Денят 25 декември в българската история
На 25 декември 1877 година в хода на Руско-турската освободителна война стартира прекосяването на Западния отряд през Стара планина. Същият ден военачалник Карцов завзема Троянския проход.
На този ден през 1894 година България се причислява към европейската мрежа за тъкмо време и се вкарва източноевропейското време.
През 1919 на този ден във Варна с параход идва първата група съветски емигранти, а на 19 януари 1920 година първият ешелон с съветски бежанци идва в София. Броят им нараства до 40 000 души. Октомврийската гражданска война през 1917 година и последвалата я Гражданска война в Русия принуждават милиони да изоставен родината си.
През 1941 в хода на Втората международна война на 12 декември 1941 година по решение на XXV Общински народен съвет е оповестена война на Съединени американски щати и Англия. В отговор на 25 декември американското и английското държавно управление афишират война на България.
На тази дата са родени: през 1642 година Христо Ботев - народен бунтовник, стихотворец и публицист., през 1941 е роден българският писател-белетрист Любен Дилов.
На тази дата умира българският политически деятел Никола Найденов.
2017 година
Жестока злополука, станала край врачанското село Борован, лишава живота на 5 души. До нещастието се стига след преден удар сред два леки автомобила.
2010 година
По случай Коледа, на 25 декември 2010 година, децата от българското учебно заведение „ Иван Вазов ” (училище на българската общественост в Лион, Франция) посещават част от българските фамилии, живеещи в Лион, като „ коледарчета “.
1988 година
В телевизионното предаване " Всяка неделя " с водещ Кеворк Кеворкян е излъчено изявление с акад. Николай Амосов от Киев. Академик Амосов декларира, че най-омразният му девиз е “Пролетарии от всички страни, съединявайте се! ”. След този случай програмата е спряна.
1988 година
Учредено е придвижване гражданска самодейност (ДГИ).
ДГИ е едно от първите опозиционни придвижвания в страната в края на 80-те години на ХХ в. Учредено е на 25 декември 1988 година в Русе под името Съюз за гражданска самодейност. На 25 ноември 1989 година прераства в национално придвижване. Регистрирано е през април 1990 година Съучредител е на Съюза на демократичните сили (СДС) (1989 г.). Председател е Любомир Собаджиев. През декември 1992 година част от членовете му основават ДГИ-СДС с ръководител Тодор Гагалов. През 1994 година тази групировка се разцепва на две. Едната от тях остава зад Т. Гагалов, а другата избира за свои водители Лорета Николова, Станислав Икономов и Захари Кръстев. Националният координационен съвет на Съюз на демократичните сили признава ДГИ-СДС с тримата съпредседатели, само че Софийският градски съд отхвърля да го записва като законно. То продължава своето битие и през юни 1997 година избира за собствен ръководител Лорета Николова.
1971 година
Създаден е Комитет по печата към Министерския съвет.
1956 година
В София е проведено тържествено честване на 100-годишнината на българския спектакъл.
През 1956 година в страната има 39 трагични театри, 5 опери и един оперен спектакъл.
1954 година
Открит е Домът-паметник " Александър Стамболийски " в София.
1943 година
С военни почести е заровен поручик Димитър Списаревски. Той умира на 20 декември 1943 година до с. Долни Пасарел, Софийско, във въздушен пердах с изтребителите на британския ген. Дулитъл, като се врязва във флагманската “летяща цитадела ”. Тялото на поручик Димитър Списаревски е намерено в землището на село Кощиново на 22 декември 1943 година На връх Коледа Димитър Списаревски е заровен с военни почести в софийските централни гробища. Посмъртно е нараснал в чин полковник със заповед ¹ 420/19.10.1982 година
Димитър Списаревски е български офицер (поручик) - авиатор, “живата торпила ” на България. Завършва Втора мъжка гимназия в София и постъпва във Военното учебно заведение (57-ми випуск). Обучава се като авиатор изтребител към 6-ти унищожителен полк в Карлово. Повишен в чин поручик през 1941 година През 1942 година като пълководец на ескадрила е изпратен на стаж в немския унищожителен полк, който работи против англичаните в Ламанш.
1941 година
На 12 декември 1941 година по решение на XXV Общински народен съвет е оповестена война на Съединени американски щати и Англия. В отговор на 25 декември американското и английското държавно управление афишират война на България.
1919 година
Във Варна с параход идва първата група съветски емигранти, а на 19 януари 1920 година първият ешелон с съветски бежанци идва в София. Броят им нараства до 40 000 души.
Октомврийската гражданска война през 1917 година и последвалата я Гражданска война в Русия принуждават милиони да изоставен родината си. Изследователите дефинират няколко съществени съветски емигрантски талази към Европа и света, подбудени от тези събития. Първата вълна е незабавно след Февруарската гражданска война от 1917 година В нея са царски съветски дипломати и представители на аристокрацията като К. Д. Набоков, В. Н. Крупенски, М. Н. Гирс, Н. А. Кудашов и други Втората и съществена емигрантска вълна е резултат от военните неуспехи на бялата армия, почнали при започване на 1920 година и завършили в края на годината. Отстъпвайки завзетите територии на Червената войска, тя повлича след себе си големи емигрантски потоци към съвсем всички страни в Европа, Далечния Изток и Америка. Третата емигрантска вълна е през 1922–1923 година Тя е обвързвана с доброволната емиграция от Съветския съюз на представители на интелигенцията.
1916 година
По време на Първата международна война българските войски нападат предмостовото барикада Мачин.
1909 година
Oт 25 до 27 декември в Белград се организира Първа Балканска социалдемократическа конференция с присъединяване на делегати от БРСДП.
1894 година
България се причислява към европейската мрежа за тъкмо време и се вкарва източноевропейското време.
1881 година
Открито e писмо на Драган Цанков и умерените консерватори за общо присъединяване във втория тур на изборите за Държавен съвет. Първият тур на изборите за Държавен съвет се организира на 1 ноември 1881 година В края на 1881 година Консервативната партия поема ръководството на Княжеството.
Държавният съвет е върховен орган на държавната власт в Княжество България. Създаден е с княжески манифест от 14 септември 1881 година в интервала на Режима на пълномощията и закрит на 9 септември 1883 година след възобновяване на Търновската конституция. Има законодателни, изпълнителни и правосъдни функционалности.
1881 година
Учреден е медал " Свети Александър " за военни и цивилен заслуги към страната, за смелост и при персонално снизхождение на княза. За военните орденът е с мечове по средата при война или над кръста в спокойно време, за цивилни орденът е без мечове. Има Голямо и Малко огърлие от 1888 година, Велик кръст от 1908 година и шест степени (последните две - със или без корона) с форма на артилерийски кръст върху пурпурночервена лента. Великият кръст се носи на шарф с розета през дясно рамо, а I степен е без розета; II и III степен - на шия, а IV-VI степен - на триъгълна лента на гърди. Към ордена (до II степен) се носи сребърна звезда на гърди. Учредяването му провокира дипломатически спор с Портата през 1883 година и е признато като израз на устрема за български държавен суверенитет. Голямото огърлие е непокътнато единствено за владетеля и престолонаследника, а Малкото - за непознати владетели, ген.и, висши духовници (наградени са 25 души). С Великия кръст, I и II степен, се награждават министър-председатели, митрополити, генерали. Празникът на ордена е на 19 февруари. Към него е основан орден " За заслуга " в две степени (златна и сребърна) единствено за офицери. До 1940 година е даден на 69 души.
1877 година
В хода на Руско-турската освободителна война на 25 декември стартира прекосяването на Западния отряд през Стара планина. Същият ден военачалник Карцов завзема Троянския проход.
1854 година
Георги Раковски потегля през Търново към Свищов и Влашко.
Първият идеолог на националното революционно придвижване Георги Раковски е роден на 14 април 1821 година в Котел. Георги Раковски е съставител на " План за освобождението на България " и " Статут за едно Привременно българско шефство в Белград ". В проекта застъпва концепцията за всеобщо въстание на всички българи, без разлика на тяхното обществено състояние, а не посредством промени или благодарение на външни сили. Ръководният принцип на Раковски е " Наша независимост от нас зависи ". Според проекта му в България би трябвало да бъдат основани секрети комитети, които да активизират популацията за всеобщо присъединяване във въстанието. Основната ударна мощ първоначално се планува да бъде един добре въоръжен полк, основан отвън страната, който ще се движи по Балкана към Търново и Черно море. Появата му съгласно Раковски ще разбуни народа. Въстанието би трябвало да избухне при удобна интернационална конюнктура. Върховният учредителен център също ще бъде построен отвън България. Основната уязвимост на проекта е убедеността, че народът е квалифициран за въстание и че въоръженото му ядро би трябвало да са емигрантските среди. Поради това той провежда и управлява в Белград Първата българска легия (1862 г.) и работи за основаване на съюз на балканските християнски нации за битка против турското иго през 1863 година Раковски основава измежду българските емигранти революционна организация " Върховно национално българско скрито гражданско шефство " през 1866 година и създава " Привременен закон за националните горски чети за 1867-о лето ". До края на живота си той работи за реализиране на революционните си проекти. Умира от туберкулоза във вилата на братя Мустакови край Букурещ през 1867 година През 1885 година костите му са пренесени в България в софийската катедрала " Св. Неделя ". През 1942 година са пренесени в Котел, а през 1981 година в Мавзолея на Раковски и музей на възрожденците в същия град.Книжовното дело на Раковски е неразривно обвързвано с революционната му активност - и публицистичните му, и литературните и историко-етнографските му научни писания.
1849 година
По случай Коледа унгарци, поляци и арменци провеждат в Шумен празнична църковна литургия.
На тази дата са родени:
1927 година
Роден е Любен Дилов - български писател-белетрист. Учи в София, само че с започването на Втората международна войната отпътува със фамилията си за Берлин, където остава до края й. Завършва българска лингвистика в СУ през 1954 година Работи като редактор. Първите си разкази печата през 1951 година Редовен помощник на литературния периодичен щемпел. Произведенията му са превеждани на непознати езици. Л. Дилов е един от създателите на библиотека " Галактика " на издателство " Г. Бакалов " - Варна. Първата му научно-фантастична книга е романът " Атомният човек " (1958 г.). Негови са: " Гълъби над Берлин " (1953 г.), " В един пролетен ден " (1960 г.), " Почивката на Боян Дарев " (1961 г.), " Кладенецът на таласъмите " (1963 г.), " Романтична история " (1964 г.), " Многото имена на страха " (1967 година ), " Тръстиките " (1968 г.), " Тежестта на скафандъра " (1969 г.), " Незавършеният разказ на една студентка " (1986 г.)
1912 година
Роден е Стефан Николов Сърчаджиев - български сценичен и кинорежисьор. Баща на Йосиф Сърчаджиев. След довеждане докрай на гимназия в София учи в школата на Боян Дановски. През 1938 година приключва трагичната школа към Народния спектакъл, а през 1938-1939 година специализира постановка в Париж. Създава и управлява авангардния “Опитен спектакъл ” (1939-1940 г.), в който слага “Господин де Пурсоняк ”, “Адвокатът Патлен ”, “Изобличението на Бланко Познет ”. Работи в Скопския спектакъл (1944 г.) и в Народния спектакъл в София (1945-1956 година, 1958-1965 г.). Той е един от основателите на Държавния язвителен спектакъл “Алеко Константинов ”, негов пръв шеф, режисьор и живописен началник (1956 г.-1958 г.). Известни негови постановки са “Фуенте Овехуна ”, “Волпоне ”, “В полите на Витоша ”, “Баня ”, “Към бездна ”, “Камък в блатото ”. През 1945 г.-1948 година е учител по актьорско майсторство в Държавната театрална школа в София, а през 1952 г.-1965 година е професор по актьорско майсторство и постановка във ВИТИЗ (НАТФИЗ). В киното работи от 1951 година, в началото в тандем с Антон Маринович, снима разнородни по род филми, най-вече в региона на историята.
1907 година
Роден е професор Христо Николов Гандев - български историк, приключил история в СУ през 1932 година В интервала 1932-1935 година специализира в Прага. Гандев е лекар по история и социология на Пражкия университет. Завежда Катедра по нова и най-нова история в СУ в интервалите 1946 г.-1961 година, 1972 г.-1974г. В интервала 1948 г.-1951 година е декан на Философско-историческия факултет в СУ; 1958 г.-1972 година е шеф на Етнографския институт с музей при БАН; 1970 г.-1976 година е заместник-председател на Българското историческо сдружение. Работи най-вече в региона на Българското възобновление.
1905 година
Родена е Васка Емануилова - българска скулпторка. Сестра на И. Емануилов. Една от създателите на Дружеството на новите художници (1931 г.). Завършва статуя в Художествената академия през1927 година при Ив. Лазаров. Специализира в Париж през 1939 година Работи главно в региона на кавалетната статуя. Материалите, които употребява, са главно бронз и теракота. Нейни произведения са: " Портрет на художника Георги Машев " (1928 г.), " Миньори " (1929 г.), " Портрет на татко ми " (1931 г.), " Глава на поета Николай Хрелков " (1932 г.), " Опъват се мишци стоманени " (1932 г.), " Строителни служащи " (1933 г.), " Миячка " (1937 г.), " Глава на Теофана Калчева " (1941 г.).
1864 година
Роден е военачалник Никола Жеков - боен и държавен деятел, военачалник от пехотата. Роден е в Сливен. Завършва Военното учебно заведение в София през 1887 година, след което продължава образованието си във Военната академия в Торино (Италия). Участва като доброволец в Сръбско-българската война през 1885 година По време на Балканската война 1912 г.-1913 година е началник-щаб на втора войска. От 5 август до 1 октомври 1915 година е боен министър. След въвличането на България в Първата международна война е назначен за главнокомандващ българската войска. Краят на войната го заварва на лекуване във Виена. Въпреки че е убеден, че ще бъде съден като един от виновниците за втората национална злополука, се завръща назад в страната. Уволнен е от армията и в действителност е съден дружно с останалите министри от кабинета на доктор В. Радославов. Между двете войни се изявява като държавник и журналист. След идването на Хитлер на власт е един от пропагандаторите на концепцията за тясно политическо и военно съдействие с Третия райх. След края на Втората международна война емигрира в чужбина. Генерал Никола Жеков умира през 1948 година
1861 година
Роден е Никола Димов Бончев - боен деятел, полковник. Роден е в с. Аджар (дн. Светлен), Карловско. Участва като доброволец в Сръбско-турската война през 1876 година По време на Руско-турската освободителна война е в състава на Българското опълчение. Отличава се в боевете при Стара Загора и Шипка. След Освобождението приключва Военното учебно заведение в София. Участва в Сръбско-българската война като ротен пълководец в състава на втори Пехотен Струмски полк. Проявява се в сраженията при Пирот. След войната служи в артилерията. По време на Балканската война е комендант на Цариброд. След включването на България в Първата международна война е интендант на Видинския укрепен пункт. Никола Димов Бончев умира през 1933 година.
1847 година
Роден е Христо Ботев (по остарял жанр, по нов жанр е роден на 6 януари 1848 г.) - народен бунтовник, стихотворец и публицист. Роден е в Калофер, в фамилията на националния преподавател, литератор и публичен деятел Б. Петков. След довеждане докрай на главното си обучение и благодарение на Н. Геров през 1863 година отпътува за Русия, където постъпва като частен възпитаник във Втора одеска гимназия. Там се среща с съветската литература и попада под мощното въздействие на А. Херцен, Н. Г. Чернишевски, Н. А. Добролюбов и други Тогава прави и първите си поетични опити. През 1865 година Христо Ботев напуща гимназията и се свързва още по-тясно с съветските революционни среди. През идната 1866 година постъпва като преподавател в бесарабското село Задунаевка. Поради заболяване на татко му при започване на 1867 година Ботев се връща в родния си град. След като произнася пламенна тирада на 11 май в чест на славянските просветители братята Кирил и Методий той е заставен да напусне Калофер и да замине още веднъж за Русия с желанието да продължи образованието си в Одеса. Останал без средства, откакто се трансферира в Румъния, Христо Ботев се открива изначало в Букурещ, а след това в Браила и работи като слово-слагател в печатницата на Д. Паничков. Попаднал в средата на българската революционна емиграция, Христо Ботев се сближава с Хаджи Димитър и Стефан Караджа. През лятото на 1868 година Ботев се подготвя да премине в България с четата на Жельо челник (Ж. Чернев). Христо Ботев е секретар на четата. След като по разнообразни аргументи прекосяването на четниците в България е осуетено, Ботев отпътува за Букурещ, където се записва да следва в Медицинското учебно заведение. Поради липса на средства е заставен скоро да напусне учебното заведение. Изпаднал в извънредно бедствено състояние, Ботев прекарва зимата в една запустяла вятърна мелница край града. Там живее дружно с Васил Левски. От пролетта на 1871 година до пролетта на 1872 година Ботев живее в Галац и Браила, където се занимава основно с журналистическа активност. На 10 юни 1871 година излиза брой 1 на редактирания от него в. " Дума на българските емигранти ". В Галац Ботев открива контакт с съветския бунтовник Н. Ф. Меледин и посредством него поддържа връзки с революционните кръжоци в Одеса.
През август 1874 година Христо Ботев взе участие в Общото заседание на Българския революционен централен комитет и по-късно продължава да работи като негов секретар. На 8 декември 1974 година Ботев стартира да издава като орган на комитета в. " Знаме ". След обесването на Васил Левски Христо Ботев застава отпред на БРЦК. След експлоадирането на въстанието в Босна и Херцеговина през 1875 година БРЦК под управлението на Ботев слага началото на подготовката на въстание и в България. Въстанието в България избухва прибързано и неуспехът му стават причина за появяването на съществени различия в БРЦК. В резултат в края на 1875 година Ботев си подава оставката, което води и до разпускането на организацията. След основаването на Гюргевския революционен комитет Ботев открива контакт и с неговите членове. След експлоадиране на Априлското въстание през 1876 година Христо Ботев застава отпред на чета, която минава в България, с цел да окаже помощ на въстаналия български народ. При неколкодневни тежки боеве той е погубен в подножието на връх Камарата във Врачанския балкан.
На тази дата умират:
1980 година
Умира Константин Спасов Гълъбов - български публицист, критик и лингвист германист. Автор на литературоведски и езиковедски проучвания, есета, разкази и стихове, редактор и преводач. От 1926 година до 1953 година завежда Катедрата по немска лингвистика в СУ. Почетен член на Немската академия в Мюнхен. Организатор на книжовен кръг " Стрелец " и редактор на книжовен седмичник " Стрелец " (1927 г.). Основава сдружение на българските есеисти, издава " Орнаменти. Есета " (1934 г.). Заедно с Ж. Николова-Гълъбова е създател на " Немско-български фразеологичен речник " (1958 година,).
1939 година
Умира Никола Димитров Найденов - български политически деятел. Завършва право във Франция. Деец е на Радикалната партия. След образуването на Демократическия сговор през август 1923 година е един от неговите ръководители. В интервала 1926-1930 година е министър на националното просвещение в кабинета на А. Ляпчев.Найденов е Народен представител в ХХI (1923-1927 г.), ХХII (1927-1931 г.) и ХХIII (1931-1934 г.) ОНС; ръководител е на ХХII Общински народен съвет (1930-1931 г.).
За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:
Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse ”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;
Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ” и други.
На този ден през 1894 година България се причислява към европейската мрежа за тъкмо време и се вкарва източноевропейското време.
През 1919 на този ден във Варна с параход идва първата група съветски емигранти, а на 19 януари 1920 година първият ешелон с съветски бежанци идва в София. Броят им нараства до 40 000 души. Октомврийската гражданска война през 1917 година и последвалата я Гражданска война в Русия принуждават милиони да изоставен родината си.
През 1941 в хода на Втората международна война на 12 декември 1941 година по решение на XXV Общински народен съвет е оповестена война на Съединени американски щати и Англия. В отговор на 25 декември американското и английското държавно управление афишират война на България.
На тази дата са родени: през 1642 година Христо Ботев - народен бунтовник, стихотворец и публицист., през 1941 е роден българският писател-белетрист Любен Дилов.
На тази дата умира българският политически деятел Никола Найденов.
2017 година
Жестока злополука, станала край врачанското село Борован, лишава живота на 5 души. До нещастието се стига след преден удар сред два леки автомобила.
2010 година
По случай Коледа, на 25 декември 2010 година, децата от българското учебно заведение „ Иван Вазов ” (училище на българската общественост в Лион, Франция) посещават част от българските фамилии, живеещи в Лион, като „ коледарчета “.
1988 година
В телевизионното предаване " Всяка неделя " с водещ Кеворк Кеворкян е излъчено изявление с акад. Николай Амосов от Киев. Академик Амосов декларира, че най-омразният му девиз е “Пролетарии от всички страни, съединявайте се! ”. След този случай програмата е спряна.
1988 година
Учредено е придвижване гражданска самодейност (ДГИ).
ДГИ е едно от първите опозиционни придвижвания в страната в края на 80-те години на ХХ в. Учредено е на 25 декември 1988 година в Русе под името Съюз за гражданска самодейност. На 25 ноември 1989 година прераства в национално придвижване. Регистрирано е през април 1990 година Съучредител е на Съюза на демократичните сили (СДС) (1989 г.). Председател е Любомир Собаджиев. През декември 1992 година част от членовете му основават ДГИ-СДС с ръководител Тодор Гагалов. През 1994 година тази групировка се разцепва на две. Едната от тях остава зад Т. Гагалов, а другата избира за свои водители Лорета Николова, Станислав Икономов и Захари Кръстев. Националният координационен съвет на Съюз на демократичните сили признава ДГИ-СДС с тримата съпредседатели, само че Софийският градски съд отхвърля да го записва като законно. То продължава своето битие и през юни 1997 година избира за собствен ръководител Лорета Николова.
1971 година
Създаден е Комитет по печата към Министерския съвет.
1956 година
В София е проведено тържествено честване на 100-годишнината на българския спектакъл.
През 1956 година в страната има 39 трагични театри, 5 опери и един оперен спектакъл.
1954 година
Открит е Домът-паметник " Александър Стамболийски " в София.
1943 година
С военни почести е заровен поручик Димитър Списаревски. Той умира на 20 декември 1943 година до с. Долни Пасарел, Софийско, във въздушен пердах с изтребителите на британския ген. Дулитъл, като се врязва във флагманската “летяща цитадела ”. Тялото на поручик Димитър Списаревски е намерено в землището на село Кощиново на 22 декември 1943 година На връх Коледа Димитър Списаревски е заровен с военни почести в софийските централни гробища. Посмъртно е нараснал в чин полковник със заповед ¹ 420/19.10.1982 година
Димитър Списаревски е български офицер (поручик) - авиатор, “живата торпила ” на България. Завършва Втора мъжка гимназия в София и постъпва във Военното учебно заведение (57-ми випуск). Обучава се като авиатор изтребител към 6-ти унищожителен полк в Карлово. Повишен в чин поручик през 1941 година През 1942 година като пълководец на ескадрила е изпратен на стаж в немския унищожителен полк, който работи против англичаните в Ламанш.
1941 година
На 12 декември 1941 година по решение на XXV Общински народен съвет е оповестена война на Съединени американски щати и Англия. В отговор на 25 декември американското и английското държавно управление афишират война на България.
1919 година
Във Варна с параход идва първата група съветски емигранти, а на 19 януари 1920 година първият ешелон с съветски бежанци идва в София. Броят им нараства до 40 000 души.
Октомврийската гражданска война през 1917 година и последвалата я Гражданска война в Русия принуждават милиони да изоставен родината си. Изследователите дефинират няколко съществени съветски емигрантски талази към Европа и света, подбудени от тези събития. Първата вълна е незабавно след Февруарската гражданска война от 1917 година В нея са царски съветски дипломати и представители на аристокрацията като К. Д. Набоков, В. Н. Крупенски, М. Н. Гирс, Н. А. Кудашов и други Втората и съществена емигрантска вълна е резултат от военните неуспехи на бялата армия, почнали при започване на 1920 година и завършили в края на годината. Отстъпвайки завзетите територии на Червената войска, тя повлича след себе си големи емигрантски потоци към съвсем всички страни в Европа, Далечния Изток и Америка. Третата емигрантска вълна е през 1922–1923 година Тя е обвързвана с доброволната емиграция от Съветския съюз на представители на интелигенцията.
1916 година
По време на Първата международна война българските войски нападат предмостовото барикада Мачин.
1909 година
Oт 25 до 27 декември в Белград се организира Първа Балканска социалдемократическа конференция с присъединяване на делегати от БРСДП.
1894 година
България се причислява към европейската мрежа за тъкмо време и се вкарва източноевропейското време.
1881 година
Открито e писмо на Драган Цанков и умерените консерватори за общо присъединяване във втория тур на изборите за Държавен съвет. Първият тур на изборите за Държавен съвет се организира на 1 ноември 1881 година В края на 1881 година Консервативната партия поема ръководството на Княжеството.
Държавният съвет е върховен орган на държавната власт в Княжество България. Създаден е с княжески манифест от 14 септември 1881 година в интервала на Режима на пълномощията и закрит на 9 септември 1883 година след възобновяване на Търновската конституция. Има законодателни, изпълнителни и правосъдни функционалности.
1881 година
Учреден е медал " Свети Александър " за военни и цивилен заслуги към страната, за смелост и при персонално снизхождение на княза. За военните орденът е с мечове по средата при война или над кръста в спокойно време, за цивилни орденът е без мечове. Има Голямо и Малко огърлие от 1888 година, Велик кръст от 1908 година и шест степени (последните две - със или без корона) с форма на артилерийски кръст върху пурпурночервена лента. Великият кръст се носи на шарф с розета през дясно рамо, а I степен е без розета; II и III степен - на шия, а IV-VI степен - на триъгълна лента на гърди. Към ордена (до II степен) се носи сребърна звезда на гърди. Учредяването му провокира дипломатически спор с Портата през 1883 година и е признато като израз на устрема за български държавен суверенитет. Голямото огърлие е непокътнато единствено за владетеля и престолонаследника, а Малкото - за непознати владетели, ген.и, висши духовници (наградени са 25 души). С Великия кръст, I и II степен, се награждават министър-председатели, митрополити, генерали. Празникът на ордена е на 19 февруари. Към него е основан орден " За заслуга " в две степени (златна и сребърна) единствено за офицери. До 1940 година е даден на 69 души.
1877 година
В хода на Руско-турската освободителна война на 25 декември стартира прекосяването на Западния отряд през Стара планина. Същият ден военачалник Карцов завзема Троянския проход.
1854 година
Георги Раковски потегля през Търново към Свищов и Влашко.
Първият идеолог на националното революционно придвижване Георги Раковски е роден на 14 април 1821 година в Котел. Георги Раковски е съставител на " План за освобождението на България " и " Статут за едно Привременно българско шефство в Белград ". В проекта застъпва концепцията за всеобщо въстание на всички българи, без разлика на тяхното обществено състояние, а не посредством промени или благодарение на външни сили. Ръководният принцип на Раковски е " Наша независимост от нас зависи ". Според проекта му в България би трябвало да бъдат основани секрети комитети, които да активизират популацията за всеобщо присъединяване във въстанието. Основната ударна мощ първоначално се планува да бъде един добре въоръжен полк, основан отвън страната, който ще се движи по Балкана към Търново и Черно море. Появата му съгласно Раковски ще разбуни народа. Въстанието би трябвало да избухне при удобна интернационална конюнктура. Върховният учредителен център също ще бъде построен отвън България. Основната уязвимост на проекта е убедеността, че народът е квалифициран за въстание и че въоръженото му ядро би трябвало да са емигрантските среди. Поради това той провежда и управлява в Белград Първата българска легия (1862 г.) и работи за основаване на съюз на балканските християнски нации за битка против турското иго през 1863 година Раковски основава измежду българските емигранти революционна организация " Върховно национално българско скрито гражданско шефство " през 1866 година и създава " Привременен закон за националните горски чети за 1867-о лето ". До края на живота си той работи за реализиране на революционните си проекти. Умира от туберкулоза във вилата на братя Мустакови край Букурещ през 1867 година През 1885 година костите му са пренесени в България в софийската катедрала " Св. Неделя ". През 1942 година са пренесени в Котел, а през 1981 година в Мавзолея на Раковски и музей на възрожденците в същия град.Книжовното дело на Раковски е неразривно обвързвано с революционната му активност - и публицистичните му, и литературните и историко-етнографските му научни писания.
1849 година
По случай Коледа унгарци, поляци и арменци провеждат в Шумен празнична църковна литургия.
На тази дата са родени:
1927 година
Роден е Любен Дилов - български писател-белетрист. Учи в София, само че с започването на Втората международна войната отпътува със фамилията си за Берлин, където остава до края й. Завършва българска лингвистика в СУ през 1954 година Работи като редактор. Първите си разкази печата през 1951 година Редовен помощник на литературния периодичен щемпел. Произведенията му са превеждани на непознати езици. Л. Дилов е един от създателите на библиотека " Галактика " на издателство " Г. Бакалов " - Варна. Първата му научно-фантастична книга е романът " Атомният човек " (1958 г.). Негови са: " Гълъби над Берлин " (1953 г.), " В един пролетен ден " (1960 г.), " Почивката на Боян Дарев " (1961 г.), " Кладенецът на таласъмите " (1963 г.), " Романтична история " (1964 г.), " Многото имена на страха " (1967 година ), " Тръстиките " (1968 г.), " Тежестта на скафандъра " (1969 г.), " Незавършеният разказ на една студентка " (1986 г.)
1912 година
Роден е Стефан Николов Сърчаджиев - български сценичен и кинорежисьор. Баща на Йосиф Сърчаджиев. След довеждане докрай на гимназия в София учи в школата на Боян Дановски. През 1938 година приключва трагичната школа към Народния спектакъл, а през 1938-1939 година специализира постановка в Париж. Създава и управлява авангардния “Опитен спектакъл ” (1939-1940 г.), в който слага “Господин де Пурсоняк ”, “Адвокатът Патлен ”, “Изобличението на Бланко Познет ”. Работи в Скопския спектакъл (1944 г.) и в Народния спектакъл в София (1945-1956 година, 1958-1965 г.). Той е един от основателите на Държавния язвителен спектакъл “Алеко Константинов ”, негов пръв шеф, режисьор и живописен началник (1956 г.-1958 г.). Известни негови постановки са “Фуенте Овехуна ”, “Волпоне ”, “В полите на Витоша ”, “Баня ”, “Към бездна ”, “Камък в блатото ”. През 1945 г.-1948 година е учител по актьорско майсторство в Държавната театрална школа в София, а през 1952 г.-1965 година е професор по актьорско майсторство и постановка във ВИТИЗ (НАТФИЗ). В киното работи от 1951 година, в началото в тандем с Антон Маринович, снима разнородни по род филми, най-вече в региона на историята.
1907 година
Роден е професор Христо Николов Гандев - български историк, приключил история в СУ през 1932 година В интервала 1932-1935 година специализира в Прага. Гандев е лекар по история и социология на Пражкия университет. Завежда Катедра по нова и най-нова история в СУ в интервалите 1946 г.-1961 година, 1972 г.-1974г. В интервала 1948 г.-1951 година е декан на Философско-историческия факултет в СУ; 1958 г.-1972 година е шеф на Етнографския институт с музей при БАН; 1970 г.-1976 година е заместник-председател на Българското историческо сдружение. Работи най-вече в региона на Българското възобновление.
1905 година
Родена е Васка Емануилова - българска скулпторка. Сестра на И. Емануилов. Една от създателите на Дружеството на новите художници (1931 г.). Завършва статуя в Художествената академия през1927 година при Ив. Лазаров. Специализира в Париж през 1939 година Работи главно в региона на кавалетната статуя. Материалите, които употребява, са главно бронз и теракота. Нейни произведения са: " Портрет на художника Георги Машев " (1928 г.), " Миньори " (1929 г.), " Портрет на татко ми " (1931 г.), " Глава на поета Николай Хрелков " (1932 г.), " Опъват се мишци стоманени " (1932 г.), " Строителни служащи " (1933 г.), " Миячка " (1937 г.), " Глава на Теофана Калчева " (1941 г.).
1864 година
Роден е военачалник Никола Жеков - боен и държавен деятел, военачалник от пехотата. Роден е в Сливен. Завършва Военното учебно заведение в София през 1887 година, след което продължава образованието си във Военната академия в Торино (Италия). Участва като доброволец в Сръбско-българската война през 1885 година По време на Балканската война 1912 г.-1913 година е началник-щаб на втора войска. От 5 август до 1 октомври 1915 година е боен министър. След въвличането на България в Първата международна война е назначен за главнокомандващ българската войска. Краят на войната го заварва на лекуване във Виена. Въпреки че е убеден, че ще бъде съден като един от виновниците за втората национална злополука, се завръща назад в страната. Уволнен е от армията и в действителност е съден дружно с останалите министри от кабинета на доктор В. Радославов. Между двете войни се изявява като държавник и журналист. След идването на Хитлер на власт е един от пропагандаторите на концепцията за тясно политическо и военно съдействие с Третия райх. След края на Втората международна война емигрира в чужбина. Генерал Никола Жеков умира през 1948 година
1861 година
Роден е Никола Димов Бончев - боен деятел, полковник. Роден е в с. Аджар (дн. Светлен), Карловско. Участва като доброволец в Сръбско-турската война през 1876 година По време на Руско-турската освободителна война е в състава на Българското опълчение. Отличава се в боевете при Стара Загора и Шипка. След Освобождението приключва Военното учебно заведение в София. Участва в Сръбско-българската война като ротен пълководец в състава на втори Пехотен Струмски полк. Проявява се в сраженията при Пирот. След войната служи в артилерията. По време на Балканската война е комендант на Цариброд. След включването на България в Първата международна война е интендант на Видинския укрепен пункт. Никола Димов Бончев умира през 1933 година.
1847 година
Роден е Христо Ботев (по остарял жанр, по нов жанр е роден на 6 януари 1848 г.) - народен бунтовник, стихотворец и публицист. Роден е в Калофер, в фамилията на националния преподавател, литератор и публичен деятел Б. Петков. След довеждане докрай на главното си обучение и благодарение на Н. Геров през 1863 година отпътува за Русия, където постъпва като частен възпитаник във Втора одеска гимназия. Там се среща с съветската литература и попада под мощното въздействие на А. Херцен, Н. Г. Чернишевски, Н. А. Добролюбов и други Тогава прави и първите си поетични опити. През 1865 година Христо Ботев напуща гимназията и се свързва още по-тясно с съветските революционни среди. През идната 1866 година постъпва като преподавател в бесарабското село Задунаевка. Поради заболяване на татко му при започване на 1867 година Ботев се връща в родния си град. След като произнася пламенна тирада на 11 май в чест на славянските просветители братята Кирил и Методий той е заставен да напусне Калофер и да замине още веднъж за Русия с желанието да продължи образованието си в Одеса. Останал без средства, откакто се трансферира в Румъния, Христо Ботев се открива изначало в Букурещ, а след това в Браила и работи като слово-слагател в печатницата на Д. Паничков. Попаднал в средата на българската революционна емиграция, Христо Ботев се сближава с Хаджи Димитър и Стефан Караджа. През лятото на 1868 година Ботев се подготвя да премине в България с четата на Жельо челник (Ж. Чернев). Христо Ботев е секретар на четата. След като по разнообразни аргументи прекосяването на четниците в България е осуетено, Ботев отпътува за Букурещ, където се записва да следва в Медицинското учебно заведение. Поради липса на средства е заставен скоро да напусне учебното заведение. Изпаднал в извънредно бедствено състояние, Ботев прекарва зимата в една запустяла вятърна мелница край града. Там живее дружно с Васил Левски. От пролетта на 1871 година до пролетта на 1872 година Ботев живее в Галац и Браила, където се занимава основно с журналистическа активност. На 10 юни 1871 година излиза брой 1 на редактирания от него в. " Дума на българските емигранти ". В Галац Ботев открива контакт с съветския бунтовник Н. Ф. Меледин и посредством него поддържа връзки с революционните кръжоци в Одеса.
През август 1874 година Христо Ботев взе участие в Общото заседание на Българския революционен централен комитет и по-късно продължава да работи като негов секретар. На 8 декември 1974 година Ботев стартира да издава като орган на комитета в. " Знаме ". След обесването на Васил Левски Христо Ботев застава отпред на БРЦК. След експлоадирането на въстанието в Босна и Херцеговина през 1875 година БРЦК под управлението на Ботев слага началото на подготовката на въстание и в България. Въстанието в България избухва прибързано и неуспехът му стават причина за появяването на съществени различия в БРЦК. В резултат в края на 1875 година Ботев си подава оставката, което води и до разпускането на организацията. След основаването на Гюргевския революционен комитет Ботев открива контакт и с неговите членове. След експлоадиране на Априлското въстание през 1876 година Христо Ботев застава отпред на чета, която минава в България, с цел да окаже помощ на въстаналия български народ. При неколкодневни тежки боеве той е погубен в подножието на връх Камарата във Врачанския балкан.
На тази дата умират:
1980 година
Умира Константин Спасов Гълъбов - български публицист, критик и лингвист германист. Автор на литературоведски и езиковедски проучвания, есета, разкази и стихове, редактор и преводач. От 1926 година до 1953 година завежда Катедрата по немска лингвистика в СУ. Почетен член на Немската академия в Мюнхен. Организатор на книжовен кръг " Стрелец " и редактор на книжовен седмичник " Стрелец " (1927 г.). Основава сдружение на българските есеисти, издава " Орнаменти. Есета " (1934 г.). Заедно с Ж. Николова-Гълъбова е създател на " Немско-български фразеологичен речник " (1958 година,).
1939 година
Умира Никола Димитров Найденов - български политически деятел. Завършва право във Франция. Деец е на Радикалната партия. След образуването на Демократическия сговор през август 1923 година е един от неговите ръководители. В интервала 1926-1930 година е министър на националното просвещение в кабинета на А. Ляпчев.Найденов е Народен представител в ХХI (1923-1927 г.), ХХII (1927-1931 г.) и ХХIII (1931-1934 г.) ОНС; ръководител е на ХХII Общински народен съвет (1930-1931 г.).
За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:
Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse ”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;
Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ” и други.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ