In memoriam: Проф. Чирков издъхна преди да осъществи последната си голяма мечта в България
На 82 година ненадейно умря проф. Александър Чирков. Новината за кончината му потресе цяла България. Кардиохиръргът обаче издъхна без да реализира фантазията си. Той искаше да се сътвори надуниверситетски център, който да поддържа равнището на непрекъснатата подготовка на лекарите. Ето какво разкрива медикът в едно от последните си изявленията пред " ".
- Проф. Чирков, за какво избрахте точно Пловдив, с цел да извършите фантазията си за откриване на Кардиологичен център за образование на медици?
- Винаги съм смятал, че образованието на лекари, медицински сестри и санитарки е от изключителна значимост в опазването на здравето. Вече осем години се борим, с цел да осигурим вложенията за реализацията на тази концепция. Проектът е на стойност 50 млн. евро, имаме поддръжката за вложения от частни фондове, получили сме утвърждение от европейския комисар по опазване на здравето и сигурност на храните Витянис Андрюкайтис.
Всички лекари от западни страни, осведомени с плана, посрещат тази самодейност с възторженостти. В Южна България няма сходен център, а Пловдив е най-подходящият регионален град за такова заведение, където могат да се образоват лекари, медицински сестри от цяла България, а даже и от чужбина.
Трябва да има най-малко час седмично здравно образование от първи клас до университета. Лекарите би трябвало да покачват квалификацията си непрекъснато, тъй като медицината се развива доста бързо. В бъдещия кардиологичен център в Пловдив ще идват да се готвят и чужденци
- В България непрестанно приказваме за нуждата от здравна промяна. Според вас какво би трябвало да се промени в опазването на здравето?
- Задължително би трябвало да се построи конструкция, която ще се грижи за образование на медицинските фрагменти в България и в чужбина. За огромно мое страдание практиката за образование на лекарите, която аз доста държах да наложа още преди 30 години, не се вкара. Навремето ние обикаляхме Русе, Видин, Белоградчик и доста други дребни градове и изнасяхме лекции за сътрудниците. В моята болница „ Св. Екатерина” канихме лекари от Съединени американски щати и Германия, изпращахме и наши лекари в чужбина.
Искахме да създадем конструкция за дълготрайно образование на лекарите, сестрите и санитарите с вярата, че ще получим поддръжката от страна на страната и обществото. Затова някогашният министър на опазването на здравето Радослав Гайдарски ми взе болничното заведение.
Дълбоко се надявам, че в този момент ще получим поддръжката в България, в това число и от локалната власт в Пловдив, за откриване на Център за образование, който да помогне да се увеличи качеството на здравното обслужване.
Лекарите да се стараят за най-важното - да слагат точна диагноза на всяко заболяване, а не незабавно да споделят: "Дай да ти направя интервенция ". Искам да се вкара различен вид на държание сред лекари и пациенти.
В качеството на лектори могат да бъдат канени най-хубавите експерти от Съединени американски щати и Европейския съюз, а нашите лекари да имат опция да покачват квалификацията си и отвън България. Центърът ще поддържа контакти и ще обменя опит с кардиологичните клиники в чужбина.
- Не е ли задоволително образованието, което лекарите получават в университетите?
- Не. Нивото на доста от лекарите и медицинските сестри е ниско точно заради това, че след завършването на висшето си обучение множеството от тях не си покачват квалификацията. Университетското обучение дава на лекаря компетентност, само че това не е задоволително.
В Западна Европа има система за непрекъснато поддържащо образование, тъй като медицината непрестанно и бързо се развива. Такъв вид образование в България липсва. Затова концепцията ми е да създадем надуниверситетски център, който да поддържа равнището на непрекъснатата подготовка на лекарите. Преди повече от 15 години такава концепция имаше Лекарският съюз, само че по този начин и не съумя да я осъществя.
- Навремето имахте концепцията да се вкара здравно образование в учебните заведения. В изискванията на пандемия не е ли още по-актуално децата да знаят по какъв начин би трябвало да пазят здравето си?
- Здравно образование би трябвало да има още от първи клас и да продължи до завършването на учебното заведение, даже и на висшето обучение за тези, които следват.
Добре е минимум по един час в седмицата децата и младежите да получават най-необходимата здравна информация. Специално за медицинските образователни заведения е значимо образованието да включва и умеенето за другарство както сред медиците, по този начин и сред здравните служащи и пациентите.
- Продължава ли наклонността българските медицински фрагменти да изтичат на открито?
- В Германия, във Фрайбург, има българско сдружение, на чиито срещи участвам. От диалозите с наши медици разбирам, че желаят да се върнат в България, само че при избрани условия - в случай че в опазването на здравето настъпят промени. Едно от тези условия е да има опция за рационализиране на професионалните познания и умения, с каквато цел беше основан още по комунистическо време ИСУЛ в София.
- Пациентите постоянно се оплакват от здравното обслужване. Според вас каква е повода за това?
- И аз виждам, когато проверявам пациентите, че имат съображение за неодобрение. Основната причина е, че след дипломирането лекарите са спрели да се усъвършенстват и мислят по какъв начин да получат повече пари. Разбирам, че парите са нужда, само че както е споделил Паскал - задачата ще бъде оправдана, когато се избират най-хубавите средства за постигането й.
- Като кардиолог какво ще препоръчате на хората със сърдечни болести по време на пандемията?
- Да се пазят, да не подхващат рискови пътувания, да не вземат участие в всеобщи мероприятия, в това число и на концерт, да не се събират на групи. Коронавирусът убива най-вече тези хора, които имат други болести. През 1945 година испанският грип погуби 52 млн. души в света. За съпоставяне, във Втората международна война са починали не повече от 20 милиона. Причината за това е, че част от хората не желаят да одобряват заплахата от заразяване с вирус. Бих ги посъветвал да не подценяват защитните ограничения.
Проф. Александър Чирков е роден в Лом на 27 януари 1938 година Завършва Висшия медицински институт в София, а през 1966 година отпътува за Западен Берлин, където специализира при известния кардиохирург проф. Бюхлер. Остава там като доктор в Университетската болница, след това се трансферира в Западна Германия - в университета във Франкфурт на Майн и в университета във Фрайбург, където е професор от 1981 година
През 1984 година се завръща в България, поканен от акад. Атанас Малеев, ректор на Медицинската академия и заместник-министър на опазването на здравето. Извършва първата сърдечна трансплантация в България и на Балканите през 1986 година Дълги години е шеф на болничното заведение „ Св. Екатерина “, продължава да е издирван като съветник от доста здравни заведения.
- Проф. Чирков, за какво избрахте точно Пловдив, с цел да извършите фантазията си за откриване на Кардиологичен център за образование на медици?
- Винаги съм смятал, че образованието на лекари, медицински сестри и санитарки е от изключителна значимост в опазването на здравето. Вече осем години се борим, с цел да осигурим вложенията за реализацията на тази концепция. Проектът е на стойност 50 млн. евро, имаме поддръжката за вложения от частни фондове, получили сме утвърждение от европейския комисар по опазване на здравето и сигурност на храните Витянис Андрюкайтис.
Всички лекари от западни страни, осведомени с плана, посрещат тази самодейност с възторженостти. В Южна България няма сходен център, а Пловдив е най-подходящият регионален град за такова заведение, където могат да се образоват лекари, медицински сестри от цяла България, а даже и от чужбина.
Трябва да има най-малко час седмично здравно образование от първи клас до университета. Лекарите би трябвало да покачват квалификацията си непрекъснато, тъй като медицината се развива доста бързо. В бъдещия кардиологичен център в Пловдив ще идват да се готвят и чужденци
- В България непрестанно приказваме за нуждата от здравна промяна. Според вас какво би трябвало да се промени в опазването на здравето?
- Задължително би трябвало да се построи конструкция, която ще се грижи за образование на медицинските фрагменти в България и в чужбина. За огромно мое страдание практиката за образование на лекарите, която аз доста държах да наложа още преди 30 години, не се вкара. Навремето ние обикаляхме Русе, Видин, Белоградчик и доста други дребни градове и изнасяхме лекции за сътрудниците. В моята болница „ Св. Екатерина” канихме лекари от Съединени американски щати и Германия, изпращахме и наши лекари в чужбина.
Искахме да създадем конструкция за дълготрайно образование на лекарите, сестрите и санитарите с вярата, че ще получим поддръжката от страна на страната и обществото. Затова някогашният министър на опазването на здравето Радослав Гайдарски ми взе болничното заведение.
Дълбоко се надявам, че в този момент ще получим поддръжката в България, в това число и от локалната власт в Пловдив, за откриване на Център за образование, който да помогне да се увеличи качеството на здравното обслужване.
Лекарите да се стараят за най-важното - да слагат точна диагноза на всяко заболяване, а не незабавно да споделят: "Дай да ти направя интервенция ". Искам да се вкара различен вид на държание сред лекари и пациенти.
В качеството на лектори могат да бъдат канени най-хубавите експерти от Съединени американски щати и Европейския съюз, а нашите лекари да имат опция да покачват квалификацията си и отвън България. Центърът ще поддържа контакти и ще обменя опит с кардиологичните клиники в чужбина.
- Не е ли задоволително образованието, което лекарите получават в университетите?
- Не. Нивото на доста от лекарите и медицинските сестри е ниско точно заради това, че след завършването на висшето си обучение множеството от тях не си покачват квалификацията. Университетското обучение дава на лекаря компетентност, само че това не е задоволително.
В Западна Европа има система за непрекъснато поддържащо образование, тъй като медицината непрестанно и бързо се развива. Такъв вид образование в България липсва. Затова концепцията ми е да създадем надуниверситетски център, който да поддържа равнището на непрекъснатата подготовка на лекарите. Преди повече от 15 години такава концепция имаше Лекарският съюз, само че по този начин и не съумя да я осъществя.
- Навремето имахте концепцията да се вкара здравно образование в учебните заведения. В изискванията на пандемия не е ли още по-актуално децата да знаят по какъв начин би трябвало да пазят здравето си?
- Здравно образование би трябвало да има още от първи клас и да продължи до завършването на учебното заведение, даже и на висшето обучение за тези, които следват.
Добре е минимум по един час в седмицата децата и младежите да получават най-необходимата здравна информация. Специално за медицинските образователни заведения е значимо образованието да включва и умеенето за другарство както сред медиците, по този начин и сред здравните служащи и пациентите.
- Продължава ли наклонността българските медицински фрагменти да изтичат на открито?
- В Германия, във Фрайбург, има българско сдружение, на чиито срещи участвам. От диалозите с наши медици разбирам, че желаят да се върнат в България, само че при избрани условия - в случай че в опазването на здравето настъпят промени. Едно от тези условия е да има опция за рационализиране на професионалните познания и умения, с каквато цел беше основан още по комунистическо време ИСУЛ в София.
- Пациентите постоянно се оплакват от здравното обслужване. Според вас каква е повода за това?
- И аз виждам, когато проверявам пациентите, че имат съображение за неодобрение. Основната причина е, че след дипломирането лекарите са спрели да се усъвършенстват и мислят по какъв начин да получат повече пари. Разбирам, че парите са нужда, само че както е споделил Паскал - задачата ще бъде оправдана, когато се избират най-хубавите средства за постигането й.
- Като кардиолог какво ще препоръчате на хората със сърдечни болести по време на пандемията?
- Да се пазят, да не подхващат рискови пътувания, да не вземат участие в всеобщи мероприятия, в това число и на концерт, да не се събират на групи. Коронавирусът убива най-вече тези хора, които имат други болести. През 1945 година испанският грип погуби 52 млн. души в света. За съпоставяне, във Втората международна война са починали не повече от 20 милиона. Причината за това е, че част от хората не желаят да одобряват заплахата от заразяване с вирус. Бих ги посъветвал да не подценяват защитните ограничения.
Проф. Александър Чирков е роден в Лом на 27 януари 1938 година Завършва Висшия медицински институт в София, а през 1966 година отпътува за Западен Берлин, където специализира при известния кардиохирург проф. Бюхлер. Остава там като доктор в Университетската болница, след това се трансферира в Западна Германия - в университета във Франкфурт на Майн и в университета във Фрайбург, където е професор от 1981 година
През 1984 година се завръща в България, поканен от акад. Атанас Малеев, ректор на Медицинската академия и заместник-министър на опазването на здравето. Извършва първата сърдечна трансплантация в България и на Балканите през 1986 година Дълги години е шеф на болничното заведение „ Св. Екатерина “, продължава да е издирван като съветник от доста здравни заведения.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ