Георги Милков ни разказва няколко интересни Истории от ръчния багаж
На 8 март 2023 година журналистът Георги Милков чества своя 50-годишен празник. По този мотив събра своите най-интересни разкази и завършения в книга – „ Истории от ръчния багаж “.
В „ Истории от ръчния багаж “ Георги Милков разказва освен срещите си с исторически персонажи, само че размишлява за завладяващи места и събития, предиздвикали го да се трансформира в старателен колекционер на прекарвания. За съвсем 30 години работа като публицист за в. „ 24 часа “ той отразява най-важните събития в Триполи по случая с българските медици, бил е боен сътрудник в Афганистан и Ирак, отразява и още редица районни спорове в Близкия изток и Африка. Интересни сюжети застигат Георги Милков и по време на работата му в Северна Корея, Азия и Латинска Америка.
„ Моите издатели ме убедиха, че 50-годишнината е превъзходен мотив да изляза с нещо, което съм заречен през годините на толкоз доста хора. Щастлив съм, че ги послушах, тъй като това е превъзходен метод човек да си отпразнува 50-те години. Вложил съм цялата пристрастеност, с която обичам да описвам “, споделя Милков в присъединяване си при Георги Любенов по Българска национална телевизия.
Само човек, който стои на педя от лицето на Кадафи и се взира в мътния му взор, притеглен от необяснима фаталистична мощ, каквато се усеща от дъното на прясно изкопан гроб на непосредствен човек, може да види, че под веждите му има татуировки. Вероятно белег от бедуинското му минало, когато са вярвали в заклинателната им мощ, или някаква по-късна прищявка на този прословут генералисимус на маскарада.
Наблюдавайки в англоезична среда Христо Стоичков да приказва японски, човек елементарно би изпадал в положение, наречено от обществените психолози когнитивен дисонанс. Най-просто казано – гледаш и не вярваш на очите си. Вместо попръжни от устата на футболната легенда се лее японска тирада. Времената на „ айн, цвай, дрън “ са отминали окончателно и самичък полиглотът Стоичков е ознаменувал залеза на моноезичната просвета...
В „ Истории от ръчния багаж “ Георги Милков разказва освен срещите си с исторически персонажи, само че размишлява за завладяващи места и събития, предиздвикали го да се трансформира в старателен колекционер на прекарвания. Събрал е част от тях, вярвайки, че необичайностите на живота са безбройни, само че всеки може да види единствено толкоз, за колкото е бил подготвен да пристъпи оттатък прага на личните си предразсъдъци, а останалото се е изгубило вечно в миманса на пропуснатите мемоари.
Георги Милков е роден на 8 март 1973 година във Видин. Завършил е Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. През 1994 година още като студент във Факултета по публицистика и всеобщи връзки стартира работа във вестник „ 24 часа “. През 2000 година отпътува като специфичен делегат в Либия поради случая с българските медицински сестри, упрекнати за заразяването на повече от 400 деца с вируса на СПИН. Работи по проблема до самия му край през 2007 година Междувременно е боен сътрудник в Афганистан по време на офанзивата против талибаните (2001) и в Ирак (2003–2004).
През годините отразява и изследва разнообразни районни спорове, в това число и на Корейския полуостров. През 2013 година взе участие в риалити формата „ Африка: Звездите несъмнено са полудели “, който се снима в Замбия и Ботсвана. Освен по работа Георги Милков е пропътувал хиляди километри из Азия, Африка и Латинска Америка като разпален странник. Само с ръчен багаж.
" Годината 1994-та бе паметна. България стигна до полуфиналите на Световното по футбол в Съединени американски щати, а Нелсън Мандела стана първият негър президент на Южна Африка. Китай влезе в интернет, а Елцин излезе от Германия. Изтеглянето на последните съветски войски от Европа се смяташе за формалния завършек на Студената война. Дори в Близкия изток новините бяха положителни – Арафат, Перес и Рабин взеха дружно Нобелова премия за мир. Исках да пиша за всичко това и започнах работа във в. „ 24 часа “само на 21 година, преди малко приключил първи курс във Факултета по публицистика. През 2000 година отпътувах за Триполи като специфичен делегат по случая с българските медици. Работих по този проблем до самия му край през 2007 година Междувременно бях боен сътрудник в Афганистан (2001) и Ирак (2003–2004), отразявах и други районни спорове, най-вече в Близкия изток и Африка. През 2008 година след пътешестване в Северна Корея се посветих на нещо по-различно – проблемите на Корейския полуостров. Попътувах много из Азия, след това и в Латинска Америка, където забавните сюжети те застигат както си вървиш по улицата. Върнах се за по-дълго в Африка през 2013 година, с цел да вземам участие в ефирен риалити формат, който бе повече развлечение, в сравнение с тестване. В дивото имах забавни срещи с животни и още по-интересни с хора. Предполагам, тъй като постоянно съм бил по-любопитен към човешкия тип. "
" Когато през 2015 година кацнах в еритрейската столица, не имах вяра, че може да има подобен зарязан и пропуснат град музей. По централния бул. „ Харнет “ се нижеха една след друга здания – перли на архитектурния модернизъм от началото на ХХ век. Толкова арт деко на едно място няма и в Маями Бийч, Флорида! Късно следобяд онази половина от популацията, която не продължава да пие утринния си джин с тоник, заема уличните маси по кафетериите в центъра за един обичаен обред, наименуван macchiato passeggiata. Макар да звучи претенциозно, това не е нищо друго с изключение на добре унаследена италианска кафе просвета. Пиеш еспресо с млечна пяна в дребна стъклена чашка и зяпаш кой минава по улицата. Възрастните мъже тук по предписание се носят с бели ризи, тъмни костюми и шапки вид борсалино, а множеството питейни заведения наподобяват като от времето, когато Федерико Фелини се е срещнал за първи път с Марчело Мастрояни. Когато виждат чужденец, локалните преодоляват изненадата си единствено за няколко секунди и го подхващат фамилиарно на италиански: Buona giornata, come stai? И просто няма излизане от този филм, до момента в който не настъпи времето за режима на тока. Тогава бумтенето на генераторите влиза в пронизителен спор с илюзиите за „ долче вита “. Да, в Еритрея времето в действителност е спряло, както прочее и електричеството, и топлата вода. "
В книгата си Георги Милков обособява приключенията си в 11 раздела, като тънкото му възприятие за комизъм прозира освен в разказите – трансформирали се в моментна фотография на времето, а още в самите заглавия на разделите:
• Стоичков, Кадафи, Путин... Неочаквани срещи с дълго чакани хора
• Истории за кафе, светена вода и автомобилни несгоди
• Най-близкият ми Изток
• Шепот от отвъдното
• Задочни разкази за всякакви особи и персони за знамение и приказ
• Неочаквано в Европа
• Северноафриканска романтика
• Пътешествия из Карибите и Централна Америка
• Към по-далечния Изток
• Прозорец във времето
Представянето на книгата „ Истории от ръчния багаж “ от Георги Милков ще се състои на 23 март (четвъртък) 2023 година от 18:30 ч. в Литературен клуб „ Перото “.
В „ Истории от ръчния багаж “ Георги Милков разказва освен срещите си с исторически персонажи, само че размишлява за завладяващи места и събития, предиздвикали го да се трансформира в старателен колекционер на прекарвания. За съвсем 30 години работа като публицист за в. „ 24 часа “ той отразява най-важните събития в Триполи по случая с българските медици, бил е боен сътрудник в Афганистан и Ирак, отразява и още редица районни спорове в Близкия изток и Африка. Интересни сюжети застигат Георги Милков и по време на работата му в Северна Корея, Азия и Латинска Америка.
„ Моите издатели ме убедиха, че 50-годишнината е превъзходен мотив да изляза с нещо, което съм заречен през годините на толкоз доста хора. Щастлив съм, че ги послушах, тъй като това е превъзходен метод човек да си отпразнува 50-те години. Вложил съм цялата пристрастеност, с която обичам да описвам “, споделя Милков в присъединяване си при Георги Любенов по Българска национална телевизия.
Само човек, който стои на педя от лицето на Кадафи и се взира в мътния му взор, притеглен от необяснима фаталистична мощ, каквато се усеща от дъното на прясно изкопан гроб на непосредствен човек, може да види, че под веждите му има татуировки. Вероятно белег от бедуинското му минало, когато са вярвали в заклинателната им мощ, или някаква по-късна прищявка на този прословут генералисимус на маскарада.
Наблюдавайки в англоезична среда Христо Стоичков да приказва японски, човек елементарно би изпадал в положение, наречено от обществените психолози когнитивен дисонанс. Най-просто казано – гледаш и не вярваш на очите си. Вместо попръжни от устата на футболната легенда се лее японска тирада. Времената на „ айн, цвай, дрън “ са отминали окончателно и самичък полиглотът Стоичков е ознаменувал залеза на моноезичната просвета...
В „ Истории от ръчния багаж “ Георги Милков разказва освен срещите си с исторически персонажи, само че размишлява за завладяващи места и събития, предиздвикали го да се трансформира в старателен колекционер на прекарвания. Събрал е част от тях, вярвайки, че необичайностите на живота са безбройни, само че всеки може да види единствено толкоз, за колкото е бил подготвен да пристъпи оттатък прага на личните си предразсъдъци, а останалото се е изгубило вечно в миманса на пропуснатите мемоари.
Георги Милков е роден на 8 март 1973 година във Видин. Завършил е Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. През 1994 година още като студент във Факултета по публицистика и всеобщи връзки стартира работа във вестник „ 24 часа “. През 2000 година отпътува като специфичен делегат в Либия поради случая с българските медицински сестри, упрекнати за заразяването на повече от 400 деца с вируса на СПИН. Работи по проблема до самия му край през 2007 година Междувременно е боен сътрудник в Афганистан по време на офанзивата против талибаните (2001) и в Ирак (2003–2004).
През годините отразява и изследва разнообразни районни спорове, в това число и на Корейския полуостров. През 2013 година взе участие в риалити формата „ Африка: Звездите несъмнено са полудели “, който се снима в Замбия и Ботсвана. Освен по работа Георги Милков е пропътувал хиляди километри из Азия, Африка и Латинска Америка като разпален странник. Само с ръчен багаж.
" Годината 1994-та бе паметна. България стигна до полуфиналите на Световното по футбол в Съединени американски щати, а Нелсън Мандела стана първият негър президент на Южна Африка. Китай влезе в интернет, а Елцин излезе от Германия. Изтеглянето на последните съветски войски от Европа се смяташе за формалния завършек на Студената война. Дори в Близкия изток новините бяха положителни – Арафат, Перес и Рабин взеха дружно Нобелова премия за мир. Исках да пиша за всичко това и започнах работа във в. „ 24 часа “само на 21 година, преди малко приключил първи курс във Факултета по публицистика. През 2000 година отпътувах за Триполи като специфичен делегат по случая с българските медици. Работих по този проблем до самия му край през 2007 година Междувременно бях боен сътрудник в Афганистан (2001) и Ирак (2003–2004), отразявах и други районни спорове, най-вече в Близкия изток и Африка. През 2008 година след пътешестване в Северна Корея се посветих на нещо по-различно – проблемите на Корейския полуостров. Попътувах много из Азия, след това и в Латинска Америка, където забавните сюжети те застигат както си вървиш по улицата. Върнах се за по-дълго в Африка през 2013 година, с цел да вземам участие в ефирен риалити формат, който бе повече развлечение, в сравнение с тестване. В дивото имах забавни срещи с животни и още по-интересни с хора. Предполагам, тъй като постоянно съм бил по-любопитен към човешкия тип. "
" Когато през 2015 година кацнах в еритрейската столица, не имах вяра, че може да има подобен зарязан и пропуснат град музей. По централния бул. „ Харнет “ се нижеха една след друга здания – перли на архитектурния модернизъм от началото на ХХ век. Толкова арт деко на едно място няма и в Маями Бийч, Флорида! Късно следобяд онази половина от популацията, която не продължава да пие утринния си джин с тоник, заема уличните маси по кафетериите в центъра за един обичаен обред, наименуван macchiato passeggiata. Макар да звучи претенциозно, това не е нищо друго с изключение на добре унаследена италианска кафе просвета. Пиеш еспресо с млечна пяна в дребна стъклена чашка и зяпаш кой минава по улицата. Възрастните мъже тук по предписание се носят с бели ризи, тъмни костюми и шапки вид борсалино, а множеството питейни заведения наподобяват като от времето, когато Федерико Фелини се е срещнал за първи път с Марчело Мастрояни. Когато виждат чужденец, локалните преодоляват изненадата си единствено за няколко секунди и го подхващат фамилиарно на италиански: Buona giornata, come stai? И просто няма излизане от този филм, до момента в който не настъпи времето за режима на тока. Тогава бумтенето на генераторите влиза в пронизителен спор с илюзиите за „ долче вита “. Да, в Еритрея времето в действителност е спряло, както прочее и електричеството, и топлата вода. "
В книгата си Георги Милков обособява приключенията си в 11 раздела, като тънкото му възприятие за комизъм прозира освен в разказите – трансформирали се в моментна фотография на времето, а още в самите заглавия на разделите:
• Стоичков, Кадафи, Путин... Неочаквани срещи с дълго чакани хора
• Истории за кафе, светена вода и автомобилни несгоди
• Най-близкият ми Изток
• Шепот от отвъдното
• Задочни разкази за всякакви особи и персони за знамение и приказ
• Неочаквано в Европа
• Северноафриканска романтика
• Пътешествия из Карибите и Централна Америка
• Към по-далечния Изток
• Прозорец във времето
Представянето на книгата „ Истории от ръчния багаж “ от Георги Милков ще се състои на 23 март (четвъртък) 2023 година от 18:30 ч. в Литературен клуб „ Перото “.
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ