На 5 юни Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Бахрейн и

На 5 юни Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Бахрейн и ...

Саудитците изолират Катар, а гледат към Иран.



На 5 юни Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Бахрейн и Йемен, а също Египет и Малдивите, развалиха дипломатическите си отношения с Катар и поставиха страната под блокада, като го блокираха по земя, море и въздух.

Това предизвика сериозна дипломатическа криза в Залива. Саудитска Арабия и гравитиращите около нея сили посочиха като основание за действията си предполагаемия тероризъм на Катар и подкрепа за фанатични ислямистки групировки. Катарските представители отхвърлиха тези обвинения като неоснователни и отговориха с подобни твърдения спрямо своите опоненти. Катар даде да се разбере същевременно, че няма да приложи контрамерки и че е готов за диалог и преговори.

Има и измерение, свързано с енергетиката, в тази ненавременна и изкуствена криза.

Саудитска Арабия е един от най-големите световни производители на петрол, нареждайки се сред водещите трима производители заедно с Русия и САЩ. Петролът съставлява 95 процента от износа на страната, а тя също така е и единствената, която притежава свободен капацитет. Тя може да повиши представянето си до един или два милиона барела на ден, когато го сметне за нужно. Почти всичките й нефтени залежи обаче

са по западното крайбрежие на Залива

в градове като Дамам, Катиф и Ал Хобар в източния регион на страната. Този регион има и друга особеност: това е частта от Саудитска Арабия, най-близко разположена до Иран и голямото мнозинство от населението, както в Бахрейн, е съставено от шиити. Човек би се запитал какво общо има това с енергетиката. Отговорът е - много общо.

Саудитците поставят под въпрос лоялността на шиитите и следователно ги държат далеч от важни постове в държавните институции. Миналата година отидоха и по-далеч и екзекутираха шейх Нимр, един от главните водачи на шиитската общност в страната, за да заглушат протестите. Аргументът беше, че Иран подбужда населението в региона и се опитва да им влияе.

По тази причина Саудитска Арабия се отнася към Иран като към идеологически съперник и заплаха за саудитските петролни находища и се опитва да го обкръжи, отслаби и да ограничи влиянието му по източното крайбрежие на Залива. Действията й спрямо Катар може отчасти да се разглеждат като продукт на тази нервност. Не беше много лесно за саудитците да приемат завръщането на Иран в международната общност и световните пазари като износител на петрол, след като Техеран постигна ядрено споразумение със западния свят, и саудитското кралско семейство никога не прости на бившия президент на САЩ Барак Обама за това.

Дейностите на Иран в арабския свят в Ирак, Сирия и Ливан бяха изтълкувани като опити да засили влиянието си в региона и да го обкръжи. Саудитските представители започнаха да търсят нови съюзници, за да дистанцират Иран от тези страни и от близките до него територии и да преустанови дейностите му там. Тези сметки

бяха развалени от скорошния сериозен спад в цените на петрола,

а когато очакваният скок така и не се случи, химията на страните от Залива, ако това е подходящият израз, се наруши. Приходите от петрол спаднаха в резултат на по-ниските цени и Саудитска Арабия бе принудена да се откаже от инфраструктурно развитие на стойност 250 милиона долара и да използва част от валутните си резерви, за да балансира бюджета си.

Саудитската страна започна да разглежда Иран - страната, която навлезе на пазарите толкова бързо и увеличи значително количеството на петрола, който произвежда - и Ирак като изкупителни жертви, отговорни за това "бедствие".

Докато това се случваше по западните брегове на Залива, Иран финализира споразумение с френската Тотал и започна дейности по разработването на газово находище, наречено Южен Парс. Преговорите все още продължават с други компании. Катар и Иран споделят огромно газово находище и може да се разглежда като напълно естествено участието им в диалог и проучването на възможностите за сътрудничество между тях.

Едва ли обаче може да се очаква, че саудитските власти просто ще стоят и наблюдават Иран, свой главен съперник, как си сътрудничи с един от партньорите им от Съвета за сътрудничество в Персийския залив и ще остане безразличен към този спектакъл. Така че по време на визитата на президента на САЩ Доналд Тръмп в Рияд, Саудитска Арабия чете между редовете на речта, която той изнесе там, и си направи извода, а после, заедно със съюзниците си, натисна копчето за Катар.

Действия като разваляне на дипломатически отношения, ембарго, затваряне на въздушно и морско пространство, затваряне на гранични пунктове и дислоциране на военни по границите са били използвани и преди в дипломацията като средство, за да бъде поставен опонент на колене. Но понякога е невъзможно да се получат резултати с такива средства. В сегашната ситуация една страна се опитва да наложи условията си на друга, като изпробва нейния суверенитет. Ако кризата обаче се проточи, всички участници в нея ще понесат вреда. Например, вероятно двете страни ще прехвърлят важни дялове от приходите си от петрол и природен газ на действащи лица извън региона в замяна на тяхната подкрепа за получаване на оръжия, оборудване и услуги. Резултатът от това ще бъде, че различните народи от региона ще са тези, които ще платят сметката. /БТА

* Митхат Ренде е бивш посланик на Турция в Катар и бивш председател на Изпълнителния комитет на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.

Всичко, което трябва да знаете за:Близък изток (3100)

Източник: dnevnik.bg