На 8 ноември израелската група за наблюдение на медиите Honest

На 8 ноември израелската група за наблюдаване на медиите „ Honest Reporting “ разгласява отчет, в който се допуска, че шестима основани в Газа фотографи на свободна процедура са отразявали войната на Израел за Газа за четири водещи интернационалните медийни организации може да са получили авансово уведомление за офанзивата на Хамас на 7 октомври против Южен Израел.

Реакцията на Израел на предлагането беше бърза и брутална.

Офисът на израелския министър председател Бенямин Нетаняху упрекна публицистите, посочени в отчета, че са „ съучастници в закононарушения против човечеството “. Дани Данон, почитан член на партията Ликуд на Нетаняху и някогашен дипломат на Израел в Организация на обединените нации, написа на X, че фоторепортерите би трябвало да бъдат „ отстранени “. „ Ние ще ги преследваме дружно с терористите “, написа той.

Дискурсът за това дали палестинските фоторепортери и тези, които са разгласили работата им, са имали предварителна информация за офанзивата на Хамас, заема медийните дихателни пътища за няколко дни. Но разногласието скоро завърши ненадейно, когато и четирите въпросни медийни компании –  CNN, Reuters, The Associated Press и The New York Times – твърдо отхвърлиха клеветите, че те или фотографите, с които работят, са знаели авансово за офанзивата. Те нарекоха историята на Honest Reporting „ безотговорна “ и споделиха: „ Тя заплаши сигурността на всички медии, работещи в Израел или палестинските територии. “

Изпълнителният шеф на Honest Reporting Гил Хофман сподели, че е „ толкоз омекотен “, че намира изказванията на четирите компании по въпроса за „ съответни “. Той добави, че неговата организация в никакъв случай не е „ упреквала “ медийните компании, че са знаели авансово за офанзивата, а единствено е „ повдигала въпроси “.

Защо този неуспех си коства да си спомняме през днешния ден? Тъй като случаят имаше всички отличителни белези на общоприетата израелска агитация: потребление на същинската контузия и покруса от ужасяваща офанзива, с цел да се опише скрит план на скрито съглашение сред западни медийни организации и враговете на Израел.

Пропагандни акции или единични залпове към този момент преобладават палестинско-израелските борби. От основаването си през 1948 година Израел е създал ефикасна агитация и техники за манипулиране на информация, които му дават преимущество да накара западните медии да отразят неговата страна на историята.

Така че е значимо да се означи по кое време нещата в тази област стартират да се трансформират. Тази история за това дали фоторепортерите от Газа са знаели авансово за офанзивата на Хамас беше последното допълнение към бързо разширяващия се лист от неотдавнашни израелски пропагандни старания, които са се провалили – основно тъй като палестинците, арабите и множеството интернационалните наблюдаващи на спора и района в този момент рутинно проверяват всевъзможни съществено израелско обвиняване и постоянно го разкриват като неистина.

Следователно, американските медии, в това число организациите, които обичайно показват израелските възгледи и изказвания като обстоятелства без дължимата грижа, в този момент правят оценка медийните изказвания и разкази на Израел по-внимателно, изключително когато става дума за военни дейности, които убиват палестински цивилни.

Репортер от народен вестник ми сподели персонално, че публицистите в Съединените щати са все по-скептични към разказите, прокарвани от силите за сигурност, без значение дали в Съединени американски щати, Израел или друга страна, заради метода, по който придвижването Black Lives Matter е повишило осведомеността по отношение на проблемите на обществената правдивост и разкри полицейското двуличие и неистини.

„ Настъпва смяна, търсеща самоличността “, сподели журналистът, „ тъй като би трябвало да се оправяме по-добре, когато докладваме за раса и етническа принадлежност, изключително в случаи на насилствени произшествия, включващи полиция или военни. От 2020 година виждаме доста ясно паралелите сред Black Lives Matter и Газа. “

През последните години имаше доста случаи, когато Израел беше заловен да изкривява истината или да лъже искрено, с цел да скрие от света закононарушенията си против палестинците и нарушаванията на интернационалното право.

След като палестинско-американската журналистка Ширин Абу Аклех беше простреляна и убита по време на израелска офанзива в бежанския лагер Дженин на окупирания Западен бряг през май 2022 година, да вземем за пример, Израел съобщи, че тя е била  „ ударена от безразборна палестинска пукотевица “ в замяна на огън с палестински въоръжени мъже. Въпреки това в границите на няколко дни няколко самостоятелни следствия потвърдиха, че тя е била убита при целенасочена офанзива от израелски снайперист.

Съвсем неотдавна, при започване на ноември, израелски въздушен удар против ескорт на кола за спешна помощ в обсадената линия Газа умъртви 15 палестинци. Израел сподели, че е ориентиран към „ позициите на Хамас “, само че не съумя да убеди интернационалната общественост.

На 11 ноември формалният акаунт на арабски, ръководен от Министерството на външните работи на Израел, разгласява видеоклип на здравна сестра, явно разчувствана, която приказва за това, че Хамас завладява болничното заведение ал-Шифа и взема хранителни запаси, предопределени за пациенти. Очевидно беше подправен и беше заличен от израелските управляващи без пояснение след забележителна социална реакция.

Миналата седмица израелските военни пуснаха видеозапис на стая в детската болница Ал-Рантиси в Газа, за която се твърди, че включва лист на дежурствата на арабски на бойци на Хамас, охраняващи израелски пленници там – което в действителност е просто ръкописен календар с дните от седмицата.

Това са единствено няколко скорошни образеца за израелски публични лица, които замъгляват истината или искрено лъжат, с цел да се опитат да скрият незаконната си активност от международната медийна публика (а евентуално и от Международния углавен съд). Тези повтарящи се и елементарно разкрити неистини внезапно покачиха скептицизма на американските публицисти към формалните изказвания на Израел. В наши дни даже най-приятелските медийни организации не са склонни да разгласяват израелските изказвания като факт, без да видят твърди доказателства.

Дори публицисти, които са склонни да се разпознават с израелските възгледи, в този момент са по-внимателни, когато се занимават с изказвания на израелската войска, изключително в случаи на гибел и пострадвания, ми сподели различен ефирен публицист. Тази смяна в метода може елементарно да се види в относително деликатното отношение на американските медии към израелските изказвания, че палестинските лечебни заведения в Газа приютяват военни бази или командни центрове на Хамас.

Израелските възгледи не престават да преобладават в американските мейнстрийм медии, само че вследствие на тази наклонност израелците от ден на ден са принуждавани да дават доказателства за изказвания, които медиите в миналото са разпространявали без въпроси. Палестинските възгледи също се появяват по-често в медиите, частично отразявайки сериозна структурна смяна в обществото: младите американци са доста по-равностойни сред Израел и Палестина и по-активно оспорват дейностите на държавното управление на Съединени американски щати и Израел, които считат за прекомерно милитаристични, неоправдани или несправедливи.

Друг публицист с народен и световен опит в репортажите заключи пред мен по този начин: „ Усещаме невиждани поколенчески и публични промени по едно и също време в подтекста на расова и обществена правдивост. Това е равносметка за журналистическата промишленост. “

Възгледите, изразени в тази публикация, са лични на създателя и не отразяват безусловно публицистичната позиция на Al Jazeera.