На 9 ноември 2021 с Трубадур от Верди, Варненската опера

На 9 ноември 2021 с " Трубадур " от Верди, Варненската опера отбелязва 100 години от рождението на първата си оперна прима Лиляна Анастасова. В спектакъла с диригент Стефан Бояджиев, режисура на Кузман Попов, в ролята на Леонора ще дебютира Гергана Георгиева - лауреат на IV интернационален конкурс за млади оперни артисти " Гена Димитрова ".

Гергана Георгиева е отличена на състезанието и с премията на Варненската опера за присъединяване с основна роля на нейната сцена. В останалите основни функции в " Трубадур " ще се изявят солистите на Варненската опера Венцеслав Анастасов - Граф ди Луна, Михаела Берова - Азучена и Валерий Георгиев - Манрико. Оркестър и хор на Държавна опера Варна.

Талантът и характерът на Лиляна Анастасова оживяват в архивните записи, фотоси и изявления, също в разказите на хора, работили с нея, като диригента Влади Анастасов, за който певицата се отличава с " богата звукова палитра, необятен диапазон и ослепителен артистичен гений “. Но най-силно възкръсва Лиляна Анастасова в спомените на двете ѝ дъщери – телевизионната тонрежисьорка Илияна Янкова и оперната певица Меглена Лукова, както и на внука – тенора Борис Луков. 

Лиляна Анастасова наследява музикалния гений от обичания си татко, който бил фамозен юрист в Търговище, само че и добър тенор, пеел и свирел на китара. Макар че Лиляна също се откроявала с певческа заложба, желала в началото да следва история, само че ориста я изпратила където би трябвало – в Консерваторията. Завършила оперно пеене при изтъкнатите педагози Георги Златев-Черкин и Христо Бръмбаров, тя се явява на прослушване в преди малко основаната през 1947 година Варненска национална опера с основен живописен началник Петър Райчев.

Първата българска оперна легенда идва от международните подиуми, с цел да подкрепи развиването на оперното изкуство в България и да постави на първо време основите на оперния спектакъл в родния си град. Той незабавно назначава на работа обещаващото младо сопрано, само че " другарите “ от Комунистическата партия незабавно го привикват и го предизвестяват, че като щерка на " капиталистически интелигент “, Лиляна няма място в операта. На това Петър Райчев дава отговор следното:  “В операта аз не вземам деятели, а оперни артисти! “ и тази негова имитация остава като крилата фраза в паметта на рода и в историята на Варненската опера, един висок знак за професионализъм и човешко достолепие в тези сложни обществено-политически времена.

Лиляна Анастасова в никакъв случай не не помни уроците на Петър Райчев: " Имах щастието да вземам участие в основаването на Варненската опера през 1947 година В първите години доста ми оказа помощ националният актьор Петър Райчев. Голям възпитател, той деликатно и търпеливо ме насочваше, поведе ме по стръмната пътека, внушавайки ми непрекъснато: " Няма изкуство без тъга “. От него научих за всяка роля да диря литература, да се срещам с епохата, в която живее моята героиня, с концепциите, които тя изповядва. Търся и плочи, с цел да чуя записи на други певици, само че не с цел да имитирам, а за инспекция на това, което съм постигнала “ (В. " Народно дело “, 9.02.1964 г.).