Кофас: Земетресенията в Турция и Сирия повишават риска от инфлация и политическа несигурност
На 6 февруари Югоизточна Турция бе ударена от едно от най-разрушителните трусове в историята на страната, което лиши живота на повече от 40 000 души, жители на Турция и Сирия. Броят не жертвите все още не е финален и съгласно данни на Организация на обединените нации може да се удвои. Милиони хора се нуждаят от филантропична помощ, а медицинският личен състав работи непрестанно за попречване разпространяването на заболявания в центровете, в които са настанени десетки хиляди бежанци.
Въздействието на бедствието върху турската стопанска система към момента е доста нестабилно, само че нужната сума за възстановяване се прави оценка сред 50 и 85 милиарда $, съгласно Турската конфедерация на предприятията и бизнеса. В 11 града е оповестено бедствено състояние. Те включват Кахраманмараш, Хатай и Газиантеп, които са основни районни центрове за логистика, произвеждане и експорт. Тези райони съставляват към 12% от Брутният вътрешен продукт на страната, 20% от общата земеделска и горска продукция, 10% от индустриалната продукция и близо 15% от строителната активност. Предвид че инфлацията към този момент е доста висока (58%), загубата на селскостопанска продукция и началото на Рамадан през март се чака даже да засилят тази наклонност. Кофас пресмята, че инфлацията ще бъде приблизително 50% през 2023 година, до момента в който през 2022 година тя доближи 72%.
В кратковременен проект се чака растежът да се забави внезапно. След земетресението от 1999 година Брутният вътрешен продукт се сви с 3,3% преди да се възвърне с 6,8% през 2000 година Кофас пресметна при започване на годината, че Брутният вътрешен продукт ще нарасне с 3,5% през 2023 г.- цифра, която не регистрира резултатите от земетресението, които занапред ще се правят оценка поради, че някои заводи са изцяло или отчасти разрушени. В тази връзка, Турската организация за банков контрол (BDDK) даде по-гъвкави благоприятни условия за обслужване на дълга на засегнатите от земетресенията компании. Това би им разрешило да компенсират част от загубите си.
Според разбора на Кофас, най-потърпевшите браншове от бедствието, са текстил, облекло, храни, услуги, осведомителни и компютърни технологии, металургия, химикали и търговия на дребно. В средносрочен проект нуждата от възобновяване на повърхност от към 110 000 km2 (по-голяма от Дания, Холандия, Швейцария или Белгия) и население от 13 милиона души може да поддържа строителния бранш. В тази връзка президентът Ердоган показа, че строителството на 30 000 жилищни здания в зоната на земетресението ще стартира през март.
На политическия фронт въздействието на земетресението, съчетано с икономическите разтърсвания от предходната година (исторически висока инфлация, ниските равнища на турската лира и т.н.), може да измести фокуса на гласоподавателите върху вътрешните проблеми. Изборите бяха планувани за 14 май, само че е противоречиво дали въобще могат да се проведат. Опозицията приканва те да се забавят, само че към момента има огромна неустановеност по въпроса.
Въздействието на бедствието върху турската стопанска система към момента е доста нестабилно, само че нужната сума за възстановяване се прави оценка сред 50 и 85 милиарда $, съгласно Турската конфедерация на предприятията и бизнеса. В 11 града е оповестено бедствено състояние. Те включват Кахраманмараш, Хатай и Газиантеп, които са основни районни центрове за логистика, произвеждане и експорт. Тези райони съставляват към 12% от Брутният вътрешен продукт на страната, 20% от общата земеделска и горска продукция, 10% от индустриалната продукция и близо 15% от строителната активност. Предвид че инфлацията към този момент е доста висока (58%), загубата на селскостопанска продукция и началото на Рамадан през март се чака даже да засилят тази наклонност. Кофас пресмята, че инфлацията ще бъде приблизително 50% през 2023 година, до момента в който през 2022 година тя доближи 72%.
В кратковременен проект се чака растежът да се забави внезапно. След земетресението от 1999 година Брутният вътрешен продукт се сви с 3,3% преди да се възвърне с 6,8% през 2000 година Кофас пресметна при започване на годината, че Брутният вътрешен продукт ще нарасне с 3,5% през 2023 г.- цифра, която не регистрира резултатите от земетресението, които занапред ще се правят оценка поради, че някои заводи са изцяло или отчасти разрушени. В тази връзка, Турската организация за банков контрол (BDDK) даде по-гъвкави благоприятни условия за обслужване на дълга на засегнатите от земетресенията компании. Това би им разрешило да компенсират част от загубите си.
Според разбора на Кофас, най-потърпевшите браншове от бедствието, са текстил, облекло, храни, услуги, осведомителни и компютърни технологии, металургия, химикали и търговия на дребно. В средносрочен проект нуждата от възобновяване на повърхност от към 110 000 km2 (по-голяма от Дания, Холандия, Швейцария или Белгия) и население от 13 милиона души може да поддържа строителния бранш. В тази връзка президентът Ердоган показа, че строителството на 30 000 жилищни здания в зоната на земетресението ще стартира през март.
На политическия фронт въздействието на земетресението, съчетано с икономическите разтърсвания от предходната година (исторически висока инфлация, ниските равнища на турската лира и т.н.), може да измести фокуса на гласоподавателите върху вътрешните проблеми. Изборите бяха планувани за 14 май, само че е противоречиво дали въобще могат да се проведат. Опозицията приканва те да се забавят, само че към момента има огромна неустановеност по въпроса.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ