Ангел – един живот на релси
На 80 железничарят надяна костюм и алена фуражка, с цел да посрещне царския трен
80-годишният Ангел Мъглов от великотърновското село Самоводене е живата история на родните железници. Достолепният мъж владее интернационалния език есперанто, обикаля света и живо се интересува от техническия прогрес в региона на железопътния превоз на всички континенти.
Ангел с горделивост декларира, че целият му трудов стаж е минал в БДЖ. Цели 36 години е работил най-вече в Железопътното ръководство в Горна Оряховица като началник придвижване и влаков диспечер за контролиране на влаковете в северната жп-мрежа. Трудовата му активност стартирала на гара „ Яворовец ” и завършила в отдел „ Контейнери ”. На фамозната с историческото си минало жп гара „ Трапезица ” във Велико Търново пък стажувал и там положил държавния си изпит за началник придвижване. На 23 септември тази година Ангел Мъглов още веднъж надяна костюм и с алена фуражка и палка персонално посрещна царския трен, който направи обиколка във връзка честването на 110-годишнината от оповестяването на Независимостта.
Преди дни пък ексжелезничарят се вози във трен с омбудсмана Мая Манолова.
„ Пътувах с нея час и половина от Горна Оряховица до Шумен. Поздравих Манолова, че е избрала да пътува с трен. Казах й, че адмирирам концепцията, тъй като по този начин може да се срещне с повече хора от страната и да чуе техните болки и оферти ”, описа Мъглов.
Той с горделивост споделя, че преди време държавници и известни персони постоянно са употребили железопътния превоз. През 1962 година като млад чиновник Мъглов се срещнал с артиста Константин Кисимов, чието име през днешния ден носи великотърновският Музикално-драматичен спектакъл.
„ Кисимов се качи в бързия трен от Горна Оряховица за София. На перона го стопираха доста хора и разговаряхме с него. Година по-късно пък в Горна Оряховица дойде на посещаване благороден съветски ватман. Иван Палин бе тържествено посрещнат от управлението на Локомотивното хранилище в железничарския град ”, реди Мъглов.
Той обаче прибавя, че му е тъжно като гледа в какво нежелано положение е през днешния ден железопътният ни превоз.
„ Навремето влаковете бяха претъпкани с хора. Спомням си еуфорията през 1963 година по изпращането на първия трен с електровоз от Горна Оряховица за Русе. През същата година в знаменателно събитие се трансформира и идването на бързия трен от София за Варна, който пък беше с първия дизелов локомотив. До този миг всички композиции бяха теглени от парни локомотиви ”, споделя разпалено Ангел Мъглов.
Жепеецът с трогване си спомня по какъв начин влаковете в тези години се движили с по-големи сформира от по 10-12 вагона. Превозвали хиляди пасажери на ден, както и големи количества товари като въглища, инертни материали, дървени трупи и други
„ До 1989 година се удвоиха и електрифицираха доста жп-линии като София-Варна, София-Пловдив-Бургас…Всички влакове към този момент бяха с електровози. Най-напред бяха доставени чисто нови машини от завода в Пилзен, Чехословакия. От Австрия бяха купени дизелови локомотиви, а от завода в град Крайова, Румъния – електрически локомотиви. Пристигнаха и огромно количество дизелови локомотиви от някогашния Съюз на съветските социалистически републики. Това беше гръбнакът и тягата на железниците. Пътническите вагони пък се произвеждаха в цех в Дряново, имаше и импорт от някогашната Германска демократична република. След демократичните промени у нас в жп превоза се вляха единствено 25 мотриси от марките „ Дезиро ” на концерна „ Сименс ”, връща се обратно в годините Ангел Мъглов.
Бившият железничар в никакъв случай няма да не помни нещастието от 12 декември 1972 година, когато бърз трен София – Добрич и товарна комбинация се удрят челно на гара Венчан. При злополуката е имало десетки потърпевши пасажери.
Сред ярките непокътнати мемоари на жепееца е и повреда преди 50 години, когато в междугарието Кръстец – Плачковци в тунел № 19 се срутва голямо количество скална маса върху стоманения път. Товарен трен се удря в каменната камара и по-късно придвижването по това релсово трасе било прекратено в продължение на десетина дни.
Освен влаковете, другата пристрастеност на някогашния железничар е есперантото. Мъглов поддържа и усъвършенства познанията си по интернационалното слово към този момент 45 години. По изкуствено основания език се запалил през 1973 година по време на селскостопанска бригада.
„ Докато копаехме царевица с мой сътрудник се заговорихме за географски забележителности. Стана въпрос, че има интернационален език и още същата година в ЖП-управлението организирахме курс, в който се включиха 15 души. Само двама обаче завършихме 5-месечното образование. Този език ми отвори вратите към света ”, споделя Ангел Мъглов.
И до през днешния ден железничарят води дейна преписка с сътрудници от Германия, Холандия, Япония, Китай и други страни. Непрекъснато получава писма и картички от близки и далечни земи. Освен това Мъглов е и деен член на Международната железничарска есперантска федерация. Последният международен конгрес на организацията е бил през юли тази година в Лисабон.
„ Непрекъснато посрещам посетители от чужбина в дома си. В домът ми в Самоводене са отсядали мои другари от Германия, Холандия, Франция, Япония, Румъния, Сърбия, Полша, Унгария.
Мъглов споделя, че е имал 10-годишна американска виза, само че по този начин и не стъпил в Съединени американски щати. Не крие, че фантазията му е да посети Китай и страната на гейзерите Исландия и най-много столицата Рейкявик.
Хобито на Ангел Мъглов е да обикаля страната с фотоапарат и да снима жп гари, влакови композиции, локомотиви, уреди. Публикува ги на страницата на групата „ Железопътен превоз ” във фейсбук, в която е извънредно деен.
80-годишният Ангел Мъглов от великотърновското село Самоводене е живата история на родните железници. Достолепният мъж владее интернационалния език есперанто, обикаля света и живо се интересува от техническия прогрес в региона на железопътния превоз на всички континенти.
Ангел с горделивост декларира, че целият му трудов стаж е минал в БДЖ. Цели 36 години е работил най-вече в Железопътното ръководство в Горна Оряховица като началник придвижване и влаков диспечер за контролиране на влаковете в северната жп-мрежа. Трудовата му активност стартирала на гара „ Яворовец ” и завършила в отдел „ Контейнери ”. На фамозната с историческото си минало жп гара „ Трапезица ” във Велико Търново пък стажувал и там положил държавния си изпит за началник придвижване. На 23 септември тази година Ангел Мъглов още веднъж надяна костюм и с алена фуражка и палка персонално посрещна царския трен, който направи обиколка във връзка честването на 110-годишнината от оповестяването на Независимостта.
Преди дни пък ексжелезничарят се вози във трен с омбудсмана Мая Манолова.
„ Пътувах с нея час и половина от Горна Оряховица до Шумен. Поздравих Манолова, че е избрала да пътува с трен. Казах й, че адмирирам концепцията, тъй като по този начин може да се срещне с повече хора от страната и да чуе техните болки и оферти ”, описа Мъглов.
Той с горделивост споделя, че преди време държавници и известни персони постоянно са употребили железопътния превоз. През 1962 година като млад чиновник Мъглов се срещнал с артиста Константин Кисимов, чието име през днешния ден носи великотърновският Музикално-драматичен спектакъл.
„ Кисимов се качи в бързия трен от Горна Оряховица за София. На перона го стопираха доста хора и разговаряхме с него. Година по-късно пък в Горна Оряховица дойде на посещаване благороден съветски ватман. Иван Палин бе тържествено посрещнат от управлението на Локомотивното хранилище в железничарския град ”, реди Мъглов.
Той обаче прибавя, че му е тъжно като гледа в какво нежелано положение е през днешния ден железопътният ни превоз.
„ Навремето влаковете бяха претъпкани с хора. Спомням си еуфорията през 1963 година по изпращането на първия трен с електровоз от Горна Оряховица за Русе. През същата година в знаменателно събитие се трансформира и идването на бързия трен от София за Варна, който пък беше с първия дизелов локомотив. До този миг всички композиции бяха теглени от парни локомотиви ”, споделя разпалено Ангел Мъглов.
Жепеецът с трогване си спомня по какъв начин влаковете в тези години се движили с по-големи сформира от по 10-12 вагона. Превозвали хиляди пасажери на ден, както и големи количества товари като въглища, инертни материали, дървени трупи и други
„ До 1989 година се удвоиха и електрифицираха доста жп-линии като София-Варна, София-Пловдив-Бургас…Всички влакове към този момент бяха с електровози. Най-напред бяха доставени чисто нови машини от завода в Пилзен, Чехословакия. От Австрия бяха купени дизелови локомотиви, а от завода в град Крайова, Румъния – електрически локомотиви. Пристигнаха и огромно количество дизелови локомотиви от някогашния Съюз на съветските социалистически републики. Това беше гръбнакът и тягата на железниците. Пътническите вагони пък се произвеждаха в цех в Дряново, имаше и импорт от някогашната Германска демократична република. След демократичните промени у нас в жп превоза се вляха единствено 25 мотриси от марките „ Дезиро ” на концерна „ Сименс ”, връща се обратно в годините Ангел Мъглов.
Бившият железничар в никакъв случай няма да не помни нещастието от 12 декември 1972 година, когато бърз трен София – Добрич и товарна комбинация се удрят челно на гара Венчан. При злополуката е имало десетки потърпевши пасажери.
Сред ярките непокътнати мемоари на жепееца е и повреда преди 50 години, когато в междугарието Кръстец – Плачковци в тунел № 19 се срутва голямо количество скална маса върху стоманения път. Товарен трен се удря в каменната камара и по-късно придвижването по това релсово трасе било прекратено в продължение на десетина дни.
Освен влаковете, другата пристрастеност на някогашния железничар е есперантото. Мъглов поддържа и усъвършенства познанията си по интернационалното слово към този момент 45 години. По изкуствено основания език се запалил през 1973 година по време на селскостопанска бригада.
„ Докато копаехме царевица с мой сътрудник се заговорихме за географски забележителности. Стана въпрос, че има интернационален език и още същата година в ЖП-управлението организирахме курс, в който се включиха 15 души. Само двама обаче завършихме 5-месечното образование. Този език ми отвори вратите към света ”, споделя Ангел Мъглов.
И до през днешния ден железничарят води дейна преписка с сътрудници от Германия, Холандия, Япония, Китай и други страни. Непрекъснато получава писма и картички от близки и далечни земи. Освен това Мъглов е и деен член на Международната железничарска есперантска федерация. Последният международен конгрес на организацията е бил през юли тази година в Лисабон.
„ Непрекъснато посрещам посетители от чужбина в дома си. В домът ми в Самоводене са отсядали мои другари от Германия, Холандия, Франция, Япония, Румъния, Сърбия, Полша, Унгария.
Мъглов споделя, че е имал 10-годишна американска виза, само че по този начин и не стъпил в Съединени американски щати. Не крие, че фантазията му е да посети Китай и страната на гейзерите Исландия и най-много столицата Рейкявик.
Хобито на Ангел Мъглов е да обикаля страната с фотоапарат и да снима жп гари, влакови композиции, локомотиви, уреди. Публикува ги на страницата на групата „ Железопътен превоз ” във фейсбук, в която е извънредно деен.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ