Авторът на стотици любими песни Живко Колев на 65 г.: Ех, как сладко горчи споменът...
На 23 юли поетът и създател на песни Живко Колев, сценарист, режисьор и продуцент, навърши 65 година По този мотив на 19 ноември в Зала 1 на НДК ще забележим величествен концерт с присъединяване на най-популярните български артисти и групи.
На сцената ще излязат Васил Найденов, Силвия Кацарова, дует “Ритон”, “Сигнал”, Илия Ангелов, Маргарита Хранова, “Трик”, Панайот Панайотов, “Тангра”, “Трамвай №5”, “Тоника Домини”, Васил Чергов и Светослав Лобошки, София Иванова и Янка Рупкина.
Те ще изпълнят безконечните шлагери, а събитието ще бъде снимано от Българска национална телевизия 1 и ще се излъчи по Коледа.
Живко Колев е роден през 1954 година Написал е текстовете на към 1000 известни, детски и хумористични песни, както и стотици сюжети на телевизионни шоупрограми и концерти, като “Мелодия на годината”, “Телевизионна дискотека”, “С ария из България”. Той е продуцент на над 30 албума на наши реализатори. Режисьор е на многочислени вариететни стратегии и концерти, а в интервала 1994 - 1999 година е основен съветник на фестивала “Златният Орфей”.
Известен е и като един от основателите на трио “НЛО” и създател на 107 от техните песни. Издал е и 4 книги с лирика - “Бурята в сърцето ми”, “Забранен за ученици”, “Жирайфелова кула”, “Не плачи за мен, България”. Живко Колев е притежател на десетки призове от най-престижните наши състезания в региона на музикалното и литературно творчество, сред които огромните награди на “Златен Орфей” и “Мелодия на годината”.
- Живко, след толкоз доста награди и овации чувствал ли си се в миналото подценен?
- О, доста пъти, основно по фестивали и състезания, когато, да речем, дадена ария не вземе премия. И всякога си споделям, че към този момент съм претръпнал с годините и опита, само че май не е по този начин. Подсъзнателно го одобрявам мъчително.
В последна сметка обаче ми минава и в никакъв случай не съм правил разправии с журито. Така е на конкурс - има спечелили и изгубили. Няма по какъв начин постоянно да си на върха. Това би трябвало да го осмисли и разбере всеки.
- Днес доста се приказва за цензура преди 10 ноември 1989-а. Ти в миналото страдал ли си от нея?
- Спирани са ми значително текстове по времето, когато имаше комисии в радиото, само че не по политически аргументи. Явно са решили, че художествените качества не са на нужното равнище. Не знам дали е тъкмо да се приказва за цензура тогава. По-скоро аз си правех автоцензура, тъй като знаех какво ще мине и какво не.
Дует ”Ритон “ са изпели не малко негови песни.
- Изпитваш ли носталгия по това време?
- Аз не, само че моите родители изпитваха. Те бяха несигурни за бъдещето на децата и внуците си. За толкоз години никое държавно управление не откри вярната обществена политика, не спести унижението на възрастните хора.
Било ми е неловко да кажа в чужбина, че майка ми живее със 100 евро пенсия, а е работила повече от 40 години за тази страна? Просто не имат вяра, че е допустимо. И в случай че има към момента носталгия по предишното, то е тъй като тогава никой не ровеше по кофите за парче самун.
При мен е останала само носталгията по младостта
Тази година станах на 65 година, обикновено е. Често класифицирам спомените в албума на своя живот и нерядко пиша за това. Представяш ли си, в случай че нямаше мемоари, по какъв начин свършва животът - ние няма да знаем кои сме и какво сме правили преди 5 минути, през вчерашния ден, в детството си.
А обратно, въпреки всичко, сякаш остават най-хубавите и най-лошите моменти, другото се не помни. Назад виждам по какъв начин минава и огромният транспортен съд, по какъв начин клати през детството тази дребна гемия, която в очите на нас, хлапаците, е възвишен транспортен съд. И уличките, и зелената нощ, в която се ражда първата обич... Ех, по какъв начин сладко горчи споменът...
- Ако си направиш равносметка, има ли нещо, което не харесваш в себе си?
- Имам доста дефекти. Труден темперамент съм и единствено жена-героиня може да ме издържи. Въпреки че съм зодия Лъв, като всеки създател малко или доста съм душевен неустойчив, опасявам се от височини, от хвърчене със аероплан (което съвсем преодолях), хипохондрик съм.
Малко съм ленив и не оказвам помощ много-много у дома. Напоследък започнах да пребивавам по-затворено и по-рядко се срещам с другари. Това са единствено тези дефекти, които аз виждам, а несъмнено има и още, които другите виждат, само че ми икономисват от някаква учтивост.
- Като загатна за дамата героиня, която те търпи толкоз време, по какъв начин и по кое време пътищата ви се пресякоха с твоята Вержи?
- Интересното е, че с нея се срещнах на сватбата с първата ми брачна половинка. Години по-късно стана като по филмите - инцидентна среща и се стартира... И по този начин повече от 20 години. Имам чудесна връзка и въобще не си представям живота си без нея.
И преди да си ме попитала дали тя ми е музата, ще ти кажа - не знам. Ако има муза въобще и би трябвало да я очаквам, до момента да не бях написал нищо. (Смее се.) Истината освен за мен, само че и за всеки създател е, че се работи по поръчка и дисциплината е прекомерно значима.
Времето е такова, че от лирика не се печели доста и в случай че би трябвало да храниш фамилията си, ти е належащо количество, което при всеки случай е за сметка на качеството.
С Ева Найденова и Милица Божинова
- Има ли нещо, за което съжаляваш?
- Може би за това, че не съм се родил малко по на Запад, където с тази продукция, която оставям, щяха да живеят пищно четири генерации след мен. Но човек не избира родителите и родината си. Съжалявам и за други неща.
Ако можех да се върна към началото, бих поел по напълно разнообразни пътища. Но няма по какъв начин, не може. Затова се пробвам да не се малтретирам с сходни мисли.
- Писал си за толкоз доста артисти, има ли някой, на който си отказвал?
- Преди време отхвърлих на един артист, който просто не одобрявам. Отказвал съм и когато не ми подхожда музиката или просто не ми се получава. Преди време отказвах и заради доста задължения, просто не ми стигаше времето, само че в този момент не е по този начин.
- Като се обърнеш обратно след толкоз години работа, по кое време разбра, че си прочут?
- Никога не съм се изживявал като “звезда”. Лицето на една ария е изпълнителят, на една шоу-програма - артистите. Е, малко ме е боляло, когато споделят - песента на Васил Найденов или Силвия Кацарова, да речем, тъй като тя е на създателите, а артистите просто я извършват.
Но това е - има хора, които стоят зад кулисите и никой не ги вижда, въпреки че без тях не може.
- Понеже започнах с това, че съвсем всеки от нашето потомство има обичана ария от твоите, най-после ще кажеш ли на теб коя ти е най на сърце?
- “Клоунът” и “Накъдето ми видят очите”. Те са писани в началото като стихотворения и след това към тях е направена музиката. Казвам това, тъй като в към 80 % от случаите е противоположното. Просто подобен е стандартът на работа на композиторите - думите ги лимитират.
Затова пък готовата музика лимитира мен. Правят се взаимни отстъпки, сортират се думи с повече гласни.
Валентина ИВАНОВА
/вестник "Над 55 "/
На сцената ще излязат Васил Найденов, Силвия Кацарова, дует “Ритон”, “Сигнал”, Илия Ангелов, Маргарита Хранова, “Трик”, Панайот Панайотов, “Тангра”, “Трамвай №5”, “Тоника Домини”, Васил Чергов и Светослав Лобошки, София Иванова и Янка Рупкина.
Те ще изпълнят безконечните шлагери, а събитието ще бъде снимано от Българска национална телевизия 1 и ще се излъчи по Коледа.
Живко Колев е роден през 1954 година Написал е текстовете на към 1000 известни, детски и хумористични песни, както и стотици сюжети на телевизионни шоупрограми и концерти, като “Мелодия на годината”, “Телевизионна дискотека”, “С ария из България”. Той е продуцент на над 30 албума на наши реализатори. Режисьор е на многочислени вариететни стратегии и концерти, а в интервала 1994 - 1999 година е основен съветник на фестивала “Златният Орфей”.
Известен е и като един от основателите на трио “НЛО” и създател на 107 от техните песни. Издал е и 4 книги с лирика - “Бурята в сърцето ми”, “Забранен за ученици”, “Жирайфелова кула”, “Не плачи за мен, България”. Живко Колев е притежател на десетки призове от най-престижните наши състезания в региона на музикалното и литературно творчество, сред които огромните награди на “Златен Орфей” и “Мелодия на годината”.
- Живко, след толкоз доста награди и овации чувствал ли си се в миналото подценен?
- О, доста пъти, основно по фестивали и състезания, когато, да речем, дадена ария не вземе премия. И всякога си споделям, че към този момент съм претръпнал с годините и опита, само че май не е по този начин. Подсъзнателно го одобрявам мъчително.
В последна сметка обаче ми минава и в никакъв случай не съм правил разправии с журито. Така е на конкурс - има спечелили и изгубили. Няма по какъв начин постоянно да си на върха. Това би трябвало да го осмисли и разбере всеки.
- Днес доста се приказва за цензура преди 10 ноември 1989-а. Ти в миналото страдал ли си от нея?
- Спирани са ми значително текстове по времето, когато имаше комисии в радиото, само че не по политически аргументи. Явно са решили, че художествените качества не са на нужното равнище. Не знам дали е тъкмо да се приказва за цензура тогава. По-скоро аз си правех автоцензура, тъй като знаех какво ще мине и какво не.
Дует ”Ритон “ са изпели не малко негови песни.
- Изпитваш ли носталгия по това време?
- Аз не, само че моите родители изпитваха. Те бяха несигурни за бъдещето на децата и внуците си. За толкоз години никое държавно управление не откри вярната обществена политика, не спести унижението на възрастните хора.
Било ми е неловко да кажа в чужбина, че майка ми живее със 100 евро пенсия, а е работила повече от 40 години за тази страна? Просто не имат вяра, че е допустимо. И в случай че има към момента носталгия по предишното, то е тъй като тогава никой не ровеше по кофите за парче самун.
При мен е останала само носталгията по младостта
Тази година станах на 65 година, обикновено е. Често класифицирам спомените в албума на своя живот и нерядко пиша за това. Представяш ли си, в случай че нямаше мемоари, по какъв начин свършва животът - ние няма да знаем кои сме и какво сме правили преди 5 минути, през вчерашния ден, в детството си.
А обратно, въпреки всичко, сякаш остават най-хубавите и най-лошите моменти, другото се не помни. Назад виждам по какъв начин минава и огромният транспортен съд, по какъв начин клати през детството тази дребна гемия, която в очите на нас, хлапаците, е възвишен транспортен съд. И уличките, и зелената нощ, в която се ражда първата обич... Ех, по какъв начин сладко горчи споменът...
- Ако си направиш равносметка, има ли нещо, което не харесваш в себе си?
- Имам доста дефекти. Труден темперамент съм и единствено жена-героиня може да ме издържи. Въпреки че съм зодия Лъв, като всеки създател малко или доста съм душевен неустойчив, опасявам се от височини, от хвърчене със аероплан (което съвсем преодолях), хипохондрик съм.
Малко съм ленив и не оказвам помощ много-много у дома. Напоследък започнах да пребивавам по-затворено и по-рядко се срещам с другари. Това са единствено тези дефекти, които аз виждам, а несъмнено има и още, които другите виждат, само че ми икономисват от някаква учтивост.
- Като загатна за дамата героиня, която те търпи толкоз време, по какъв начин и по кое време пътищата ви се пресякоха с твоята Вержи?
- Интересното е, че с нея се срещнах на сватбата с първата ми брачна половинка. Години по-късно стана като по филмите - инцидентна среща и се стартира... И по този начин повече от 20 години. Имам чудесна връзка и въобще не си представям живота си без нея.
И преди да си ме попитала дали тя ми е музата, ще ти кажа - не знам. Ако има муза въобще и би трябвало да я очаквам, до момента да не бях написал нищо. (Смее се.) Истината освен за мен, само че и за всеки създател е, че се работи по поръчка и дисциплината е прекомерно значима.
Времето е такова, че от лирика не се печели доста и в случай че би трябвало да храниш фамилията си, ти е належащо количество, което при всеки случай е за сметка на качеството.
С Ева Найденова и Милица Божинова
- Има ли нещо, за което съжаляваш?
- Може би за това, че не съм се родил малко по на Запад, където с тази продукция, която оставям, щяха да живеят пищно четири генерации след мен. Но човек не избира родителите и родината си. Съжалявам и за други неща.
Ако можех да се върна към началото, бих поел по напълно разнообразни пътища. Но няма по какъв начин, не може. Затова се пробвам да не се малтретирам с сходни мисли.
- Писал си за толкоз доста артисти, има ли някой, на който си отказвал?
- Преди време отхвърлих на един артист, който просто не одобрявам. Отказвал съм и когато не ми подхожда музиката или просто не ми се получава. Преди време отказвах и заради доста задължения, просто не ми стигаше времето, само че в този момент не е по този начин.
- Като се обърнеш обратно след толкоз години работа, по кое време разбра, че си прочут?
- Никога не съм се изживявал като “звезда”. Лицето на една ария е изпълнителят, на една шоу-програма - артистите. Е, малко ме е боляло, когато споделят - песента на Васил Найденов или Силвия Кацарова, да речем, тъй като тя е на създателите, а артистите просто я извършват.
Но това е - има хора, които стоят зад кулисите и никой не ги вижда, въпреки че без тях не може.
- Понеже започнах с това, че съвсем всеки от нашето потомство има обичана ария от твоите, най-после ще кажеш ли на теб коя ти е най на сърце?
- “Клоунът” и “Накъдето ми видят очите”. Те са писани в началото като стихотворения и след това към тях е направена музиката. Казвам това, тъй като в към 80 % от случаите е противоположното. Просто подобен е стандартът на работа на композиторите - думите ги лимитират.
Затова пък готовата музика лимитира мен. Правят се взаимни отстъпки, сортират се думи с повече гласни.
Валентина ИВАНОВА
/вестник "Над 55 "/
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ