14 години от терора в Беслан
На 3 септември 2004 година окупацията на учебно заведение в южния съветски град Беслан завършва. Терористите оставят след себе си труповете на 344 души, 186 от които са на деца. Кризата стартира на 1 септември - първият образователен ден на 2004-а, година от Втората чеченска война.
Ден първи
10-ина минути след 9 сутринта 32-ма мъже и дами с черни качулки и взривни колани прострелват петима служители на реда, които се пробват да ги спрат, и нахлуват в Първо учебно заведение в града в Северна Осетия. Вътре има възпитаници на възраст от 7 до 18 година, учители, родители.
Вземат повече от 1300 заложници.
Първоначално управляващите афишират подправени данни за броя на заложниците – в пъти по-малък от действителния.
50 съумяват да избягат в паниката. Всички останали са събрани във физкултурния салон. Оттам се чуват изстрели. Убити са 21 възрастни. Чупят прозорците, с цел да са сигурни, че няма да ги обгазят. Похитените са лишени от храна и вода до идването на президента на Северна Осетия за договаряния. Заплашват, че в случай че служител на реда убие някой от тях, ще отговорят с 50 натрупа на заложници. Ако ранят терорист, ще убият 20. Заплашват и да взривят учебното заведение при опит за интервенция на съветските спецчасти.
В началото съветското държавно управление афишира, че няма да освобождава принудително заложници и стартира договаряния. Пред договарящите терористите не показват точни претенции, само че в тетрадка на пленник са вписани претенции за евакуиране на съветските войски от Чечня и признание на нейната самостоятелност.
Ден втори
Преговорите са без резултат. Похитителите отхвърлят да дадат храна и вода на похитените. Държат телата на убитите вътре. Децата са принудени да пият урината си. В следобедните часове са освободени кърмещите майки и децата им – 26 дами с по едно дете - след договаряния с някогашния президент на Ингушетия Руслан Аушев.
Към 15:30 ч. се чуват две детонации – терористите са хвърлили две гранати, с цел да спрат силите за сигурност да нахлуят.
Ден трети
Сутринта похитителите афишират, че ще разрешат медицинските екипи да влязат и изнесат телата на 21 убити заложници. Екипът приближава учебното заведение, само че в 13:04 ч. стартират да стрелят от вътрешната страна, чуват се и две мощни детонации. Двама души от медицинския екип умират. 30 заложници пробват да избягат, само че попадат под кръстосания огън сред съветската войска и похитителите.
След детонациите армията и специфичните елементи щурмуват постройката с 2 танка, най-малко 1 вертолет и огнехвъргачка. Впоследствие съветското държавно управление е подложено на критика остро за решението да нападна с толкоз тежки оръжия.
Започва безредна борба сред специфичните сили, вътрешните войски и терористите. Включват се доста цивилни с персоналните си оръжия. Нови гърмежи от терористите срутват салона към 15 ч.
До вечерта спецчастите завладяват учебното заведение, само че престрелката с избягали терористи продължава в мазето и в прилежащите здания, а в учебното заведение пламва пожар. Терорист е линчуван от тълпата. Убити са 31 от 32-та терористи. Жив е заловен Нурпаши Кулаев (24 г.).
Няма юрист, който да се съгласява да го пази. Назначен му е длъжностен бранител. По време на процеса Кулаев изяснява, че актът е осъществен в учебно заведение за убийствата на дами и деца да разпалят войната в Кавказ още по-силно. Осъден е на гибел. Поради мораториума върху смъртното наказване присъдата е сменена с пожизнен затвор.
Равносметката
В интервенцията умират 334 заложници, от които 186 деца. Общо жертвите, със силите на реда, са минимум 396. Около 700 получават незабавна помощ на място, а 437 постъпват в лечебни заведения в Беслан и Владикавказ. Много деца получават трайни телесни увреждания (загуба на крака и очи) и душевен разстройства. След завръщане вкъщи момиче се самоубива.
Отговорност
На 17 септември чеченският терорист Шамил Басаев поема отговорност за атентата. Обяснява, че желал да сътвори ислямско емирство в цялостен Северен Кавказ и Чечения да бъде приета за самостоятелна в границите на Общността на самостоятелните страни.
Руският президент Владимир Путин афишира 2 дни народен печал на 6 и 7 септември 2004 година 135 000 души се събират на ‘Червения площад’ в Москва.
Снимки: Wikimedia
Ден първи
10-ина минути след 9 сутринта 32-ма мъже и дами с черни качулки и взривни колани прострелват петима служители на реда, които се пробват да ги спрат, и нахлуват в Първо учебно заведение в града в Северна Осетия. Вътре има възпитаници на възраст от 7 до 18 година, учители, родители.
Вземат повече от 1300 заложници.
Първоначално управляващите афишират подправени данни за броя на заложниците – в пъти по-малък от действителния.
50 съумяват да избягат в паниката. Всички останали са събрани във физкултурния салон. Оттам се чуват изстрели. Убити са 21 възрастни. Чупят прозорците, с цел да са сигурни, че няма да ги обгазят. Похитените са лишени от храна и вода до идването на президента на Северна Осетия за договаряния. Заплашват, че в случай че служител на реда убие някой от тях, ще отговорят с 50 натрупа на заложници. Ако ранят терорист, ще убият 20. Заплашват и да взривят учебното заведение при опит за интервенция на съветските спецчасти.
В началото съветското държавно управление афишира, че няма да освобождава принудително заложници и стартира договаряния. Пред договарящите терористите не показват точни претенции, само че в тетрадка на пленник са вписани претенции за евакуиране на съветските войски от Чечня и признание на нейната самостоятелност.
Ден втори
Преговорите са без резултат. Похитителите отхвърлят да дадат храна и вода на похитените. Държат телата на убитите вътре. Децата са принудени да пият урината си. В следобедните часове са освободени кърмещите майки и децата им – 26 дами с по едно дете - след договаряния с някогашния президент на Ингушетия Руслан Аушев.
Към 15:30 ч. се чуват две детонации – терористите са хвърлили две гранати, с цел да спрат силите за сигурност да нахлуят.
Ден трети
Сутринта похитителите афишират, че ще разрешат медицинските екипи да влязат и изнесат телата на 21 убити заложници. Екипът приближава учебното заведение, само че в 13:04 ч. стартират да стрелят от вътрешната страна, чуват се и две мощни детонации. Двама души от медицинския екип умират. 30 заложници пробват да избягат, само че попадат под кръстосания огън сред съветската войска и похитителите.
След детонациите армията и специфичните елементи щурмуват постройката с 2 танка, най-малко 1 вертолет и огнехвъргачка. Впоследствие съветското държавно управление е подложено на критика остро за решението да нападна с толкоз тежки оръжия.
Започва безредна борба сред специфичните сили, вътрешните войски и терористите. Включват се доста цивилни с персоналните си оръжия. Нови гърмежи от терористите срутват салона към 15 ч.
До вечерта спецчастите завладяват учебното заведение, само че престрелката с избягали терористи продължава в мазето и в прилежащите здания, а в учебното заведение пламва пожар. Терорист е линчуван от тълпата. Убити са 31 от 32-та терористи. Жив е заловен Нурпаши Кулаев (24 г.).
Няма юрист, който да се съгласява да го пази. Назначен му е длъжностен бранител. По време на процеса Кулаев изяснява, че актът е осъществен в учебно заведение за убийствата на дами и деца да разпалят войната в Кавказ още по-силно. Осъден е на гибел. Поради мораториума върху смъртното наказване присъдата е сменена с пожизнен затвор.
Равносметката
В интервенцията умират 334 заложници, от които 186 деца. Общо жертвите, със силите на реда, са минимум 396. Около 700 получават незабавна помощ на място, а 437 постъпват в лечебни заведения в Беслан и Владикавказ. Много деца получават трайни телесни увреждания (загуба на крака и очи) и душевен разстройства. След завръщане вкъщи момиче се самоубива.
Отговорност
На 17 септември чеченският терорист Шамил Басаев поема отговорност за атентата. Обяснява, че желал да сътвори ислямско емирство в цялостен Северен Кавказ и Чечения да бъде приета за самостоятелна в границите на Общността на самостоятелните страни.
Руският президент Владимир Путин афишира 2 дни народен печал на 6 и 7 септември 2004 година 135 000 души се събират на ‘Червения площад’ в Москва.
Снимки: Wikimedia
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ