30 август 1984: Протурски терористи взривиха гарата в Пловдив
На 30 август 1984 година в 17:29 ч. е взривена бомба в чакалнята на гара Пловдив. Взривното устройство е сложено в дъното на залата, при публичните телефони, до кошче за боклуци. Убита е една жена, а 42-ма души сa ранени. Разрушени са металният покрив и някои стени в гарата. След 36 минути, в 18:05 ч., е взривена нова бомба пред постройката на аерогара Варна. Взривното устройство е сложено в бетонен цветарник на паркинга. Ранени са две дами. Двата атентата са координирана терористична офанзива на " протурски " терористи в двата най-големи провинциални града в България. Планирани са по този начин, че да съвпаднат с визитата на президента Тодор Живков в тези градове, напомня уеб сайтът „ Пловдив24 “.
Взривните устройства са еднотипни, направени са от свързани шашки амонит 6 по към 200 грама всяка, детонирани с електрически взривател, захранван от плоска 4,5V батерия и часовников механизъм - будилник " Слава ", сложени в консервна кутия (Варна) и буркан (Пловдив).
Следствието заключава, че проведената напролет на 1983 година група се състои от 3-ма терористи с няколко помагачи. Твърди се, че това е единствената " протурска " терористична група, направила редовно атентати преди и след ескалацията на Възродителния развой.
Първите им изяви са опожарени 750 декара гора при бент. Камчия и аграрни земи, несполучлив опит за бойкот на гара Карнобат за да докара до тежка влакова злополука.
В интервала 1984 - 1987 година, когато е в ход така наречен " Възродителен развой, в България има разкрити 42 незаконни " протурски " групи. Те са формирани от етнически турци, на част от които принадлежността към Държавна сигурност е публично открита.
Някои от членовете на тези групи са наказани за противодържавна активност, обмисляне или осъществяване на тероризъм - атентати, саботажи и диверсии, контакти с турски задгранични функционери в България.
Според следствието на Държавна сигурност, единствено една от тях, разкрита с делото за оперативна разработка " Мерзавците ", прави многочислени убийства с атентати. По тактиката си - две терористични офанзиви с по два едновременни атентата в разнообразни точки на страната и вълна саботажи сред тях, нейните актове могат да се дефинират като терористично нахлуване.
През 1985 година следва втора вълна от терористични набези на " Мерзавците ". Първият гърмеж е на гара Буново. В 21:32 ч. на 9 март 1985 година същата група протурски терористи взривяват вагона за майки с деца на бърз трен Бургас-София.
Планирано е бомбата да аргументи оптимални провали, като избухне в тунела Гълъбец (дълъг 3200 метра), само че влакът закъснява с 2 минути и заради това гърмежът се инициира на гарата. Загиват 7 души (2 деца, една жена и трима мъже), тежко ранени са 9 души (включително 2 деца).
Само след 30 минути, в 22 ч., в Сливен е взривенa бомба във фоайето на хотел " Сливен " - централният многоетажен хотел в града. Взривното устройство е прикрито в дрешника на сладкарницата, известна като " Епруветката ". Стените на дрешника понижават ударната вълна. Ранените са 23 души. Разрушен е таванът на залата.
Следствието открива, че до 10 август 1987 година са обезпечени взривни субстанции, часовников механизъм и всичко належащо за трето следващо терористично нахлуване за в курорта Слънчев бряг. Планираната дата на атентата е 15 август, само че терористите са разкрити и задържани два дни по-рано и нападението е предотвратено.
Терористите по делото за оперативна разработка " Мерзавците " са разкрити от ръководеното от ген. майор Сава Джендов " Шесто ръководство " на Държавна сигурност, направление " Т " /терор/. Следствието е ръководено директно от майор Георги Сотиров.
На 13 август 1987 година са задържани двама от терористите, а на 19 август същата година е арестуван третият от групата. Задържан е и един техен помощник, обезпечил отровата за изтичане във вододайна зона на едно село, брат на единия терорист. Арестувани са също трима съпричастни към следствието.
През 1987 година е задържан и Ахмед Доган, който лежи в килия за наказани на гибел. Дали е правилно, че това е обвързвано с следствията по атентатите и той е наказан за атентата, както се твърди в някои уеб сайтове, няма безспорни данни.
На 25 април 1988 година тримата терористи са наказани на гибел. След няколко месеца присъдата е доказана от Държавния съвет на Народна република България и те са екзекутирани.
Помагачът им е наказан на 6 години затвоp, лежи 2 години, амнистиран е от президентската администрация в мандата на Желю Желев и е освободен през 1990 година, като получава 50 000 лв. обезщетение от страната.
От наказаните за съпричастност един получава 2 години затвор, а двама - по една година отнемане от независимост.
Координиранaта терористичнa атакa с гърмежи на значими обществени транспортни обекти по едно и също време в отдалечени едни от различен огромни градове надвишава елементарния атентат. Тактиката на терористично нахлуване с поредни офанзиви е нетипична до този миг.
Ударите са планувани като мощни " слепи " атентати, т.е. нямат съответна цел, а целят цивилен жертви, оптимални опустошения и психическо влияние върху обществото.
Атентатите водят до ескалацията на акцията за насилствена смяна на арабско-турските имена в интервала от 24 декември 1984 година до 19 януари 1985 година -
към 850 000 жители са тежко репресирани при промяна на имената им.
Установено е, че терористите са агенти-сътрудници на Държавна сигурност, a помагачът им - на милицията /МВР/. Следствено дело №72/ІV.1987 и оперативните каузи " Мерзавци " и " Двуличник 87 ", както и персоналните досиета, работни каузи на терористите-сътрудници в Държавна сигурност, към момента не са разкрити. Единият от терористите е работел и за турските служби под псевдонимите Абдула, Дениз и Моряка. Друг също има връзки с тях, посредством разузнавача Кадир Сойлу от консулството на Турция в Бургас.
Освободеният предварително помощник издига чешма, отдадена на брат му и другите терористи, и слага паметна плоча за тях с текст на турски език.
Организационно този помощник израства до регионален координатор за Бургас на Движение за права и свободи, за чийто водач е известно, че е потвърден помощник най-малко на Държавна сигурност /има подозрения, че Доган сътрудничи на повече от едно разузнаване/.
Плочата е отстранена след 6 години по заповед на Бургаския областен прокурор Емил Христов, възобновена своеволно година по-късно, разрушена е с кирки след 8 години от младежи и всичко е съборено, като теренът е изравнен по заповед на Дирекция за народен строителен надзор (ДНСК) след решение на Върховния административен съд през 2009 година
През петте години на акцията по преименуването на българските турци жертвите (убитите) са общо 32 души: една жена при атентата на гара Пловдив; 8 протестиращи (включително едно бебе) в интервала на акцията от 24 декември 1984 година до 19 януари 1985 г.; 7 (включително 2 деца) при атентата на гара Буново; 3 разстреляни наказани на гибел през ноември 1988 г.; 9 протестиращи и един боец в интервала 19-27 май 1989 година
Към тях следва да се прибавят и двамата взривени терористи и един след това разстрелян поради отвличането на две деца. Припомняме: На 7 юли 1987 година Дарин Христов /12 г./ и Николай Петков /15 г./ от Добрич са отвлечени с кола от трима " протурски терористи ", с цел да ги употребяват като жив щит в обезпечаването на кулоар за бягството им в Турция.
Терористите са въоръжени с 12 осколочни бойни гранати, взривяват 3 от тях пред хотел " Интернационал " в Златни пясъци и раняват трима души - двама непознати летовници и един българин. Обградени от специфичните елементи, те се отдръпват в обезпечения им кулоар към турската граница.
При устроената в Странджа засада терористите взривяват колата, в която са те и взетите за заложници деца. Децата са ранени, едното - тежко и остава неработоспособен, двама терористи са убити от гърмежа, а третият е наказан на гибел и разстрелян.
Взривните устройства са еднотипни, направени са от свързани шашки амонит 6 по към 200 грама всяка, детонирани с електрически взривател, захранван от плоска 4,5V батерия и часовников механизъм - будилник " Слава ", сложени в консервна кутия (Варна) и буркан (Пловдив).
Следствието заключава, че проведената напролет на 1983 година група се състои от 3-ма терористи с няколко помагачи. Твърди се, че това е единствената " протурска " терористична група, направила редовно атентати преди и след ескалацията на Възродителния развой.
Първите им изяви са опожарени 750 декара гора при бент. Камчия и аграрни земи, несполучлив опит за бойкот на гара Карнобат за да докара до тежка влакова злополука.
В интервала 1984 - 1987 година, когато е в ход така наречен " Възродителен развой, в България има разкрити 42 незаконни " протурски " групи. Те са формирани от етнически турци, на част от които принадлежността към Държавна сигурност е публично открита.
Някои от членовете на тези групи са наказани за противодържавна активност, обмисляне или осъществяване на тероризъм - атентати, саботажи и диверсии, контакти с турски задгранични функционери в България.
Според следствието на Държавна сигурност, единствено една от тях, разкрита с делото за оперативна разработка " Мерзавците ", прави многочислени убийства с атентати. По тактиката си - две терористични офанзиви с по два едновременни атентата в разнообразни точки на страната и вълна саботажи сред тях, нейните актове могат да се дефинират като терористично нахлуване.
През 1985 година следва втора вълна от терористични набези на " Мерзавците ". Първият гърмеж е на гара Буново. В 21:32 ч. на 9 март 1985 година същата група протурски терористи взривяват вагона за майки с деца на бърз трен Бургас-София.
Планирано е бомбата да аргументи оптимални провали, като избухне в тунела Гълъбец (дълъг 3200 метра), само че влакът закъснява с 2 минути и заради това гърмежът се инициира на гарата. Загиват 7 души (2 деца, една жена и трима мъже), тежко ранени са 9 души (включително 2 деца).
Само след 30 минути, в 22 ч., в Сливен е взривенa бомба във фоайето на хотел " Сливен " - централният многоетажен хотел в града. Взривното устройство е прикрито в дрешника на сладкарницата, известна като " Епруветката ". Стените на дрешника понижават ударната вълна. Ранените са 23 души. Разрушен е таванът на залата.
Следствието открива, че до 10 август 1987 година са обезпечени взривни субстанции, часовников механизъм и всичко належащо за трето следващо терористично нахлуване за в курорта Слънчев бряг. Планираната дата на атентата е 15 август, само че терористите са разкрити и задържани два дни по-рано и нападението е предотвратено.
Терористите по делото за оперативна разработка " Мерзавците " са разкрити от ръководеното от ген. майор Сава Джендов " Шесто ръководство " на Държавна сигурност, направление " Т " /терор/. Следствието е ръководено директно от майор Георги Сотиров.
На 13 август 1987 година са задържани двама от терористите, а на 19 август същата година е арестуван третият от групата. Задържан е и един техен помощник, обезпечил отровата за изтичане във вододайна зона на едно село, брат на единия терорист. Арестувани са също трима съпричастни към следствието.
През 1987 година е задържан и Ахмед Доган, който лежи в килия за наказани на гибел. Дали е правилно, че това е обвързвано с следствията по атентатите и той е наказан за атентата, както се твърди в някои уеб сайтове, няма безспорни данни.
На 25 април 1988 година тримата терористи са наказани на гибел. След няколко месеца присъдата е доказана от Държавния съвет на Народна република България и те са екзекутирани.
Помагачът им е наказан на 6 години затвоp, лежи 2 години, амнистиран е от президентската администрация в мандата на Желю Желев и е освободен през 1990 година, като получава 50 000 лв. обезщетение от страната.
От наказаните за съпричастност един получава 2 години затвор, а двама - по една година отнемане от независимост.
Координиранaта терористичнa атакa с гърмежи на значими обществени транспортни обекти по едно и също време в отдалечени едни от различен огромни градове надвишава елементарния атентат. Тактиката на терористично нахлуване с поредни офанзиви е нетипична до този миг.
Ударите са планувани като мощни " слепи " атентати, т.е. нямат съответна цел, а целят цивилен жертви, оптимални опустошения и психическо влияние върху обществото.
Атентатите водят до ескалацията на акцията за насилствена смяна на арабско-турските имена в интервала от 24 декември 1984 година до 19 януари 1985 година -
към 850 000 жители са тежко репресирани при промяна на имената им.
Установено е, че терористите са агенти-сътрудници на Държавна сигурност, a помагачът им - на милицията /МВР/. Следствено дело №72/ІV.1987 и оперативните каузи " Мерзавци " и " Двуличник 87 ", както и персоналните досиета, работни каузи на терористите-сътрудници в Държавна сигурност, към момента не са разкрити. Единият от терористите е работел и за турските служби под псевдонимите Абдула, Дениз и Моряка. Друг също има връзки с тях, посредством разузнавача Кадир Сойлу от консулството на Турция в Бургас.
Освободеният предварително помощник издига чешма, отдадена на брат му и другите терористи, и слага паметна плоча за тях с текст на турски език.
Организационно този помощник израства до регионален координатор за Бургас на Движение за права и свободи, за чийто водач е известно, че е потвърден помощник най-малко на Държавна сигурност /има подозрения, че Доган сътрудничи на повече от едно разузнаване/.
Плочата е отстранена след 6 години по заповед на Бургаския областен прокурор Емил Христов, възобновена своеволно година по-късно, разрушена е с кирки след 8 години от младежи и всичко е съборено, като теренът е изравнен по заповед на Дирекция за народен строителен надзор (ДНСК) след решение на Върховния административен съд през 2009 година
През петте години на акцията по преименуването на българските турци жертвите (убитите) са общо 32 души: една жена при атентата на гара Пловдив; 8 протестиращи (включително едно бебе) в интервала на акцията от 24 декември 1984 година до 19 януари 1985 г.; 7 (включително 2 деца) при атентата на гара Буново; 3 разстреляни наказани на гибел през ноември 1988 г.; 9 протестиращи и един боец в интервала 19-27 май 1989 година
Към тях следва да се прибавят и двамата взривени терористи и един след това разстрелян поради отвличането на две деца. Припомняме: На 7 юли 1987 година Дарин Христов /12 г./ и Николай Петков /15 г./ от Добрич са отвлечени с кола от трима " протурски терористи ", с цел да ги употребяват като жив щит в обезпечаването на кулоар за бягството им в Турция.
Терористите са въоръжени с 12 осколочни бойни гранати, взривяват 3 от тях пред хотел " Интернационал " в Златни пясъци и раняват трима души - двама непознати летовници и един българин. Обградени от специфичните елементи, те се отдръпват в обезпечения им кулоар към турската граница.
При устроената в Странджа засада терористите взривяват колата, в която са те и взетите за заложници деца. Децата са ранени, едното - тежко и остава неработоспособен, двама терористи са убити от гърмежа, а третият е наказан на гибел и разстрелян.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ