На 22 септември честваме на 115-ата годишнина от обявяването на

На 22 септември честваме на 115-ата годишнина от оповестяването на Независимостта на България.

На 22 септември 1908 година в остарялата българска столица Велико Търново се състои „ Тържественото прокламиране на Северна и Южна България в без значение Царство “.

С този акт България освен става самостоятелна страна, само че публично се приключва процесът на Съединението от 1885 година на Княжество България с Източна Румелия.

Три са основните дати в най-новата ни история, които бележат пътя на България към независимостта. Те са равностойни по своето значение и за всяка от тях нашият народ е платил с доста жертви.

Първата, несъмнено е 3 март 1878 година, когато вследствие на Руско-турската освободителна война след 500-годишно турско иго възкръсва Третото Българско царство.

Втората, е Съединението на Княжество България с Източна Румелия от 6 септември 1885 година Този акт ще бъде осъществен напълно независимо от българския народ и неговия хайлайф, притежател на най-хубавото от възрожденските обичаи. Благодарение на смелостта на младата българска войска и нейния главнокомандващ княз Александър I Батенберг /1879-1886 г./ делото на Съединението е предпазено по време на Сръбско-българската война.

То получава дипломатическо и интернационално самопризнание с българо-турската конвенция от 20 януари и Топханенския акт на Великите сили от 24 март 1886 година За да не се накърни престижа на падишаха, тъй като Източна Румелия е трибутарно самостоятелно княжество под негова власт, се употребява дипломатическа дефиниция. Султанът признава персоналната уния на Княжество България и Източна Румелия отпред с българския държател.

Минавайки през редица политически перипети, България стига до третата паметна дата. Точно 30 години след освобождението, на 22 септември България е оповестена за без значение царство. Ето какво написа по този мотив в своя манифест цар Фердинанд I /1887-1918 г./:

„...Цели тридесет години, българският народ, непоколебимо правилен към паметта на националните дейци за своята независимост и въодушевяван от техните завещания, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и сътвори от нея под мое управление и това на о’ Бозе почившия княз Александър страна, почтена да бъде пълноправен член в фамилията на цивилизованите нации.

Въодушевен от това ярко дело и да отговоря на държавните потребности и национално предпочитание, с благословението на Всевишния възвестявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за без значение Българско царство и дружно с народа си надълбоко имам вяра, че този ни акт ще откри утвърждението на великите сили и съчувствието на целия образован свят.

Да живее свободна и самостоятелна България!

Да живее българският народ!

Независимостта на България е оповестена в църквата “Св. Четиридесет мъченици ” в старопрестолната столица Търново. Княз Фердинанд I, в наличието на членовете на държавното управление и други публични фигури, прочита манифеста към българския народ. Обявяването на Независимостта точно в този храм е алегоричен акт на продължение на Второто българско царство. С оглед на историческата традиция българската страна е провъзгласена за царство, а княз Фердинанд получава купата цар.

Така българската страна отхвърля васалната си взаимозависимост от Османската империя, незаслужено наложена от Берлинския конгрес /1878 г./, и се завръща в фамилията на самостоятелните европейски страни. Освен политически, страната ни получава и стопански изгоди, защото до тогава митническият режим се е определял не от българската страна, а от европейските сили. Повдига се и статутът на българските дипломатически задачи. Независима България трансформира Конституцията и герба си през 1911 година и към този момент има право да подписва съюзи, в това число политически, военни и икономически.

Окончателно сливането на Северна и Южна България е одобрено посредством признаването на българската самостоятелност през 1908-1909 година Първоначално съществува опасност от експлоадирането на война, само че защото Великите сили не са подготвени за огромен спор се залага на дипломатическата урегулиране на следващата Източна рецесия. Противоречията на София с Високата врата са уредени благодарение на Русия, като са подписани три междудържавни спогодби през април 1909 година Според тези договорености Русия опрощава османските отговорности, останали от войната от 1877-1878 година, в подмяна Османската империя се отхвърля от всевъзможни финансови искания към доскорошното трибутарно княжество България, а българската страна се задължава да изплати 82 милиона франка на Русия в период от 75 години. През същия месец Османската империята признава независимостта на България, последвана и от Великите сили.

Вече публично приета Обединена и Независима България се приготвя за идната стъпка – войните за освобождението на поробените братя от Македония и Тракия.

Тържествената стратегия на 22 септември, петък, стартира в 11.00 часа пред Паметника на Независимостта на площад „ Княз Александър I ” в София. В програмата ще вземат участие Софийският духов оркестър, разбъркан хор „ Света София ” с началник Валентин Бобевски, вокален квартет " Светоглас " и актрисата Василка Сугарева.

По традиция, кулминационната точка на тържествените празнувания е във Велико Търново. В тях ще се включи ръководителят на Народното събрание Росен Желязков. Той ще участва на тържествената заря-проверка на площад „ Цар Асен І ” в 19.30 часа. Председателят на Народното събрание ще одобри рапорта на командващия зарята и ще произнесе слово във връзка годишнината от оповестяването на Независимостта.

В ранните часове на деня Великотърновският митрополит Григорий ще отслужи празничната литургия в църквата „ Св. 40 мъченици “. С боен обред националното знаме ще бъде издигнато в Архитектурно-музейния резерват „ Царевец “, а до монумент „ Майка България “ ще се организира празнично шествие. /БГНЕС