На 8 години се загледах в прозореца на втория етаж

На 8 години се загледах в прозореца на втория етаж на жилището ни. Децата на моята възраст играеха на площадката. А в този миг аз желаех да умра...

Накратко

Нямах 10 години, а смятах, че за мен всичко към този момент е свършило. Двадесет години по-късно бях пияч и взимах амфетамини. Днес съм признателна, тъй като съумях да се преборя за щастието си и даже имам вяра, че без всички ужасни неща, които претърпях, то не би могло да е цялостно.

В бездната

Изпих първото си пиво, когато бях на 10 години. Не просто глътка, а цяла една студена бира, която тогава ми даде новият мъж на майка ми. Спомням си, че се зашеметих, легнах и малко по-късно изядох няколко бисквитки, с цел да успокоя стомаха си.

Но и се любувах на преградата, която алкохолът построи сред мен и действителния свят, болката от живота не беше толкоз остра, а непрекъснатото възприятие за заплаха не беше толкоз осезаемо.

Не след дълго към този момент пиех всеки уикенд. После започнах да си нося бира в учебно заведение и да пия по някоя глътка скрито в междучасията. В моя свят пиенето беше обикновено, израснах с убеждението, че да пият, за възрастните е също толкоз всекидневно, колкото и да вървят на работа да вземем за пример.

Университетът

Въпреки прочувствената си неустойчивост и използването на алкохол, аз не спирах да изучавам и даже получих стипендия за университет. И пиех от ден на ден. Бях щастлива, единствено когато бях пияна. Когато се срещнах със съквартирантката ми в студентското общежитие, открих човек, тотално друг от мен и от моите показа. Тя беше израснала, обградена с любов, и беше изпълнена с религия. До нея се усещах разрушена и празна.

През идващите пет години правех какво ли не, като се оправдавах с контузиите си от детството: сменях работа, жилища и гаджета през няколко месеца. Опитах се да се обърна към Бога. Молех се и се научих да медитирам. Исках Бог да ме излекува. Опитах терапия, само че бързо се отхвърлих.

Именно през тези пет години започнах да имам и под паника офанзиви, които ставаха все по-интензивни и чести. По 10 пъти дневно имах възприятието, че загивам. Тогава потърсих помощ. Но все пак, не спирах да пия. За мен тогава пиенето не беше проблем, а решението на проблемите. Пиех, взимах амфетамини от време на време, хранех се все по-малко и спях повече. Имах язва, главоболие и хронична болежка, за която в допълнение взимах хапчета...

Исках смяна

Бях на 26 и взех решение, че би трябвало да се омъжа. Опасявайки се от личното си неблагоразумие и липса на надзор, аз имах вяра, че сътрудникът ми ще ми подейства успокояващо, че бракът ще ме промени от единствено себе си. Но, несъмнено, никой човек не може да промени различен човек. Бракът ми приключи след една година.

Няколко месеца, откакто се разделих със брачна половинка си, празнотата в мен стана още по-тя-гостна, усещах, че изцяло съм се провалила. Нямаше да бъда нечия жена, майка, баба, нищо... Продължих с алкохола, даже пробвах опиати.

Терапията

Отново взех решение да опитвам да се изцелявам. В деня, в който отидох на първата колекция на групата за взаимопомощ, не бях работила от две години и не се бях къпала най-малко месец. Тежах към 40 кг и постоянно имах бъбречни инфекции, гърчове и гласове, които приканиха името ми в тъмнината. Имах огромни празнини в паметта си. Но в никакъв случай не забравях оня ден, когато бях на 8 години и желаех да се самоубия.

Някои хора споделят, че животът се трансформира за миг, аз мисля, че това става даже за по-малко от момент. За мен се случи една мрачна заран, до момента в който седях в стая с различен наркоман. Погледнах го и в него видях себе си: ясно, внезапно и ненадейно - почувствах, че пропадам от ден на ден и повече, че с мен е свършено!

И тогава не просто взех решение да се трансформира, почувствах, че би трябвало и мога. Още преди да изгрее слънцето, знаех, че би трябвало да се боря, тъй като заслужавам повече, заслужавам да пребивавам. Този път най-накрая помолих за помощ.

Да преживееш потопа

Да си изтрезнял, несъмнено, не се оказа толкоз сантиментално. Първите ми години бяха изпълнени с ужасни прозрения, парализиращ боязън и всекидневни обърквания. Цялата болежка, която се пробвах да отрека, всичките рани, които се пробвах да пренебрегвам, и всички мемоари, които се пробвах да потисна, се изплъзнаха от мрака.
Но с помощта на лечението, последователно се научих да обичам себе си, да си прощавам и да пребивавам като индивида, който съм бил основан. Върнах се в университета, с цел да си взема дипломата. Ожених се още веднъж - за необикновен човек, станах майка и даже започнах собствен бизнес, който боготворя. Хроничната ми болежка изчезна, както и тревогата и депресията.

Изчезна и възприятието на позор. Благодарение на лечението прекратих връзките си с „ токсични “ хора.

Може да ме критикувате, осъждате или да не ме разбирате, само че аз споделям историята си, тъй като може да помогне на някого. И той да получи като мен своя късмет за живот. Вярвам, че страданието, колкото и да е огромно, е единствено насочна точка - и от всеки от нас зависи да тръгне към смяната. Мога да заявя от първо лице, че в случай че вярваш, че нямаш избор, в действителност е по този начин.

Ще продължите ли да се питате „ Защо на мен се случват тези неща? “, или ще си кажете „ Добре, а в този момент какво мога да сторя от тук нататък? “...