На 9 февруари 1881 г. в Санкт Петербург умира Фьодор

На 9 февруари 1881 година в Санкт Петербург умира Фьодор Достоевски.

Той е заровен в Тихвинското гробище покрай Александро-Невската лавра. Не е прочут броят на хората, отишли да изпратят великия публицист в последния му път, само че съгласно някои източници скърбящите били повече от 50 000. На надгробния му камък е гравиран откъс от Евангелие от Йоан 12:24:

„ Истина, истина ви споделям: в случай че житното зърно, паднало в земята, не почине, остава си само; в случай че ли почине, принася доста плод. “
Фьодор Достоевски е един от най-великите романисти от Златния век на съветската литература и един от най-влиятелните персони на 19-ти век. Известен с надареното си изложение и с дълбоките си проникновени мисли, той е считан от доста хора за нравствен лидер и преподавател.

Като един от най-значимите откриватели на човешката душeвност в литературата, Достоевски вярвал в безкрайната мощ на човешката душа, постоянно тържествуваща над насилието и личното й проваляне. „ Хората, хората – те са най-важното. Те са по-ценни от парите ".
Големият съветски класик заема почетно място и в съкровищницата на международната литература, а неговият разказ „ Братя Карамазови " е измежду стоте най-велики книги на всички времена.

На 22 декември 1849 година в последния миг е анулирана изтезанието на съветския публицист Фьодор Достоевски. До този миг той е прекарал осем месеца като следствен в Петропавловската цитадела по обвиняване за дейности против страната.

Екзекуцията е планувана за 22 декември на Семьоновския площад. Според резолюция на император Николай I той е наказан като „ държавен престъпник”. В последния миг обаче изтезанието е сменена с -годишна каторга и изгнание в Сибир, отнемане от всевъзможни права и разжалване в най-нисък боен чин-редник.

Самият Достоевски написа в писмо до брат си: „ Там ни прочетоха смъртна присъда на всички, дадоха ни кръста да го целунем, прекършиха шпагите над главите ни и ни докараха с предсмъртната бяла риза. После изправиха трима до стълба за осъществяване на присъдата. Бях шести подред, извикаха ни по трима, затова трябваше да съм във втората тройка и ми оставаше да пребивавам не повече от минута... Накрая барабаните удариха отбой, върнаха назад вързаните за стълбовете и ни прочетоха, че Негово Императорско Величество ни подарява живота. После се прочетоха същинските присъди”.

През 1854 година Достоевски към този момент е свободен и пратен да служи като редови войник в Седми сибирски батальон. Три години по-късно получава право да разгласява още веднъж. Чак през 1875 година от него е снет и полицейският контрол.