Нали няма втори път да предадем Гоце
На 7 октомври комунистическият водач Георги Димитров праща костите на героя в Скопие Дойде време да работим за България, тъй като ние всички сме българи, бе веруюто на комитата
Защо една на пръв взор елементарна дата от календара - 7 октомври, удари пауза в работата на взаимната българо-македонска комисия по въпросите от историята и едвам не спря работата и? И с какво въпросната дата е обвързвана с името на българина Гоце Делчев, както самичък се дефинира великият бунтовник.
Няма рационален съотечественик, който да не знае кой е и какво е делото на Гоце – бунтовник,
идеолог и лидер на българите
останали след освобождението на България под турска власт. Но може би не всички си дават сметка, че точно на 7 октомври комунистическият водач Георги Димитров прави изменничество освен към паметта на Гоце, само че и към цялата нация, разпореждайки костите на революционера да бъдат изпратени в Скопие. С което на процедура дава съображение на македонците години наред да споделят: Гоце е наш. А през днешния ден да желаят 7 октомври да е датата за обща респект към паметта на героя.
Какви са обстоятелствата към гибелта и митарствата на тленните остатъци на голелия българин? През май 1903 година Делчев пътува дружно с четата си за среща с ръководителите на Серския революционен окръг. Но, нощувайки в село Баница четата му е обградена от турски войник, воден от майор Хюсеин Тефиков – помак от Родопите, съвипусник на Гоце от военното учебно заведение минал на работа в турската жандармерия. Според мемоари на юнкери от това време Делчев постоянно е поразявал целите на Тефиков по време на изпитни стрелби в учебното заведение. На няколко пъти на път към селото Тефиков стреля във въздуха, с цел да предизвести съвипусника си, само че знакът му не е свестен от българите. При завързалата се престрелка Гоце и още четирима комити са убити, до момента в който останалите съумяват да избягат.
Петнайсет часа турците не смеят да приближат телата
на мъртвите, а когато най-сетне се осмеляват Тефиков не позволява да се гаврят с труповете. Тялото на Делчев е отнесено в Сяр за различаване и след това още веднъж е върнато в Баница, където е положено в общ гроб. Три години по-късно опасявайки се че гръцки чети може да осквернят останките, двама негови съратници разкопават гроба. Извадени са всички кости без гръбнака и гръдния панер, които не били изгнили изцяло. Измитите остатъци са положени в дървено ковчеже и скрити в олтара на църквата. През 1908 година са извадени и останалите кости и прибрани при останалите. По време на Балканската война 1912г. в Баница влизат български войски. Войводата Михаил Чаков взима останките и ги носи в град Ксанти от съображения за сигурност. След подписването на Ньойския контракт костите са пренесени в дома на Чаков в Пловдив. През 1923 година останките са изпратени в София и за седмица са изложени дружно с костите на Георги Раковски в храма „ Света Неделя ”. След това са тържествено положени в резбовано дървено ковчеже и
до 1946 година се съхраняват в Македонския дом
на улица „ Пиротска ”. След деветосептемврийския прелом през 1944 година комунистическата власт под диктата на Москва и Белград заема коминтерновската позиция за битие на македонска нация. Българите в Пиринска Македония принудително са карани да се дефинират като македонци от властта в София. На 7 октомври 1946 година по персоналното разпореждане на Георги Димитров тленните остатъци на Гоце Делчев са положени на армейски лафет и са изпратени в Скопие, където са препогребани в каменен саркофаг в църквата „ Свети Спас ”. Когато минават през Дупница, Горна Джумая, Симитли и Петрич стотици македонски бежанци лягат край пътя и плачейки се сбогуват с великия българин. Интересно е мнението на родения като българин, само че претърпял „ развиване ” тогавашен македонски министър – ръководител Лазар Колишев за Гоце Делчев: "...един българин без значение за освободителните битки. " По-късно управниците в Скопие припознават българския челник като македонец, и употребяват името и делото му за пробутване на личните си исторически и политически тези. Успяват да го вкарат в новонаписаната си и присвоена от съседите публична история на република Северна Македония. Всичко това не би се случило, в случай че
безродниците комунисти с лека ръка
не бяха дали останките на един от най-чистите и тачени български комити. Яворов доста добре го разказва в биографичната си книга: ” В своята обич към хората Гоце беше същински човек; в своята самоувереност – същински борец; в своето ясновидство – същински оракул ”.
А, по отношение на това какъв е бил офицерът от българското разузнаване Георги Николов Делчев, дано оставим самичък той да ни отговори: " Дойде време да работим за България, тъй като ние всички сме българи. ”
Защо една на пръв взор елементарна дата от календара - 7 октомври, удари пауза в работата на взаимната българо-македонска комисия по въпросите от историята и едвам не спря работата и? И с какво въпросната дата е обвързвана с името на българина Гоце Делчев, както самичък се дефинира великият бунтовник.
Няма рационален съотечественик, който да не знае кой е и какво е делото на Гоце – бунтовник,
идеолог и лидер на българите
останали след освобождението на България под турска власт. Но може би не всички си дават сметка, че точно на 7 октомври комунистическият водач Георги Димитров прави изменничество освен към паметта на Гоце, само че и към цялата нация, разпореждайки костите на революционера да бъдат изпратени в Скопие. С което на процедура дава съображение на македонците години наред да споделят: Гоце е наш. А през днешния ден да желаят 7 октомври да е датата за обща респект към паметта на героя.
Какви са обстоятелствата към гибелта и митарствата на тленните остатъци на голелия българин? През май 1903 година Делчев пътува дружно с четата си за среща с ръководителите на Серския революционен окръг. Но, нощувайки в село Баница четата му е обградена от турски войник, воден от майор Хюсеин Тефиков – помак от Родопите, съвипусник на Гоце от военното учебно заведение минал на работа в турската жандармерия. Според мемоари на юнкери от това време Делчев постоянно е поразявал целите на Тефиков по време на изпитни стрелби в учебното заведение. На няколко пъти на път към селото Тефиков стреля във въздуха, с цел да предизвести съвипусника си, само че знакът му не е свестен от българите. При завързалата се престрелка Гоце и още четирима комити са убити, до момента в който останалите съумяват да избягат.
Петнайсет часа турците не смеят да приближат телата
на мъртвите, а когато най-сетне се осмеляват Тефиков не позволява да се гаврят с труповете. Тялото на Делчев е отнесено в Сяр за различаване и след това още веднъж е върнато в Баница, където е положено в общ гроб. Три години по-късно опасявайки се че гръцки чети може да осквернят останките, двама негови съратници разкопават гроба. Извадени са всички кости без гръбнака и гръдния панер, които не били изгнили изцяло. Измитите остатъци са положени в дървено ковчеже и скрити в олтара на църквата. През 1908 година са извадени и останалите кости и прибрани при останалите. По време на Балканската война 1912г. в Баница влизат български войски. Войводата Михаил Чаков взима останките и ги носи в град Ксанти от съображения за сигурност. След подписването на Ньойския контракт костите са пренесени в дома на Чаков в Пловдив. През 1923 година останките са изпратени в София и за седмица са изложени дружно с костите на Георги Раковски в храма „ Света Неделя ”. След това са тържествено положени в резбовано дървено ковчеже и
до 1946 година се съхраняват в Македонския дом
на улица „ Пиротска ”. След деветосептемврийския прелом през 1944 година комунистическата власт под диктата на Москва и Белград заема коминтерновската позиция за битие на македонска нация. Българите в Пиринска Македония принудително са карани да се дефинират като македонци от властта в София. На 7 октомври 1946 година по персоналното разпореждане на Георги Димитров тленните остатъци на Гоце Делчев са положени на армейски лафет и са изпратени в Скопие, където са препогребани в каменен саркофаг в църквата „ Свети Спас ”. Когато минават през Дупница, Горна Джумая, Симитли и Петрич стотици македонски бежанци лягат край пътя и плачейки се сбогуват с великия българин. Интересно е мнението на родения като българин, само че претърпял „ развиване ” тогавашен македонски министър – ръководител Лазар Колишев за Гоце Делчев: "...един българин без значение за освободителните битки. " По-късно управниците в Скопие припознават българския челник като македонец, и употребяват името и делото му за пробутване на личните си исторически и политически тези. Успяват да го вкарат в новонаписаната си и присвоена от съседите публична история на република Северна Македония. Всичко това не би се случило, в случай че
безродниците комунисти с лека ръка
не бяха дали останките на един от най-чистите и тачени български комити. Яворов доста добре го разказва в биографичната си книга: ” В своята обич към хората Гоце беше същински човек; в своята самоувереност – същински борец; в своето ясновидство – същински оракул ”.
А, по отношение на това какъв е бил офицерът от българското разузнаване Георги Николов Делчев, дано оставим самичък той да ни отговори: " Дойде време да работим за България, тъй като ние всички сме българи. ”
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ