Георги Еленков води Националния филхармоничен хор в програма с градуали и мотети
На 26 октомври в зала „ България “ Националният филхармоничен хор ще зарадва феновете си с градуали и мотети от няколко столетия . Диригент на концерта е Георги Еленков, с който елитният състав ще показа произведения на Брукнер, Куртаг, Менделсон, Брамс, Оливие Месиан и други
Солисти на вечерта са Светлин Христов – орган и Ивайло Донков – тенор . Концертът е със специфичното присъединяване на тромбонистите Минчо Томанов, Явор Костов и Петър Каракашев.
Националният филхармоничен хор построява престижа си на внушителен народен изпълнителски колектив. Създаден през 1944 година, той съществува независимо като Българска хорова шапка до 1981 година, след което се причислява към състава на Софийската филхармония. Състои се от професионални артисти. Получава висока оценка за извънредно богатата си изпълнителска и звукозаписна активност в авторитетни компании и радиа, значима заслуга за която има дългогодишният му основен диригент Георги Робев (1960-2002).
Изпълнява музика от църковно-славянските мостри, през барок до романтизъм и оттова през целия ХХ век до най-нови произведения. Важна част от него са творбите от български композитори, в по-голямата си част, написани особено за състава.
Многократно хорът потвърждава нивото си по сцените на Европа, Америка и Азия. В-к “Фигаро ” отбелязва събитията като “превъзходно достижение със пристрастеност, което провокира екстаз ”. Знаменателно в историята на колектива е осъществяването на “Песните на Гуре ” от Шьонберг под диригентството на Зубин Мета на Флорентинския интернационален фестивал (1986). Филхармоничният хор взе участие постоянно във водещи европейски интернационалните фестивали.
През годините собствен професионален почерк оставят и диригентите Димитър Русков (до 1965 г), Васил Арнаудов, Методи Матакиев, Крикор Четинян, Люба Пешева, Илия Михайлов. От септември 2015 до септември 2022 основен диригент на хора е Славил Димитров. За високите си професионални достижения Националният филхармоничен хор е почетен със „ Златна лира “ на Съюза на българските музикални и танцови дейци (1977), три високи държавни оценки (ордените „ Георги Димитров ”, „ Народна Република България ” първа степен и „ Девети септември ”), премията „ Кристална лира “ (2016) и приз от класацията „ Музикант на годината “ (2016).
Георги Еленков е диригент с разнообразна процедура – от реализатор на църковнославянска музика, продуцент и диригент на приложна музика, продуцент в Националното радио, учител по диригентство в Музикалната академия със предпазена дисертация и публикационна интензивност. Еленков се дипломира в Националната музикална академия с Хорово диригентство (2003-2007) и Оперно-симфонично диригентство (2004-2008). Участва в майсторски клас по хорово диригентство на проф. Фред Столцфус (Илинойски университет). Участва през резлични интервали като артист в църковни хорове („ Покров Богородичен ”, митрополитската катедрала „ Св. Неделя ”, хор Йоан Кукузел-Ангелогласният, групировка Аноним), с които взе участие на редица фестивала и концертни стратегии.
От 2013 година дирижира по покана в смесения хор на църквата „ Св. Александър Невски ”, Осъществява разнообразни теоретични и артистични планове: лектории, концерти, звукозаписни начинания, авторски излъчвания в стратегия „ Христо Ботев ” и други В качеството си на музикален продуцент в Българското национално радио от 2012 Еленков взе участие в реализирането на концертни планове и студийни записи.
От 2008 година преподава дисциплината „ Основи на дирижирането “ към катедра „ Дирижиране ” в Музикалната академия, както и предмета „ Църковна музика и богослужебен ред ” като щатен помощник (от 2020) и основен помощник по Хорово диригентство (от 2021).
Тематичното посвещение на концерта е в духовния род на католическото свещенодействие. От момента на възникването си в ранната ренесансова музика и след това градуалите и мотетите претърпяват промяна, при която от концепцията за жанра се съхранява единствено споменът за историческата му роля. Градуалът, да вземем за пример, от соло певчески епизод, изпълняван от дякона, изравен на стъпалата на амвона в богослужението преди Х век, се трансформира в многогласен. Счита се, че мотетът поражда през XII—XIII в. във Франция. Постепенно мотетът се трансформира през всички столетия, включително и през ХХ-ХХІ век, като се трансформира наличието и всички изразни средства.
Солисти на вечерта са Светлин Христов – орган и Ивайло Донков – тенор . Концертът е със специфичното присъединяване на тромбонистите Минчо Томанов, Явор Костов и Петър Каракашев.
Националният филхармоничен хор построява престижа си на внушителен народен изпълнителски колектив. Създаден през 1944 година, той съществува независимо като Българска хорова шапка до 1981 година, след което се причислява към състава на Софийската филхармония. Състои се от професионални артисти. Получава висока оценка за извънредно богатата си изпълнителска и звукозаписна активност в авторитетни компании и радиа, значима заслуга за която има дългогодишният му основен диригент Георги Робев (1960-2002).
Изпълнява музика от църковно-славянските мостри, през барок до романтизъм и оттова през целия ХХ век до най-нови произведения. Важна част от него са творбите от български композитори, в по-голямата си част, написани особено за състава.
Многократно хорът потвърждава нивото си по сцените на Европа, Америка и Азия. В-к “Фигаро ” отбелязва събитията като “превъзходно достижение със пристрастеност, което провокира екстаз ”. Знаменателно в историята на колектива е осъществяването на “Песните на Гуре ” от Шьонберг под диригентството на Зубин Мета на Флорентинския интернационален фестивал (1986). Филхармоничният хор взе участие постоянно във водещи европейски интернационалните фестивали.
През годините собствен професионален почерк оставят и диригентите Димитър Русков (до 1965 г), Васил Арнаудов, Методи Матакиев, Крикор Четинян, Люба Пешева, Илия Михайлов. От септември 2015 до септември 2022 основен диригент на хора е Славил Димитров. За високите си професионални достижения Националният филхармоничен хор е почетен със „ Златна лира “ на Съюза на българските музикални и танцови дейци (1977), три високи държавни оценки (ордените „ Георги Димитров ”, „ Народна Република България ” първа степен и „ Девети септември ”), премията „ Кристална лира “ (2016) и приз от класацията „ Музикант на годината “ (2016).
Георги Еленков е диригент с разнообразна процедура – от реализатор на църковнославянска музика, продуцент и диригент на приложна музика, продуцент в Националното радио, учител по диригентство в Музикалната академия със предпазена дисертация и публикационна интензивност. Еленков се дипломира в Националната музикална академия с Хорово диригентство (2003-2007) и Оперно-симфонично диригентство (2004-2008). Участва в майсторски клас по хорово диригентство на проф. Фред Столцфус (Илинойски университет). Участва през резлични интервали като артист в църковни хорове („ Покров Богородичен ”, митрополитската катедрала „ Св. Неделя ”, хор Йоан Кукузел-Ангелогласният, групировка Аноним), с които взе участие на редица фестивала и концертни стратегии.
От 2013 година дирижира по покана в смесения хор на църквата „ Св. Александър Невски ”, Осъществява разнообразни теоретични и артистични планове: лектории, концерти, звукозаписни начинания, авторски излъчвания в стратегия „ Христо Ботев ” и други В качеството си на музикален продуцент в Българското национално радио от 2012 Еленков взе участие в реализирането на концертни планове и студийни записи.
От 2008 година преподава дисциплината „ Основи на дирижирането “ към катедра „ Дирижиране ” в Музикалната академия, както и предмета „ Църковна музика и богослужебен ред ” като щатен помощник (от 2020) и основен помощник по Хорово диригентство (от 2021).
Тематичното посвещение на концерта е в духовния род на католическото свещенодействие. От момента на възникването си в ранната ренесансова музика и след това градуалите и мотетите претърпяват промяна, при която от концепцията за жанра се съхранява единствено споменът за историческата му роля. Градуалът, да вземем за пример, от соло певчески епизод, изпълняван от дякона, изравен на стъпалата на амвона в богослужението преди Х век, се трансформира в многогласен. Счита се, че мотетът поражда през XII—XIII в. във Франция. Постепенно мотетът се трансформира през всички столетия, включително и през ХХ-ХХІ век, като се трансформира наличието и всички изразни средства.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ