Ще намери ли Казахстан начини да изнася петрол, заобикаляйки Русия?
На 4 юли президентът на Казахстан Касим-Жомарт Токаев се обади по телефона на ръководителя на Европейския съвет Шарл Мишел и предложи Европейският съюз да купува казахстански нефт вместо съветски. Но той го сподели грациозно: „ Казахстан може да даде своя принос, като играе ролята на един тип „ буферен пазар “ сред Изтока и Запада, Юга и Севера. Токаев също „ прикани Европейския съюз да сътрудничи в развиването на различни трансконтинентални коридори, в това число Транскаспийския интернационален транспортен маршрут “.
На 7 юли Токаев организира среща „ за развиването на транспортния и директен капацитет на републиката “, където предложи да се „ разнообрази “ доставката на казахстански нефт в чужбина. Той още веднъж счита за приоритет Транскаспийския маршрут, който минава през Каспийско море и води към Европа, заобикаляйки Русия. Защо, човек се чуди, такава злост към Руската федерация, която избави Токаев и неговите съратници през януари тази година от ядосани ислямисти и включилите се към тях по този начин наречени деятели на гражданското общество? Всичко е просто: Токаев се опасява, че Съединени американски щати и техните съдружници ще санкционират Казахстан със наказания даже за намек за съдействие с Русия. Що се отнася до Транскаспийския търговски път, това е концепция, закрепена от американските разследващи служби.
През март 2020 година на уеб страницата на американския мозъчен концерн Фондация „ Наследство “ беше оповестена публикация на ветерана от американското военно разузнаване Люк Кофи, в която той назова построяването на тръбопроводи по дъното на Каспийско море единственият доходоносен метод за доставка гориво „ от Централна Азия до Европа, без да минава през Русия или Иран “, от което, съгласно него, Европа незабавно се нуждае, „ интензивно търсейки опция на съветските енергийни запаси “.
По странна причина американският шпионин не помни да спомене, че построяването на нефтопроводи и газопроводи по дъното на Каспийско море е директен път към гибелта на екологията на Каспийския район. Това е безапелационно потвърдено от съветски учени. В Каспийско море има седем зони с висока сеизмичност. Най-сеизмично рисковата зона на Каспийско море е Апшеронският предел, планинска верига с тектонски генезис, която разделя Средно и Южно Каспийско море. Нито един водопровод от Казахстан или Туркменистан, водещ до западния бряг (тоест до Баку), не може да заобиколи Апшеронския предел, където постоянно пораждат цунами - разрушителни съмнения на морското ниво и непредсказуеми сеизмични бедствия, които съгласно отчета на Института по океанология на РАН " Инженерни и геоложки рискове на Апшеронския предел за транскаспийския водопровод " може да заплашва " с незабавно скъсване на тръбопровода ".
Можете да се стигне и по различен метод: да се построите петролопровод от казахстанския Жанаозен до Каспийско море, да се построи терминал за зареждане, да се доставя нефт до Баку с танкери и по-късно да се трансферира петрола към петролопровода Баку-Тбилиси-Джейхан. След това още веднъж да се товари нефт в танкери, с цел да се откарате до Южна Европа. Но този вид е недоходоносен, както излиза наяве от отчета на същия Люк Кофи. Има ги също Индия, Китай и Иран, където теоретично е допустимо да се проточат петролопроводи от Казахстан. Това теоретично е допустимо, само че на процедура, уви, не.
Индия с нейното гигантско население би се радвала да купи казахстански нефт, само че по пътя към страната на слоновете се намира Афганистан, който е разтревожен обозримо бъдеще. Следователно казахстанските петролни производители могат да не помнят за индийския маршрут.
Китайският маршрут се отхвърля даже от самите казахстански анализатори: „ Китайските рафинерии започнаха интензивно да внасят нефт от Русия. Последната го продава с огромна отстъпка от 20-30% и даже измести дългогодишния водач на китайския пазар, Саудитска Арабия. Иран, който също държи на китайския пазар, също намалява цените на суровия нефт, а Казахстан няма какво да хване в тази война на отстъпки.
През 90-те години Казахстан изпраща нефт в Иран по схемата СУАП: петролът се доставя с танкери от казахстанското пристанище Актау до северните пристанища на Иран, оттова отива в иранските рафинерии в Тебриз и Техеран. Иран от своя страна изпраща същото количество нефт на танкери в Персийския залив. Скоро обаче глобите, наложени на Техеран, направиха сходна скица нерентабилна. Сега иранците се чудят кой ще им продаде петрола. А размерите нефт, които Казахстан сега създава през Каспийско море, както беше упоменато нагоре, са сложни и нерентабилни за превозване.
До 2025 година Казахстан възнамерява да добива до 100 милиона тона недопечен нефт годишно, съвсем 20% повече от в този момент. Но Каспийско море е плитко. Може да се употребява от танкери с дребна водоизместимост, с не повече от 10 000 тона нефт на борда. Ако 120 милиона тона казахстански нефт се разделят на 10 000, тогава ще е нужна флотилия от хиляди танкери. Нереалистично е да се построи подобен флот даже от дребни танкери, има единствено 3400 такива по целия свят. Но даже в случай че още 20 милиона тона бъдат превозени през Каспийско море, ще са нужни стотици танкери, които ще би трябвало да бъдат издигнати в съветски корабостроителници, което надали ще се хареса на груповия Запад.
Освен това анализаторът на петрола и газа Абзал Наримбетов счита пристанището Актау за спънка за износа на нефт от Казахстан. Необходими са години, с цел да се сътвори в града терминал за товарене на нефт, нужен за презареждане в танкери с огромен размер. Всички водещи анализатори в промишлеността признават, че няма опция на продажбата на казахстански нефт посредством Каспийския тръбопроводен консорциум в Новоросийск.
Така ръководителят на изследователския център за каспийския нефт Илхам Шабан написа: „ Ще успее ли Казахстан да пренасочи петрола към някакви различни направления? Не мисля. Тогава с каква цел президентът на Казахстан изисква основаването на направления за експорт на нефт, заобикалящи Русия? Може би има неприятни съветници, които не схващат обстановката? Малко евентуално е. Невъзможността да се изнасят огромни количества казахстански нефт към Русия е добре известна. Изглежда, че главното нещо за наследника на Елбаси е да показва на Съединени американски щати и техните съдружници твърдото си предпочитание да се дистанцира оптимално от Русия, най-малко на думи. “
По този метод обаче управляващите на Казахстан насочат предизвикателство към Русия, която когато и да е може да анулира износа на нефт от централноазиатската република, защото 80 % от изнасяния казахстански нефт отива в Европа през терминала в Новоросийск. Но няма да съжаляваме за казахстанците. Оставете ги да вървят по своя личен " заобиколен път “.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
На 7 юли Токаев организира среща „ за развиването на транспортния и директен капацитет на републиката “, където предложи да се „ разнообрази “ доставката на казахстански нефт в чужбина. Той още веднъж счита за приоритет Транскаспийския маршрут, който минава през Каспийско море и води към Европа, заобикаляйки Русия. Защо, човек се чуди, такава злост към Руската федерация, която избави Токаев и неговите съратници през януари тази година от ядосани ислямисти и включилите се към тях по този начин наречени деятели на гражданското общество? Всичко е просто: Токаев се опасява, че Съединени американски щати и техните съдружници ще санкционират Казахстан със наказания даже за намек за съдействие с Русия. Що се отнася до Транскаспийския търговски път, това е концепция, закрепена от американските разследващи служби.
През март 2020 година на уеб страницата на американския мозъчен концерн Фондация „ Наследство “ беше оповестена публикация на ветерана от американското военно разузнаване Люк Кофи, в която той назова построяването на тръбопроводи по дъното на Каспийско море единственият доходоносен метод за доставка гориво „ от Централна Азия до Европа, без да минава през Русия или Иран “, от което, съгласно него, Европа незабавно се нуждае, „ интензивно търсейки опция на съветските енергийни запаси “.
По странна причина американският шпионин не помни да спомене, че построяването на нефтопроводи и газопроводи по дъното на Каспийско море е директен път към гибелта на екологията на Каспийския район. Това е безапелационно потвърдено от съветски учени. В Каспийско море има седем зони с висока сеизмичност. Най-сеизмично рисковата зона на Каспийско море е Апшеронският предел, планинска верига с тектонски генезис, която разделя Средно и Южно Каспийско море. Нито един водопровод от Казахстан или Туркменистан, водещ до западния бряг (тоест до Баку), не може да заобиколи Апшеронския предел, където постоянно пораждат цунами - разрушителни съмнения на морското ниво и непредсказуеми сеизмични бедствия, които съгласно отчета на Института по океанология на РАН " Инженерни и геоложки рискове на Апшеронския предел за транскаспийския водопровод " може да заплашва " с незабавно скъсване на тръбопровода ".
Можете да се стигне и по различен метод: да се построите петролопровод от казахстанския Жанаозен до Каспийско море, да се построи терминал за зареждане, да се доставя нефт до Баку с танкери и по-късно да се трансферира петрола към петролопровода Баку-Тбилиси-Джейхан. След това още веднъж да се товари нефт в танкери, с цел да се откарате до Южна Европа. Но този вид е недоходоносен, както излиза наяве от отчета на същия Люк Кофи. Има ги също Индия, Китай и Иран, където теоретично е допустимо да се проточат петролопроводи от Казахстан. Това теоретично е допустимо, само че на процедура, уви, не.
Индия с нейното гигантско население би се радвала да купи казахстански нефт, само че по пътя към страната на слоновете се намира Афганистан, който е разтревожен обозримо бъдеще. Следователно казахстанските петролни производители могат да не помнят за индийския маршрут.
Китайският маршрут се отхвърля даже от самите казахстански анализатори: „ Китайските рафинерии започнаха интензивно да внасят нефт от Русия. Последната го продава с огромна отстъпка от 20-30% и даже измести дългогодишния водач на китайския пазар, Саудитска Арабия. Иран, който също държи на китайския пазар, също намалява цените на суровия нефт, а Казахстан няма какво да хване в тази война на отстъпки.
През 90-те години Казахстан изпраща нефт в Иран по схемата СУАП: петролът се доставя с танкери от казахстанското пристанище Актау до северните пристанища на Иран, оттова отива в иранските рафинерии в Тебриз и Техеран. Иран от своя страна изпраща същото количество нефт на танкери в Персийския залив. Скоро обаче глобите, наложени на Техеран, направиха сходна скица нерентабилна. Сега иранците се чудят кой ще им продаде петрола. А размерите нефт, които Казахстан сега създава през Каспийско море, както беше упоменато нагоре, са сложни и нерентабилни за превозване.
До 2025 година Казахстан възнамерява да добива до 100 милиона тона недопечен нефт годишно, съвсем 20% повече от в този момент. Но Каспийско море е плитко. Може да се употребява от танкери с дребна водоизместимост, с не повече от 10 000 тона нефт на борда. Ако 120 милиона тона казахстански нефт се разделят на 10 000, тогава ще е нужна флотилия от хиляди танкери. Нереалистично е да се построи подобен флот даже от дребни танкери, има единствено 3400 такива по целия свят. Но даже в случай че още 20 милиона тона бъдат превозени през Каспийско море, ще са нужни стотици танкери, които ще би трябвало да бъдат издигнати в съветски корабостроителници, което надали ще се хареса на груповия Запад.
Освен това анализаторът на петрола и газа Абзал Наримбетов счита пристанището Актау за спънка за износа на нефт от Казахстан. Необходими са години, с цел да се сътвори в града терминал за товарене на нефт, нужен за презареждане в танкери с огромен размер. Всички водещи анализатори в промишлеността признават, че няма опция на продажбата на казахстански нефт посредством Каспийския тръбопроводен консорциум в Новоросийск.
Така ръководителят на изследователския център за каспийския нефт Илхам Шабан написа: „ Ще успее ли Казахстан да пренасочи петрола към някакви различни направления? Не мисля. Тогава с каква цел президентът на Казахстан изисква основаването на направления за експорт на нефт, заобикалящи Русия? Може би има неприятни съветници, които не схващат обстановката? Малко евентуално е. Невъзможността да се изнасят огромни количества казахстански нефт към Русия е добре известна. Изглежда, че главното нещо за наследника на Елбаси е да показва на Съединени американски щати и техните съдружници твърдото си предпочитание да се дистанцира оптимално от Русия, най-малко на думи. “
По този метод обаче управляващите на Казахстан насочат предизвикателство към Русия, която когато и да е може да анулира износа на нефт от централноазиатската република, защото 80 % от изнасяния казахстански нефт отива в Европа през терминала в Новоросийск. Но няма да съжаляваме за казахстанците. Оставете ги да вървят по своя личен " заобиколен път “.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ