На 30 януари 1972 г. британски войници стрелят по 26

На 30 януари 1972 година английски бойци стрелят по 26 цивилни, по време на протестен марш в Северна Ирландия. От тях 14 души умират, а останалите са ранени. Войниците даже не демонстрират благосклонност, когато протестиращите бягат и не престават да натискът спусъка. Някои от хората са се върнали, с цел да оказват помощ на ранените, само че за признателност също получават патрон. Други потърпевши са посечени от гумени патрони, палки и ритници с военни кубинки. Британската войска просто е в своя ураган и явно няма благосклонност.

При повдигнат арбитражен съд за следствие с обвинявания, че това е следващото потъпкване на права, съдиите заключват, че бойците са почтени, тъй като са упражнили мощ единствено против провокатори и хора, които са носили оръжие в себе си – оръжие като петролни бомби. Избраното съдийско жури няма нито един ирландец. Кървавата неделя, както ще бъде запомнен този ден, дава мотив на някои страни да помислят доста по-сериозно за въздействието си на острова.

Ирландия е гнездото на шпионите, които постоянно работят за дестабилизирането и повишението на напрежението. Фаворити измежду всички фрагменти, са точно резидентите от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), чийто желания са да повлияят директно на запада. След като Дъблин е разтърсен от хаоса и резултата на митингите, руските сътрудници бързат, с цел да развият още една забавна история – официализирането на шпионския кръг.

По същото време институции като Централно разузнавателно управление на САЩ, МИ6 и Джей 2 – ирландското военно разузнаване, стартират да регистрират доста сериозна интензивност на източния блок.

В края на 1972 година Комитет за Държавна сигурност (на СССР) провежда по този начин наречената интервенция „ Сплаш “. Целта на занятието е да доставят оръжия на Ирландската революционна войска, която изповядва до някаква степен марксиските хрумвания. В случай, че се чудите дали това даже може да бъде достоверна информация, разказана е много в детайли в архивите на Митрохин, който споделя секретната история на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в една дълга и не толкоз сантиментална книга.

Изпратеният транспортен съд носи името „ Редуктор “ и би трябвало да премине през риболовните зони, хвърляйки котва на към 50 благи от Северна Ирландия. Военната организация би трябвало да изчака арсенала от 70 автоматизирани пушки, две леки картечници, 10 валтера и към 41 600 пълнителя, покрити в специфични контейнери да бъде предадено. Руснаците хвърлят оръжието в рибарските мрежи и по този метод същите ще стигнат до риболовните лодки.

Юри Андропов е дал позволение за тази задача, само че публично не желае по никакъв метод да има връзка със Съюз на съветските социалистически републики. Изпратеното оръжие е събрано от Западна Германия, до момента в който военни специалисти са се постарали да смажат старите револвери със особено немско масло, премахвайки всевъзможни подозрения от тях.

Няколко часа след отпътуването на кораба, една риболовна лодка ще мине, с цел да събере всичко належащо и да стартира дребната гражданска война. Това е първата документирана доставка, само че сигурно няма да бъде последната. ИРА ще получи още доста принадлежности за водене на война.

Комитет за Държавна сигурност (на СССР) се старае по всевъзможен метод да отвори руско посолство някъде в Ирландия. Пади Донеган – министър на външните работи – неведнъж ще отхвърля сходна покана. Първите договаряния са документирани още през 1973 година Неофициалните не престават десетилетия, само че постоянно има причина, заради която дипломацията пропада. Всеки път, когато пресата го попита за какво отхвърля, той изяснява доста просто:

„ Ако Съюз на съветските социалистически републики изпрати 22 дипломати в Дъблин, те ще дойдат с най-малко още 22-ма сътрудници. От техния сбор към 30 ще бъдат шпиони. “

Връзката на Пади със Съюз на съветските социалистически републики е господин „ Не “ или Андрей Громико, който постоянно е показал по какъв начин може да извива ръце на западните сили и да намира малки врати във всяко едно отношение. Мечтата на Москва е да стигне по-близо до Лондон и той е единственият човек за тази задача. Громико в миналото е работил и като дипломат в Съединени американски щати, та на този стадий отварянето на ново консулство в Дъблин е обикновена задача.

Битката сред Давид и Голиат може да се екранизира в договарянията на двамата с търсенето на вид, в който никой да не пострада. Проблемът е, че Кремъл в действителност желае да изпрати към най-малко 20-30 индивида. Пади не е склонен и на фона на желанията на Москва, той предлага да отвори ирландско посолство точно в Съюз на съветските социалистически републики.

Руснаците са подготвени на компромис и разрешават целият дипломатически екип да бъде от най-много 6 души. Междувременно за Дъблин ще летят 17 души. Сделката се подписва в щабквартирата на ОН в Ню Йорк и слага началото на една от най-новите и съвременни шпионски бази на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в Западна Европа. Дори и да не желаеме да го признаем, това е един дребен и всекидневен празник.

@Google Maps

За Дъблин ще замине Анатоли Каплин като първи дипломат в Ирландия. Генади Салин ще бъде назначен за първи секретар и пресаташе, до момента в който Виктор Липасов идва, с цел да извършва ролята на втори секретар, дружно със брачната половинка си Ирина. Съюз на съветските социалистически републики стартира да реди фигурите по шахматната дъска и всичко става повече от забавно. Съветската делегация получава своите квартири на една доста специфична улица – Джордж Оруел.

За дребният им комплекс от почти 5 дка е заплатена сумата от 720 000 $. След две години, Съюз на съветските социалистически републики твърди, че постройките са остарели и имат потребност от нови, като считат да съборят остарялата си постройка и да повдигнат нова с спомагателни 18 жилището, библиотека и даже кино. И в случай че жителите на Дъблин не виждат нищо неприятно, всяко едно разузнаване стартира да показва неодобрение и да търси нов метод да саботира съветските упоритости. Хора като Майкъл Куин ще посочат някои притеснителни обстоятелства:

„ Ирландското Джей 2 военно разузнаване се занимава с цялостното следене на хората, които влизат и излизат от имението на улица Джордж Оруел или познато още като „ Orwell Road “. Шпионите на МИ6, в това време, са почнали дейна активност по премахването на ИРА от Северна Ирландия. Всяко мнение се разглеждаше на масата; подправени писма, агитация, саботиране на оръжията на ИРА, даже убийства.

Въпреки всичко, английският министър-председател Тед Хийт искаше повече. Разказваха се лъжливи истории, че ИРА се занимава с измами, вещерство и даже се твърдеше, че руски гранатомети ще дойдат скоро по крайбрежията на Ирландия. Друго предложение беше да се измислят и митове за бомби, които предизвикват рак. “

Короната губи постепенно и несъмнено своето въздействие върху Ирландия, само че няма нищо срещу да саботира всевъзможни любовни игри със Съюз на съветските социалистически републики. Инвестицията в пропагандата е повече от добра, само че по-важният въпрос: какъв триумф има? Разбира се, Централно разузнавателно управление на САЩ също се включват в това развлечение. Изданието „ Washington Post “ ще съобщи, че това ще бъде първия осъществен прелом на съветското разузнаване, който ще остане в историята на века.

За благополучие група американци и западни германци работят под прикритие с Crypto AG – швейцарска компания, ръководена от Борис Хагелин. Същият е прочут със основаването на специфична машина за криптиране на информация, която е в арсенала на руските сътрудници още от 1952 година

Шпионите продават устройството на Хагелин на всички интересуващи се разследващи организации по света. Ирландия заплаща сумата от 1.25 милиона $ при започване на 80-те години и с новото съоръжение излиза наяве, че Централно разузнавателно управление на САЩ може да дешифрира всичко, което е изпращано от Дъблин.

По това време Комитет за Държавна сигурност (на СССР) се разхожда на най-достоверното място в света – кръчмите. Удрянето на най-уязвимите групи е повече от задоволително, тъй като стартират да циркулират митове за прелом от ИРА, придвижванията на английската войска, както и фокусирането на НАТО и изпращането на американски подводници.

Повече от 90 сътрудника на съветското разузнаване са съумели да се трансферират непосредствено от Англия в Ирландия, с цел да може въпреки всичко да се резервира броят на дипломатите. Влизането в Англия може да се счита за по-трудна задача, само че в това време не би трябвало да забравяме, че Ирландия е отворена за всеки, който желае да живее там.

Свободното придвижване е напълно друга история. Посолството се следи и в случай че някой реши да се разноски, той незабавно има ирландец след себе си, който не разрешава на госта да се движи по проект. Съветското посолство е задължено да осведоми Министерството на външните работи, в случай че има предпочитание да посети локация отвън предоставения 40-километров радиус. След поръчката, ирландците доставят автомобил и водач, както и преводач, който постоянно да върви с дипломатите.

Генади Салин (кодово име „ Сребро “) и втория секретар Виктор Липасов са под непрекъснато наблюдаване, само че брачната половинка на Виктор – Ирина, може да се радва на по-сериозна независимост, тъй като тя не е измежду ползите на ирландското разузнаване. Ирина може да обикаля цялата страна и никой няма да и обърне внимание.

След много време някой ще се сети, че госпожа Липасова също би трябвало да бъде сложена под наблюдаване, защото тя умерено е обиколила съвсем цяла Северна Ирландия, като с изключение на всичко е пособия за доставките на оръжие, както и изпращала секретна информация до пара военните организации.

Липасови са се старали да изпращат и известия на руските подводници, които по това време не са били малко по крайбрежията на Ирландия. Обикновено за тази цел са заявявали, че отиват на отмора в Донегал, където изпращали всички американски секрети посредством морзов код.

На 11 септември 1983 година руското посолство ще бъде упрекнато в шпионаж, като ще се посочат трима от жителите. По публични данни, същите не отговаряли на стандарта на дипломатическа задача и тяхната работа уронва престижа на Ирландия, както и на Съюз на съветските социалистически републики. Трима сътрудника са изпратени назад в Съюз на съветските социалистически републики – Салин, Липасов и неговата брачна половинка. Те са работили доста интензивно, с цел да открият нуклеарните подводници на НАТО и всички секрети по създаването им.

Търсили са сътрудници, събирали са данни и в други страни и са изпращали известия до Москва от Дъблин. Съединени американски щати ще упорства да се прекратят и полетите на руския Аерофлот, употребен за визити на съветски жители на територията на страната. За летците има цяло настрана село, където малко на брой могат да изследват протичащото се. След свалянето на корейски пътнически аероплан, Рейгън ще изиска да се ограничи въздействието им още повече.

Поради обстоятелството, че Фитцджералд няма по какъв начин да жонглира с въздействие, единственото му предложение е да забрани полетите за известно време, само че въпреки всичко да резервира контактите с компанията.

Ситуацията не се трансформира и в днешно време. През 2011 година съветските дипломати в Дъблин за следващ път събират куфарите. Те са обвиняване за подправянето на документи и раздаването на паспорти за съветски шпиони, които отпътуват за Съединени американски щати. Руското посолство продължава да упорства за по-голямо пространство от няколко хиляди квадратни метра.

Притесненията са, че Москва може да се опита да направи под земята бункер и да предава сигналите подземен. Официалната версия е, че сходни проекти няма и като цяло посолството на Русия е задоволително остаряло, с цел да има потребност от обновяването.