Малка Богородица е! Рождество на Пресветата Дева
На 8 септември означаваме Рождество на Пресвета Богородица.
Наричан също Рождество Богородично, Малка Богородица или Рожен.
От през днешния ден с празнични литургии във всички епархии на Българската православна черква стартира честването на един от най-големите празници, свързани с раждането на Божията Майка - Рождество на Пресвета Богородица (Малка Богородица).
Мария е щерка на Йоаким и Анна, потомци на цар Давид
Божият промисъл подготвил последователно появяването на св. Дева Мария. В дълга редица генерации благородството се издигало непрестанно, човешката природа ставала по-съвършена, до момента в който най-сетне благословената двойка – Йоаким и Ана – се явила като плодородна почва, на която могла да поникне такава чудна издънка – пресвета Богородица. На три дни път от Йерусалим се намирал дребният градец Назарет. Там живели праведните Йоаким и Ана, които светата Църква назовава " богоотци ".
Йоаким произхождал от Давидовия жанр, а света Ана – от рода на Аарон. Били доста великодушни, милосърдни. За себе си изразходвали единствено една трета от приходите си. Другата трета жертвали за храма, а последната трета раздавали на бедните.
Всекидневна тъга помрачавала живота на тези положителни хора: нямали деца. У израилтяните това се смятало за огромно злощастие, тъй като бездетните родители се лишавали от вярата да имат за собствен потомък упования Месия. На един от огромните празници Йоаким пристигнал със свои родственици в Йерусалимския храм. Искал да принесе жертва на Бога. Храмът бил претъпкан с народ. Застанал Йоаким пред първосвещеника и му разкрил желанието си.
Първосвещеникът почнал да го укоряла, че поради греховете му Бог не го благословил с деца. При това състояние той не бил заслужен да принася жертва. Йоаким се натъжил надълбоко. Излязъл от храма, като се утешавал с мисълта за безбройните милости на Бога към израилския народ.
По някое време скръбта му обаче станала толкоз огромна, че не поискал да се върне в къщи. Отишъл в пустинята, където пасяло стадото му. Там прекарал той в молитва и непоколебим пост 40 дни. Молел се старателно Бог да се смили над него, да извърши знамение – да стане и той татко, както в миналото Авраам станал татко в дълбоки старини.
Вестта за паниката на Йоаким в Йерусалим стигнала в Назарет до Ана. Тя затъгувала даже повече от мъжа си. Считала себе си за причина за бездетството им. И като мъжа си почнала по този начин горещо да се моли на Бога да я облагодетелства с рожба. Веднъж, като работела в домашната си градина, видяла измежду клоните на едно лаврово дърво гнездо с дребни птиченца. Гледката на това щастливо гнездо я хвърлила в още по-голяма тъга.
- Само аз, Господи – споделила тя със сълзи на очи, - съм мъртва и безжизнена. Цялата природа те популяризира със своите плодове. Всички се радват на свои деца. Само аз съм бездетна като безводна пустиня... Господи, Господи! Ти си дарил на Сара в старините й наследник. Чуй и мене. И аз ще Ти принеса роденото от мене в подарък, с цел да бъде благословено в него Твоето състрадание! Ана вложила цялата си душа в тая молитва.
И ето – ангел Господен застанал пред нея и й споделил: - Ано, Ано, твоята молитва е чута. Твоите вопли минаха облаците. Твоите сълзи капнаха пред Господа. Ти ще родиш благословена щерка, поради която ще бъдат благословени всички земни родове. Чрез нея ще бъде обещано избавление на целия свят. Ще я наречеш Мария. Ана незабавно дала заричане, че в случай че роди дете, ще го даде в работа на Бога.
Преди да показа своята наслада с мъжа си, тя отишла в Йерусалимския храм, с цел да благодари на Бога и там да повтори своето заричане.
В това време ангелът Господен се явил и на Йоаким в пустинята и му споделил: - Бог чу твоята молитва.
Жена ти Ана ще роди щерка, която ще бъде ваша обща наслада. За да се увериш в моите думи, иди в Йерусалим. Там при златните врата ще намериш жена си, на която към този момент е възвестена тази наслада.
Щастливите съпрузи се срещнали в Йерусалим. Разплакали се взаимно за явяването на ангела и принесли дружно жертва в храма.
„ Рождението ти, Богородице Дево, донесе наслада на цялата галактика, тъй като из тебе изгря Слънцето на правдата – Христос, нашия Бог, Който развърза клетвата, даде благословение и, като унищожи гибелта, подари ни безконечен живот. “
Йоаким и Анна дали обет да посветят детето си на Господ и когато тя навършила три години, те я отвели в Йерусалимския храм, с цел да я посветят на Бога. Тя останала да живее при храма, където била обучавана и възпитавана до навършване на пълноправие.
След кръстната гибел на Христос и Неговото Възкресение, тя остава в Йерусалим, като за нея се грижи обичаният възпитаник на Исус св. Йоан Богослов. Богородица умира на напреднала възраст с лека гибел – така наречен Успение (Голяма Богородица, празник, който означаваме всяка година на 15 август). В пещерата, където Богородица е заровена, е останала единствено погребалната и плащеница. Според православната традиция Богородица е умряла и заровена в Йерусалим, а съгласно католическата – в Ефес.
Ортодоксалната черква популяризира Божията майка като пазителка на християнското семейство и като настойничка на родилките и децата. „ Малка Богородица “ е изключително почитана от дамите, с цел да им оказва помощ светицата в неволя и тежка работа, да раждат леко и да са живи и здрави децата им. В нейна чест омесват и изпичат огромна богородична пита или дребна, намазана с мед, наречена „ богородичен самун “.
Стопанката на дома не би трябвало да шие и тъче, с цел да не се разболеят децата в дома. Сутринта тя меси огромна пита - ”Богородичен самун ”. Едно парче от нея се оставя за добитъка и се стрива в храната му, друго парче се назовава на къщата, с цел да я пази Богородица. В някои краища пазят това парче чак до 4-ия ден на Божията майка, когато е празникът Събор на Пресвета Богородица (26 декември). На празника Малка Богородица дамите носят блага в църквата – кърпи, престилки, чорапи, и ги слагат под иконата на Света Богородица, която е отрупана с цветя.
Според националния бит се вари жито, което на първо време се носи в черквата, с цел да се опее и благослови, след което се раздава за здраве. Пекат се и курабии, гевречета и дребни сладки, които се раздават на сираците, дружно с облекла и пари. На Малка Богородица всяка булка, която още няма дете, отива в манастир или църква, носещи името на Пресветата Дева, и там прави курбан. От този курбан се раздава на бедните, тъй като се приема, че Светата дева е настойничка и на самотните и изоставени хора, утешителка на сирачетата.
Малка Богородица е храмов празник за един от най-почитаните ни манастири – Роженската света обител „ Рождество Богородично “. Главната черква на Рилския манастир е наречена „ Рождество Богородично “ и е ситуирана на централно място в двора.
Наричан също Рождество Богородично, Малка Богородица или Рожен.
От през днешния ден с празнични литургии във всички епархии на Българската православна черква стартира честването на един от най-големите празници, свързани с раждането на Божията Майка - Рождество на Пресвета Богородица (Малка Богородица).
Мария е щерка на Йоаким и Анна, потомци на цар Давид
Божият промисъл подготвил последователно появяването на св. Дева Мария. В дълга редица генерации благородството се издигало непрестанно, човешката природа ставала по-съвършена, до момента в който най-сетне благословената двойка – Йоаким и Ана – се явила като плодородна почва, на която могла да поникне такава чудна издънка – пресвета Богородица. На три дни път от Йерусалим се намирал дребният градец Назарет. Там живели праведните Йоаким и Ана, които светата Църква назовава " богоотци ".
Йоаким произхождал от Давидовия жанр, а света Ана – от рода на Аарон. Били доста великодушни, милосърдни. За себе си изразходвали единствено една трета от приходите си. Другата трета жертвали за храма, а последната трета раздавали на бедните.
Всекидневна тъга помрачавала живота на тези положителни хора: нямали деца. У израилтяните това се смятало за огромно злощастие, тъй като бездетните родители се лишавали от вярата да имат за собствен потомък упования Месия. На един от огромните празници Йоаким пристигнал със свои родственици в Йерусалимския храм. Искал да принесе жертва на Бога. Храмът бил претъпкан с народ. Застанал Йоаким пред първосвещеника и му разкрил желанието си.
Първосвещеникът почнал да го укоряла, че поради греховете му Бог не го благословил с деца. При това състояние той не бил заслужен да принася жертва. Йоаким се натъжил надълбоко. Излязъл от храма, като се утешавал с мисълта за безбройните милости на Бога към израилския народ.
По някое време скръбта му обаче станала толкоз огромна, че не поискал да се върне в къщи. Отишъл в пустинята, където пасяло стадото му. Там прекарал той в молитва и непоколебим пост 40 дни. Молел се старателно Бог да се смили над него, да извърши знамение – да стане и той татко, както в миналото Авраам станал татко в дълбоки старини.
Вестта за паниката на Йоаким в Йерусалим стигнала в Назарет до Ана. Тя затъгувала даже повече от мъжа си. Считала себе си за причина за бездетството им. И като мъжа си почнала по този начин горещо да се моли на Бога да я облагодетелства с рожба. Веднъж, като работела в домашната си градина, видяла измежду клоните на едно лаврово дърво гнездо с дребни птиченца. Гледката на това щастливо гнездо я хвърлила в още по-голяма тъга.
- Само аз, Господи – споделила тя със сълзи на очи, - съм мъртва и безжизнена. Цялата природа те популяризира със своите плодове. Всички се радват на свои деца. Само аз съм бездетна като безводна пустиня... Господи, Господи! Ти си дарил на Сара в старините й наследник. Чуй и мене. И аз ще Ти принеса роденото от мене в подарък, с цел да бъде благословено в него Твоето състрадание! Ана вложила цялата си душа в тая молитва.
И ето – ангел Господен застанал пред нея и й споделил: - Ано, Ано, твоята молитва е чута. Твоите вопли минаха облаците. Твоите сълзи капнаха пред Господа. Ти ще родиш благословена щерка, поради която ще бъдат благословени всички земни родове. Чрез нея ще бъде обещано избавление на целия свят. Ще я наречеш Мария. Ана незабавно дала заричане, че в случай че роди дете, ще го даде в работа на Бога.
Преди да показа своята наслада с мъжа си, тя отишла в Йерусалимския храм, с цел да благодари на Бога и там да повтори своето заричане.
В това време ангелът Господен се явил и на Йоаким в пустинята и му споделил: - Бог чу твоята молитва.
Жена ти Ана ще роди щерка, която ще бъде ваша обща наслада. За да се увериш в моите думи, иди в Йерусалим. Там при златните врата ще намериш жена си, на която към този момент е възвестена тази наслада.
Щастливите съпрузи се срещнали в Йерусалим. Разплакали се взаимно за явяването на ангела и принесли дружно жертва в храма.
„ Рождението ти, Богородице Дево, донесе наслада на цялата галактика, тъй като из тебе изгря Слънцето на правдата – Христос, нашия Бог, Който развърза клетвата, даде благословение и, като унищожи гибелта, подари ни безконечен живот. “
Йоаким и Анна дали обет да посветят детето си на Господ и когато тя навършила три години, те я отвели в Йерусалимския храм, с цел да я посветят на Бога. Тя останала да живее при храма, където била обучавана и възпитавана до навършване на пълноправие.
След кръстната гибел на Христос и Неговото Възкресение, тя остава в Йерусалим, като за нея се грижи обичаният възпитаник на Исус св. Йоан Богослов. Богородица умира на напреднала възраст с лека гибел – така наречен Успение (Голяма Богородица, празник, който означаваме всяка година на 15 август). В пещерата, където Богородица е заровена, е останала единствено погребалната и плащеница. Според православната традиция Богородица е умряла и заровена в Йерусалим, а съгласно католическата – в Ефес.
Ортодоксалната черква популяризира Божията майка като пазителка на християнското семейство и като настойничка на родилките и децата. „ Малка Богородица “ е изключително почитана от дамите, с цел да им оказва помощ светицата в неволя и тежка работа, да раждат леко и да са живи и здрави децата им. В нейна чест омесват и изпичат огромна богородична пита или дребна, намазана с мед, наречена „ богородичен самун “.
Стопанката на дома не би трябвало да шие и тъче, с цел да не се разболеят децата в дома. Сутринта тя меси огромна пита - ”Богородичен самун ”. Едно парче от нея се оставя за добитъка и се стрива в храната му, друго парче се назовава на къщата, с цел да я пази Богородица. В някои краища пазят това парче чак до 4-ия ден на Божията майка, когато е празникът Събор на Пресвета Богородица (26 декември). На празника Малка Богородица дамите носят блага в църквата – кърпи, престилки, чорапи, и ги слагат под иконата на Света Богородица, която е отрупана с цветя.
Според националния бит се вари жито, което на първо време се носи в черквата, с цел да се опее и благослови, след което се раздава за здраве. Пекат се и курабии, гевречета и дребни сладки, които се раздават на сираците, дружно с облекла и пари. На Малка Богородица всяка булка, която още няма дете, отива в манастир или църква, носещи името на Пресветата Дева, и там прави курбан. От този курбан се раздава на бедните, тъй като се приема, че Светата дева е настойничка и на самотните и изоставени хора, утешителка на сирачетата.
Малка Богородица е храмов празник за един от най-почитаните ни манастири – Роженската света обител „ Рождество Богородично “. Главната черква на Рилския манастир е наречена „ Рождество Богородично “ и е ситуирана на централно място в двора.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ