Как древните цивилизации са реагирали на затъмненията
На 8 април милиони хора ще гледат със благоговение по какъв начин слънцето изчезва зад луната в цялостно слънчево затъмнение. (NASA ще предава онлайн тук). В нашето време всички сме наясно какво тъкмо се случва. Орбитата на Луната я придвижва сред Слънцето и Земята, като сянката на естествения ни сателит удря повърхността на нашата планета. Но в антични времена спектакълът на Слънцето, изчезващо измежду бял ден е бил знамение, прокоба или нишан от боговете и в множеството случаи е всявал у популацията неизразим боязън.
„ Представете си, че сте земеделец от антични времена, на полето сте, работите мъчително и внезапно небето потъмнява “, споделя Брадли Шейфър, астроном от Държавния университет на Луизиана, който е изучавал историята на слънчевите и лунните затъмнения. „ Това може да е единствено обръщение от боговете. “
За нашите предшественици едно затъмнение съвсем несъмнено е било възприемано като прокоба, изяснява Шейфър. „ Слънцето и Луната нормално са основните богове във вашия мавзолей – и ето го Слънцето, което умира пред очите ви. Това не е на хубаво. “
Трактовката на небесния театър в античен Китай била, че слънцето е погълнато от змей. Хората биели барабани и издавали мощни възгласи, с цел да изплашат звяра и да върнат дневната светлина. В Южна Америка инките виждали слънчевите затъмнения като знак за недоволството на бога на Слънцето. Водачите се опитвали да отгатнат източника на гнева му и да го успокоят с подобаваща жертва.
В Северозападна Европа античните каменни резби постоянно демонстрират спирални шарки, които от време на време се поясняват като изображение на слънцето и евентуално затъмнение. В югозападната част на Съединени американски щати са открити доста скални изсичания, известни като петроглифи. Те също наподобяват на слънцеподобни знаци, само че учените не са безапелационни.
Една от най-завладяващите сходни гравюри може да се види в каньона Чако, Ню Мексико. Изследователите допускат, че на тях е изобразено слънчевото затъмнение от 1097 година Още две цялостни слънчеви затъмнения са могли да бъдат забележими от каньона с просто око. А през лятото и есента на 1264 година на небето се появила и комета. Астрономическите събития съответстват в исторически проект с началото на огромно изселване. Анасазите, живели в района, изоставят своите селища и напущат региона. Някои учени считат, че това се е случило поради продължителното засушаване, други – че небесните феномени са стреснали локалните хора и те са избягали.
В целия античен свят хората реагирали с потрес и неразбиране. През 7 век прочие н. е. слънчево затъмнение над гръцкия остров Парос въодушевило поета Архилох да напише: „ Сега нищо на света не може да ме изненада. Защото Зевс, бащата на Олимпиеца, е трансформирал средата на деня в черна нощ, като е защитил светлината от цъфтящото слънце, и в този момент мрачен смут надвисва над човечеството. Всичко може да се случи. “
Само няколко века по-късно будните древногръцки мислители към този момент се пробват да си разяснят, че евентуално става дума за естествен феномен, а не за божие проклинание. Анаксагор, гръцки мъдрец, живял през 5 век прочие н. е. наподобява е знаел, че и при слънчевите, и при лунните затъмнения става въпрос за сенки: че слънчево затъмнение се случва, когато сянката на Луната падне върху Земята, а лунното затъмнение е, когато сянката на Земята падне върху Луната.
Това съмнение е на Шейфър, който е изучавал текстовете на Анаксагор деликатно. Забелязал, че философът не написа „ Аполон се ядоса “ или „ Някой се пробва да убие Аполон “ и търси просто физично пояснение – „ А кой се опасява от сенките? “.
Твърди се, че гръцки астроном, прочут като Талес от Милет, е предсказал слънчевото затъмнение през 585 година прочие н. е. Точно тогава две враждуващи фракции, лидийците и мидийците, били въвлечени в спор, който се проточил няколко години. Стреснати от затъмнението, двете страни хвърлили оръжието и сключили мир. Но дали Талес в действителност е предсказал затъмнението? Това поверие идва при нас не от самия Талес, а от историка Херодот, роден 100 години по-късно. Описанието на Херодот е неразбираемо дефинирано и историците се съмняват, че Талес е имал задоволително дълбоки знания по астрономия, с цел да направи точна прогноза.
Днес, несъмнено, затъмненията не са мистериозни. Физиката от дълго време ни е обяснила какво тъкмо се случва и учените могат да ги плануват с акуратност до елементи от секундата за епохи напред. И въпреки всичко, с малко въображение, към момента можем да разчетем специфични смисли в тези редки небесни събития. (Например, когато Бостън Ред Сокс печелят Световните серии през 2004 година, за първи път от съвсем 90 години, финалният мач се играе в деня на цялостно лунно затъмнение. Луната става алена по време на затъмнението, съответствайки на цветовете на Red Sox. – б.а.)
Пълното слънчево затъмнение в центъра на Далас или Сан Антонио ще бъде също толкоз зрелищно, колкото и преди 2000 години в Гърция или Турция. И преживяванията на наблюдаващите го също ще са вълнуващи и невероятни.
„ Представете си, че сте земеделец от антични времена, на полето сте, работите мъчително и внезапно небето потъмнява “, споделя Брадли Шейфър, астроном от Държавния университет на Луизиана, който е изучавал историята на слънчевите и лунните затъмнения. „ Това може да е единствено обръщение от боговете. “
За нашите предшественици едно затъмнение съвсем несъмнено е било възприемано като прокоба, изяснява Шейфър. „ Слънцето и Луната нормално са основните богове във вашия мавзолей – и ето го Слънцето, което умира пред очите ви. Това не е на хубаво. “
Трактовката на небесния театър в античен Китай била, че слънцето е погълнато от змей. Хората биели барабани и издавали мощни възгласи, с цел да изплашат звяра и да върнат дневната светлина. В Южна Америка инките виждали слънчевите затъмнения като знак за недоволството на бога на Слънцето. Водачите се опитвали да отгатнат източника на гнева му и да го успокоят с подобаваща жертва.
В Северозападна Европа античните каменни резби постоянно демонстрират спирални шарки, които от време на време се поясняват като изображение на слънцето и евентуално затъмнение. В югозападната част на Съединени американски щати са открити доста скални изсичания, известни като петроглифи. Те също наподобяват на слънцеподобни знаци, само че учените не са безапелационни.
Една от най-завладяващите сходни гравюри може да се види в каньона Чако, Ню Мексико. Изследователите допускат, че на тях е изобразено слънчевото затъмнение от 1097 година Още две цялостни слънчеви затъмнения са могли да бъдат забележими от каньона с просто око. А през лятото и есента на 1264 година на небето се появила и комета. Астрономическите събития съответстват в исторически проект с началото на огромно изселване. Анасазите, живели в района, изоставят своите селища и напущат региона. Някои учени считат, че това се е случило поради продължителното засушаване, други – че небесните феномени са стреснали локалните хора и те са избягали.
В целия античен свят хората реагирали с потрес и неразбиране. През 7 век прочие н. е. слънчево затъмнение над гръцкия остров Парос въодушевило поета Архилох да напише: „ Сега нищо на света не може да ме изненада. Защото Зевс, бащата на Олимпиеца, е трансформирал средата на деня в черна нощ, като е защитил светлината от цъфтящото слънце, и в този момент мрачен смут надвисва над човечеството. Всичко може да се случи. “
Само няколко века по-късно будните древногръцки мислители към този момент се пробват да си разяснят, че евентуално става дума за естествен феномен, а не за божие проклинание. Анаксагор, гръцки мъдрец, живял през 5 век прочие н. е. наподобява е знаел, че и при слънчевите, и при лунните затъмнения става въпрос за сенки: че слънчево затъмнение се случва, когато сянката на Луната падне върху Земята, а лунното затъмнение е, когато сянката на Земята падне върху Луната.
Това съмнение е на Шейфър, който е изучавал текстовете на Анаксагор деликатно. Забелязал, че философът не написа „ Аполон се ядоса “ или „ Някой се пробва да убие Аполон “ и търси просто физично пояснение – „ А кой се опасява от сенките? “.
Твърди се, че гръцки астроном, прочут като Талес от Милет, е предсказал слънчевото затъмнение през 585 година прочие н. е. Точно тогава две враждуващи фракции, лидийците и мидийците, били въвлечени в спор, който се проточил няколко години. Стреснати от затъмнението, двете страни хвърлили оръжието и сключили мир. Но дали Талес в действителност е предсказал затъмнението? Това поверие идва при нас не от самия Талес, а от историка Херодот, роден 100 години по-късно. Описанието на Херодот е неразбираемо дефинирано и историците се съмняват, че Талес е имал задоволително дълбоки знания по астрономия, с цел да направи точна прогноза.
Днес, несъмнено, затъмненията не са мистериозни. Физиката от дълго време ни е обяснила какво тъкмо се случва и учените могат да ги плануват с акуратност до елементи от секундата за епохи напред. И въпреки всичко, с малко въображение, към момента можем да разчетем специфични смисли в тези редки небесни събития. (Например, когато Бостън Ред Сокс печелят Световните серии през 2004 година, за първи път от съвсем 90 години, финалният мач се играе в деня на цялостно лунно затъмнение. Луната става алена по време на затъмнението, съответствайки на цветовете на Red Sox. – б.а.)
Пълното слънчево затъмнение в центъра на Далас или Сан Антонио ще бъде също толкоз зрелищно, колкото и преди 2000 години в Гърция или Турция. И преживяванията на наблюдаващите го също ще са вълнуващи и невероятни.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ