Трудният път на евроинтеграцията за Северна Македония
На 23 август в Атина се организира неофициална вечеря с много публични посетители. На сбирката в резиденцията на гръцкия министър председател Кириакос Мицотакис се обсъждаше бъдещето на Западните Балкани, в наличието на съвсем всички водачи от района - Северна Македония, България, Хърватия, Румъния, Косово и Босна.
Срещата маркира 20 години от друго събиране за бъдещето на балканския район - през. Тогава България беше отсъстваща от масата. На новата среща изчезнала беше Албания, защото Гърция се намира в дипломатически раздор с нея, поради задържан за корупция кмет от гръцки генезис.
Това в действителност, е типично доказателство по какъв начин положителните планове на Европейски Съюз в района се сблъскват с действителността. Ако на първата среща единствено Гърция беше член на Европейски Съюз, то в този момент България, Румъния и Хърватия към този момент също са вътре. Това, уви, не прави по-лесен пътят на останалите.
Северна Македония, която е със статут на претендент член от 2005 година и Албания, кандидат-член от 2014 година, са застрашени да влязат в организацията даже след страни като Молдова и Украйна, които получиха този статут едвам през юни предходната година (и също бяха на вечерята).
Реклама Бизнес по съседски След като проектите за връзка по въздух, очакванията са, че към момента може да бъде построена железопътната връзка сред София и Скопие, за която се приказва от 1994 година Според македонския дипломат железопътната инфраструктура от македонската страна към момента се строи, като връзката до границата се чака да бъде довършена до 2027 г.Въпреки неналичието на инфраструктура в обаче вложения в Северна Македония от българска страна не липсват. През 2021 година вложенията доближават 244 млн. евро, растеж над към 100% спрямо 10 години по-рано. Общият размер на вложените средства за интервал от 2010-2021 година е над 1.88 милиарда евро.От срещната страна обаче не се среща сходен възторг. През 2021 година Македония влага към 8 млн. евро в България, като за 10 години чисто излиза от като вложения, до момента в който избира дестинации като Русия (около 100 млн. евро) и Сърбия (700 млн. евро).
Основният проблем за Скопие е смяната на конституцията. На 18 август Народното събрание трябваше да гласоподава вписването на българите в главния закон, което е предусловие за започване на договарянията с Европейски Съюз. Правителството обаче не съумя да прокара измененията. Според Агнеза Руси Поповска, дипломат на Северна Македония за България, измененията могат да бъдат прокарани до края на ноември (виж интервюто), само че гаранция няма. Опозицията в Скопие употребява проблема, с цел да натрупа политически капитал.
" Ако единствено еден делегат од ВМРО-ДПМНЕ ме изневери и гласа за уставните промени, ќе се повлечам од политиката " на 23 август Християн Мицоски, водач на опозиционната партия с 37 депутати от 120 членния парламент на Северна Македония.
Така прилежащата страна е изправена пред следния, типично балкански, проблем: съгласно изследвания на локални медии към 80% от жителите са срещу вписването на българите в конституцията, до момента в който в това време 80% са за влизането в Европейски Съюз. Как се трансформира конституция На 25 юли конституционна комисия в македонския парламент предложи измененията, които бяха в резултат на по този начин нареченото Френско предложение за повдигане на българското несъгласие. Според тях, българите ще бъдат записани като малцинство в македонската конституция, където към този момент са вписани турци, власи, роми, сърби, босненци, албанци и македонци . Според сегашното предложение към тях би трябвало да се прибавят българи, хървати, черногорци, словенци, евреи и египтяни .
Реклама
Историята на измененията в конституцията датира от 2002 година, когато в резултат на военния спор с албанското население, в Македония се оферират промени в конституцията. Със основаването на " Комитет за односи меѓу заедниците " или Комитет за връзките сред общностите, постепеннo етническото напрежение от началото на века спада. Комитетът, който публично стартира да работи 2007 година, се занимава с проблеми и предлага решения на държавното управление, свързани със съжителството на другите нации в страната - нещо като комисия по връзки с обществеността.
Понастоящем органът е формиран от 19 члена - по седем места за албанци и македонци и по един представител за турци, сърби, власи, роми и босненци. Новото предложение за промени в конституцията предлага съставът му да се разшири до 43: всички изброени общности, измежду които и българите, да получат по един представител, а албанците и македонците по 16 " за да се подсигурява представителност ".
" Капитал " беседва с македонския дипломат в София, с цел да разбере какви са настроенията оттатък границата и какво мисли формалната власт в Скопие за пътя към Европейски Съюз.
Тема с продължение Македония е една от тематиките, която непроменяемо участва през цялото време на 30 годишната история на " Капитал ". По мотив годишнината на медията в редакцията подбрахме дребна част от най-интересните текстове през годините по тематиката: със социолога Валерий Русанов, който през 1997 година показва разграничителната линия сред двете страни: езикът.Анализ на патриотичния метод на България към Кратък пътепис от 1998 година от Охрид или Водещият текст от тематиката на броя на Капитал от май 2012 година: Как връзките сред двете страни още веднъж зациклиха преди деситилетие: Външният министър на Македония пред " Капитал " през 2017 година:
Срещата маркира 20 години от друго събиране за бъдещето на балканския район - през. Тогава България беше отсъстваща от масата. На новата среща изчезнала беше Албания, защото Гърция се намира в дипломатически раздор с нея, поради задържан за корупция кмет от гръцки генезис.
Това в действителност, е типично доказателство по какъв начин положителните планове на Европейски Съюз в района се сблъскват с действителността. Ако на първата среща единствено Гърция беше член на Европейски Съюз, то в този момент България, Румъния и Хърватия към този момент също са вътре. Това, уви, не прави по-лесен пътят на останалите.
Северна Македония, която е със статут на претендент член от 2005 година и Албания, кандидат-член от 2014 година, са застрашени да влязат в организацията даже след страни като Молдова и Украйна, които получиха този статут едвам през юни предходната година (и също бяха на вечерята).
Реклама Бизнес по съседски След като проектите за връзка по въздух, очакванията са, че към момента може да бъде построена железопътната връзка сред София и Скопие, за която се приказва от 1994 година Според македонския дипломат железопътната инфраструктура от македонската страна към момента се строи, като връзката до границата се чака да бъде довършена до 2027 г.Въпреки неналичието на инфраструктура в обаче вложения в Северна Македония от българска страна не липсват. През 2021 година вложенията доближават 244 млн. евро, растеж над към 100% спрямо 10 години по-рано. Общият размер на вложените средства за интервал от 2010-2021 година е над 1.88 милиарда евро.От срещната страна обаче не се среща сходен възторг. През 2021 година Македония влага към 8 млн. евро в България, като за 10 години чисто излиза от като вложения, до момента в който избира дестинации като Русия (около 100 млн. евро) и Сърбия (700 млн. евро).
Основният проблем за Скопие е смяната на конституцията. На 18 август Народното събрание трябваше да гласоподава вписването на българите в главния закон, което е предусловие за започване на договарянията с Европейски Съюз. Правителството обаче не съумя да прокара измененията. Според Агнеза Руси Поповска, дипломат на Северна Македония за България, измененията могат да бъдат прокарани до края на ноември (виж интервюто), само че гаранция няма. Опозицията в Скопие употребява проблема, с цел да натрупа политически капитал.
" Ако единствено еден делегат од ВМРО-ДПМНЕ ме изневери и гласа за уставните промени, ќе се повлечам од политиката " на 23 август Християн Мицоски, водач на опозиционната партия с 37 депутати от 120 членния парламент на Северна Македония.
Така прилежащата страна е изправена пред следния, типично балкански, проблем: съгласно изследвания на локални медии към 80% от жителите са срещу вписването на българите в конституцията, до момента в който в това време 80% са за влизането в Европейски Съюз. Как се трансформира конституция На 25 юли конституционна комисия в македонския парламент предложи измененията, които бяха в резултат на по този начин нареченото Френско предложение за повдигане на българското несъгласие. Според тях, българите ще бъдат записани като малцинство в македонската конституция, където към този момент са вписани турци, власи, роми, сърби, босненци, албанци и македонци . Според сегашното предложение към тях би трябвало да се прибавят българи, хървати, черногорци, словенци, евреи и египтяни .
Реклама
Историята на измененията в конституцията датира от 2002 година, когато в резултат на военния спор с албанското население, в Македония се оферират промени в конституцията. Със основаването на " Комитет за односи меѓу заедниците " или Комитет за връзките сред общностите, постепеннo етническото напрежение от началото на века спада. Комитетът, който публично стартира да работи 2007 година, се занимава с проблеми и предлага решения на държавното управление, свързани със съжителството на другите нации в страната - нещо като комисия по връзки с обществеността.
Понастоящем органът е формиран от 19 члена - по седем места за албанци и македонци и по един представител за турци, сърби, власи, роми и босненци. Новото предложение за промени в конституцията предлага съставът му да се разшири до 43: всички изброени общности, измежду които и българите, да получат по един представител, а албанците и македонците по 16 " за да се подсигурява представителност ".
" Капитал " беседва с македонския дипломат в София, с цел да разбере какви са настроенията оттатък границата и какво мисли формалната власт в Скопие за пътя към Европейски Съюз.
Тема с продължение Македония е една от тематиките, която непроменяемо участва през цялото време на 30 годишната история на " Капитал ". По мотив годишнината на медията в редакцията подбрахме дребна част от най-интересните текстове през годините по тематиката: със социолога Валерий Русанов, който през 1997 година показва разграничителната линия сред двете страни: езикът.Анализ на патриотичния метод на България към Кратък пътепис от 1998 година от Охрид или Водещият текст от тематиката на броя на Капитал от май 2012 година: Как връзките сред двете страни още веднъж зациклиха преди деситилетие: Външният министър на Македония пред " Капитал " през 2017 година:
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ