Неделя на Великия пост Преп. Йоан Лествичник. Преп. Марк, еп. Аретусийски и св. Кирил, дякон
На 29 март тази година се пада така наречен Четвърта Неделя на Великия пост. В нея Църквата е определила да се празнува паметта на преподобни Йоан, наименуван Лествичник, по името на най-значимото му писание „ Лествица ", или стълба за духовното израстване на индивида.
Подтикнат от обич към Бога и предпочитание да Му се посвети напълно и да реализира ангелско житие, преподобни Йоан още на 17 години се отдръпнал в Синайската планина, където бил постриган за духовник. Деветнадесет години се подвизавал под управлението на благоверен и умен дъртак и след гибелта му се поселил в пещера в пустинното място, наречено Тола, също на Синайската планина.
Тук той се предал на непрекъсната молитва, пост и смирение в самотност и мълчание. След дълги години, прекарани в пустинното място, по молба на монасите преподобни Йоан се съгласил да стане свещеник на Синайския манастир „ Св. Екатерина ". Той ръководел братята и ги наставлявал в духовния живот и монашеския героизъм.
Неговият огромен нравствен опит и дълбоката му мъдрост се разкриват в прелестната му книга " Лествица към парадайса ". Тя е написана по молба на игумена на Раитския манастир авва Йоан, който желал да получи от фамозния свещеник на Синайския манастир духовно наставление за себе си и за монасите от Раитската света обител, намираща се също на Синайския полуостров.
" Лествицата ", въпреки и да е написана за монаси може да бъде управление за нравствен живот и за живеещите в света християни. Като първа степен на стълбата се слага отричането от земните пристрастия, а на върха й се показва съюзът на трите добродетели - вярата, вярата и любовта.
В това свое духовно упътване авва Йоан Синайски предава познанието за духовния свят и тайните на духовния живот, което се е предавало от нравствен отец на нравствен наследник, и с което са се подвизавали безброен сонм знайни и незнайни свети отци - подвижници в Египетската, Йорданската и Синайската пустиня.
Духоносните аскети се отдавали на упражняване на умната молитва, очиствали душите си от пристрастеностите, съкрушавали несметни пълчища демони и достигайки духовно съвършенство, реализирали Царството Божие и единство с Бога.
В края на VІ в. манастирът „ Св. Екатерина " е най-значимият център за упражняване и разпространяване на исихазма. Нетварната светлина, към която се стремели синайските монаси, била същата, която Моисей видял на Синай и която в цялост се разкрила на планината Тавор при Преображението Христово.
Някои от монасите-исихасти, изключително след набезите на арабите през VІІ в., отивали на запад - на Света Гора, в рамките на Гърция, в България, Румъния, Сърбия, и там предавали своя нравствен опит. Душеспасителните директиви на великите исихасти (безмълвници) изиграли извънредно значение за тези, които желали да усвоят нелекото изкуство на духовното подвизаване, на битката със пристрастеностите и невидимите демони.
В същото духовно поверие на умносърдечната молитва се подвизавал и различен прочут синайски подвижник - св. Григорий Синаит (1255-1346), който систематизирал античното обучение на исихазма. Той пристигнал от Мала Азия и приел монашество в „ Св. Екатерина ", където още била жива традицията от времето на св. Йоан Лествичник. По-късно св. Григорий се подвизавал в Крит, на Света Гора и в региона Парория - България, където бил обграден от доста възпитаници, на които предал изкуството на исихазма. Носители на тази традиция стават да вземем за пример св. Ромил Видински, св. Теодосий Търновски, св. Евтимий, патриарх Български и други
Св. Йоан Лествичник умира през 603 година. Чества се на 30 март и в Четвъртата Неделя от Великия пост.
Подтикнат от обич към Бога и предпочитание да Му се посвети напълно и да реализира ангелско житие, преподобни Йоан още на 17 години се отдръпнал в Синайската планина, където бил постриган за духовник. Деветнадесет години се подвизавал под управлението на благоверен и умен дъртак и след гибелта му се поселил в пещера в пустинното място, наречено Тола, също на Синайската планина.
Тук той се предал на непрекъсната молитва, пост и смирение в самотност и мълчание. След дълги години, прекарани в пустинното място, по молба на монасите преподобни Йоан се съгласил да стане свещеник на Синайския манастир „ Св. Екатерина ". Той ръководел братята и ги наставлявал в духовния живот и монашеския героизъм.
Неговият огромен нравствен опит и дълбоката му мъдрост се разкриват в прелестната му книга " Лествица към парадайса ". Тя е написана по молба на игумена на Раитския манастир авва Йоан, който желал да получи от фамозния свещеник на Синайския манастир духовно наставление за себе си и за монасите от Раитската света обител, намираща се също на Синайския полуостров.
" Лествицата ", въпреки и да е написана за монаси може да бъде управление за нравствен живот и за живеещите в света християни. Като първа степен на стълбата се слага отричането от земните пристрастия, а на върха й се показва съюзът на трите добродетели - вярата, вярата и любовта.
В това свое духовно упътване авва Йоан Синайски предава познанието за духовния свят и тайните на духовния живот, което се е предавало от нравствен отец на нравствен наследник, и с което са се подвизавали безброен сонм знайни и незнайни свети отци - подвижници в Египетската, Йорданската и Синайската пустиня.
Духоносните аскети се отдавали на упражняване на умната молитва, очиствали душите си от пристрастеностите, съкрушавали несметни пълчища демони и достигайки духовно съвършенство, реализирали Царството Божие и единство с Бога.
В края на VІ в. манастирът „ Св. Екатерина " е най-значимият център за упражняване и разпространяване на исихазма. Нетварната светлина, към която се стремели синайските монаси, била същата, която Моисей видял на Синай и която в цялост се разкрила на планината Тавор при Преображението Христово.
Някои от монасите-исихасти, изключително след набезите на арабите през VІІ в., отивали на запад - на Света Гора, в рамките на Гърция, в България, Румъния, Сърбия, и там предавали своя нравствен опит. Душеспасителните директиви на великите исихасти (безмълвници) изиграли извънредно значение за тези, които желали да усвоят нелекото изкуство на духовното подвизаване, на битката със пристрастеностите и невидимите демони.
В същото духовно поверие на умносърдечната молитва се подвизавал и различен прочут синайски подвижник - св. Григорий Синаит (1255-1346), който систематизирал античното обучение на исихазма. Той пристигнал от Мала Азия и приел монашество в „ Св. Екатерина ", където още била жива традицията от времето на св. Йоан Лествичник. По-късно св. Григорий се подвизавал в Крит, на Света Гора и в региона Парория - България, където бил обграден от доста възпитаници, на които предал изкуството на исихазма. Носители на тази традиция стават да вземем за пример св. Ромил Видински, св. Теодосий Търновски, св. Евтимий, патриарх Български и други
Св. Йоан Лествичник умира през 603 година. Чества се на 30 март и в Четвъртата Неделя от Великия пост.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ