АКФ с въпроси към Сотир Цацаров
На 25.06.2021 година КПКОНПИ изпрати прессъобщение до медиите и настрана персонална позиция на нейния ръководител господин Сотир Цацаров след публикуването на трета част от „ Списък за бърз надзор: Историята на Веселин Денков и профилираното правораздаване “, в която неговото име на няколко пъти се загатва от някогашния народен представител и премиерски консултант Яне Янев.
Янев споделя в оповестените секрети записи, че се е срещал с господин Сотир Цацаров във връзка проблема на Веселин Денков, тогава арестуван под стража по дело на Специализираната прокуратура и с висящо произвеждане пред КПКОНПИ. В прессъобщението се твърди, че самият Яне Янев към този момент е отрекъл за сходни срещи пред длъжностни лица от Комисията, срещите са отречени и от Сотир Цацаров в персоналната му позиция. Това се показва в известие на Фондация " Антикорупционен фонд " и още:
" Адмирирайки публичността по случая на КПКОНПИ и нейния ръководител, показаната от тях информация поражда някои въпроси.
Тъй като имаме вяра, че изясняването им е от висок публичен интерес, ги задаваме в писмо, входирано в КПКОНПИ, на което настояваме да получим отговор:
Въпрос 1: Снети ли са пояснения от основния прокурор Иван Гешев?
В прессъобщението се споделя, че незабавно след издание на първата част от „ Списък за бърз контрол… “ на 11.06.2021 година дирекция „ Противодействие на корупцията “ на Комисията е почнала инспекция, в хода на която са снети пояснения от упоменати във кино лентата лица, измежду които Емил Писков, Мартин Божанов, Стоимен Чакалов, Яне Янев, Владислав Горанов, Георги Ушев и Бойко Борисов. Материалите от инспекцията са изпратени по подготвеност на прокуратурата на 23.06.2021 година
Оставяме настрани за какво това не ни беше обявено посредством отговор на въпросите, които категорично изпратихме на 23.06.2021 година до пресцентъра на комисията. Големият въпрос тук е снети ли са пояснения и от основния прокурор Иван Гешев, който също е измежду упоменатите във кино лентата лица на висши държавни длъжности, само че не и в прессъобщението.
Въпрос 2: Счита ли ръководителят на КПКОНПИ, че тъкмо негови подчинени би следвало да ревизират касаещите го изказвания във кино лентата?
Силно терзание също по този начин буди фактът, че инспекция, директно засягаща ръководителя на КПКОНПИ, се прави от негови подчинени длъжностни лица. Именно те снемат сведения от Яне Янев за хипотетични срещи с техния началник, на които се твърди, че е обсъждано оказването на нерегламентирано въздействие.
Така евентуално можем да чакаме, че пък събитията, касаещи основния прокурор Иван Гешев, неразбираемо дали наранени от КПКОНПИ в хода на тяхната инспекция, занапред ще бъдат изяснявани от негови подчинени длъжностни лица в прокуратурата - в случай че изобщо.
При съществуване на обособени антикорупционни институции в лицето на прокуратурата и КПКОНПИ би следвало да се допуска, че данните за каквото и да е твърдяно корупционно държание от техните ръководители, би трябвало да бъдат проверявани най-малкото на начален стадий от най-малко официално самостоятелни длъжностни лица не от същата институция като проверявания началник и доколкото е процесуално допустимо, евентуалният спор на ползи да бъде избегнат.
Въпрос 3: Как е уредена срещата Цацаров – Денков? Всеки проверяван от Комисията ли може да се срещне с ръководителя ѝ? В прессъобщението се твърди още, че по молба на Веселин Денков с изказвания за позволени от органи на КПКОНПИ съществени нарушавания, той е бил признат от ръководителя на Комисията на 21.08.2020 година По това време Денков към този момент е обвинен и с формирано произвеждане от КПКОНПИ за лишаване на нелегално добито имущество.
Как е уредена тази среща сред лице, против което Комисията е подхванала правни дейности в кръга на нейната подготвеност, и ръководителя ѝ? Всеки в неговото процесуално състояние ли може да се срещне персонално с ръководителя на Комисията, с цел да подаде сигнал и изложи непосредствено пред него изказванията си? Или за споразумяване на срещата е било належащо специфичното ходатайство на трето лице, неназовано в прессъобщението?
Тези въпроси са изключително съответстващи на фона на оповестеното единствено ден преди тази среща (на 20.08.2020 г.) друго прессъобщение на КПКОНПИ, в което се споделя, че деятелят от гражданското съдружие „ БОЕЦ “ Георги Георгиев, макар желанието си, не е бил признат от ръководителя на Комисията на същата дата да подава персонално пред него сигнал. Отказът от разговор на Цацаров с Георгиев, против който даже няма данни Комисията да води произвеждане, е стимулиран само със фотоси на последния с тогавашния министър председател Бойко Борисов, ръководителя на Върховен касационен съд Лозан Панов и обвинения някогашен банкер Цветан Василев.
Въпросите са изключително съответстващи и на фона на няколкото получили доста сериозен публичен отзив срещи и контакти на господин Сотир Цацаров по времето, когато заемаше длъжността основен прокурор.
През 2013 година някогашният вътрешен министър Цветан Цветанов твърди, че на служебна среща с него Сотир Цацаров е довел тогавашния народен представител Делян Пеевски, който през актуалната година беше глобен от Съединени американски щати по закона „ Магнитски “ поради властова корупция. Г-н Цацаров не отхвърля срещата сред тримата, само че декларира, че не е водил Пеевски при Цветанов, а го заварил там.
През 2015 година уеб сайтът „ Биволъ “ разгласява скришен запис от серията „ Яневагейт “, на който някогашната председателка на Софийски градски съд Владимира Янева твърди, че Цацаров е провел загадка среща с няколко доверени членове на Висш съдебен съвет преди Съветът да я в профил от служба, както и че ѝ се е обадил по вътрешния телефон, с цел да я уведоми за решението на Съвета. Тогава господин Цацаров отхвърля такова позвъняване, само че по този начин и не е изяснено дали изказванието е тествано посредством събиране на данни за диалозите от служебните телефони на двамата.
През 2017 година като „ ЦУМ-гейт “ става известна среща сред предприемача и издател Сашо Дончев и Сотир Цацаров с посредничеството на предприемача и политик Георги Гергов в офиса на последния. Според Дончев там е получил закани от Цацаров във връзка на изявления и карикатури във вестник „ Сега “.
Г-н Цацаров не отхвърля срещата, само че пък опонира, че Дончев е желал прокурорска интервенция по негови проблеми, която е отказал. Тези гореописани случаи през годините (а и доста други) са оставяли подозрение за отглеждана среда на нерегламентирани контакти и секрети срещи по върховете на държавната власт, което е било в допълнение задълбочено от неналичието на съответен институционален отговор на повдигнатите въпроси. Данни за сходни условия се изнасят и в този момент в „ Списък за бърз контрол… “, като институционалната реакция досега по традиция още веднъж поражда повече нови въпроси, в сравнение с обяснява подозренията.
А подозренията, в случай че бъдат доказани, дано да напомним, включват следното:
- интервенция от страна на изпълнителната власт в лицето на тогавашния министър председател Бойко Борисов в правосъдната власт и КПКОНПИ; лъжесвидетелстване на предпазени очевидци по делото против Веселин Денков; интервенция от основния прокурор Иван Гешев в профилираните съдилища; интервенция от страна на административния началник на Апелативния профилиран съд в работата на правосъдните сформира по съответни дела; голям брой етични нарушавания ", се добавя в известието.
Янев споделя в оповестените секрети записи, че се е срещал с господин Сотир Цацаров във връзка проблема на Веселин Денков, тогава арестуван под стража по дело на Специализираната прокуратура и с висящо произвеждане пред КПКОНПИ. В прессъобщението се твърди, че самият Яне Янев към този момент е отрекъл за сходни срещи пред длъжностни лица от Комисията, срещите са отречени и от Сотир Цацаров в персоналната му позиция. Това се показва в известие на Фондация " Антикорупционен фонд " и още:
" Адмирирайки публичността по случая на КПКОНПИ и нейния ръководител, показаната от тях информация поражда някои въпроси.
Тъй като имаме вяра, че изясняването им е от висок публичен интерес, ги задаваме в писмо, входирано в КПКОНПИ, на което настояваме да получим отговор:
Въпрос 1: Снети ли са пояснения от основния прокурор Иван Гешев?
В прессъобщението се споделя, че незабавно след издание на първата част от „ Списък за бърз контрол… “ на 11.06.2021 година дирекция „ Противодействие на корупцията “ на Комисията е почнала инспекция, в хода на която са снети пояснения от упоменати във кино лентата лица, измежду които Емил Писков, Мартин Божанов, Стоимен Чакалов, Яне Янев, Владислав Горанов, Георги Ушев и Бойко Борисов. Материалите от инспекцията са изпратени по подготвеност на прокуратурата на 23.06.2021 година
Оставяме настрани за какво това не ни беше обявено посредством отговор на въпросите, които категорично изпратихме на 23.06.2021 година до пресцентъра на комисията. Големият въпрос тук е снети ли са пояснения и от основния прокурор Иван Гешев, който също е измежду упоменатите във кино лентата лица на висши държавни длъжности, само че не и в прессъобщението.
Въпрос 2: Счита ли ръководителят на КПКОНПИ, че тъкмо негови подчинени би следвало да ревизират касаещите го изказвания във кино лентата?
Силно терзание също по този начин буди фактът, че инспекция, директно засягаща ръководителя на КПКОНПИ, се прави от негови подчинени длъжностни лица. Именно те снемат сведения от Яне Янев за хипотетични срещи с техния началник, на които се твърди, че е обсъждано оказването на нерегламентирано въздействие.
Така евентуално можем да чакаме, че пък събитията, касаещи основния прокурор Иван Гешев, неразбираемо дали наранени от КПКОНПИ в хода на тяхната инспекция, занапред ще бъдат изяснявани от негови подчинени длъжностни лица в прокуратурата - в случай че изобщо.
При съществуване на обособени антикорупционни институции в лицето на прокуратурата и КПКОНПИ би следвало да се допуска, че данните за каквото и да е твърдяно корупционно държание от техните ръководители, би трябвало да бъдат проверявани най-малкото на начален стадий от най-малко официално самостоятелни длъжностни лица не от същата институция като проверявания началник и доколкото е процесуално допустимо, евентуалният спор на ползи да бъде избегнат.
Въпрос 3: Как е уредена срещата Цацаров – Денков? Всеки проверяван от Комисията ли може да се срещне с ръководителя ѝ? В прессъобщението се твърди още, че по молба на Веселин Денков с изказвания за позволени от органи на КПКОНПИ съществени нарушавания, той е бил признат от ръководителя на Комисията на 21.08.2020 година По това време Денков към този момент е обвинен и с формирано произвеждане от КПКОНПИ за лишаване на нелегално добито имущество.
Как е уредена тази среща сред лице, против което Комисията е подхванала правни дейности в кръга на нейната подготвеност, и ръководителя ѝ? Всеки в неговото процесуално състояние ли може да се срещне персонално с ръководителя на Комисията, с цел да подаде сигнал и изложи непосредствено пред него изказванията си? Или за споразумяване на срещата е било належащо специфичното ходатайство на трето лице, неназовано в прессъобщението?
Тези въпроси са изключително съответстващи на фона на оповестеното единствено ден преди тази среща (на 20.08.2020 г.) друго прессъобщение на КПКОНПИ, в което се споделя, че деятелят от гражданското съдружие „ БОЕЦ “ Георги Георгиев, макар желанието си, не е бил признат от ръководителя на Комисията на същата дата да подава персонално пред него сигнал. Отказът от разговор на Цацаров с Георгиев, против който даже няма данни Комисията да води произвеждане, е стимулиран само със фотоси на последния с тогавашния министър председател Бойко Борисов, ръководителя на Върховен касационен съд Лозан Панов и обвинения някогашен банкер Цветан Василев.
Въпросите са изключително съответстващи и на фона на няколкото получили доста сериозен публичен отзив срещи и контакти на господин Сотир Цацаров по времето, когато заемаше длъжността основен прокурор.
През 2013 година някогашният вътрешен министър Цветан Цветанов твърди, че на служебна среща с него Сотир Цацаров е довел тогавашния народен представител Делян Пеевски, който през актуалната година беше глобен от Съединени американски щати по закона „ Магнитски “ поради властова корупция. Г-н Цацаров не отхвърля срещата сред тримата, само че декларира, че не е водил Пеевски при Цветанов, а го заварил там.
През 2015 година уеб сайтът „ Биволъ “ разгласява скришен запис от серията „ Яневагейт “, на който някогашната председателка на Софийски градски съд Владимира Янева твърди, че Цацаров е провел загадка среща с няколко доверени членове на Висш съдебен съвет преди Съветът да я в профил от служба, както и че ѝ се е обадил по вътрешния телефон, с цел да я уведоми за решението на Съвета. Тогава господин Цацаров отхвърля такова позвъняване, само че по този начин и не е изяснено дали изказванието е тествано посредством събиране на данни за диалозите от служебните телефони на двамата.
През 2017 година като „ ЦУМ-гейт “ става известна среща сред предприемача и издател Сашо Дончев и Сотир Цацаров с посредничеството на предприемача и политик Георги Гергов в офиса на последния. Според Дончев там е получил закани от Цацаров във връзка на изявления и карикатури във вестник „ Сега “.
Г-н Цацаров не отхвърля срещата, само че пък опонира, че Дончев е желал прокурорска интервенция по негови проблеми, която е отказал. Тези гореописани случаи през годините (а и доста други) са оставяли подозрение за отглеждана среда на нерегламентирани контакти и секрети срещи по върховете на държавната власт, което е било в допълнение задълбочено от неналичието на съответен институционален отговор на повдигнатите въпроси. Данни за сходни условия се изнасят и в този момент в „ Списък за бърз контрол… “, като институционалната реакция досега по традиция още веднъж поражда повече нови въпроси, в сравнение с обяснява подозренията.
А подозренията, в случай че бъдат доказани, дано да напомним, включват следното:
- интервенция от страна на изпълнителната власт в лицето на тогавашния министър председател Бойко Борисов в правосъдната власт и КПКОНПИ; лъжесвидетелстване на предпазени очевидци по делото против Веселин Денков; интервенция от основния прокурор Иван Гешев в профилираните съдилища; интервенция от страна на административния началник на Апелативния профилиран съд в работата на правосъдните сформира по съответни дела; голям брой етични нарушавания ", се добавя в известието.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ