Саудитците изолират Катар, а гледат към Иран
На 5 юни Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Бахрейн и Йемен, а също Египет и Малдивите, скапаха дипломатическите си връзки с Катар и сложиха страната под обсада, като го блокираха по земя, море и въздух.
Това провокира сериозна дипломатическа рецесия в Залива. Саудитска Арабия и гравитиращите към нея сили показаха като съображение за дейностите си хипотетичния тероризъм на Катар и поддръжка за фанатични ислямистки групировки. Катарските представители отхвърлиха тези обвинявания като неоснователни и дадоха отговор с сходни изказвания по отношение на своите съперници. Катар даде да се разбере в същото време, че няма да приложи контрамерки и че е подготвен за разговор и договаряния.
Има и измерение, обвързвано с енергетиката, в тази ненавременна и изкуствена рецесия.
Саудитска Арабия е един от най-големите международни производители на нефт, нареждайки се измежду водещите трима производители дружно с Русия и Съединени американски щати. Петролът съставлява 95 % от износа на страната, а тя също по този начин е и единствената, която има свободен потенциал. Тя може да увеличи представянето си до един или два милиона барела дневно, когато го сметне за нужно. Почти всичките й нефтени находища обаче
са по западното крайбрежие на Залива
в градове като Дамам, Катиф и Ал Хобар в източния район на страната. Този район има и друга специфичност: това е частта от Саудитска Арабия, най-близко ситуирана до Иран и огромното болшинство от популацията, както в Бахрейн, е формирано от шиити. Човек би се запитал какво общо има това с енергетиката. Отговорът е - доста общо.
Саудитците слагат под въпрос лоялността на шиитите и затова ги държат надалеч от значими постове в държавните институции. Миналата година отидоха и по-далеч и екзекутираха шейх Нимр, един от основните водачи на шиитската общественост в страната, с цел да заглушат митингите. Аргументът беше, че Иран подбужда популацията в района и се пробва да им въздейства.
По тази причина Саудитска Арабия се отнася към Иран като към идеологически противник и опасност за саудитските петролни залежи и се пробва да го обкръжи, отслаби и да ограничи въздействието му по източното крайбрежие на Залива. Действията й по отношение на Катар може частично да се преглеждат като артикул на тази раздразнителност. Не беше доста елементарно за саудитците да одобряват завръщането на Иран в интернационалната общественост и международните пазари като експортьор на нефт, откакто Техеран реализира нуклеарно съглашение със западния свят, и саудитското кралско семейство в никакъв случай не елементарни на някогашния президент на Съединени американски щати Барак Обама за това.
Дейностите на Иран в арабския свят в Ирак, Сирия и Ливан бяха изтълкувани като опити да ускори въздействието си в района и да го обкръжи. Саудитските представители започнаха да търсят нови съдружници, с цел да дистанцират Иран от тези страни и от околните до него територии и да прекрати дейностите му там. Тези сметки
бяха развалени от скорошния сериозен спад в цените на петрола,
а когато предстоящият скок по този начин и не се случи, химията на страните от Залива, в случай че това е подобаващият израз, се наруши. Приходите от нефт спаднаха вследствие на по-ниските цени и Саудитска Арабия бе принудена да се откаже от инфраструктурно развиване на стойност 250 милиона $ и да употребява част от валутните си запаси, с цел да балансира бюджета си.
Саудитската страна стартира да преглежда Иран - страната, която навлезе на пазарите толкоз бързо и усили доста количеството на петрола, който създава - и Ирак като изкупителни жертви, виновни за това " злополучие ".
Докато това се случваше по западните крайбрежия на Залива, Иран завърши съглашение с френската Тотал и стартира действия по създаването на газово находище, наречено Южен Парс. Преговорите към момента не престават с други компании. Катар и Иран споделят голямо газово находище и може да се преглежда като изцяло естествено присъединяване им в разговор и изследването на опциите за съдействие сред тях.
Едва ли обаче може да се чака, че саудитските управляващи просто ще стоят и следят Иран, собствен основен противник, по какъв начин си сътрудничи с един от сътрудниците им от Съвета за съдействие в Персийския залив и ще остане апатичен към този театър. Така че по време на визитата на президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп в Рияд, Саудитска Арабия чете сред редовете на речта, която той изнесе там, и си направи извода, а след това, дружно със съдружниците си, натисна копчето за Катар.
Действия като повреждане на дипломатически връзки, ембарго, затваряне на въздушно и морско пространство, затваряне на гранични пунктове и дислоциране на военни по границите са били употребявани и преди в дипломацията като средство, с цел да бъде подложен конкурент на колене. Но от време на време е невероятно да се получат резултати с такива средства. В сегашната обстановка една страна се пробва да наложи изискванията си на друга, като тества нейния суверенитет. Ако рецесията обаче се проточи, всички участници в нея ще понесат щета. Например, евентуално двете страни ще трансферират значими дялове от приходите си от нефт и природен газ на настоящи лица отвън района в подмяна на тяхната поддръжка за приемане на оръжия, съоръжение и услуги. Резултатът от това ще бъде, че другите нации от района ще са тези, които ще платят сметката. /БТА
* Митхат Ренде е някогашен дипломат на Турция в Катар и някогашен ръководител на Изпълнителния комитет на Организацията за икономическо съдействие и развиване.
Всичко, което би трябвало да знаете за:Близък изток (3100)
Това провокира сериозна дипломатическа рецесия в Залива. Саудитска Арабия и гравитиращите към нея сили показаха като съображение за дейностите си хипотетичния тероризъм на Катар и поддръжка за фанатични ислямистки групировки. Катарските представители отхвърлиха тези обвинявания като неоснователни и дадоха отговор с сходни изказвания по отношение на своите съперници. Катар даде да се разбере в същото време, че няма да приложи контрамерки и че е подготвен за разговор и договаряния.
Има и измерение, обвързвано с енергетиката, в тази ненавременна и изкуствена рецесия.
Саудитска Арабия е един от най-големите международни производители на нефт, нареждайки се измежду водещите трима производители дружно с Русия и Съединени американски щати. Петролът съставлява 95 % от износа на страната, а тя също по този начин е и единствената, която има свободен потенциал. Тя може да увеличи представянето си до един или два милиона барела дневно, когато го сметне за нужно. Почти всичките й нефтени находища обаче
са по западното крайбрежие на Залива
в градове като Дамам, Катиф и Ал Хобар в източния район на страната. Този район има и друга специфичност: това е частта от Саудитска Арабия, най-близко ситуирана до Иран и огромното болшинство от популацията, както в Бахрейн, е формирано от шиити. Човек би се запитал какво общо има това с енергетиката. Отговорът е - доста общо.
Саудитците слагат под въпрос лоялността на шиитите и затова ги държат надалеч от значими постове в държавните институции. Миналата година отидоха и по-далеч и екзекутираха шейх Нимр, един от основните водачи на шиитската общественост в страната, с цел да заглушат митингите. Аргументът беше, че Иран подбужда популацията в района и се пробва да им въздейства.
По тази причина Саудитска Арабия се отнася към Иран като към идеологически противник и опасност за саудитските петролни залежи и се пробва да го обкръжи, отслаби и да ограничи въздействието му по източното крайбрежие на Залива. Действията й по отношение на Катар може частично да се преглеждат като артикул на тази раздразнителност. Не беше доста елементарно за саудитците да одобряват завръщането на Иран в интернационалната общественост и международните пазари като експортьор на нефт, откакто Техеран реализира нуклеарно съглашение със западния свят, и саудитското кралско семейство в никакъв случай не елементарни на някогашния президент на Съединени американски щати Барак Обама за това.
Дейностите на Иран в арабския свят в Ирак, Сирия и Ливан бяха изтълкувани като опити да ускори въздействието си в района и да го обкръжи. Саудитските представители започнаха да търсят нови съдружници, с цел да дистанцират Иран от тези страни и от околните до него територии и да прекрати дейностите му там. Тези сметки
бяха развалени от скорошния сериозен спад в цените на петрола,
а когато предстоящият скок по този начин и не се случи, химията на страните от Залива, в случай че това е подобаващият израз, се наруши. Приходите от нефт спаднаха вследствие на по-ниските цени и Саудитска Арабия бе принудена да се откаже от инфраструктурно развиване на стойност 250 милиона $ и да употребява част от валутните си запаси, с цел да балансира бюджета си.
Саудитската страна стартира да преглежда Иран - страната, която навлезе на пазарите толкоз бързо и усили доста количеството на петрола, който създава - и Ирак като изкупителни жертви, виновни за това " злополучие ".
Докато това се случваше по западните крайбрежия на Залива, Иран завърши съглашение с френската Тотал и стартира действия по създаването на газово находище, наречено Южен Парс. Преговорите към момента не престават с други компании. Катар и Иран споделят голямо газово находище и може да се преглежда като изцяло естествено присъединяване им в разговор и изследването на опциите за съдействие сред тях.
Едва ли обаче може да се чака, че саудитските управляващи просто ще стоят и следят Иран, собствен основен противник, по какъв начин си сътрудничи с един от сътрудниците им от Съвета за съдействие в Персийския залив и ще остане апатичен към този театър. Така че по време на визитата на президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп в Рияд, Саудитска Арабия чете сред редовете на речта, която той изнесе там, и си направи извода, а след това, дружно със съдружниците си, натисна копчето за Катар.
Действия като повреждане на дипломатически връзки, ембарго, затваряне на въздушно и морско пространство, затваряне на гранични пунктове и дислоциране на военни по границите са били употребявани и преди в дипломацията като средство, с цел да бъде подложен конкурент на колене. Но от време на време е невероятно да се получат резултати с такива средства. В сегашната обстановка една страна се пробва да наложи изискванията си на друга, като тества нейния суверенитет. Ако рецесията обаче се проточи, всички участници в нея ще понесат щета. Например, евентуално двете страни ще трансферират значими дялове от приходите си от нефт и природен газ на настоящи лица отвън района в подмяна на тяхната поддръжка за приемане на оръжия, съоръжение и услуги. Резултатът от това ще бъде, че другите нации от района ще са тези, които ще платят сметката. /БТА
* Митхат Ренде е някогашен дипломат на Турция в Катар и някогашен ръководител на Изпълнителния комитет на Организацията за икономическо съдействие и развиване.
Всичко, което би трябвало да знаете за:Близък изток (3100)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ