Почитаме втори светец на име Димитър. Кой е той?
На 27 октомври православната черква уважава още един светец с името Димитър. Това е Свети Димитър Басарбовски. Почитта към него е публикувана в Българската, Руската и Румънската православни църкви.
От дребен той взел решението да посвети себе си и живота си на Бога. Неговата съвест и добрина били по този начин мощни, че когато по нехайство настъпил едно гнездо с птиченца три години не обул “виновния ” си крайник, без значение от сезона. По-късно светецът потърсил усамотение в скален манастир по течението на река Лом. След като Господ му разкрил часа на неговата гибел през 1685 г, Свети Димитър излязъл от манастира и предал духа си Богу, като лежащ сред два камъка. Впоследствие, при едно мощно пълноводие, река Лом заляла гроба му. Той бил открит от локалното население доста по-късно по Божие снизхождение.
Свети Димитър се явил на една госпожица, захласната от злобен дух, обещавайки й изцерение, в случай че мощите му бъдат извадени. Откриването на светите остатъци популяризирало манастира. За тях разбрал и влашкият държател, който поискал да придвижи светинята в своите земи. Но светецът не разрешил да пренесат мощите му през Дунава. Когато сложили мощите в колата, впрегнатите в нея волове спрели в Басарбово. Влашкият държател се покорил на Божията воля и на това място издигнал храм, в който мощите се популяризирали с доста чудеса.
По време на Руско-турската война от 1768 – 1774 година съветския военачалник Петър Салтиков поискал да придвижи мощите на светеца в Русия, само че в последна сметка, те останали в Букурещ и били положени в митрополитската черква ( в този момент патриаршеската катедрала)„ Свети Константин и Елена “. Днес пред раклата със светите мощи и иконата на светеца непрекъснато горят седем кандила.
В България негово име носи скалният манастир край село Басарбово, в който се подвизавал светецът до своето успение.
От дребен той взел решението да посвети себе си и живота си на Бога. Неговата съвест и добрина били по този начин мощни, че когато по нехайство настъпил едно гнездо с птиченца три години не обул “виновния ” си крайник, без значение от сезона. По-късно светецът потърсил усамотение в скален манастир по течението на река Лом. След като Господ му разкрил часа на неговата гибел през 1685 г, Свети Димитър излязъл от манастира и предал духа си Богу, като лежащ сред два камъка. Впоследствие, при едно мощно пълноводие, река Лом заляла гроба му. Той бил открит от локалното население доста по-късно по Божие снизхождение.
Свети Димитър се явил на една госпожица, захласната от злобен дух, обещавайки й изцерение, в случай че мощите му бъдат извадени. Откриването на светите остатъци популяризирало манастира. За тях разбрал и влашкият държател, който поискал да придвижи светинята в своите земи. Но светецът не разрешил да пренесат мощите му през Дунава. Когато сложили мощите в колата, впрегнатите в нея волове спрели в Басарбово. Влашкият държател се покорил на Божията воля и на това място издигнал храм, в който мощите се популяризирали с доста чудеса.
По време на Руско-турската война от 1768 – 1774 година съветския военачалник Петър Салтиков поискал да придвижи мощите на светеца в Русия, само че в последна сметка, те останали в Букурещ и били положени в митрополитската черква ( в този момент патриаршеската катедрала)„ Свети Константин и Елена “. Днес пред раклата със светите мощи и иконата на светеца непрекъснато горят седем кандила.
В България негово име носи скалният манастир край село Басарбово, в който се подвизавал светецът до своето успение.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ