събитията, които се случват на хората, когато са петнайсетгодишни, могат да дадат отражение върху целия им останал живот, въпреки пораствайки, да получават житейски опит. Често считат първата обич за нещо детинско. Но белким има в живота нещо по-истинско от това възприятие? “ – пита Юули Ниеми.