На 31 януари 2020 г. в полунощ (централноевропейско време) Обединено

На 31 януари 2020 година в среднощ (централноевропейско време) Обединено кралство Англия и Северна Ирландия напущат Европейския съюз след 47 години участие. Това е първият случай на страна, възползвала се от опцията за излизане от Съюза по открития ред от Лисабонския контракт. Стъпката е направена три години и половина след извършения референдум в кралството.

Референдумът няма наложителен правно обвързващ темперамент. Британският парламент би трябвало да одобри закон, който да задвижи процеса на излизане на страната от Европейския съюз, само че има право да не се съобрази с резултатите от референдума. Парламентът обаче отсъжда в интерес на болшинството, въпреки и малко.

Решението за Brexit е взето с дребна разлика сред хората, които желаеха да останат в блока на 28-те страни, най-вече млади и емигранти, и радетелите за остарялата Англия и независимостта от Европейски Съюз. От 33 551 983 (72,15 %) дали своят вот на референдума, излизането на Англия от Европейски Съюз поддържат съвсем 52%, най-много в  Англия и Уелс. В Шотландия, Северна Ирландия и Гибралтар, както и в Лондон, по-голямата част от популацията гласоподава за оставане. 

През ноември, след шести кръг на договаряния, които протичат доста мъчно, Англия се съгласява да заплати сума до 50 милиарда паунда за така наречен „ бракоразводна сметка “. Това се разминава доста с огласените авансово от Тереза Мей 20 милиарда и желанието провокира отвращение измежду последователите на Брекзит. В края на 2018 година европейските водачи утвърждават плана за „ бракоразвод “ от 585 страници и политическата декларация за взаимоотношенията ЕС-Великобритания след напускането. 

/Марица/