На 6 януари 1848 (нов стил), 25 декември 1847 (стар

...
На 6 януари 1848 (нов стил), 25 декември 1847 (стар
Коментари Харесай

6 януари – 170 години от рождението на Христо Ботев!

На 6 януари 1848 (нов стил), 25 декември 1847 (стар стил), се ражда Христо Ботьов Петков, прочут още като Христо Ботев.

Учи в Калофер, Карлово, Одеса. През лятото на 1868 година Ботев се записва в четата на Жельо Войвода, на която е избран за секретар. Тогава написва стихотворението „ На сбогуване “. По разнообразни аргументи четата се разпада и не минава Дунава. През 1871 година издава първия си вестник „ Дума на българските емигранти “.

След удара, нанесен на Вътрешната революционна организация, след обесването на В. Левски и съмненията на Л. Каравелов, отпред на БРЦК застава Ботев. През май 1876 година, вследствие новината за Априлското въстание, Ботев стартира активност за образуване на чета, става неин челник. Прехвърляйки се на българския бряг посредством кораба " Радецки " в региона на Козлодуй четата на Ботев се насочва към Балкана.

На 2 юни 1876 година е последният тежък пердах — по здрач след сражението патрон пронизва Ботев.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

•    1066 година — За крал на Англия е коронован Харолд Годуинсън.
•    1579 година — Осемдесетгодишна война: В Арас е подписан контракт за основаване на Араския съюз на лоялните към испанския крал нидерландски провинции.
•    1720 година — Публикуван е основаването на Компания на южните морета в Англия, която на процедура съществува от 1711 година и има монопол върху търговията с Южна Америка.
•    1838 година — Американецът Самюъл Морз става първият човек, основал електрически телеграф.
•    1853 година — Американският президент Франклин Пиърс и фамилията му претърпяват железопътна злополука — президентът и брачната половинка му Джейн претърпяват, само че умира 7-годишният им наследник Бен.
•    1853 година — Основан е окръг Айлънд в щата Вашингтон, Съединени американски щати.
•    1900 година — Лейдисмит (Южна Африка) е нападнат от бурите.
•    1912 година — Ню Мексико става 47-я щат на Съединени американски щати.
•    1919 година — В Германия стартира образуването на Фрайкорпс — доброволни про-десни военни формирования, съществували при започване на 19 век, взели участие във войната против Наполеон.
•    1929 година — В Югославия крал Александър I Караджорджевич прави държавен прелом и слага отпред на изпълнителната власт военните.
•    1929 година — Католическата монахиня Майка Тереза, основала по-късно ордена Мисионери на милосърдието, идва в Индия.
•    1930 година — От Индианаполис  до Ню Йорк е осъществено първото пътешестване с автомобил с дизелов мотор.
•    1931 година — Томас Едисън патентова последното си откритие.
•    1939 година — Германският химик Ото Хан прави обществено притежание откритието си за раздробяване на атомното ядро.
•    1940 година — Втората международна война: Германските окупационни управляващи правят всеобщи изтезания в Познан (Полша).
•    1942 година — Пан Американ получава постоянна линия за осъществяване на околосветски полети.
•    1950 година — Англия признава Китайската национална република и сред двете страни са открити дипломатически връзки.
•    1971 година — В Съединени американски щати е синтезиран хормонът на растежа — соматотропин.
•    1972 година — Съединени американски щати връщат на Унгария взетата по време на Втората международна война Корона на Свети Стефан — една от националните реликви.
•    1981 година — Състои се премиерата на български игрален документален филм " Аз не пребивавам един живот ".
•    1984 година — Правителството на Тунис вкарва изключително състояние.
•    1992 година — Президентът на Грузия Звияд Гамсахурдия бяга в Армения.
•    1994 година — Американската фигуристка Нанси Керигън е намушката в левия крайник от съперничката си и съотборничка Тоня Хардинг.
•    2002 година — Германският ски скачач Свен Ханавалд става първият победител във всички надпревари на Турнира на четирите шанци.
•    2005 година — В Брюксел стартира международен конгрес на имамите и равините за мир.

Родени

•    1367 година — Ричард II, крал на Англия
•    1412 година — Жана д`Арк, национална героиня на Франция
•    1486 година — Мартин Агрикола, немски стихотворец
•    1665 година — Карл Лудвиг декор Насау-Саарбрюкен, немски граф
•    1745 година — Жак-Етиен Монголфие, направил с брат си първия полет с балон с парещ въздух
•    1799 година — Джедидая Смит, американски странник
•    1822 година — Хайнрих Шлиман, немски археолог
•    1832 година — Гюстав Доре, френски художник
•    1838 година — Макс Брух, немски композитор
•    1839 година — Георге Анджелеску, румънски политик
•    1850 година — Едуард Бернщайн, немски държавник
•    1861 година — Виктор Орта, белгийски проектант
•    1865 година — Алексий Калайджиев, български свещеник
•    1865 година — Никола Жеков, боен деятел
•    1866 година — Алексей Апостол, финландски диригент
•    1866 година — Антон Арнаудов, български бунтовник
•    1870 година — Густав Бауер, немски политик
•    1872 година — Александър Скрябин, съветски композитор
•    1872 година — Йордан Иванов, български академик
•    1875 година — Атанас Калфов, български бунтовник
•    1878 година — Стефан Добрев, български бунтовник
•    1878 година — Карл Сандбърг, американски стихотворец
•    1881 година — Ернст Фесман, немски офицер
•    1881 година — Тодор Оровчанов, български бунтовник
•    1882 година — Александра Екстер, съветска художничка
•    1882 година — Антон Стериов, български бунтовник
•    1883 година — Халил Джибран, ливански и американски стихотворец
•    1884 година — Исак Бродски, съветски живописец
•    1884 година — Кина Герджикова, българска актриса
•    1888 година — Христо Николов Луков, български политик
•    1894 година — Владимир Григоров, български художник
•    1894 година — Освин Гролиг, немски офицер
•    1896 година — Иван Маринов, български боен деятел
•    1897 година — Ференц Салаши, маджарски общественик
•    1900 година — Мария Румънска, кралица на Югославия
•    1909 година — Здравко Сугарев, български икономист
•    1909 година — Моше Снех, израелски болшевик
•    1913 година — Едвард Герек, полски политик
•    1913 година — Лорета Йънг, американска актриса
•    1915 година — Боню Ангелов, български лингвист
•    1915 година — Джон Лили, американски публицист
•    1921 година — Христо Евтимов, български футболист
•    1927 година — Ристо Кирязовски, македонски историк
•    1928 година — Евгения Камова, българска писателка
•    1929 година — Бабрак Кармал, афганистански политик
•    1931 година — Едгар Лорънс Доктороу, американски публицист
•    1933 година — Олег Макаров, руски космонавт
•    1935 година — Клод Щайнер, австрийски психолог
•    1935 година — Маргарита Гомес-Асебо и Сехуела, брачна половинка на Симеон Сакскобургготски
•    1938 година — Адриано Челентано, италиански артист
•    1944 година — Ролф Цинкернагел, швейцарски имунолог, Нобелов лауреат през 1996 година
•    1945 година — Иван Григоров, български правист
•    1946 година — Сид Барет, английски музикант (Pink Floyd)
•    1953 година — Малкълм Йънг, австралийски китарист (AC/DC)
•    1953 година — Манфред Калц, немски футболист
•    1954 година — Антъни Мингела, английски режисьор
•    1955 година — Роуън Аткинсън, британски комедиант
•    1957 година — Майкъл Фоул, американски астронавт
•    1958 година — Димитър Петков, български режисьор
•    1958 година — Людмила Путина, брачна половинка на Владимир Путин
•    1960 година — Андреа Томпсън, американска актриса
•    1963 година — Карен Мовсисян, арменски шахматист
•    1963 година — Станислав Семерджиев, български сценарист
•    1965 година — Бьорн Ломборг, датски политолог
•    1966 година — Атилио Ломбардо, италиански футболист
•    1970 година — Димитър Екимов, български музикант
•    1970 година — Цанко Цветанов, български футболист
•    1986 година — Петер Нортхуг, норвежки ски бегач
•    1989 година — Андрю Керъл, британски футболист

Починали

•    1448 година — Кристоф III, крал на Дания, Норвегия и Швеция
•    1478 година — Узун Хасан, тюркски държател
•    1536 година — Балтазаре Перучи, италиански художник и проектант
•    1607 година — Гуидобалдо дел Монте, италиански академик
•    1693 година — Мехмед IV, Султан на Османската империя
•    1831 година — Родолф Кройцер, френски композитор и диригент
•    1852 година — Луи Брайл, основател на писмеността за слепи
•    1860 година — Уилям Лийк, английски топограф и историк
•    1875 година — Кръстьо Пишурка, български национален будител
•    1878 година — Станислав Доспевски, български възрожденски художник
•    1884 година — Грегор Мендел, австрийски духовник, биолог и генетик
•    1885 година — Пьотър Левиз-оф-Менар, съветски офицер
•    1899 година — Стоян Лазов, български бунтовник
•    1902 година — Коце Пейков, български бунтовник
•    1918 година — Георг Кантор, немски математик
•    1919 година — Теодор Рузвелт, 26-ти президент на Съединени американски щати, Нобелов лауреат през 1906 година
•    1934 година — Хърбърт Чапман, британски футболист
•    1942 година — Александър Беляев, съветски публицист
•    1942 година — Анри дьо Байе-Латур, белгийски президент на МОК
•    1944 година — Весела Василева, българска поетеса
•    1945 година — Владимир Вернадски, съветски академик
•    1946 година — Божил Райнов, български образован деятел
•    1949 година — Виктор Флеминг, американски режисьор
•    1949 година — Стоян Бъчваров, български артист
•    1964 година — Вернер Кемпф, немски офицер
•    1981 година — Арчибалд Кронин, шотландски публицист
•    1983 година — Ерик Витковер, английски психоаналитик
•    1990 година — Павел Черенков, съветски физик, лауреат на Нобелова премия за физика през 1958 година
•    1993 година — Дизи Гилеспи, американски джаз музикант
•    1993 година — Рудолф Нуреев, съветски балетист
•    1994 година — Иления Кариси, италианска поетеса
•    1995 година — Тодор Диев, български футболист
•    1999 година — Мишел Петручани, френски джаз пианист
•    2000 година — Алексей Въжманавин, съветски шахматист
•    2000 година — Дон Мартин, американски илюстратор
•    2000 година — Илия Минев, български антикомунист
•    2004 година — Пиер Чарлз, министър-председател на Доминика

Празници

•    Християнство — Кръщение Господне (Йордановден)
•    Ортодоксална православна черква и Арменска черква — Бъдни вечер
•    Католическа черква — Празник на Тримата крале Ивановден
•    Българска войска — Водоосвещаване на българските бойни флагове и светини
•    Ирак — Празник на армията
•    Франция — Ден на фамилията

 

obekti.bg

Всяка минута очаквай сензационна вест в PETEL.BG!

Изпращайте вашите фотоси на [email protected] 24 часа в денонощието!

Публикувай непосредствено самичък без цензура във "Фейсбук " групата ТИ, РЕПОРТЕРЪТ! Снимай и пускай всичко забавно!

За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
Източник: petel.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР