На 7 септември 1940 г. в подписана Крайовската спогодба. Договорът задължава

На 7 септември 1940 година в подписана Крайовската конвенция.

Договорът задължава Румъния да върне Южна Добруджа на Царство България.

Документът е един от дребното, които не се ревизират след края на Втората международна война. Все отново би трябвало да признаем, че договорът е натрапен от Нацистка Германия, Съюз на съветските социалистически републики и Италия.

Условията на спогодбата постановат Румъния да върне на България Южна Добруджа, както и да се реализира продан на популацията от Северна Добруджа и Южна Добруджа.

На 19 август 1940 година протичат мъчителни и сложни договаряния сред двете страни. Румънската страна се стреми да направи допустимо най-малки отстъпки, само че в последна сметка на нея ѝ се постанова да върне южната част на Добруджа на Царство България.

Така 88 000 румънци, заселени от румънските управляващи след края на Втората балканска война през 1913 година, когато територията на Добруджа е окупирана от Румъния, са принудени да изоставен и да се преселят на север, до момента в който 68 000 българи от северната част се преселват в родината.

Повратният миг, който служи като катализатор за процесите, свързани с ревизионизма към румънската страна е почналата на 10 май 1940 година немска атака на Западния фронт. Катастрофалното проваляне на съдружниците значително унищожава интернационалния им авторитет.

Съединението на Източна Румелия с Княжество България от 1885 година и връщането на Южна Добруджа на България са едни от най-значимите събития в новата история на страната ни. Тяхната значителност се ускорява още повече, защото те съставляват неоспорим триумф на българска дипломация и една сериозна крачка към обединяването на българските земи в една страна.

Южна Добруджа е отнета от България с Букурещкия кротичък контракт от лятото на 1913 година и е присъединена към Румъния. По подобен метод в ръцете на Букурещ е прибавена към подарената от Русия със Сан-Стефанския (1878) и доказаната от Великите сили с Берлинския контракт (1878) Северна Добруджа. През Първата международна война (1915-1918) двете Добруджи са освободени и до края на войната остават в границите на България.

Ньойският контракт (1919 г.) още веднъж ги лишава от Отечеството и ги предава отново на Румъния. След продължителни дипломатически договаряния и с поддръжката на Германия, Съветския съюз и останалите европейски страни Южна Добруджа е върната на страната ни на 7 септември 1940 година Парижкият кротичък контракт след края на Втората международна война препотвърждава решението на Крайовската конвенция. По подобен метод Южна Добруджа остава неделима част от Родината.



За триумфа на българската дипломация би трябвало да отбележим на първо място и заслугите на огромния български посланик Светослав Поменов, който управлява по време на договарянията в Крайова българската делегация. Той взе участие в Българската делегация на Парижката мирна конференция (1919). Освен това е ръководещ Българските легации в Швеция (1920), Швейцария (1920), Германия (1921); пълномощен министър в Германия (1923), Румъния (1925), Германия (1931), Италия (1934) и ръководител на Българската делегация за сключване на Крайовския контракт (1940).

От март 1941 година до август 1943 година Светослав Поменов е шеф на канцеларията на цар Борис ІІІ. За премия за всеотдайната му работа на Родината този изтъкнат български посланик е наказан на гибел от Народния съд и разстрелян на 1 против 2 февруари 1945 година