Как да говорим с децата за войната
На 24 февруари сутринта всички се събудихме в един доста по-несигурен и обезпокоителен свят. Бяхме привикнали да мислим за войната като за нещо от предишното, а в този момент тя е действителност, освен това на един хвърлей от нас. В тази обстановка доста родители не знаят по какъв начин да приказват с децата си за експанзията, жертвите, бежанците.
Ставаме очевидци на крайности от цялостно безмълвие и отричане до проявление на видеоклипове на хлапета с бомби и раздрани трупове. Неизвестността и половинчатата истина са по-плашещи за децата от вярно поднесената информация, даже тя да е за нещо толкоз ужасно като войната. Съвсем естествено е и родителите да са комплицирани, уплашени и без отговори на детските въпроси. Въпреки това, те не трябва да не помнят, че децата чакат от тях протекция и сигурност.
Тук са събрани главните препоръки от експерти, познаващи детската душeвност, които да ни оказват помощ в общуването с децата по тази комплицирана тематика.
Назовете нещата с същинските им имена
Тезата на френската педиатърка и детски психоаналитик Франсоаз Долто е, че на децата не би трябвало да се приказва с евфемизми. Опитът от практиката на Весела Банова, клиничен психолог и психотерапевт, председателка на съдружие " Дете и пространство ", поддържа изцяло този мироглед.
Реклама
В Украйна се води война, това не е военна интервенция, както продължава да твърди съветската агитация. " Не можем да кажем на децата нещо друго, като се изключи че войната е неприемливо принуждение ", споделя Весела Банова, Не можем да премълчим обстоятелството, че сега над два и половина милиона украинци са били принудени да изоставен дома си, с цел да оцелеят и доста майки и деца търсят заслон, в това число в България. Данните на УНИЦЕФ към 11 март са, че към този момент 1 милион деца са избягали от Украйна. Всяка минута 55 украински деца стават бежанци. С други думи, всеки ден приблизително 75 000 деца стават бежанци, написа УНИЦЕФ в едно от последните прессъобщение.
На децата не би трябвало да се приказва с евфемизми, няма по какъв начин да им спестим действителността, само че е значимо по какъв начин ще проведем диалога, споделят експертите Източник: Shutterstock
Много родители се двоумят по кое време да проведат диалога за войната. За най-малките деца в предучилищна възраст няма еднопосочна рекомендация от психолози и педагози - в случай че по никакъв метод не са изложени на вести и до този миг не са чули нищо за войната и не демонстрират признаци на тревога, бихте могли да изчакате.
Най-важното е, когато пристигна моментът, диалогът да се организира по верния метод, в предпазена среда, като се остави опция на детето да задава въпроси. Когато родителите са доста обезпокоени, съществува заплаха да трансферират своята тревога върху децата си.
Ако детето пристигна при вас с въпроси за войната, а вие в този миг сте прекомерно афектирани и нямате подготвеност да обясните умерено или не намирате точните думи, бъдете открити за страстите си. Весела Банова предлага следните думи: " Да, тематиката за войната е доста сериозна, само че аз сега съм доста разчувствуван и ми е мъчно да приказвам, хайде да го обсъдим малко по-късно. " Възможно е и да насочите детето към някой различен родственик или фамилен другар.
Реклама
" Важно е да кажете тези две неща, че войната е съществено нещо, че сте разчувствани и да оставите отворена вратата за по-късен диалог ", поучава доктор Банова. Колкото по-трудно намирате думи, толкоз по-ясно детето ще разбере, че това, което се случва, е значимо и съществено - " няма по какъв начин да му се спести действителността ", добавя тя. Детето най-вероятно не разполага с понятия, с цел да опише своите терзания. Дайте му късмет да показа опита си със лични думи и се заредете с самообладание, с цел да го изслушате.
Валентина Стоева от фондация " Детски книги ", която дълги години поддържа връзка с деца от цялата страна посредством поощряване на четенето, е уверена, че с тях би трябвало да се приказва почтено. " Те не са глупави. Разбират, че се случва нещо, и възрастните са обезпокоени, само че страхът им може да се ускори неведнъж, в случай че не им бъдат изложени в резюме обстоятелствата и не бъдат уверени , че възрастните към тях ще се погрижат за живота и здравето им ", споделя Стоева.
Не говорете с детето преди сън
Не започвайте диалог за войната тъкмо преди лягане. По това време децата са най-уязвими и чувствителни и създавате предпоставки за кошмари. А и в детската глава след това могат да изникнат доста въпроси, които да нямат по какъв начин да ви зададат, до момента в който лежат сами. Хубаво е да предизвиквате диалога в миг, когато детето не е превъзбудено и преуморено, да вземем за пример по време на фамилната вечеря. Най-важно е то да разбере, че оставяте вратата отворена за въпроси и има задоволително време, откакто говорите, да ги зададе, както и че вие сте отсреща и ще му обърнете внимание.
Спектър на утехата
Колкото и да ни е мъчно на моменти, нашата задача е да утешим децата и да се погрижим те да се усещат в сигурност. " Трябва да подкрепим децата си, не да ги лъжем, а да ги успокоим " , споделя Весела Банова. Според нея е хубаво да им разбираем, че не сме сами, че България е част от НАТО, има съдружници, също по този начин, че се водят договаряния за мир. Винаги може да изведем диалога към по-конкретни обстановки - да опишем по какъв начин хората са сплотяват в дела, с цел да оказват помощ на потърпевшите.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Войната в Украйна 2 Политика 3 Войната в Украйна 1 Войната в Украйна 2 Политика 3 Коментари и разбори 1 Войната в Украйна 2 Политика 3 Коментари и разбори Реклама
Валентина Стоева споделя, че в тази сложна задача да успокои сина си й оказват помощ точно книгите. С него четат " Войната, която промени Рондо ". " Успокоих го, че ще бъдем дружно и ще преодолеем всичко, което ни чака. Не съм го заблуждавала, че ни чака ярко бъдеще, тъй като не знам какво следва ", признава Валентина. Но тя приказва с него почтено и топло, както съгласно нея би трябвало да се приказва с децата. Извор на разтуха е и физическата непосредственост - обятия, наличие.
Мъж бяга с дете от Ирпин, след мощните бомбардировки на единствения кулоар, употребен от локалните поданици за напускането на града Източник: Reuters Не гледайте вести с децата си
За деца в предучилищна възраст рекомендацията е безапелационна - не пускайте новините, до момента в който са в близост, даже да си мислите, че те играят и не слушат или не обръщат внимание, до момента в който вие гледате централната емисия. " Новините демонстрират доста тежки картини, облиците се запечатват доста, преди думите да облекат в значение облика ", споделя Весела Банова. Тя изяснява, че дребните деца не могат да схванат, че тези зверства се случват някъде другаде , не могат да преценят дистанциите и си мислят, че всичко, което гледат, става тук и в този момент. Те проектират нещастието върху себе си и личното си семейство.
" Има специфичност от позиция на психологичното развиване - децата в предучилищна възраст не вършат разлика сред действителност и фикция ", родителите би трябвало да го осъзнаят и да внимават по какъв начин приказват за войната, тъй като от метода, по който приказват, детето ще си сътвори визия за това какво е война. Ако родителят демонстрира на децата си видеоклипове или приказва за войната все едно е видеоигра, филм или приказка, това извънредно обърква детето, тъй като в неговото схващане няма да се появи никакъв инструмент за разграничение на фикция от истина.
" Разговорите в класната стая стартират с " по новините споделиха ", следват въпроси като какво да вършим по време на бомбардировки, може ли войната да стигне дотук, предпазени ли сме задоволително, откакто сме в НАТО и Европейски Съюз ", споделя учителят Димитър Механджиев. Учениците му са в 5 клас и той се пробва да ги успокои и да отговори на всичките им въпроси. Механджиев употребява мотива да ги научи какво е демократично и автократично ръководство, както и за какво една страна би трябвало да бъде самостоятелна.
Бюлетин Капитал: Light
Всяка събота заран: просвета, изкуство, свободно време.
Вашият email Записване
Ставаме очевидци на крайности от цялостно безмълвие и отричане до проявление на видеоклипове на хлапета с бомби и раздрани трупове. Неизвестността и половинчатата истина са по-плашещи за децата от вярно поднесената информация, даже тя да е за нещо толкоз ужасно като войната. Съвсем естествено е и родителите да са комплицирани, уплашени и без отговори на детските въпроси. Въпреки това, те не трябва да не помнят, че децата чакат от тях протекция и сигурност.
Тук са събрани главните препоръки от експерти, познаващи детската душeвност, които да ни оказват помощ в общуването с децата по тази комплицирана тематика.
Назовете нещата с същинските им имена
Тезата на френската педиатърка и детски психоаналитик Франсоаз Долто е, че на децата не би трябвало да се приказва с евфемизми. Опитът от практиката на Весела Банова, клиничен психолог и психотерапевт, председателка на съдружие " Дете и пространство ", поддържа изцяло този мироглед.
Реклама
В Украйна се води война, това не е военна интервенция, както продължава да твърди съветската агитация. " Не можем да кажем на децата нещо друго, като се изключи че войната е неприемливо принуждение ", споделя Весела Банова, Не можем да премълчим обстоятелството, че сега над два и половина милиона украинци са били принудени да изоставен дома си, с цел да оцелеят и доста майки и деца търсят заслон, в това число в България. Данните на УНИЦЕФ към 11 март са, че към този момент 1 милион деца са избягали от Украйна. Всяка минута 55 украински деца стават бежанци. С други думи, всеки ден приблизително 75 000 деца стават бежанци, написа УНИЦЕФ в едно от последните прессъобщение.
На децата не би трябвало да се приказва с евфемизми, няма по какъв начин да им спестим действителността, само че е значимо по какъв начин ще проведем диалога, споделят експертите Източник: Shutterstock
Много родители се двоумят по кое време да проведат диалога за войната. За най-малките деца в предучилищна възраст няма еднопосочна рекомендация от психолози и педагози - в случай че по никакъв метод не са изложени на вести и до този миг не са чули нищо за войната и не демонстрират признаци на тревога, бихте могли да изчакате.
Най-важното е, когато пристигна моментът, диалогът да се организира по верния метод, в предпазена среда, като се остави опция на детето да задава въпроси. Когато родителите са доста обезпокоени, съществува заплаха да трансферират своята тревога върху децата си.
Ако детето пристигна при вас с въпроси за войната, а вие в този миг сте прекомерно афектирани и нямате подготвеност да обясните умерено или не намирате точните думи, бъдете открити за страстите си. Весела Банова предлага следните думи: " Да, тематиката за войната е доста сериозна, само че аз сега съм доста разчувствуван и ми е мъчно да приказвам, хайде да го обсъдим малко по-късно. " Възможно е и да насочите детето към някой различен родственик или фамилен другар.
Реклама
" Важно е да кажете тези две неща, че войната е съществено нещо, че сте разчувствани и да оставите отворена вратата за по-късен диалог ", поучава доктор Банова. Колкото по-трудно намирате думи, толкоз по-ясно детето ще разбере, че това, което се случва, е значимо и съществено - " няма по какъв начин да му се спести действителността ", добавя тя. Детето най-вероятно не разполага с понятия, с цел да опише своите терзания. Дайте му късмет да показа опита си със лични думи и се заредете с самообладание, с цел да го изслушате.
Валентина Стоева от фондация " Детски книги ", която дълги години поддържа връзка с деца от цялата страна посредством поощряване на четенето, е уверена, че с тях би трябвало да се приказва почтено. " Те не са глупави. Разбират, че се случва нещо, и възрастните са обезпокоени, само че страхът им може да се ускори неведнъж, в случай че не им бъдат изложени в резюме обстоятелствата и не бъдат уверени , че възрастните към тях ще се погрижат за живота и здравето им ", споделя Стоева.
Не говорете с детето преди сън
Не започвайте диалог за войната тъкмо преди лягане. По това време децата са най-уязвими и чувствителни и създавате предпоставки за кошмари. А и в детската глава след това могат да изникнат доста въпроси, които да нямат по какъв начин да ви зададат, до момента в който лежат сами. Хубаво е да предизвиквате диалога в миг, когато детето не е превъзбудено и преуморено, да вземем за пример по време на фамилната вечеря. Най-важно е то да разбере, че оставяте вратата отворена за въпроси и има задоволително време, откакто говорите, да ги зададе, както и че вие сте отсреща и ще му обърнете внимание.
Спектър на утехата
Колкото и да ни е мъчно на моменти, нашата задача е да утешим децата и да се погрижим те да се усещат в сигурност. " Трябва да подкрепим децата си, не да ги лъжем, а да ги успокоим " , споделя Весела Банова. Според нея е хубаво да им разбираем, че не сме сами, че България е част от НАТО, има съдружници, също по този начин, че се водят договаряния за мир. Винаги може да изведем диалога към по-конкретни обстановки - да опишем по какъв начин хората са сплотяват в дела, с цел да оказват помощ на потърпевшите.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Войната в Украйна 2 Политика 3 Войната в Украйна 1 Войната в Украйна 2 Политика 3 Коментари и разбори 1 Войната в Украйна 2 Политика 3 Коментари и разбори Реклама
Валентина Стоева споделя, че в тази сложна задача да успокои сина си й оказват помощ точно книгите. С него четат " Войната, която промени Рондо ". " Успокоих го, че ще бъдем дружно и ще преодолеем всичко, което ни чака. Не съм го заблуждавала, че ни чака ярко бъдеще, тъй като не знам какво следва ", признава Валентина. Но тя приказва с него почтено и топло, както съгласно нея би трябвало да се приказва с децата. Извор на разтуха е и физическата непосредственост - обятия, наличие.
Мъж бяга с дете от Ирпин, след мощните бомбардировки на единствения кулоар, употребен от локалните поданици за напускането на града Източник: Reuters Не гледайте вести с децата си
За деца в предучилищна възраст рекомендацията е безапелационна - не пускайте новините, до момента в който са в близост, даже да си мислите, че те играят и не слушат или не обръщат внимание, до момента в който вие гледате централната емисия. " Новините демонстрират доста тежки картини, облиците се запечатват доста, преди думите да облекат в значение облика ", споделя Весела Банова. Тя изяснява, че дребните деца не могат да схванат, че тези зверства се случват някъде другаде , не могат да преценят дистанциите и си мислят, че всичко, което гледат, става тук и в този момент. Те проектират нещастието върху себе си и личното си семейство.
" Има специфичност от позиция на психологичното развиване - децата в предучилищна възраст не вършат разлика сред действителност и фикция ", родителите би трябвало да го осъзнаят и да внимават по какъв начин приказват за войната, тъй като от метода, по който приказват, детето ще си сътвори визия за това какво е война. Ако родителят демонстрира на децата си видеоклипове или приказва за войната все едно е видеоигра, филм или приказка, това извънредно обърква детето, тъй като в неговото схващане няма да се появи никакъв инструмент за разграничение на фикция от истина.
" Разговорите в класната стая стартират с " по новините споделиха ", следват въпроси като какво да вършим по време на бомбардировки, може ли войната да стигне дотук, предпазени ли сме задоволително, откакто сме в НАТО и Европейски Съюз ", споделя учителят Димитър Механджиев. Учениците му са в 5 клас и той се пробва да ги успокои и да отговори на всичките им въпроси. Механджиев употребява мотива да ги научи какво е демократично и автократично ръководство, както и за какво една страна би трябвало да бъде самостоятелна.
Бюлетин Капитал: Light
Всяка събота заран: просвета, изкуство, свободно време.
Вашият email Записване
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ