На 6 януари, с празника Йордановден, православната църква отбелязва кръщението

На 6 януари, с празника Йордановден, православната черква отбелязва кръщението на Исус Христос от Йоан Кръстител, което се прави в река Йордан. По време на ритуала небето се " отваря ” и Светият дух слиза върху Христос във тип на гълъб. Ясен глас се разнася от небето: " Този е Моят любим Син, в Когото е Моето снизхождение ”.

Празникът Йордановден или Богоявление се назовава по друг метод в другите краища на България – Кръстовден, Водокръщи и Водици. Имената идват от поверието, че всеки, който желае да е здрав през Новата година, би трябвало да се изкъпе в реката или най-малко да се измие. Той поставя края на по този начин наречените " Мръсни дни ”. Запознайте се с 10 обичаи, свързани с този огромен празник.

Вечерта на 5 против 6 януари е третата, последна кадена вечер и на трапезата участват единствено постни ястия. Към постните ястия на нея се прибавят орехите, суровото жито и недогорялата свещ от предходните кадени вечери. Обредната софра включва прясна пита, колачета, сарми с кисело зеле, пълнени чушки, зеле, боб, орехи, вино.

На Йордановден в локалната черква се прави работа. Придружен от тържествено шествие, свещеникът отива до река или водоем и хвърля кръста във водата.

Хората имат вяра, че на Йордановден водата има по-голяма мощ. Освен че пречиства греховете, тя умее да лекува, по тази причина всички, които желаят да са здрави, влизат в реката, в която е хвърлен кръстът. Ако кръстът замръзне, годината ще бъде здрава и плодородна. Ако времето е студено и изсъхнало, приема се като знак за плодородна и добра година. Накрая – с китка босилек, свещеникът поръсва хората за здраве.

В Югозападна България денят се назовава Мъжки водици – тъй като се къпят единствено младоженците и момченцата до 1 година. В Родопите същият обред се назовава Хаскане по възгласа " ха-а-с-с-а ”, с който съпровождат повдигането до 3 пъти на този, който е къпан.

След изваждането на кръста от водата, се чете тържествена литургия, наречена Велик водосвет.

На този ден, светената вода в православните храмове се обновява и всеки отнася от нея у дома, защото пречиства душата и защищава от заболявания. Светената вода се съхранява през цялата година и се употребява в сложни за фамилията моменти. Интересен факт е, че тази светена вода не се смесва с други светени води, а се държи настрана. Според националната традиция с осветената вода се ръси домът, дворът, хамбарите и оборите с животни, с цел да бъдат здрави и " осветени ” през годината. Всеки член на фамилията пък бива посипан със светена вода – също за здраве.

Останалото количество от остарялата светена вода се употребява за замесването на три ритуални хляба. Първият самун остава за дома, вторият е за гостите, а третият се оставя пред вратата на къщата, дружно с бъклица вино и е наименуван за минувачите.

До този ден се счита, че дните са рискови и по земята бродят караконджули и демони – назовават се " Мръсни дни ”, Поганци, Караконждуви дни. С кръщаването на водата светът става безвредно място за живеене. От този ден нататък до Великденските заговезни стартира интервала на сватбите.

Чемширените китки от миналогодишното Рождество се изгарят върху желязна повърхнина, след което пепелта се поръсва със светена вода и се заравя под трендафилов шубрак или овощно дръвче. Новите рождествени китки се слагат върху фамилния иконостас, чието кандило е запалено от свещта, донесена от църквата.

Народна традиция е момите да измиват с вода лицата си, с цел да са бели и румени лицата им. На реката се носят елементи от ралото, които се топят, с цел да е бяло житото, а три тресчици от бъдника се хвърлят в реката, с цел да изтече всяко зло. На този празник се събира и пепелта от огнището като също се счита, че тя има лечебна мощ.

В някои краища на страната откакто се върнат от черква хората поставят секира с острието нагоре, като всеки я прескача, с цел да се спрат заболяванията и всяко зло.

Може би най-интересният обред за Богоявление е така наречен " Мъжко хоро ”, което мъжете от Калофер играят във водите на река Тунджа. На празника Йордановден те се хвърлят да вадят кръста и го дават на най-малкото дете. Всички мъже играят българско хоро в ледените води на реката под ритъма на гайда и барабан.

Според някои традицията датира от времето на Османското иго. Османската империя имала практиката да вербува хайдушки чети против избрана независимост – с цел да се отърве от тяхното въздействие и в същото време да получи защитата на проходи. Така и станало с калоферската, на която е обещано място за заселване без налози. Носят се митове, че " Мъжкото хоро ” на калоферци в ледените води на Тунджа е имало за цел превантивно да взема страха на близките села.

Всяка година там се събират хиляди хора, които да следят събитието, а по-късно и сами да се включат.

Имен ден честват Йордан, Йорданка, Данчо, Дана, Боян, Бояна, Богдан, Богдана, Божана, Божидар, Найден.