22 септември 1908 г. - България е обявена за независима!
На 22 септември 1908 година във Велико Търново, с манифест, княз Фердинанд афишира независимостта на България. С този акт на процедура се отхвърлят последните васални връзки с Османската империя.
Княжество България става самостоятелна страна отпред с коронования цар Фердинанд. Високата врата (Турция), а по-късно и Великите сили признават публично българската самостоятелност. Обявен за формален празник с решение на Народното събрание от 10 септември 1998 година Дълго време значимостта на това събитие от новата история не се прави оценка, само че на тази дата през 1908 година България - една от най-старите страни в Европа, още веднъж се появява на международната карта след петвековно османско господство.
Условията за оповестяване
на Независимостта на младата българска страна при започване на ХХ век били извънредно удобни: през лятото на 1908 година младотурска гражданска война в Османската империя приключва с триумф за реформистите. Австро-Унгария - една от Великите сили наложили Берлинският контракт, се готвела да анексира двете от провинциите на империята - Босна и Херцеговина - т.е. да го наруши. Затова и българският княз Фердинанд се обърнал непосредствено към император Франц-Йосиф (срещат се във Виена) да съгласуват дейностите си.
Изпълнение
Междувременно, българските управляващи завземат източните железници в Южна България и това поражда " известни " стопански несъгласия сред Австро-Унгария и страната ни. Дори за малко стресва Фердинанд, който се уплашва да разгласи независимостта. Но държавното управление към този момент било решило това да стане на 22 септември 1908 година в черквата “Св. 40 мъченици ” в остарялата българска столица Велико Търново – алегоричен акт на продължение на Второто българско царство. Австро-Унгария афишира анексията на Босна и Херцеговина на 20 септември. Два дни по-късно в черквата “Св. 40 мъченици ” княз Фердинанд прочита манифеста за оповестяването на независимостта и се отслужва молебен за благоденствието на българската страна. След това министър-председателят Малинов прочита още веднъж манифеста на историческия рид Царевец пред събралото се хилядно голям брой. Провъзгласяването на независимостта освен е огромен триумф за българската дипломация, само че и след него васалното княжество стартира да се назовава царство България, а българският държател към този момент се титулувал - цар.
Международно признание
Деликатната обстановка, която настава след нарушаването на Берлинския контракт e сполучливо позволена. Първо била извоювана Британската империя, която слага изискването - да стартират договаряния сред българското държавно управление и Високата врата (Турция). Преговорите стартират незабавно и българската делегация е водена от Андрей Ляпчев. По време на тях, Високата врата желае България да заплаща огромен налог. В качеството си на министър-председател Малинов декларира, че самостоятелност не се изплаща, даже се стига до частична готовност на българската войска.
Русия не желае боен спор на Балканите и се заема да посредничи в договарянията. Тя се съгласява да опрости дълга на Османската империя, останал още от Руско-турската война от 1877-78 година, в подмяна на което Високата врата се отхвърля да желае обезщетение от България и признава независимостта й. Официално това става на 6 април 1909 година, след което в продължение на 10 дни европейските сили признават България за царство и за самостоятелна страна.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 1499 година — Между Австрия и Швейцария е подписан кротичък контракт, с което се поставя завършек на Австрийско-швейцарската война и е приета независимостта на Швейцария.
• 1792 година — Франция е оповестена за република.
• 1862 година — Ото декор Бисмарк става канцлер на Прусия.
• 1862 година — Американският президент Ейбрахам Линкълн афишира всички плебеи в разбунтувалите се щати за свободни от 1 януари1863 година
• 1872 година — Извършен е Арабаконашкият грабеж.
• 1887 година — Основан е град Акрън, окръг Уошингтън, щата Колорадо, Съединени американски щати.
• 1908 година — Обявена е Независимостта на България, с което страната отхвърля васалната си взаимозависимост от Османската империя, наложена ѝ от Берлинския контракт. (стар стил)
• 1923 година — Съставено е четиридесет и второто държавно управление на България, отпред с Александър Цанков.
• 1934 година — В резултат на гърмеж и последвал пожар в мина в Уелс умират 260 миньори.
• 1944 година — Военният министър Дамян Велчев издава заповед за назначение на политически заместител командири в Българската войска.
• 1949 година — Английското, канадското и американското държавно управление афишират, че неотдавна са записали атомна детонация в Съветския съюз, която Москва в началото отхвърля, само че по-късно излиза наяве, че опита e осъществен на 29 август.
• 1959 година — Открита е телефонна връзка сред Съединени американски щати и Европа.
• 1960 година — Мали получава самостоятелност от Франция.
• 1973 година — България скъсва дипломатически връзки с Чили, като митинг против военния прелом на военачалник Пиночет от 11 септември, който смъква от власт президента-социалист Салвадор Алиенде.
• 1974 година — Организация на обединените нации признава Организацията за избавление на Палестина и нейния водач Ясер Арафат като публични пълномощници на палестинското население.
• 1975 година — Извършва се несполучлив опит за ликвидиране на президента на Съединени американски щати Джералд Форд в Сан Франциско.
• 1980 година — Ирак атакува Иран и стартира Ирано-иракската война траяла 8 години.
• 1981 година — Открит е Паметникът на незнайния войник в София.
Родени
• 1601 година — Ана Австрийска, брачна половинка на френския крал Луи XIII († 1666 година г.)
• 1741 година — Петер Зимон Палас, немски биолог († 1811 г.)
• 1764 година — Карл-Фридрих Фален, шведски академик († 1830 г.)
• 1791 година — Майкъл Фарадей, британски академик († 1867 г.)
• 1802 година — Юрий Венелин, украински българист, фолклорист и етнограф († 1839 г.)
• 1875 година — Васил Моллов, български хирург и държавник († 1938 г.)
• 1882 година — Вилхелм Кайтел, немски фелдмаршал († 1946 г.)
• 1885 година — Ерих декор Щрохайм, австрийски режисьор и артист († 1957 г.)
• 1893 година — Алексей Лосев, съветски мъдрец († 1988 г.)
• 1895 година — Пол Муни, американски артист († 1967 г.)
• 1897 година — Борис Спиров,български политик († 1974 г.)
• 1901 година — Чарлз Хъгинз, американски доктор, Нобелов лауреат през 1966 г.(† 1997 г.)
• 1918 година — Хенрик Шеринг, цигулар († 1988 г.)
• 1924 година — Роузамънд Пилчър, английска писателка
• 1932 година — Алгирдас Бразаускас, литовски политик († 2010 г.)
• 1933 година — Светозар Неделчев, български артист
• 1938 година — Дийн Рийд, американски артист и киноактьор († 1986 г.)
• 1940 година — Ана Карина, френска актриса от датски генезис
• 1941 година — Здравко Чолаков, литературовед, професор, академични учител (СУ) († 2014 г.)
• 1944 година — Анна Томова-Синтова, българска оперна певица
• 1951 година — Дейвид Ковърдейл, английски музикант (Whitesnake)
• 1953 година — Сеголен Роаял, френски политик
• 1957 година — Димитър Костов, български политик
• 1957 година — Ник Кейв, австралийски музикант
• 1958 година — Андреа Бочели, италиански тенор
• 1966 година — Ердоган Аталай, немски артист
• 1969 година — Явор Русинов, български музикант (Vox,Bulgaro,Yaku)
• 1976 година — Роналдо, бразилски футболист
• 1978 година — Хари Кюъл, австралийски футболист
• 1979 година — Емили Отъм, американска певица и цигуларка
• 1984 година — Лора Вандервурт, канадска актриса
• 1989 година — Сабине Лисицки, немска тенисистка
• 1989 година — Хюйон, корейска певица
• 1990 година — Абдул Меджид ал-Фузан, саудитски артист и артист
• 1992 година — Габриел Ферейра, бразилски футболист
Починали
• 1520 година — Селим I, султан на Османската империя (* 1465 г.)
• 1703 година — Винченцо Вивиани, италиански академик (* 1622 г.)
• 1774 година — Климент XIV, римски папа (* 1705 г.)
• 1828 година — Шака Зулу, зулуски лидер (* ok. 1781)
• 1838 година — Салих Ага, челник (* 1758 г.)
• 1921 година — Иван Вазов, български стихотворец и публицист (* 1850 г.)
• 1949 година — Ким Чен Сук, Съпруга на Ким Ир Сен (* 1917 г.)
• 1956 година — Фредерик Соди, британски радиохимик, Нобелов лауреат за 1921 година (* 1877 г.)
• 1960 година — Мелани Клайн, австрийско-британска психоаналитичка (* 1882 г.)
• 1972 година — Борис Ливанов, съветски артист (* 1904 г.)
• 1989 година — Ървинг Бърлин, американски композитор (* 1888 г.)
• 1999 година — Джордж Скот, американски артист и режисьор (* 1927 г.)
• 2000 година — Йехуда Амихай, израелски публицист (* 1924 г.)
• 2006 година — Пепа Николова, българска актриса (* 1946 г.)
• 2007 година — Марсел Марсо, френски мим (* 1923 г.)
Празници
• Европейски ден без коли
• Световен ден за отбрана на слоновете
• България — Празник на град Костенец (за 2012 г.) - Чества се четвъртата събота на м. септември. Обявен с Решение на Общински съвет от 1998 година
• Италия — Празник на град Йези и на община Лампедуза и Линоза
• Казахстан — Ден на националния език
• Латвия, Литва и Естония — Ден на единството
• Мали — Ден на независимостта (от Франция, 1960 година, народен празник)
• Съединени американски щати — Ден на бизнесдамите
• Украйна — Ден на партизанската популярност
• Швейцария — Ден на независимостта
В литературата
• Ден на занимания, рожден ден на Билбо и Фродо Бегинс, герои от романите на Дж. Р. Р. Толкин " Хобитът " и " Властелинът на пръстените ".
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> 
рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Княжество България става самостоятелна страна отпред с коронования цар Фердинанд. Високата врата (Турция), а по-късно и Великите сили признават публично българската самостоятелност. Обявен за формален празник с решение на Народното събрание от 10 септември 1998 година Дълго време значимостта на това събитие от новата история не се прави оценка, само че на тази дата през 1908 година България - една от най-старите страни в Европа, още веднъж се появява на международната карта след петвековно османско господство.
Условията за оповестяване
на Независимостта на младата българска страна при започване на ХХ век били извънредно удобни: през лятото на 1908 година младотурска гражданска война в Османската империя приключва с триумф за реформистите. Австро-Унгария - една от Великите сили наложили Берлинският контракт, се готвела да анексира двете от провинциите на империята - Босна и Херцеговина - т.е. да го наруши. Затова и българският княз Фердинанд се обърнал непосредствено към император Франц-Йосиф (срещат се във Виена) да съгласуват дейностите си.
Изпълнение
Междувременно, българските управляващи завземат източните железници в Южна България и това поражда " известни " стопански несъгласия сред Австро-Унгария и страната ни. Дори за малко стресва Фердинанд, който се уплашва да разгласи независимостта. Но държавното управление към този момент било решило това да стане на 22 септември 1908 година в черквата “Св. 40 мъченици ” в остарялата българска столица Велико Търново – алегоричен акт на продължение на Второто българско царство. Австро-Унгария афишира анексията на Босна и Херцеговина на 20 септември. Два дни по-късно в черквата “Св. 40 мъченици ” княз Фердинанд прочита манифеста за оповестяването на независимостта и се отслужва молебен за благоденствието на българската страна. След това министър-председателят Малинов прочита още веднъж манифеста на историческия рид Царевец пред събралото се хилядно голям брой. Провъзгласяването на независимостта освен е огромен триумф за българската дипломация, само че и след него васалното княжество стартира да се назовава царство България, а българският държател към този момент се титулувал - цар.
Международно признание
Деликатната обстановка, която настава след нарушаването на Берлинския контракт e сполучливо позволена. Първо била извоювана Британската империя, която слага изискването - да стартират договаряния сред българското държавно управление и Високата врата (Турция). Преговорите стартират незабавно и българската делегация е водена от Андрей Ляпчев. По време на тях, Високата врата желае България да заплаща огромен налог. В качеството си на министър-председател Малинов декларира, че самостоятелност не се изплаща, даже се стига до частична готовност на българската войска.
Русия не желае боен спор на Балканите и се заема да посредничи в договарянията. Тя се съгласява да опрости дълга на Османската империя, останал още от Руско-турската война от 1877-78 година, в подмяна на което Високата врата се отхвърля да желае обезщетение от България и признава независимостта й. Официално това става на 6 април 1909 година, след което в продължение на 10 дни европейските сили признават България за царство и за самостоятелна страна.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 1499 година — Между Австрия и Швейцария е подписан кротичък контракт, с което се поставя завършек на Австрийско-швейцарската война и е приета независимостта на Швейцария.
• 1792 година — Франция е оповестена за република.
• 1862 година — Ото декор Бисмарк става канцлер на Прусия.
• 1862 година — Американският президент Ейбрахам Линкълн афишира всички плебеи в разбунтувалите се щати за свободни от 1 януари1863 година
• 1872 година — Извършен е Арабаконашкият грабеж.
• 1887 година — Основан е град Акрън, окръг Уошингтън, щата Колорадо, Съединени американски щати.
• 1908 година — Обявена е Независимостта на България, с което страната отхвърля васалната си взаимозависимост от Османската империя, наложена ѝ от Берлинския контракт. (стар стил)
• 1923 година — Съставено е четиридесет и второто държавно управление на България, отпред с Александър Цанков.
• 1934 година — В резултат на гърмеж и последвал пожар в мина в Уелс умират 260 миньори.
• 1944 година — Военният министър Дамян Велчев издава заповед за назначение на политически заместител командири в Българската войска.
• 1949 година — Английското, канадското и американското държавно управление афишират, че неотдавна са записали атомна детонация в Съветския съюз, която Москва в началото отхвърля, само че по-късно излиза наяве, че опита e осъществен на 29 август.
• 1959 година — Открита е телефонна връзка сред Съединени американски щати и Европа.
• 1960 година — Мали получава самостоятелност от Франция.
• 1973 година — България скъсва дипломатически връзки с Чили, като митинг против военния прелом на военачалник Пиночет от 11 септември, който смъква от власт президента-социалист Салвадор Алиенде.
• 1974 година — Организация на обединените нации признава Организацията за избавление на Палестина и нейния водач Ясер Арафат като публични пълномощници на палестинското население.
• 1975 година — Извършва се несполучлив опит за ликвидиране на президента на Съединени американски щати Джералд Форд в Сан Франциско.
• 1980 година — Ирак атакува Иран и стартира Ирано-иракската война траяла 8 години.
• 1981 година — Открит е Паметникът на незнайния войник в София.
Родени
• 1601 година — Ана Австрийска, брачна половинка на френския крал Луи XIII († 1666 година г.)
• 1741 година — Петер Зимон Палас, немски биолог († 1811 г.)
• 1764 година — Карл-Фридрих Фален, шведски академик († 1830 г.)
• 1791 година — Майкъл Фарадей, британски академик († 1867 г.)
• 1802 година — Юрий Венелин, украински българист, фолклорист и етнограф († 1839 г.)
• 1875 година — Васил Моллов, български хирург и държавник († 1938 г.)
• 1882 година — Вилхелм Кайтел, немски фелдмаршал († 1946 г.)
• 1885 година — Ерих декор Щрохайм, австрийски режисьор и артист († 1957 г.)
• 1893 година — Алексей Лосев, съветски мъдрец († 1988 г.)
• 1895 година — Пол Муни, американски артист († 1967 г.)
• 1897 година — Борис Спиров,български политик († 1974 г.)
• 1901 година — Чарлз Хъгинз, американски доктор, Нобелов лауреат през 1966 г.(† 1997 г.)
• 1918 година — Хенрик Шеринг, цигулар († 1988 г.)
• 1924 година — Роузамънд Пилчър, английска писателка
• 1932 година — Алгирдас Бразаускас, литовски политик († 2010 г.)
• 1933 година — Светозар Неделчев, български артист
• 1938 година — Дийн Рийд, американски артист и киноактьор († 1986 г.)
• 1940 година — Ана Карина, френска актриса от датски генезис
• 1941 година — Здравко Чолаков, литературовед, професор, академични учител (СУ) († 2014 г.)
• 1944 година — Анна Томова-Синтова, българска оперна певица
• 1951 година — Дейвид Ковърдейл, английски музикант (Whitesnake)
• 1953 година — Сеголен Роаял, френски политик
• 1957 година — Димитър Костов, български политик
• 1957 година — Ник Кейв, австралийски музикант
• 1958 година — Андреа Бочели, италиански тенор
• 1966 година — Ердоган Аталай, немски артист
• 1969 година — Явор Русинов, български музикант (Vox,Bulgaro,Yaku)
• 1976 година — Роналдо, бразилски футболист
• 1978 година — Хари Кюъл, австралийски футболист
• 1979 година — Емили Отъм, американска певица и цигуларка
• 1984 година — Лора Вандервурт, канадска актриса
• 1989 година — Сабине Лисицки, немска тенисистка
• 1989 година — Хюйон, корейска певица
• 1990 година — Абдул Меджид ал-Фузан, саудитски артист и артист
• 1992 година — Габриел Ферейра, бразилски футболист
Починали
• 1520 година — Селим I, султан на Османската империя (* 1465 г.)
• 1703 година — Винченцо Вивиани, италиански академик (* 1622 г.)
• 1774 година — Климент XIV, римски папа (* 1705 г.)
• 1828 година — Шака Зулу, зулуски лидер (* ok. 1781)
• 1838 година — Салих Ага, челник (* 1758 г.)
• 1921 година — Иван Вазов, български стихотворец и публицист (* 1850 г.)
• 1949 година — Ким Чен Сук, Съпруга на Ким Ир Сен (* 1917 г.)
• 1956 година — Фредерик Соди, британски радиохимик, Нобелов лауреат за 1921 година (* 1877 г.)
• 1960 година — Мелани Клайн, австрийско-британска психоаналитичка (* 1882 г.)
• 1972 година — Борис Ливанов, съветски артист (* 1904 г.)
• 1989 година — Ървинг Бърлин, американски композитор (* 1888 г.)
• 1999 година — Джордж Скот, американски артист и режисьор (* 1927 г.)
• 2000 година — Йехуда Амихай, израелски публицист (* 1924 г.)
• 2006 година — Пепа Николова, българска актриса (* 1946 г.)
• 2007 година — Марсел Марсо, френски мим (* 1923 г.)
Празници
• Европейски ден без коли
• Световен ден за отбрана на слоновете
• България — Празник на град Костенец (за 2012 г.) - Чества се четвъртата събота на м. септември. Обявен с Решение на Общински съвет от 1998 година
• Италия — Празник на град Йези и на община Лампедуза и Линоза
• Казахстан — Ден на националния език
• Латвия, Литва и Естония — Ден на единството
• Мали — Ден на независимостта (от Франция, 1960 година, народен празник)
• Съединени американски щати — Ден на бизнесдамите
• Украйна — Ден на партизанската популярност
• Швейцария — Ден на независимостта
В литературата
• Ден на занимания, рожден ден на Билбо и Фродо Бегинс, герои от романите на Дж. Р. Р. Толкин " Хобитът " и " Властелинът на пръстените ".
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ