45 години от най-разрушителното земетресение в Югоизточна Европа
На 4-ти март 1977 година, земята под планината Вранча в Румъния се разтресе с магнитуд 7,6 по скалата на Рихтер.
Най-засегнат е град Свищов, където два жилищни блока рухват и погребват жителите си. Над 120 души намират гибелта си единствено там в руините. Най-черният петък за Свищов стартира тъкмо в 21:24 часа. Сеизмичната вълна потегля двайсетина секунди по-рано от епицентъра във Вранча и тихо и подло раздвижва земята под града, напомня.
Бедствието от 7,6 степен по скалата на Рихтер трае по-малко от минута, само че картината е апокалиптична. Градът потъва в мрак. Свищов е обзет от всеобща суматоха и нервност. Въпреки нещастието и стенанията отдолу под руините, по улиците излизат мародери, които плячкосват в тъмното магазини и опустели домове. Около среднощ спасителите стартират да вадят първите трупове.
Блок № 1 на ул. “Георги Матев” - 1 и общежитието на цех “Свилоза” са се трансформирали в големи ковчези. 8-етажната жилищна кооперация по публични данни погребва 76 души. Най-голяма е нещастието на гръцката фамилия Стефопулу, която дава 9 жертви. Загиват родителите, синът, снахата, дъщерята и петте деца. Никой не е имал никакъв късмет – фамилията е обитавало последния осми етаж на рухналата за секунди постройка. По подигравка на ориста многолюдната челяд е на гръцки партизани, потърсили избавление в България.
Общежитие на “Свилоза” дава 45 жертви. Всичките починали до един са млади експерти, пристигнали по систематизиране в Свищов. За разлика от прилежащия осем етажен блок отдолу под руините на общежитието са измъкнати и много оживели по знамение в кухините на падналите отвесно пакети. Последната избавена е късметлийката Дочка Любенова, открита на втория ден. Тялото ѝ било затиснато, а към главата ѝ имало напълно мъничко, само че задоволително място, едвам диша.
Както в доста градове в страната, земетресението беше усетено и в Плевен, където доста здания бяха до известна степен напукани и с изпочупени комини. За благополучие жертви нямаше, само че дълго време у хората останаха последствията от нервността и тежкия душевен потрес, който изживяха мнозина при паническото овакантяване, изключително на по-големите и високи жилищни здания, както и на концертната зала в читалище "Съгласие "/тогава "Георги Димитров "/, в която имаше концерт.
Подобно на Чернобилската повреда десетина години по-късно, формалната социнформационна машина тогава подмята данни за незначителни опустошения и няколко жертви.
Спасителят Георги Тодоров е първият, който се мъчи да открие истината. Неговият лист на починалите стига до 120. Опитът му да го разтръби, посредством медиите се оказва задача невъзможна. Стотиците жертви са скрити в мъглявите известия за незнаен брой избавени, оживели или единствено потърпевши.
Истината се оказва доста по-жестока от тази за Чирпанското земетресение през 1928 година, публично прието за най-убийственото в историята на България със 128 починали. За учените сеизмолози през днешния ден истината за “Свищов-1977” година към този момент не е загадка – към 250 жертви.
Най-засегнат е град Свищов, където два жилищни блока рухват и погребват жителите си. Над 120 души намират гибелта си единствено там в руините. Най-черният петък за Свищов стартира тъкмо в 21:24 часа. Сеизмичната вълна потегля двайсетина секунди по-рано от епицентъра във Вранча и тихо и подло раздвижва земята под града, напомня.
Бедствието от 7,6 степен по скалата на Рихтер трае по-малко от минута, само че картината е апокалиптична. Градът потъва в мрак. Свищов е обзет от всеобща суматоха и нервност. Въпреки нещастието и стенанията отдолу под руините, по улиците излизат мародери, които плячкосват в тъмното магазини и опустели домове. Около среднощ спасителите стартират да вадят първите трупове.
Блок № 1 на ул. “Георги Матев” - 1 и общежитието на цех “Свилоза” са се трансформирали в големи ковчези. 8-етажната жилищна кооперация по публични данни погребва 76 души. Най-голяма е нещастието на гръцката фамилия Стефопулу, която дава 9 жертви. Загиват родителите, синът, снахата, дъщерята и петте деца. Никой не е имал никакъв късмет – фамилията е обитавало последния осми етаж на рухналата за секунди постройка. По подигравка на ориста многолюдната челяд е на гръцки партизани, потърсили избавление в България.
Общежитие на “Свилоза” дава 45 жертви. Всичките починали до един са млади експерти, пристигнали по систематизиране в Свищов. За разлика от прилежащия осем етажен блок отдолу под руините на общежитието са измъкнати и много оживели по знамение в кухините на падналите отвесно пакети. Последната избавена е късметлийката Дочка Любенова, открита на втория ден. Тялото ѝ било затиснато, а към главата ѝ имало напълно мъничко, само че задоволително място, едвам диша.
Както в доста градове в страната, земетресението беше усетено и в Плевен, където доста здания бяха до известна степен напукани и с изпочупени комини. За благополучие жертви нямаше, само че дълго време у хората останаха последствията от нервността и тежкия душевен потрес, който изживяха мнозина при паническото овакантяване, изключително на по-големите и високи жилищни здания, както и на концертната зала в читалище "Съгласие "/тогава "Георги Димитров "/, в която имаше концерт.
Подобно на Чернобилската повреда десетина години по-късно, формалната социнформационна машина тогава подмята данни за незначителни опустошения и няколко жертви.
Спасителят Георги Тодоров е първият, който се мъчи да открие истината. Неговият лист на починалите стига до 120. Опитът му да го разтръби, посредством медиите се оказва задача невъзможна. Стотиците жертви са скрити в мъглявите известия за незнаен брой избавени, оживели или единствено потърпевши.
Истината се оказва доста по-жестока от тази за Чирпанското земетресение през 1928 година, публично прието за най-убийственото в историята на България със 128 починали. За учените сеизмолози през днешния ден истината за “Свищов-1977” година към този момент не е загадка – към 250 жертви.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ