20 май 1932 г. Амелия прелита над Атлантика
На 20 май 1932 година 34-годишната Амелия Еърхарт излетява сама от Харбър Грейс, Нюфаундленд с концепцията да повтори презатлантическия полет на Чарлз Линдберг. След 14 часа и 56 минути каца на пасбище в Кълмор, Северна Ирландия. Днес там се намира център „ Амелия Еърхарт “.
Като първата жена, прелетяла над Атлантическия океан сама, Еърхарт получава Distinguished Flying Cross (Орден за достижения в авиацията) от Конгреса на Съединени американски щати, медал на „ Почетния легион “ от държавното управление на Франция и златен орден на Националното географско общество от президента Хърбърт Хувър, напомня в блога си Дани Иванов.
Първи опити в авиацията
През декември 1920 година Еърхарт за пръв път се качва на аероплан. „ Просто разбрах, че би трябвало да хвърча “ споделя тя за десетминутния полет. Решена, че ще лети, тя се заема с каране на камион и работа в телефонна компания, с цел да спести хиляда $, нужни за уроците по хвърчене. През януари 1921 година постъпва на обучение при Анита Снук, една от първите дами водачи. След шест месеца си купува първия аероплан — „ Кинър Ърстър “ — който назовава „ Канарчето “. На 22 октомври 1922 година Еърхарт подвига Канарчето до 14 000 фута, международен връх за дамите водачи. На 15 май 1923 година става шестнадесетата в света жена, получила пилотска брошура от Межународната федерация по аеронавтика.
През 1927 година Еърхарт към този момент има съвсем 500 часа независим полет без съществени произшествия и още веднъж се мести на източното крайбрежие. След няколко недомислени вложения наследството на баба ѝ, главен източник на средства за фамилията ѝ, привършва. Еърхарт е принудена за повторно да изостави следването в „ Колумбия “ и да си откри работа. Става учителка, а по-късно и обществен служащ в Медфорд, Масачузетс.
Въпреки сложните времена Еърхарт не стопира да се занимава с авиация. Става член, а по-късно и вицепрезидент на бостънския клон на Американското общество за аеронавтика. Работи и като търговски представител на „ Кинър “, производител на самолети, и написа вестникарски колонки, отдадени на летенето.
Детство и ранни години
Амелия Еърхарт е родена в Ачисън, Канзас в фамилията на Самюъл Стентън Еърхарт и Амелия Оутис Еърхарт – евреи. С по-малката си сестра Грейс Мюриъл или Пидж получават извънредно образование, защото майка им не одобрявяла моделирането на дъщерите в „ послушни момиченца “. В детството си Амелия и Пидж се занимават с нетипични за девойките игри като стреляне по плъхове с пушка и катерене по дърветата. През 1904 година от предпочитание да има в дома си увеселително влакче Амелия закача стръмни релси за покрива на къщата и се спуска по тях в дървена кутия. Експериментът ѝ носи разцепена джука, скъсана рокля и необикновено вдъхновение. „ Все едно летях “ споделя тя на Пидж.
За пръв път вижда аероплан през 1907 година на панаира на щата Айова в Де Мойн, само че отклонява поканата на татко си да полетят с него, тъй като не изглеждал забавен.
До дванадесетата си година Амелия се образова вкъщи с майка си, баба си и гувернантка. Когато фамилията се мести в Де Мойн, Амелия и Пидж постъпват в държавно учебно заведение. По-късно фамилията страда от алкохолизма на бащата, който води до уволнението му и конфискацията на имуществото им. Местят се в Сейнт Пол, само че съвсем незабавно по-късно девойките са изпратени да живеят при другари в Чикаго. Там Амелия приключва гимназията „ Хайд Парк “ през 1916 година Започва лицей в Пенсилвания, само че скоро напуща.
През 1917 година Ерхарт получава документ за помощник-сестра от Червения кръст и стартира работа във военна болница „ Спадина “ в Торонто, Онтарио, която прекъсва след края на войната. През 1919 година постъпва в университета " Колумбия ", само че и там не се задържа дълго. Заминава за Калифорния, с цел да живее при родителите си.
Околосветски полет
Полетът, който Еърхарт възнамерява, няма да е първият към Земята, само че ще е най-дългият — 47 000 км. За навигатори избира Фред Нунан и Хари Манинг. Тръгват на 17 март 1937 година от Оукланд. В Хаваи самолетът минава през монтьор. Налага се да излетят от Пърл Харбър, само че вместо да се издигне, самолетът се завърта. Причината не е изяснена, само че полетът е отсрочен защото провалите по машината са съществени.
Еърхарт взема решение да опита наново единствено с Нунан и то от запад на изток заради метеорологични аргументи. Излитат на 1 юни 1937 година Спират в Южна Америка, Африка, Индия и Югоизточна Азия. На 29 юни идват в Лае, Нова Гвинея. Остават им единствено 11 000 км над Тихия океан.
На 2 юли потеглят от Лае към остров Хауланд. Там корабът „ Итаска “ на американската брегова защита чака Еърхарт, с цел да ѝ помогне да се приземи. Поради серия от неточности, за които има доста теории, радио навигацията от „ Итаска “ не се получава. Екипажът на кораба чува Еърхарт (и по този начин схваща, че координатите ѝ са неправилни), само че тя не улавя тяхното предаване. След няколко часа опити да се свържат връзката прекъсва. Последвалите сигнали по радиото и по морзов код също не доближават до летците, само че излиза наяве, че самолетът към този момент не е във въздуха. Сигналите му за помощ са засечени и от станции на самолетна компания Пан Американ, само че и през последвалите пет дни никой не съумява да получи задоволително данни за координатите му.
„ Итаска “ стартира търсене на север и запад от Хауланд. Скоро издирването се поема от американските военноморски сили, които се насочват към островите Финикс. Седмица след изгубването на самолета се получават данни, че на остров Гарднър има пресни следи от хора, само че не се виждат нито Еърхарт и Нунан, нито самолетът.
Издирването продължава девет дни и коства четири млн. $. Но недоразвитите техники на търсене и неналичието на съгласуваност в напъните на военноморските сили и бреговата защита водят в задънена улица. Не са открити никакви физически остатъци.
Теории за изгубването на Еърхарт
Теории за изгубването на самолета и екипажа му има доста. Една от тях, с доста поддръжници, гласи, че горивото свършва и самолетът потъва в океана. Тази доктрина намира доказателства и в преписка на Путнам, която демонстрира, че в Лае самолетът не е зареден догоре. През 2002 и 2006 година се организират проучвания с хидролокатор, само че самолетът не е открит.
Друга е теорията на Международната група за търсене на исторически летателни апарати (The International Group for Historic Aircraft Recovery). Според нея самолетът на Еърхарт пада при остров Гарднър и се разрушава в останките на товарен транспортен съд. През 1940 година британски водач оповестява, че е разкрил скелета на Еърхарт в югоизточния завършек на острова. Във Фиджи британски учени мерят костите и стигат до заключението, че са на наедрял мъж. През 1998 година правосъдни антрополози афишират, че в действителност са на жена, само че не могат да дефинират сигурно дали са на Еърхарт. Групата открива и предмети — елементи от мъжки и женски токове, сходни на носените от Еърхарт и Нунан, алуминиево табло като от аероплан и парче плексиглас с дебелина на прозореца на самолета.
Експедиция през лятото на 2007 година донася нови находки, само че дали те са следи от Еърхарт и Нунан остава противоречиво. През 2010 година се приготвя нова експедиция, която твърди, че може да се потвърди тяхната доктрина с проучване на ДНК.
Съществува и доктрина за спасяването на Еърхарт и Нунан от японски транспортен съд. По това време южната част на Тихия океан се патрулира постоянно от японски войски и съгласно теорията (в която мощно има вяра майката на Еърхарт) двамата летци са пленени. През 1966 година журналистът Фред Гьорнер разгласява книга, в която твърди, че самолетът се разрушава в архипелага Сайпан, а Еърхарт и Нунан са хванати и екзекутирани. Книгата среща остри рецензии, само че и поражда безчетни клюки и още теории, които не показват задоволително доказателства. Между тях участват и изказванията, че Еърхарт е била американски разузнавач и че не е мъртва, а живее в Ню Джърси под името Ирен Крегмил Болан. Болан отхвърля да е Ерхарт и даже завежда дело против писателя, който твърди това в книгата Amelia Earhart Lives. Издателите отдръпват книгата от пазара и подписват съглашение с Болан.
Като първата жена, прелетяла над Атлантическия океан сама, Еърхарт получава Distinguished Flying Cross (Орден за достижения в авиацията) от Конгреса на Съединени американски щати, медал на „ Почетния легион “ от държавното управление на Франция и златен орден на Националното географско общество от президента Хърбърт Хувър, напомня в блога си Дани Иванов.
Първи опити в авиацията
През декември 1920 година Еърхарт за пръв път се качва на аероплан. „ Просто разбрах, че би трябвало да хвърча “ споделя тя за десетминутния полет. Решена, че ще лети, тя се заема с каране на камион и работа в телефонна компания, с цел да спести хиляда $, нужни за уроците по хвърчене. През януари 1921 година постъпва на обучение при Анита Снук, една от първите дами водачи. След шест месеца си купува първия аероплан — „ Кинър Ърстър “ — който назовава „ Канарчето “. На 22 октомври 1922 година Еърхарт подвига Канарчето до 14 000 фута, международен връх за дамите водачи. На 15 май 1923 година става шестнадесетата в света жена, получила пилотска брошура от Межународната федерация по аеронавтика.
През 1927 година Еърхарт към този момент има съвсем 500 часа независим полет без съществени произшествия и още веднъж се мести на източното крайбрежие. След няколко недомислени вложения наследството на баба ѝ, главен източник на средства за фамилията ѝ, привършва. Еърхарт е принудена за повторно да изостави следването в „ Колумбия “ и да си откри работа. Става учителка, а по-късно и обществен служащ в Медфорд, Масачузетс.
Въпреки сложните времена Еърхарт не стопира да се занимава с авиация. Става член, а по-късно и вицепрезидент на бостънския клон на Американското общество за аеронавтика. Работи и като търговски представител на „ Кинър “, производител на самолети, и написа вестникарски колонки, отдадени на летенето.
Детство и ранни години
Амелия Еърхарт е родена в Ачисън, Канзас в фамилията на Самюъл Стентън Еърхарт и Амелия Оутис Еърхарт – евреи. С по-малката си сестра Грейс Мюриъл или Пидж получават извънредно образование, защото майка им не одобрявяла моделирането на дъщерите в „ послушни момиченца “. В детството си Амелия и Пидж се занимават с нетипични за девойките игри като стреляне по плъхове с пушка и катерене по дърветата. През 1904 година от предпочитание да има в дома си увеселително влакче Амелия закача стръмни релси за покрива на къщата и се спуска по тях в дървена кутия. Експериментът ѝ носи разцепена джука, скъсана рокля и необикновено вдъхновение. „ Все едно летях “ споделя тя на Пидж.
За пръв път вижда аероплан през 1907 година на панаира на щата Айова в Де Мойн, само че отклонява поканата на татко си да полетят с него, тъй като не изглеждал забавен.
До дванадесетата си година Амелия се образова вкъщи с майка си, баба си и гувернантка. Когато фамилията се мести в Де Мойн, Амелия и Пидж постъпват в държавно учебно заведение. По-късно фамилията страда от алкохолизма на бащата, който води до уволнението му и конфискацията на имуществото им. Местят се в Сейнт Пол, само че съвсем незабавно по-късно девойките са изпратени да живеят при другари в Чикаго. Там Амелия приключва гимназията „ Хайд Парк “ през 1916 година Започва лицей в Пенсилвания, само че скоро напуща.
През 1917 година Ерхарт получава документ за помощник-сестра от Червения кръст и стартира работа във военна болница „ Спадина “ в Торонто, Онтарио, която прекъсва след края на войната. През 1919 година постъпва в университета " Колумбия ", само че и там не се задържа дълго. Заминава за Калифорния, с цел да живее при родителите си.
Околосветски полет
Полетът, който Еърхарт възнамерява, няма да е първият към Земята, само че ще е най-дългият — 47 000 км. За навигатори избира Фред Нунан и Хари Манинг. Тръгват на 17 март 1937 година от Оукланд. В Хаваи самолетът минава през монтьор. Налага се да излетят от Пърл Харбър, само че вместо да се издигне, самолетът се завърта. Причината не е изяснена, само че полетът е отсрочен защото провалите по машината са съществени.
Еърхарт взема решение да опита наново единствено с Нунан и то от запад на изток заради метеорологични аргументи. Излитат на 1 юни 1937 година Спират в Южна Америка, Африка, Индия и Югоизточна Азия. На 29 юни идват в Лае, Нова Гвинея. Остават им единствено 11 000 км над Тихия океан.
На 2 юли потеглят от Лае към остров Хауланд. Там корабът „ Итаска “ на американската брегова защита чака Еърхарт, с цел да ѝ помогне да се приземи. Поради серия от неточности, за които има доста теории, радио навигацията от „ Итаска “ не се получава. Екипажът на кораба чува Еърхарт (и по този начин схваща, че координатите ѝ са неправилни), само че тя не улавя тяхното предаване. След няколко часа опити да се свържат връзката прекъсва. Последвалите сигнали по радиото и по морзов код също не доближават до летците, само че излиза наяве, че самолетът към този момент не е във въздуха. Сигналите му за помощ са засечени и от станции на самолетна компания Пан Американ, само че и през последвалите пет дни никой не съумява да получи задоволително данни за координатите му.
„ Итаска “ стартира търсене на север и запад от Хауланд. Скоро издирването се поема от американските военноморски сили, които се насочват към островите Финикс. Седмица след изгубването на самолета се получават данни, че на остров Гарднър има пресни следи от хора, само че не се виждат нито Еърхарт и Нунан, нито самолетът.
Издирването продължава девет дни и коства четири млн. $. Но недоразвитите техники на търсене и неналичието на съгласуваност в напъните на военноморските сили и бреговата защита водят в задънена улица. Не са открити никакви физически остатъци.
Теории за изгубването на Еърхарт
Теории за изгубването на самолета и екипажа му има доста. Една от тях, с доста поддръжници, гласи, че горивото свършва и самолетът потъва в океана. Тази доктрина намира доказателства и в преписка на Путнам, която демонстрира, че в Лае самолетът не е зареден догоре. През 2002 и 2006 година се организират проучвания с хидролокатор, само че самолетът не е открит.
Друга е теорията на Международната група за търсене на исторически летателни апарати (The International Group for Historic Aircraft Recovery). Според нея самолетът на Еърхарт пада при остров Гарднър и се разрушава в останките на товарен транспортен съд. През 1940 година британски водач оповестява, че е разкрил скелета на Еърхарт в югоизточния завършек на острова. Във Фиджи британски учени мерят костите и стигат до заключението, че са на наедрял мъж. През 1998 година правосъдни антрополози афишират, че в действителност са на жена, само че не могат да дефинират сигурно дали са на Еърхарт. Групата открива и предмети — елементи от мъжки и женски токове, сходни на носените от Еърхарт и Нунан, алуминиево табло като от аероплан и парче плексиглас с дебелина на прозореца на самолета.
Експедиция през лятото на 2007 година донася нови находки, само че дали те са следи от Еърхарт и Нунан остава противоречиво. През 2010 година се приготвя нова експедиция, която твърди, че може да се потвърди тяхната доктрина с проучване на ДНК.
Съществува и доктрина за спасяването на Еърхарт и Нунан от японски транспортен съд. По това време южната част на Тихия океан се патрулира постоянно от японски войски и съгласно теорията (в която мощно има вяра майката на Еърхарт) двамата летци са пленени. През 1966 година журналистът Фред Гьорнер разгласява книга, в която твърди, че самолетът се разрушава в архипелага Сайпан, а Еърхарт и Нунан са хванати и екзекутирани. Книгата среща остри рецензии, само че и поражда безчетни клюки и още теории, които не показват задоволително доказателства. Между тях участват и изказванията, че Еърхарт е била американски разузнавач и че не е мъртва, а живее в Ню Джърси под името Ирен Крегмил Болан. Болан отхвърля да е Ерхарт и даже завежда дело против писателя, който твърди това в книгата Amelia Earhart Lives. Издателите отдръпват книгата от пазара и подписват съглашение с Болан.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ