Когато хиляди германци се солидаризираха с нацистките главорези
На 7 юни 1951, в немското градче Ландсберг са изпълнени седем смъртни присъди против нацистки военнопрестъпници. Преди това обаче в Ландсберг се организира един протест, който влиза в историята. Градът и хората са празнично лъснати в оня неделен ден преди 70 години. 4000 души са се събрали на историческия Пазарен площад, тук е съвсем всеки трети гражданин на Ландсберг. От края на Втората международна война са минали единствено няколко години, само че Западна Германия към този момент изживява началото на своето икономическо знамение.
Демонстрантите са излезли на площада с едно искане, което произтича от християнската им вяра: те упорстват пред американските окупационни управляващи да не се извършва смъртното наказване, наложено от американски боен съд на 28 мъже, които към този миг са пандизчии в града. В Ландсберг се носи слухът, че изтезанието ще се състои всеки миг. Събитието е запазил за историята Манфред Дайлер, началник на мемориала за жертвите на Холокоста в Ландсберг. „ На улицата са излезли представители на цялото население. Там са кметът, градските съветници, даже депутати от провинциалния парламент “, споделя Дайлер.
Милост за есесовци
Проблемът е в това, че жителите са излезли да пазят не някакви елементарни пандизчии, а хора, които носят отговорността за едни от най-страшните закононарушения в човешката история. Сред наказаните е Освалд Пол да вземем за пример, началник на Главното икономическо ръководство на SS, който по времето на националсоциализма е един от основните реализатори на геноцида против евреите. Сред тях е и Ото Олендорф, комендант на оперативно поделение на SS, който носи отговорността за избиването на над 90 000 цивилни жители. През септември 1941 година неговият щаб написа в отчет от Съветския съюз до шефа на SS Хайнрих Химлер следното: „ Оперативната територия на подразделението е прочистена от евреи. Между 19 август и 25 септември бяха екзекутирани 8890 евреи и комунисти. Общ брой: 17 315. В момента се взема решение еврейският въпрос в Николаев и в Херсон “. След края на Втората международна война Пол и Олендорф са задържани и затворени дружно със стотици други арестанти във „ Военнопленически лагер №1 " на американските въоръжени сили, който се намира таман в Ландсберг.
През първите десетилетия на 20 век градът претърпява бурни години. През 1924 точно тук е задържан Адолф Хитлер след несполучливия му опит за прелом от ноември предходната година. И точно в тукашния затвор написва своя антисемитски пасквил „ Моята битка “. По времето на националсоциализма и по-късно през Втората международна война към пандиза е построен концентрационен лагер, където 23 000 пандизчии работят за военната индустрия. Повечето от тях са източноевропейски евреи. Тези хора са изначално обречени от повелята на нацистката страна, която гласи „ Унищожение посредством труд “.
След войната мнозина от оживелите евреи първоначално остават в града. Те живеят в някогашните казарми, където американските окупационни сили са ги настанили в очакване да заминат за Съединени американски щати или пък към новооснованата страна Израел. Новината, че хората от Ландсберг са се солидаризирали с военнопрестъпниците, естествено доближава и до ушите на жертвите на Холокоста, подслонени от американците. „ Те също излизат на площада - в памет на жертвите на националсоциализма “, напомня Манфред Дайлер. Принудени са обаче да изслушат пламенните апели на политиците към американското военно правораздаване. „ Главният оратор, депутатът от Бундестага Герхард Зеелос, остро подлага на критика Нюрнбергските процеси и твърди, че американците не зачитат върховенството на закона “, споделя Дайлер.
Тази тирада разпалва негодуванието на стачкуващите, пристигнали от някогашните казарми. „ Те са се групирали в периферията на митинга, само че в един миг се стига до конфликти. Чуват се даже реплики като „ Евреите вън! “ и „ Заминавайте за Палестина! “. “ По това време антисемитизмът към момента е необятно публикуван измежду германците. Но дали единствено това играе роля за солидарността на хората от Ландсберг с всеобщите убийци? Манфред Дайлер счита, че тази взаимност произтича и от желанието на мнозина да се отърсят от виновността, което е доста публикувано в Германия през първите години след войната. “В главите на доста хора от това време американците си остават окупатори, въпреки че Федерална република Германия към този момент е учредена. В същите тези глави един немски военнопрестъпник си остава по-ценен от един американски окупатор. “
" 20% от хората още живеят с оня светоглед "
70 години по-късно имаме съществено съображение да се съмняваме, че участниците в митинга всеобщо са били задвижвани от християнска мотивация. Да, Рихард Йегер, един от основните оратори на митинга, споделя, че смъртните присъди не са християнски. Но единствено няколко години по-късно същият този доктор Йегер, към този момент в ролята на федерален министър на правораздаването, си печели славата на един от основните покровители за връщане на смъртното наказване в немския закон. Наричат го „ Шат-главата-Йегер “. За хора като Манфред Дайлер, които и до през днешния ден са ангажирани с историческата памет, настроенията в Ландсберг отпреди 70 години напълно не са нещо отживяло. „ Като виждам допитванията и процентите за „ Алтернатива за Германия “, като чувам съвсем същите лозунги, стигам до извода, че 20% от популацията още живее с оня светоглед “, споделя Дайлер.
Протестът отпреди 70 години се оказва сполучлив. От произнесените 28 смъртни присъди през юни 1951 са изпълнени единствено седем, в това число против Пол и Олендорф. Това са и последните смъртни санкции на територията на Федерална Република Германия. Към този миг към този момент стартира Студената война, а Съединени американски щати се изправят против нов зложелател - Съюз на съветските социалистически републики. Затова западногерманците към този момент са техни съдружници. Именно тази промяна на курса разрешава на не един и двама всеобщи убийци да се изкачат през последвалите години до високи позиции в политиката и стопанската система на младата Федерална република.
Автор: Ханс Пфайфер
Демонстрантите са излезли на площада с едно искане, което произтича от християнската им вяра: те упорстват пред американските окупационни управляващи да не се извършва смъртното наказване, наложено от американски боен съд на 28 мъже, които към този миг са пандизчии в града. В Ландсберг се носи слухът, че изтезанието ще се състои всеки миг. Събитието е запазил за историята Манфред Дайлер, началник на мемориала за жертвите на Холокоста в Ландсберг. „ На улицата са излезли представители на цялото население. Там са кметът, градските съветници, даже депутати от провинциалния парламент “, споделя Дайлер.
Милост за есесовци
Проблемът е в това, че жителите са излезли да пазят не някакви елементарни пандизчии, а хора, които носят отговорността за едни от най-страшните закононарушения в човешката история. Сред наказаните е Освалд Пол да вземем за пример, началник на Главното икономическо ръководство на SS, който по времето на националсоциализма е един от основните реализатори на геноцида против евреите. Сред тях е и Ото Олендорф, комендант на оперативно поделение на SS, който носи отговорността за избиването на над 90 000 цивилни жители. През септември 1941 година неговият щаб написа в отчет от Съветския съюз до шефа на SS Хайнрих Химлер следното: „ Оперативната територия на подразделението е прочистена от евреи. Между 19 август и 25 септември бяха екзекутирани 8890 евреи и комунисти. Общ брой: 17 315. В момента се взема решение еврейският въпрос в Николаев и в Херсон “. След края на Втората международна война Пол и Олендорф са задържани и затворени дружно със стотици други арестанти във „ Военнопленически лагер №1 " на американските въоръжени сили, който се намира таман в Ландсберг.
През първите десетилетия на 20 век градът претърпява бурни години. През 1924 точно тук е задържан Адолф Хитлер след несполучливия му опит за прелом от ноември предходната година. И точно в тукашния затвор написва своя антисемитски пасквил „ Моята битка “. По времето на националсоциализма и по-късно през Втората международна война към пандиза е построен концентрационен лагер, където 23 000 пандизчии работят за военната индустрия. Повечето от тях са източноевропейски евреи. Тези хора са изначално обречени от повелята на нацистката страна, която гласи „ Унищожение посредством труд “.
След войната мнозина от оживелите евреи първоначално остават в града. Те живеят в някогашните казарми, където американските окупационни сили са ги настанили в очакване да заминат за Съединени американски щати или пък към новооснованата страна Израел. Новината, че хората от Ландсберг са се солидаризирали с военнопрестъпниците, естествено доближава и до ушите на жертвите на Холокоста, подслонени от американците. „ Те също излизат на площада - в памет на жертвите на националсоциализма “, напомня Манфред Дайлер. Принудени са обаче да изслушат пламенните апели на политиците към американското военно правораздаване. „ Главният оратор, депутатът от Бундестага Герхард Зеелос, остро подлага на критика Нюрнбергските процеси и твърди, че американците не зачитат върховенството на закона “, споделя Дайлер.
Тази тирада разпалва негодуванието на стачкуващите, пристигнали от някогашните казарми. „ Те са се групирали в периферията на митинга, само че в един миг се стига до конфликти. Чуват се даже реплики като „ Евреите вън! “ и „ Заминавайте за Палестина! “. “ По това време антисемитизмът към момента е необятно публикуван измежду германците. Но дали единствено това играе роля за солидарността на хората от Ландсберг с всеобщите убийци? Манфред Дайлер счита, че тази взаимност произтича и от желанието на мнозина да се отърсят от виновността, което е доста публикувано в Германия през първите години след войната. “В главите на доста хора от това време американците си остават окупатори, въпреки че Федерална република Германия към този момент е учредена. В същите тези глави един немски военнопрестъпник си остава по-ценен от един американски окупатор. “
" 20% от хората още живеят с оня светоглед "
70 години по-късно имаме съществено съображение да се съмняваме, че участниците в митинга всеобщо са били задвижвани от християнска мотивация. Да, Рихард Йегер, един от основните оратори на митинга, споделя, че смъртните присъди не са християнски. Но единствено няколко години по-късно същият този доктор Йегер, към този момент в ролята на федерален министър на правораздаването, си печели славата на един от основните покровители за връщане на смъртното наказване в немския закон. Наричат го „ Шат-главата-Йегер “. За хора като Манфред Дайлер, които и до през днешния ден са ангажирани с историческата памет, настроенията в Ландсберг отпреди 70 години напълно не са нещо отживяло. „ Като виждам допитванията и процентите за „ Алтернатива за Германия “, като чувам съвсем същите лозунги, стигам до извода, че 20% от популацията още живее с оня светоглед “, споделя Дайлер.
Протестът отпреди 70 години се оказва сполучлив. От произнесените 28 смъртни присъди през юни 1951 са изпълнени единствено седем, в това число против Пол и Олендорф. Това са и последните смъртни санкции на територията на Федерална Република Германия. Към този миг към този момент стартира Студената война, а Съединени американски щати се изправят против нов зложелател - Съюз на съветските социалистически републики. Затова западногерманците към този момент са техни съдружници. Именно тази промяна на курса разрешава на не един и двама всеобщи убийци да се изкачат през последвалите години до високи позиции в политиката и стопанската система на младата Федерална република.
Автор: Ханс Пфайфер
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ