Почина Христина Ангелакова
На 73 години си отиде Христина Ангелакова. Голямата оперна певица е умряла при затруднения, в резултат на ортопедична интервенция.
Христина Ангелкова е един от ярките гласове в историята на българската опера. Повече от четвърт век тя е измежду най-знаменитите имена на Софийската националната опера. Певица с обемен, богат на тембри и чудесно подложен глас, темпераментна и задълбочена в функциите си, Ангелакова участва на сцената освен с обичайния за мецосопрано репертоар, само че взе участие и в реализацията на опери на модерни български композитори. Сред паметните ѝ облици са Изабела („ Италианката в Алжир “), Марфа („ Хованщина “), Сантуца („ Селска чест “), Азучена („ Трубадур “), Адалджиза („ Норма “), Амнерис („ Аида “), Дуеня от едноименната опера на Прокофиев.
Родена е през 1944 година в Исперих, само че отраства в Шумен в семейство, което обича музиката. В гимназията учи цигулка, когато взема решение да се посвети на пеенето. Приета е в Музикалната академия, във вокалния клас на проф. Сима Иванова.
През 60-те години Христина Ангелакова отпътува за Италия, където специализира бароков вокален жанр в курсовете „ Ваканци музикале “ във Венеция. Учи в академията „ Санта Чечилия” в Рим и в Центъра за рационализиране на млади артисти към Миланската канара при фамозната певица и възпитател Джина Чиня.
Кариерата ѝ стартира щастливо: българката подписва тригодишен контракт с „ Ла Скала “. Там прави креативния си дебют с ролята на Улрика от „ Бал с маски”, дирижирана от Клаудио Абадо. Следват партии в редица постановки на „ Скалата “ – Йокаста от „ Едип цар” на Стравински, Адалджиза от „ Норма” на Белини, Леонора от „ Фаворитката” и Елизабет от „ Мария Стюарт” на Доницети… Участва и в представления на „ Пикола Скала “ („ Амал и нощните посетители “ от Меноти и „ Ноевият ковчег “ на Бритън). Концертира с фамозния оркестър „ Виртуози ди Рома”.
Италианският интервал в креативното ѝ развиване има голямо значение – освен поради обстоятелството, че в тази страна Ангелакова се образува като белкантова певица, само че и поради опцията да приготвя партии и да навлиза в огромния мецосопранов репертоар с диригенти като Абадо, Бруно Мадерна и Гавацени; по-късно пее и под палката на звезди като Джелмети, Патане, Савалиш, Лопес Кобос и режисьори като Зануси.
Името ѝ оказва се на огромната оперна сцена. Четири сезона тя е желаната Амнерис на сцената на „ Дойче опер “ в Западен (тогава) Берлин, чест посетител е в италиански оперни театри – Болоня, Палермо, Равена, а в Римската опера е поканена да пее за премиерата на „ Иродиада “ от Масне (в екип с Монсерат Кабайе, Хосе Карерас и Хуан Понс). Пее в Мюнхен, Будапеща, Дюселдорф, Лиеж, Лайпциг, Руан, Тулон, Ница, Билбао, Овиедо (с Павароти в „ Бал с маски “), Атина… Със Софийската опера гастролира в Москва, Париж, Палермо, Виена…
От 2001-а до 2004 година Христина Ангелакова е първата жена шеф на Националната опера и балет. От 2012-а тя е артистичен шеф на музикалния фестивал „ Моцартови празници “ в Правец.
Христина Ангелкова е един от ярките гласове в историята на българската опера. Повече от четвърт век тя е измежду най-знаменитите имена на Софийската националната опера. Певица с обемен, богат на тембри и чудесно подложен глас, темпераментна и задълбочена в функциите си, Ангелакова участва на сцената освен с обичайния за мецосопрано репертоар, само че взе участие и в реализацията на опери на модерни български композитори. Сред паметните ѝ облици са Изабела („ Италианката в Алжир “), Марфа („ Хованщина “), Сантуца („ Селска чест “), Азучена („ Трубадур “), Адалджиза („ Норма “), Амнерис („ Аида “), Дуеня от едноименната опера на Прокофиев.
Родена е през 1944 година в Исперих, само че отраства в Шумен в семейство, което обича музиката. В гимназията учи цигулка, когато взема решение да се посвети на пеенето. Приета е в Музикалната академия, във вокалния клас на проф. Сима Иванова.
През 60-те години Христина Ангелакова отпътува за Италия, където специализира бароков вокален жанр в курсовете „ Ваканци музикале “ във Венеция. Учи в академията „ Санта Чечилия” в Рим и в Центъра за рационализиране на млади артисти към Миланската канара при фамозната певица и възпитател Джина Чиня.
Кариерата ѝ стартира щастливо: българката подписва тригодишен контракт с „ Ла Скала “. Там прави креативния си дебют с ролята на Улрика от „ Бал с маски”, дирижирана от Клаудио Абадо. Следват партии в редица постановки на „ Скалата “ – Йокаста от „ Едип цар” на Стравински, Адалджиза от „ Норма” на Белини, Леонора от „ Фаворитката” и Елизабет от „ Мария Стюарт” на Доницети… Участва и в представления на „ Пикола Скала “ („ Амал и нощните посетители “ от Меноти и „ Ноевият ковчег “ на Бритън). Концертира с фамозния оркестър „ Виртуози ди Рома”.
Италианският интервал в креативното ѝ развиване има голямо значение – освен поради обстоятелството, че в тази страна Ангелакова се образува като белкантова певица, само че и поради опцията да приготвя партии и да навлиза в огромния мецосопранов репертоар с диригенти като Абадо, Бруно Мадерна и Гавацени; по-късно пее и под палката на звезди като Джелмети, Патане, Савалиш, Лопес Кобос и режисьори като Зануси.
Името ѝ оказва се на огромната оперна сцена. Четири сезона тя е желаната Амнерис на сцената на „ Дойче опер “ в Западен (тогава) Берлин, чест посетител е в италиански оперни театри – Болоня, Палермо, Равена, а в Римската опера е поканена да пее за премиерата на „ Иродиада “ от Масне (в екип с Монсерат Кабайе, Хосе Карерас и Хуан Понс). Пее в Мюнхен, Будапеща, Дюселдорф, Лиеж, Лайпциг, Руан, Тулон, Ница, Билбао, Овиедо (с Павароти в „ Бал с маски “), Атина… Със Софийската опера гастролира в Москва, Париж, Палермо, Виена…
От 2001-а до 2004 година Христина Ангелакова е първата жена шеф на Националната опера и балет. От 2012-а тя е артистичен шеф на музикалния фестивал „ Моцартови празници “ в Правец.
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ