Почитаме паметта на Св. Евтимий - патриарх Търновски
На 20-ти януари почитаме паметта на Св. Евтимий, патриарх Търновски - един от най-великите българи и персони от Средновековието, най-известният патриарх на България и последният предстоятел на църквата на Второто българско царство.
Той e авторитетна фигура в православния свят. Повечето сведения за живота му са от текстове на негови възпитаници и почитатели, които го показват в удобна светлина. Основен измежду тях е " Похвално слово за Евтимий " на Григорий Цамблак.
Св. Евтимий е роден към 1320-1330 година и съгласно някои произлиза от знатния жанр Цамблаковци. Учи в търновски манастири и приема отшелнически чин. Привлечен от славата на Теодосий Търновски към 1350 година постъпва в Килифаревския манастир. Теодосий го дефинира за собствен пръв асистент и през 1363 година двамата отпътуват дружно за Цариград, където скоро по-късно Теодосий умира.
Св. Евтимий поредно постъпва в манастира Студион и лаврата на Свети Атанасий Атонски на Атон. Византийският император Йоан V Палеолог го изпраща на изгнание на остров Лемнос, а след освобождението си се връща в българския Зографски манастир в Атон.
Към 1371 година Св. Евтимий се връща в България и основава манастира " Света Троица " край Търново. Там слага основите на Търновската книжовна школа. Той открива правила за правопис и поправил посредством съпоставяне с гръцки текстове изопачените български църковни книги. Тези поправени текстове се трансформират в мостри за православните църкви в България, Сърбия, Румъния и Русия, употребяващи църковнославянски език.
Славата на Св. Евтимий като непоколебим монах, образован и въодушевен просветител го довела до патриаршеския трон през 1375 година. Той станал патриарх по всенародно предпочитание в една от най-бурните и страшни столетия в историята ни. Проявил се като същински овчар. Служил на Бога и народа без отдих и отмора. Когато в столицата нахлули турците и почнали да безчинстват, Евтимий самоуверено се изправил против техния лидер и го предиздвикал да спре ужасната сеч. Сред писъците, жизнен и мощен с пророческата си външност, той издигнал глас: " Не пердах се, народе-мъченик, вярвай в Божията истина и благосклонност! След Голгота иде Възкресение! " Със заповед на султана патриархът бил изпратен на изгнание някъде в Родопите. Къде тъкмо е бил заточен великият патриарх на осиротяла България, не се знае. Предполага се, че е умрял през 1401 - 1402 година.
Известни са 15 съчинения на патриарх Евтимий - литургични книги, похвални слова, жития и послания. Навярно доста от трудовете му са били унищожени или към момента не са открити. Негови почитатели в книжовното дело са Киприан, Григорий Цамблак, Йоасаф Бдински и Константин Костенечки.
Патриарх Евтимий е канонизиран за светец и паметта му се уважава в един и същи ден с паметта на свети Евтимий Велики - 20 януари.
Той e авторитетна фигура в православния свят. Повечето сведения за живота му са от текстове на негови възпитаници и почитатели, които го показват в удобна светлина. Основен измежду тях е " Похвално слово за Евтимий " на Григорий Цамблак.
Св. Евтимий е роден към 1320-1330 година и съгласно някои произлиза от знатния жанр Цамблаковци. Учи в търновски манастири и приема отшелнически чин. Привлечен от славата на Теодосий Търновски към 1350 година постъпва в Килифаревския манастир. Теодосий го дефинира за собствен пръв асистент и през 1363 година двамата отпътуват дружно за Цариград, където скоро по-късно Теодосий умира.
Св. Евтимий поредно постъпва в манастира Студион и лаврата на Свети Атанасий Атонски на Атон. Византийският император Йоан V Палеолог го изпраща на изгнание на остров Лемнос, а след освобождението си се връща в българския Зографски манастир в Атон.
Към 1371 година Св. Евтимий се връща в България и основава манастира " Света Троица " край Търново. Там слага основите на Търновската книжовна школа. Той открива правила за правопис и поправил посредством съпоставяне с гръцки текстове изопачените български църковни книги. Тези поправени текстове се трансформират в мостри за православните църкви в България, Сърбия, Румъния и Русия, употребяващи църковнославянски език.
Славата на Св. Евтимий като непоколебим монах, образован и въодушевен просветител го довела до патриаршеския трон през 1375 година. Той станал патриарх по всенародно предпочитание в една от най-бурните и страшни столетия в историята ни. Проявил се като същински овчар. Служил на Бога и народа без отдих и отмора. Когато в столицата нахлули турците и почнали да безчинстват, Евтимий самоуверено се изправил против техния лидер и го предиздвикал да спре ужасната сеч. Сред писъците, жизнен и мощен с пророческата си външност, той издигнал глас: " Не пердах се, народе-мъченик, вярвай в Божията истина и благосклонност! След Голгота иде Възкресение! " Със заповед на султана патриархът бил изпратен на изгнание някъде в Родопите. Къде тъкмо е бил заточен великият патриарх на осиротяла България, не се знае. Предполага се, че е умрял през 1401 - 1402 година.
Известни са 15 съчинения на патриарх Евтимий - литургични книги, похвални слова, жития и послания. Навярно доста от трудовете му са били унищожени или към момента не са открити. Негови почитатели в книжовното дело са Киприан, Григорий Цамблак, Йоасаф Бдински и Константин Костенечки.
Патриарх Евтимий е канонизиран за светец и паметта му се уважава в един и същи ден с паметта на свети Евтимий Велики - 20 януари.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ