Уравнението на Дирак
На британския физик Пол Дирак изискуем основата, върху която лежи откриването на антиматерията. На нея през днешния ден разчитаме да ни води до Марс.
Но да се върнем в 1928 година, когато Дирак прави своите гениални заключения. В резултат на тях се появява по този начин нареченото уравнение на Дирак, което всъщност е квантово механично уравнение за електрона. То предсказва съществуването на друга евентуално съществуваща парченце, която е тъждествена на електрона, само че е с позитивен, а не негативен заряд.
Това дава съображение на Дирак да предскаже съществуването на парченце, по-късно наречена позитрон. Тя е първата парченце от антиматерията, открита 4 години по-късно от Карл Андерсън.
Дирак съумява да сплоти и изясни всички взаимоизключващи се постановки на квантовата механика досега. Знае се, че електроните във външната обвивка на атомите имат скорост, близка до светлинната. Ако коя да е парченце се движи със скоростта на светлината, поради своите неопределени координати скоростта на тази парченце може да надмине светлинната. Това е абсурд, който е избегнат с уравнението на Дирак. То разказва придвижването на електроните по законите на квантовата механика и теорията на Айнщайн за относителността.
Уравнението се стопира на физическия смисъл на негативната сила. Според вижданията на Дирак заредената парченце би трябвало да има собствен аналог с маса като нейната, само че с противопоставен заряд. Когато електронът премине от област на позитивна сила в област на негативна сила, зарядът на електрона също се трансформира - от позитивен става негативен.
Този преход обаче нарушава закона за предпазване на електрическия заряд. За да реши този проблем, Дирак прави извода, че всички негативни сили са изпълнени с декор с невъзможни за наблюдаване електрони с негативна сила.
Това безпределно море от негативни електрони е известно като море на Дирак. Ние не можем да ги забележим, тъй като те основават непрестанен незабележим декор. Той съставлява физически вакуум за нас и ние виждаме единствено отклоненията на силата и на електрическия заряд.
При влияние на някаква външна сила ще възникне действителен електрон, който може да се види, и дупка във вакуума. Тази дупка е действителна парченце, която има свойствата на елементарен електрон, само че с противопоставен заряд. Частицата се назовава във физиката позитрон.
Уравнението на Дирак съчетава квантовата механика и теорията на относителността на Айнщайн, описваща бързо движещи се обекти. Той изяснява по какъв начин се държат електроните, когато се движат със скорост, близка до светлинната.
Много запалянковци желаят да изравнят уравнението на Дирак с любовта, като съпоставят двама души, които са влюбени и за които важи концепцията на Дирак за квантова неотделимост, само че реалистите виждат уравнението на гениалния англичанин като годно единствено за частици, свободно движещи се в пространството, и теорията на Дирак е неприложима за любовните връзки. Това обаче придава на откритията на Пол Дирак сантиментален ореол.
